татко Крокодил

(поредното скучно entry)

Гледах дъжда
Четох Георги Марков
Проспах следобеда

After two days at home I was somewhat crazed. I sent my mother to the bus station, went to Slaveykov for a while (where I found the other book by Georgi Markov on the same topic and a new one by Michael Crichton), after which I went to the anime meeting to see the people there (who were a bit less than usual, but we again had a hard time fitting in Bohemi).

След два дни стоене вкъщи бях се побъркал. Изпратих майка ми на гарата, постоях малко на Славейков (където си намерих следващата книга от “Задочните репортажи” и една нова на Майкъл Крайтън), след което отидох на аниме срещата да се видя и с хората там (които бяха в леко намален състав, но пак едвам се събрахме в Бохеми).

I’m almost OK, I just a bit snotty now…

I finished reading “Reports from Bulgaria” by Georgi Markov (maybe known also as “The truth that killed”), the books is really good and I recommend it to everyone that’s interested in the 1944-1969 period and the totalitarian period at all. The man combines the engineer and writer in a great way, and the result is really easy to read and full with information.

Почти се оправих, сега само съм малко сополив.

Изчетох “Задочни репортажи за България” на Георги Марков, книгата се оказа наистина много добра, и я препоръчвам на всички, които се интересуват от периода 1944-1969 и изобщо тоталитарния период. Човекът по някакъв много добър начин съчетава инженер и писател, и крайният резултат се получава не само лесен за четене, но и наситен с много информация.

Shortly – I had 38 deg. temperature through the day, I’m now reading “Zadochni reportazhi ot Bulgaria” (“Reports from Bulgaria”) by Georgi Markov, and I’m waiting to get better.

Накратко – имах 38 градуса температура през деня, чета си “Задочни репортажи от България” на Георги Марков и чакам да ми мине.

Happy birthday, Penchev, I wish you to be less absent-minded in the future :)

Честит рожден ден, Пенчев, пожелавам ти с възрастта да си все по-малко отнесен :)

За заинтересуваните – български mirror на лекциите от WhatTheHack има на http://phoebe.ludost.net/rawtapes/. Самата програма на лекциите може да се намери на http://wiki.whatthehack.org/, харесвайте си и теглете, надявам се bandwidth-а да ви се види достатъчен…

The day passed in the audit, I wrote my report, what’s left is tomorrow for chervarium to check his stuff and to finish it. We’ll see after it how are we going to implement the needed changes, it will probably be in Saturday evening.

Then I went with the CEO to eat at “Divaka” (he really liked the cooking :) ), I reminded myself of the great paunch soup there, we drank a bottle of Cabernet Gorchivka, and I went home on foot.

Деня мина в audit, написах си доклада, остава утре червото да прегледа неговите работи и да допълним. Ще видим как ще се планират нужните промени по системата, сигурно ще са в събота вечер.

После отидох с CEO-то да хапнем в “Дивака” (хареса му как готвят :) ), аз си припомних каква хубава шкембе чорба правят там, утрепахме една бутилка Каберне Горчивка, след което пак се разходих пеша до вкъщи. Хубаво нещо е да се раздвижиш :)

Today I was auditing an old project – I found some problems, tomorrow I’ll finish the check and will write a list of the needed changes.

In the evening I was at a Balkandji concert – I also took my mother with me, had a great time, got really tired, and intend to sleep for a long time…

Днес няколко часа audit-вах една система на стар проект – намериха се няколко проблема, утре ще довърша прегледа и ще напиша списък на нужните промени.

Вечерта бях на концерт на Балканджи – заведох и майка ми, раздвижих здраво куфелния мускул, уморих се като за трима, и смятам да спя дълго време…

I slept, ate, and slept again. In the evening I walked with my mother to get a package from the bus station, and after that we celebrated at home cheravium’s unfitness for military service.

Спах, ядох, и пак спах в общи линии. Вечерта се разходих с майка ми до гарата да вземем един колет, след което вкъщи празнувахме обявяването на червото за НГВС.

In the morning I got up at 5, to be able to get to the bus station at 6:30, and to go with Velin to Stara Zagora for Boyan’s wedding. We managed to find seats on the bus at 7, and got there in about 3 hours (the bus had a replicator of the climate, it was dripping inside like outside).

In the town we went to Happy, and ate pretty well, because we hadn’t had any breakfast. There we saw a tremendous rain, which made rivers flow, and at 12 we had some problems getting to the ritual hall, but in the end we arrived a bit wet and attended the ritual (which went well, there wasn’t anybody to shout “No, don’t do it!”). Then we went to a restaurant, where we drank, ate, the people danced, even I did it at Elvenpath by Nightwish (I really want to see myself at the recordings….).

Boyan, Marieta, congratulations :)

At some time Delian was going home, so me, Velin, Gogo and his girlfriend got into his car and took off for Sofia. The roads situation wasn’t really clear – the highway was closed and opened a few times before we took off, but we managed to travel safely. On the way we passed through Pazardzhik and made some photos of Marica – it had an incredible current, I’ll upload the videos somewhere… On the highway we got a flat tire and had to change, but we were home at dark. We went through a pizzaria to get some food, and went home.

On the way and in the pizzaria we had some really interesting talks on economics, which gave me a lot of food for thoughts…

Сутринта станах в 5, за да мога да се добера до автогарата в около 6:30, и да идем с Велин до Стара Загора за сватбата на Боян. Успяхме да си намерим места за автобуса в 7, и за около 3 часа се добрахме дотам (автобуса имаше репликатор на климата, и вътре капеше дъжд като отвън).

В самия град се занесохме до Happy, и хапнахме доста прилично, понеже не бяхме закусвали. Там ни хвана един невероятен дъжд, от който потекоха реки, и в 12 имахме малко проблеми да се доберем до обредния дом, но в крайна сметка малко мокри стигнахме и присъствахме на самия ритуал (който мина съвсем нормално, нямаше някой да вика “Недей бре!”). После отидохме в един ресторант, където пийнахме, хапнахме, хората танцуваха, даже и аз на Elvenpath на Nightwish (определено искам да се видя на записите…).

Бояне, Мариета, честито ви :)

По някое време Делян тръгна да се прибира и аз, Велин, Гого и приятелката му се натоварихме при него и тръгнахме към София. Не беше ясна ситуацията по пътищата, няколко пъти отваряха и затваряха магистралата преди да тръгнем, но успяхме да пътуваме нормално. По пътя минахме през Пазарджик и направихме малко снимки на Марица – беше едно невероятно течение, ще кача видео записите някъде… На магистралата едната гума се спука, та я сменяхме, но в крайна сметка по тъмно бяхме се прибрали. Минахме през една пицария да хапнем, и се прибрахме по домовете.

По пътя и в пицарията имахме много интересни икономически разговори, които пак ми дадоха много храна за размисъл…

Today at one of the projects we reinstalled a machine, I met my mother, and now I’ll be going to sleep, because tomorror in the early morning I’ll be going to Stara Zagora – Boyan is getting married…
Looks like I’ll rest when I die…

Днес в единия проект преинсталирахме една машина, видях се с майка ми, и сега мисля да спя, понеже утре в ранната сутрин пътувам за Стара Загора – Боян се жени…
Изглежда ще си почивам като умра…