I’m almost OK, I just a bit snotty now…
I finished reading “Reports from Bulgaria” by Georgi Markov (maybe known also as “The truth that killed”), the books is really good and I recommend it to everyone that’s interested in the 1944-1969 period and the totalitarian period at all. The man combines the engineer and writer in a great way, and the result is really easy to read and full with information.
Почти се оправих, сега само съм малко сополив.
Изчетох “Задочни репортажи за България” на Георги Марков, книгата се оказа наистина много добра, и я препоръчвам на всички, които се интересуват от периода 1944-1969 и изобщо тоталитарния период. Човекът по някакъв много добър начин съчетава инженер и писател, и крайният резултат се получава не само лесен за четене, но и наситен с много информация.
Shortly – I had 38 deg. temperature through the day, I’m now reading “Zadochni reportazhi ot Bulgaria” (“Reports from Bulgaria”) by Georgi Markov, and I’m waiting to get better.
Накратко – имах 38 градуса температура през деня, чета си “Задочни репортажи от България” на Георги Марков и чакам да ми мине.
Happy birthday, Penchev, I wish you to be less absent-minded in the future :)
Честит рожден ден, Пенчев, пожелавам ти с възрастта да си все по-малко отнесен :)
За заинтересуваните – български mirror на лекциите от WhatTheHack има на http://phoebe.ludost.net/rawtapes/. Самата програма на лекциите може да се намери на http://wiki.whatthehack.org/, харесвайте си и теглете, надявам се bandwidth-а да ви се види достатъчен…
The day passed in the audit, I wrote my report, what’s left is tomorrow for chervarium to check his stuff and to finish it. We’ll see after it how are we going to implement the needed changes, it will probably be in Saturday evening.
Then I went with the CEO to eat at “Divaka” (he really liked the cooking :) ), I reminded myself of the great paunch soup there, we drank a bottle of Cabernet Gorchivka, and I went home on foot.
Деня мина в audit, написах си доклада, остава утре червото да прегледа неговите работи и да допълним. Ще видим как ще се планират нужните промени по системата, сигурно ще са в събота вечер.
После отидох с CEO-то да хапнем в “Дивака” (хареса му как готвят :) ), аз си припомних каква хубава шкембе чорба правят там, утрепахме една бутилка Каберне Горчивка, след което пак се разходих пеша до вкъщи. Хубаво нещо е да се раздвижиш :)
Today I was auditing an old project – I found some problems, tomorrow I’ll finish the check and will write a list of the needed changes.
In the evening I was at a Balkandji concert – I also took my mother with me, had a great time, got really tired, and intend to sleep for a long time…
Днес няколко часа audit-вах една система на стар проект – намериха се няколко проблема, утре ще довърша прегледа и ще напиша списък на нужните промени.
Вечерта бях на концерт на Балканджи – заведох и майка ми, раздвижих здраво куфелния мускул, уморих се като за трима, и смятам да спя дълго време…
I slept, ate, and slept again. In the evening I walked with my mother to get a package from the bus station, and after that we celebrated at home cheravium’s unfitness for military service.
Спах, ядох, и пак спах в общи линии. Вечерта се разходих с майка ми до гарата да вземем един колет, след което вкъщи празнувахме обявяването на червото за НГВС.
In the morning I got up at 5, to be able to get to the bus station at 6:30, and to go with Velin to Stara Zagora for Boyan’s wedding. We managed to find seats on the bus at 7, and got there in about 3 hours (the bus had a replicator of the climate, it was dripping inside like outside).
In the town we went to Happy, and ate pretty well, because we hadn’t had any breakfast. There we saw a tremendous rain, which made rivers flow, and at 12 we had some problems getting to the ritual hall, but in the end we arrived a bit wet and attended the ritual (which went well, there wasn’t anybody to shout “No, don’t do it!”). Then we went to a restaurant, where we drank, ate, the people danced, even I did it at Elvenpath by Nightwish (I really want to see myself at the recordings….).
Boyan, Marieta, congratulations :)
At some time Delian was going home, so me, Velin, Gogo and his girlfriend got into his car and took off for Sofia. The roads situation wasn’t really clear – the highway was closed and opened a few times before we took off, but we managed to travel safely. On the way we passed through Pazardzhik and made some photos of Marica – it had an incredible current, I’ll upload the videos somewhere… On the highway we got a flat tire and had to change, but we were home at dark. We went through a pizzaria to get some food, and went home.
On the way and in the pizzaria we had some really interesting talks on economics, which gave me a lot of food for thoughts…
Сутринта станах в 5, за да мога да се добера до автогарата в около 6:30, и да идем с Велин до Стара Загора за сватбата на Боян. Успяхме да си намерим места за автобуса в 7, и за около 3 часа се добрахме дотам (автобуса имаше репликатор на климата, и вътре капеше дъжд като отвън).
В самия град се занесохме до Happy, и хапнахме доста прилично, понеже не бяхме закусвали. Там ни хвана един невероятен дъжд, от който потекоха реки, и в 12 имахме малко проблеми да се доберем до обредния дом, но в крайна сметка малко мокри стигнахме и присъствахме на самия ритуал (който мина съвсем нормално, нямаше някой да вика “Недей бре!”). После отидохме в един ресторант, където пийнахме, хапнахме, хората танцуваха, даже и аз на Elvenpath на Nightwish (определено искам да се видя на записите…).
Бояне, Мариета, честито ви :)
По някое време Делян тръгна да се прибира и аз, Велин, Гого и приятелката му се натоварихме при него и тръгнахме към София. Не беше ясна ситуацията по пътищата, няколко пъти отваряха и затваряха магистралата преди да тръгнем, но успяхме да пътуваме нормално. По пътя минахме през Пазарджик и направихме малко снимки на Марица – беше едно невероятно течение, ще кача видео записите някъде… На магистралата едната гума се спука, та я сменяхме, но в крайна сметка по тъмно бяхме се прибрали. Минахме през една пицария да хапнем, и се прибрахме по домовете.
По пътя и в пицарията имахме много интересни икономически разговори, които пак ми дадоха много храна за размисъл…
Today at one of the projects we reinstalled a machine, I met my mother, and now I’ll be going to sleep, because tomorror in the early morning I’ll be going to Stara Zagora – Boyan is getting married…
Looks like I’ll rest when I die…
Днес в единия проект преинсталирахме една машина, видях се с майка ми, и сега мисля да спя, понеже утре в ранната сутрин пътувам за Стара Загора – Боян се жени…
Изглежда ще си почивам като умра…
It was incredible. Really indescribable.
(and I could just vilely stop here, with this excuse :) )
The event was mostly a gathering of ~3000 people at a camping ground in tents, where there were showers, normal toilets, food, drinks and 8-9 big tents (one of them could fit 1500 people inside) for lectures, bars, etc. There was a serious network (which I’ll describe belo, the schemes and some more detailed information can be found at wiki.whatthehack.org/index.php/FHQ). The core team wasn’t big, most of the work was done by volunteers, divided in teams, which was great, because not only everyone could participate, but a lot of work got done. I have no idea how this can be without the number of volunteers that were there (on this topic you might want to see Rop’s closing speech).
The event was closely pursued by an enormous quantities of rain, really enormous – it rained most of the time, the air was humid, dense, the tanks of the air conditioners in the NOC had to be drained every 8 hours, and there are even some photos of pumping the water under some of the tents. At 29/30 there was a big rain that made a lot of people to move to other places (especially the core team, who was at field K, which had no drainage). Some people slept in the NOC tent, I slept with the servers, and Walter had the experience to wake up and feel some electricity from the water on the floor in his tent. I wondered at some point if the people would change their bicycles for boats.
I wanted to describe all the people that I met, because they were really interesting, but it’s going to take too much space and time, and knowing my memory, there’s a great possibility to write something stupid, so I’ll just name them – Arien (core switches, full of ideas, Walter (head of the FHQ), Athilla (the main guy in the pulling the cables for the rings), Willem (tracking/monitoring switches in the field, Andre (field switches), Ernst (everything, this guy was unable to stay without something to do :) ), Reggie (also almost everything, always had a joke :) ), Maxim (head of the Wireless NOC, saved me one morning with a bottle of schnapps), Pim (who showed me how to configure a Juniper and didn’t scream at me for the things I did to the net :) ), Stephanie (words can’t describe her, when she smiled we had no need for the sun :) ), English Pete (he never stopped at one place, he was the adrenaline of the event :) ), Bassam Hassan (whom I couldn’t find at the event after his lecture to ask him a lot of stuff about Iraq, I’ll find his email from somewhere), and other known and unknown people…
I finally met Bine face to face – we’ve known each other from the time I started using Orkut, and had spoken about a lot of things, but seeing someone in real life is totally different. Too bad that both of us had too much work, and weren’t able to speak too much (she saved me from freezing by landing me her backup inflatable bed, for which I’m eternally grateful :) ).
What did a great impression on me was how many people are using Mac OSX – at least half of the latops were macs, and some people told me that I’ll switch to one someday (which I don’t feel believable, to be honest – I don’t like the OS, it’s not that nice to fiddle with :) ).
I’ll try to tell shortly about some fun moments in the event:
An optimist had ran arp spoof and wasa trying to make a ssh man-in-the-middle attack. He got caught in no time, and his photo showed up on the wiki :).
We filled the outside link at about 1/3 (looks like nobody had came to leech :) ).
A girl did a striptease in front of a webcam.
Someone had announced (jokingly) that the police officers that were at the event (they were 16) will be giving a lecture titled “Lawful interception”. A lot of people had gone there, the police guys were pretty surprised (here’s the entry in the Wiki, even AP fell for it :) )
In the end I was so tired and not really normal that I made a wireless cable and a wired/wireless converter (what they looked like I leave to your imagination :) ). That was mostly because a few days ago someone had managed to play a joke with an user, that he needs a wireless cable to use the wireless network… We gave as present one such cable to the wireless people.
In the last 2-3 days we used the NOC as a place to dry clothes – one of the ropes was the one that was used to pull the shutters, and the other one was an UTP cable, tied with cable ties.
When the police officers were going out on a round, the CERT car kept following them with it’s siren turned on. It was really amusing :)
With Athilla we were caught in the Megabit bar at some point and it turned out that there was only one free ethernet cable, so I connected my laptop and routed him through my wireless interface. It was a pretty fun exercise :)
Because of the weird laws there was no hard liquor there, but a lot of weed was smoked. Too bad I didn’t bring a bottle from Bulgaria, to make greyana rakiya… But Bobson managed to make a great dessert with vodka, dried cherries and chocolate, which we should test locally too. There were some schnapps-es, which were about 20% – which was good enough :)
One morning the water in the showers was pretty cold, and Pete joked in the Wiki that he did that on purpose, to better wake up the volunteers in the morning, to be ready for the work… I think that if he had really done that, we’d had him drowned in some ditch.
If you want more, the Wiki is a great source of information :).
The network setup was as follows:
The core network consisted of 3 Foundry BigIron switches (in the NOC, WhatTheBar and Megabit) connected with 10gbps links. The outside connection and all the inter-vlan routing were done on a Juniper M40, which also (at least for a while) was DHCP relay. In the field we used HP2626 and HP2824 switches, which with we had made two rings in a way that if power failed at some place it won’t be that big of a problem (the map is somewhere in the wiki :) ).
Logically we had some VLANs – one for the field (/19), one for the big tents (/19), one for the wireless users (/20), a few /24 for internal needs (administrative, switches, PXE for the wireless people), one for servers (/24), one for co-location (/23) and one for the OLSR people (/23 or /22).
For servers we had 5 machines for different services – pentium3 with small drives and a good quantity of memory. Two of them were HA cluster for some of the core services (DNS, DHCP, NTP), one was for Arien’s spongebob (a system for mitigating the arp traffic), one was for WINS server under Windows (which was done by Athilla), and the last one was for the switches’ administration (syslog, tftp, etc.). All of them were running debian except the windows machine, which I had configured, tuned, etc, they had ipv6 support and had almost no problems (there was some stuff around the dhcp, but it turned out to be because of the Juniper’s relay – too bad Pim wasn’t there, to do all possible tests). The only thing that troubled me was that all of the servers were front-mounted only, and I have no idea how did they stay there, they weren’t light.
(we could’ve used more power, then we could’ve hosted the wiki)
There was one machine from RIPE for snort, which had it’s own optical interface, and received mirror from the outgoing port of the juniper. The machine had a lot of problems, because FreeBSD 5.4-RELEASE couldn’t handle the load, and 6.0 died every 15 minutes, I have no idea what happened in the end.
(about this machine there was one really fun (for me) moment, one of the OpenBSD guys had came into the NOC tent and we spoke a bit on this problem, so he said that the polling of an interface was a really stupid idea (and that’s why it isn’t implemented in OpenBSD), and I asked him – ok, what if you have 100k interrupts per second? He said – yes, but what to do in the cases in which you don’t have so many, and I answered – you just switch between the two modes at different loads, like in Linux. We gave me an strange look and left, and I had this evil grin for half an hour.)
There was one machine brought by Pimto monitor the traffic on the interfaces – it was running only cacti.
The wireless people had 2 machines co-located – one for monitoring and one for dhcp and stuff, two big SUNs.
There were a few more SUN servers with a shared storage, but I never understood what it was used for.
We had some machines co-located by users – 3 in the NOC (one big HP that we used as a table, that had HP-UX running and was a shell server, one mac mini with OSX, which had an ircd connected to IRCNET, and AMD64 machine that was indexing the local FTPs, binary newsgroups, and had some vservers running (one of which was for the local OpenVPN server)), 2-3 in WhatTheBar (from archive.org, red 1U boxes).
All servers had separate IP addresses, and all services had addresses too, which made the moving between servers really easy, it also helped a lot with the heartbeat configuration.
We had full IPv6 support and routing.
The network had some fun moment, like PEG-DHCP. To the requesters we gave pegs with the last two octets of the ip address and a piece of paper with the rest of the configuration (IP prefix, DNS, etc.), which guaranteed that they have an unique address and weren’t dependable on the DHCP servers (which had it’s problems). The idea even has it’s own RFC… In the end because of the rain people were coming to get pegs to hang their wet clothes, and on the last day a guy came to get some of them to sell on ebay…
We had 15 km cable, from which we used about 3 km for the rings and for other stuff, the rest was used by the people for their connections in the field – we finished 11 km for one or two days. The principle was as follows – we had tools, jacks and cable, everyone could make a cable, and who wasn’t able to do so, had one crimped by us, for one beer (we accepted energy drinks, too). We drank a lot…
The organization had it’s flaws – some things weren’t clear before going there, we didn’t have clear policies for some things and twice I got chewed for doing some things. The design of the network was done there, and a lot of things weren’t clear, because some of the people that made the original design weren’t there, and we had a lot of misunderstandings, which we managed to clear :) We in fact didn’t have a problem that we couldn’t solve – in the beginning we even had a fiber cut – turned out that the Dutch railways went on to mow the grass with some enormous beast, and managed to remove about a meter of the cable (I can’t find the photos from the fixing, they’re worth seeing). Then, in the rain tools were found and some people went to splice the cable (we were worried that they could drown in the ditches, the rain was that heavy).
As a small conclusion – I found a lot of interesting things there, like that I’m able to sleep while it’s light, at cold, wet, in a room with 20 machines and three air conditioners, to sleep for 3 hours and again to be able to do my job, to walk in a heavy rain and not care how wet am I – in general, what doesn’t kill me, makes me stronger (and the whole event was almost murderous). Combining this with all of the information, problem, solutions, etc, I think I know why is it done only once in 4 years…
And I’ll go again in 4 years, if I’m able.
TODO:
To ask Maxim on the IDS he recommended.
To finish the mirror of all video recordings.
To do a copy of the wiki because of the rumor that it will go away in a month.
To remember some other interesting moments that I’ve missed here.
Беше невероятно. Направо неописуемо.
(и тук съвсем подло бих могъл да спра, с това оправдание :) )
Събитието в общи линии представляваше събиране на ~3000 човека в един къмпинг, на палатки, като имаше душове, нормални тоалетни, храна, пиене и 8-9 огромни палатки (едната събираше 1500 човека) за лекции, барове и т.н.. Имаше сериозна мрежа (която ще опиша по-долу, схемите и по-подробна информация могат да се намерят във wiki.whatthehack.org/index.php/FHQ). Основния организационен екип не беше особено голям, повечето работа се вършеше от доброволци, разделени в екипи, което беше страхотно, понеже не само че всеки можеше да участва, но и се свършваше страшно много работа. Не мога да си представя как ще стане такова събитие без огромното количество доброволци, което имаше там (по въпроса може да гледате заключителната реч на Rop).
Събитието беше съпътствано от огромно количество дъжд, ама наистина огромно – валя през повечето време, въздуха беше влажен, гъст, резервоарите на климатиците в NOC-а трябваше да се изпразват на около 8 часа, и даже има няколко снимки как се изпомпва вода изпод големите палатки. На 29/30ти валя един страшен дъжд, заради който много хора се пренесоха да спят на други места (особено главния екип, който беше на поле K, което се оказа без дренаж). Няколко човека спаха в NOC палатката, аз спах при сървърите, а на Walter му се беше случило да стане, и да усети електричество от водата на пода в палатката му. Чудех се дали по някое време хората нямаше да почнат да се разхождат с лодки, вместо с колела.
Искаше ми се да опиша всички хора, с които се запознах, понеже бяха наистина интересни, но ще отнеме твърде много място и време, а като си знам паметта, сигурно ще напиша някоя глупост, за това просто ще ги изброя – Arien (core switch-ове, пълен с идеи), Walter (шеф на FHQ), Athilla (основния човек в опъването на кабелите за пръстените), Willem (следене на switch-овете в полето), Andre (switch-ове в полето), Ernst (какво ли не, този човек не можеше да стои без работа :) ), Reggie (и той какво ли не, постоянно намираше някаква интересна шега :) ), Maxim (шеф на Wirelles NOC-а, спаси ме една сутрин с една бутилка schnapps), Pim (който ми показа как се настройва Juniper, и не ми се развика след това, което бях направил по мрежата :) ), Stephanie (нея думи не могат да я опишат, като се усмихнеше и нямаше нужда от слънце :) ), English Pete (който не се спря на едно място, и беше направо адреналина на събитието :) ), Bassam Hassan (който не можах да намеря после, за да го разпитвам надълго и нашироко за Ирак, ще му издиря отнякъде email-а), и други знайни и незнайни хора …
Най-накрая и се видях на живо с Бине – познаваме се online от времето когато ползвах orkut, и сме си говорили за какво ли не, но виждането на живо си е нещо съвсем различно. Жалко, че и двамата имахме адски много работа, и не можахме да се видим за по-дълго (тя ме спаси от измръзване с резервното си надуваемо легло, за което съм и адски благодарен :) ).
Много сериозно впечатление ми направи колко много хора ползват Mac OSX – поне половината laptop-и бяха mac-ове, няколко човека ми предсказаха, че и аз някой ден ще мина на такъв (което не ми се вярва да стане, казвам си честно – не ми харесва операционната система, не мога толкова да я бърникам :) ).
Ще се опитам накратко да предам някои забавни моменти от събитието:
Един оптимист беше пуснал arp spoof и се опитваше да прави ssh man-in-the-middle атака. Беше хванат за нула време, и снимката му се появи на wiki-то :).
Напълнихме линията на около 1/3 (изглежда никой не беше дошъл да точи :) ).
Една девойка се разсъблече пред един webcam.
Някой беше обявил на майтап, че полицаите, присъстващи на събитието (общо 16 на брой) ще изнасят лекция в техния фургон на тема “Lawful interception”. Съответно бая хора бяха отишли, полицаите се оказаха бая изненадани ( ето и новината в нашето Wiki, даже AP се бяха подлъгали :) )
Накрая толкова бях изпушил, че направих wireless кабел и преходник wired/wireless (какви бяха точно, оставям на вашето въображение :) ) Това беше основно по случай, че преди няколко дни някой беше успял да избъзика един потребител, че му трябва wireless кабел, за да може да ползва wireless мрежата… Един такъв кабел подарихме на wireless хората.
В последните 2-3 дни използвахме NOC-а за сушилня на дрехи – едното въже беше това, с което се вдигаха едните щори, а другото беше UTP кабел, увързан със свински опашки.
Когато полицаите излизаха на обиколка, колата на CERT-а ги следваше с включена сирена. Беше бая забавно:)
С Athilla бяхме попаднали в Megabit бара по едно време, и се беше оказало, че на масата има само един ethernet кабел, та аз се закачих на него и го прекарах през моята wireless платка. Беше бая забавно упражнение:)
Поради странните закони нямаше твърд алкохол, но трева се пушеше повсеместно. Жалко, че не си донесох една бутилка от България, да направя греяна ракия … За сметка на това Бобсън направи един страхотен десерт с водка, сушени череши и шоколад, който ще трябва да се пробва и в локални условия. Все пак имаше разни schnapps-ове, дето бяха около 20% – пак бяха добре :)
Една сутрин водата в душовете беше бая студена, и Pete се беше пошегувал в Wiki-то, че той го е направил нарочно, за да може доброволците да са по-събудени и готови за работа… Мисля, че ако наистина го беше направил, щяхме да го удавим в някой от отточните канали.
Изобщо е невероятен извор на информация :).
Мрежовия setup беше следния:
Основната мрежа се държеше от 3 Foundry BigIron switch-а (в NOC, WhatTheBar и Megabit), свързани помежду си със 10Gbps оптика. Външната връзка и всичкия inter-vlan routing се правеха на един Juniper M40, който освен това (поне за известно време) беше DHCP relay. В полето ползвахме HP2626 и HP2824 switch-ове, с които бяхме направили 2 пръстена по такъв начин, че отпадането на електричеството на повечето места да не е проблем (точката карта я има на wiki-то :) ).
Логически имахме няколко VLAN-а – един за полето (/19), един за големите палатки(/19), един за wireless клиенти (/20), няколко /24 за вътрешни нужди (административен, за switch-овете, pxe за wireless хората), един за сървъри (/24), един за co-location (/23) и един за OLSR хората (май /23 или /22).
Като сървъри имахме 5 машини за разни услуги – Pentuim3 с малки дискове и някакво прилично количество памет. Два от тях бяха HA клъстер за няколко основни услуги (DNS, DHCP, NTP), един беше за spongebob на Arian (система за намаляване на arp трафика), един беше за WINS сървър под Windows (с него се занимаваше Athilla), и последния беше за администрация на switch-овете (syslog, tftp и такивa работи). Всичките без windows машината бяха с debian, който аз бях донастроил, компилирал ядро и т.н., имаха ipv6 поддръжка и в общи линии нямаха проблеми (имаше няколко неща около dhcp-то, но те се оказаха заради relay на juniper-а – жалко, че Pim не беше там, за да го доизтестваме). Единственото нещо, което ме притесняваше през цялото време беше, че машините бяха монитрани в rack-а само отпред, и не ми е много ясно как се задържаха, не бяха особено леки.
(можеше и да имаме малко повече мощност, тогава можеше да сложим wiki-то при нас)
Имаше още един съврър от RIPE за snort, който си имаше собствен оптичен интерфейс, и получаваше mirror от изходящия порт на juniper-а. Машината имаше доста проблеми, понеже FreeBSD 5.4-RELEASE не се справяше с натоварването, а 6.0 гърмеше през 15 минути, не знам докъде стигнаха в крайна сметка.
(около тази машина имаше един адски забавен (за мен) момент, един OpenBSD човек беше се появил в NOC палатката и се заговорихме по тоя въпрос, та той обясни, че poll-ването на интерфейс като идея било много глупаво (и за това го нямало в OpenBSD) и аз го питах – добре, ами ако имаш 100k прекъсвания в секунда? Той каза, че тогава да, ама какво да се прави в случая в който не са толкова много, и аз казах – ами ще се превключва м/у двата варианта при различни натоварвания, като Linux. Той ме изгледа криво и си тръгна, а аз се подхилвах злобно половин час. Има нещо садистично в мене май …)
Имаше и една машина за наблюдение на трафика по интерфейсите, донесена от Pim – на нея работеше само едно cacti.
Wireless хората държаха при нас 2 машини – една за monitoring и една за dhcp и т.н., два бая големи SUN-a.
Имаше няколко големи SUN сървъра със един shared storage, но аз поне не разбрах за какво се ползваха.
Имахме няколко co-located машини на потребители – 3 в NOC-а (едно огромно HP, което ползвахме за маса, на което работеше HP-UX и беше shell server, едно mac mini с OSX, на което имаше ircd закачено към IRCNET, и една AMD64 машина за индексатор на локалните FTP-та, на binary newsgroup-ите, и за vserver за няколко други неща (едното от които беше локалния OpenVPN сървър)), две-три в WhatTheBar (бяха на archive.org, червени 1U кутии).
Всички сървъри си имаха отделни адреси, както и всички услуги, което правеше местенето напред-назад м/у машините много лесно, беше бая улесняващо за heartbeat-а.
Имахме пълна IPv6 поддръжка и routing.
По мрежата имаше един много интересен момент – PEG-DHCP (т.е. щипково DHCP). На желаещите се раздаваха щипки с последните два октета на IP адреса и картонче с останалите настройки (IP префикс, DNS и т.н.), което им гарантираше, че имат уникален адрес и не бяха зависими от нормалния DHCP сървър (който имаше малко проблеми). За самата идея има и RFC … Към края около големия дъжд хората идваха да вземат щипки и за да си окачат мокрите дрехи да съхнат, а в последния ден някой дойде да вземе малко повечко да ги продава на ebay…
Имахме 15 км кабел, от който около 3км отидоха за направата на пръстените в полето и за други цели, останалото хората използваха за връзката на техните машини в полето – около 11 км свършиха за ден-два. Принципът беше следният – имаме клещи, жакове и кабел, който иска, си го прави, който не може, му го правим срещу една бира (приемаха се и енергийни напитки). Бая изпихме…
В самата организация на мрежата и т.н. имаше малко проблеми – някои неща не бяха ясни преди да отидем там, нямаше ясни policies за различни работи и на два пъти ми се скараха за някои действия. Дизайна на мрежата го правихме на място, и доста моменти не бяха ясни, понеже някои от хората, правили началния дизайн ги нямаше на място, та за това се получаваха обърквания, но успяхме да ги преборим :) Въобще не успя да се появи проблем, с който да не се справим – даже в началото имахме скъсване на външния оптичен кабел – оказа се, че холандските железници бяха решили да подрежат тревата с някакъв огромен звяр, и бяха отрязали около метър от самия кабел (не мога да намеря в момента снимките от поправянето, струва си да се видят). Тогава, в поредния голям дъжд се намериха инструменти и няколко човека отидоха да splice-нат кабела (притеснявахме се да не се удавят в някой от каналите, така валеше).
Като малко заключение – там открих много интересни неща, че например мога да спя на светло, на студено, на мокро, в стая с 20 машини и три климатика, да спя по 3 часа и пак да мога да си върша работата, да обикалям в зверски дъжд и да не ми пука колко съм мокър, изобщо – каквото не ме убива, ме прави по-силен (а цялото преживяване беше буквално на убийствено ниво). Като комбинирам това с огромното количество информация, проблеми, решения и т.н., мисля, че разбирам защо се прави веднъж на 4 години …
Ще ида пак след 4 години, ако имам възможността.
TODO:
Да питам Maxim за IDS-а, който ни препоръча.
Да довърша mirror-а на всички видео записи.
Да направя копие на Wiki-то, понеже има слух, че ще го разкарат след около месец.
Да се сетя други интересни моменти, които съм изпуснал.
I’m writing on whatthehack, but it’s not easy, and it’s a lot…
Through the day I did some work – I’ll have what to do next week, and I’ll have to see when is chervarium free, he’ll be needed.
Right now it’s raining, and it’s nice – the rain here has nothing to do with the one in the Netherlands :)