2007-07-03 00:17
Monday, July 2nd, 2007Днес имаше протест на Орлов мост на принципа на flash mob-а за проблема със Странджа. Трябваше да отида…
Обаче откривам, че всъщност искам да помисля какво точно става…
(последните три неща, които прочетох, бяха “Архипелага ГУЛАГ”, “Роб на свободата” и “Русия на Путин” на Анна Политковская, а сега се хванах с “Контрол над специалните служби за сигурност” – тласкат ме към едни такива мисли, особено като се зачетох в дефинициите на гражданското общество)
Седя си и се чудя, защо демонстрираме. Ама честно. Не мога да отрека удоволствието от адреналина и тълпата, особено като знаеш за какво се бориш и това нещо е просто да можеш да дишаш … Изглежда обаче съм станал твърде циничен и се чудя, какво ще постигне това? Дори да се събере общественото мнение в полза на Странджа (имам впредвид не само 10000-20000 демонстранти), няма скоро да има избори, така че малко хора ще се хванат да вадят дивиденти, а е по-вероятно просто да се насочи омразата към някой не-пряко-избиран-от-хората орган, като ВАС, и да си остане дотам. Министъра даже може да си докара дивиденти с публично и усилено обжалване на решението.
(в предвид това, че в много малко медии има информация по въпроса, ми се вижда малко вероятно някой да разработва скандала с цел политически дивиденти – ако е така, PR-а му не е особено кадърен, или просто е решил да работи изцяло по мрежата)
Пак обаче си остава усещането за Сизифовото бутане на камък. За това, че всичко ще затихне до няколко месеца, понеже хората се уморяват – накрая ще останат малко хора, които ще бъдат лесно смачкани… За това, че ние ще се държим човешки спрямо организации/институции/същества, които с нищо не са заслужили това отношение. За това, че в крайна сметка ще опрем до това ЕС да настъпи нашите управляващи, та да се промени нещо, което ще си е в общи линии крайния шамар – понеже ние сами не можем да си решим проблемите, ще се надяваме някой да ни (ги) оправи. Някакси е жалко.
Лошото е, че решението, което ми хрумва, включва селективно избиване на хората, които правят подобни неща – един по един, докато по метода на Павлов не получат условен рефлекс като се опитат да свършат поредната гадост като тази със Страндажа или Иракли, да се вцепеняват.
Обаче идеята си остава – тези хора трябва да бъдат ударени там, където ги боли. Иначе няма какво да ги накара да спрат.