татко Крокодил

Пак омотан ден, половината хора се чудеха дали не е петък. Аз накрая си намерих един ъгъл, който оградих с шкафчета, и се излегнах там, да мога да свърша нещо…

По никое време ми напомниха, че утре имам да водя лекция, та си правих презентацията досега (половината – в тоалетната, че нещо не ми е добре стомаха). Изобщо не върви на добре тая работа, дано имам време да измисля малко демонстрации.

Днес ми пристигна “Linux device drivers”, 3то издание – книжката е много ценна, ще се заровя в нея тия дни, като ми остане време…

Мразя бюрокрацията…

В последните няколко дни се занимавах с ваденето на виза за САЩ – ще ходя там да оправям разни бакии при един клиент. То не бяха формуляри, разни документи (копие от свидетелството за раждане например), тъпи въпроси от типа на ‘терорист ли сте?’ и висене по опашки. Поне останалото мина добре, даже ми дадоха multiple entry виза, та ако ми се случи пак да имам работа натам, няма да се размотавам до посолството (ама се надявам, че няма да ми се наложи да ходя пак).
(а аз с всичкия си акъл бях забравил да си направя снимки, и сутринта намерих едно фото, където ги правят за 5 минути…)
(да не говорим, че бях повярвал на синоптиците и ме наваля прилично)

Вече си имаме котка вкъщи – съвсем дребно бяло-сиво нещо (което в момента ми спи на шкембето), мислим да го кръстим Въцка (имаше и други идеи, ама бяха твърде груби). Много животни стават вкъщи …

А на мен продължава зверски да ми се спи. Днес си взех и новата книга на Умберто Еко (най-накрая излезе на български), и успях да почета малко по опашките, надявам се тия дни да мога да и обърна по-сериозно време. Преполвил съм и сериала “Firefly”, оказа се наистина добър.
(и хептен не ми е ясно кога ще се наспя)

За курса по мрежова сигурност още се чака информация за дните и точната зала на провеждане.

Чета “Педагогическа поема” на Макаренко, книгата изглежда доста интересна.
(превода, който имам, е на Трайчо Костов, а книгата е издавана около 1948…)

Сутринта си направих майтап с червото – прибрах му обувките в найлонова торбичка, и сложих върху нея надпис “Биологична опасност! Да се унищожи на предназначените за целта места”. Така е, като си оставя чорапите в тях…

И едно пожелание за всички “сериозни” co-location доставчици, които в 2005 още нямат свястна remote конзола – дано банда дебели мазни мръсни и космати пустиняци ощастливят ректално цялата ви рода до девето коляно. Няколко пъти.

Днес изчетох шестия Хари Потър, на английски (оказа се страшно лесен за четене, трябва да си препрочета Cryptonomicon-а за да си припомня по-тежкия английски :) ). Като книга се оказа най-добрата дотук от серията (което е странно, повечето други серии стават по-зле със всяка следваща книга).

Вечерта се канех да ида на концерт на Балканджи (този беше важен, има развитие около Баровски), но около 21 ми се обадиха с (фалшива) тревога, че някой е пробил marla, и аз изчаках да ми се появи net-а (който беше паднал за малко) за да проверя дали има проблем, та пропуснах…

Аз мисля да си дочета дивите разкази…

Два дни почивка и четене… Убих четвърта и пета книги за Хари Потър (и мисля да почна шестата директно на английски, само да намеря отде да си я преточа), по-нататъка се задълбочават и стават по-сериозни, но пак са доста по-леко четиво от това, с което съм свикнал.

За да не се отпускам, Бобсън ми даде “Диви разкази” на Хайтов, оказват се много добри, може да ги доизчета преди да заспя.

Иначе снощи си направихме палачинково парти у Heth (който престъпно беше забравил да вземе сирене), което допълнихме и с две бутилки вино. Аз на място открих за колко време мога да си пригодя за работа едно ubuntu (под 20 минути) и имаше весели боричкания с Google (както той си е нарекъл котарака :) ).

Тия дни спамерите много са се озлобили, май трябва да си пренастроя филтъра.

Забавен ден … Спах до никое време, мързелувах, после излязох на разходка и взех назаем от Pisobella първите три книги за Хари Потър, да се образовам малко… Излегнах се вкъщи, четох, четох, по някое време ми спря тока за два часа (и свърши батерията на UPS-а), та почетох малко и на свещи, но в крайна сметка свърших с трите книги (926 страници). Оказа се доста леко фентъзи, напаснато към повечето стандартни виждания на хората и страшно лесно за четене – разбирам защо толкова му се радват хората (и защо филма се получава такава боза).
(забавна мисъл – какво ли ще става из книгите, като Хари Потър стане на 18 … :) )

Нещо весело от спирането на тока беше sms-а, който пратих на червото:

Спря тока
Става хладно
Донеси ракия

Забавен weekend беше …

Съботата беше ознаменувана основно от приятни физически упражнения в легнало положение и съпътстващите ги неща, като съвсем малко сън и отспиване в неделя следобед (червото и desync решили да проверят по някое време дали съм жив :) ). Вечерта се занесохме до “Прага” за да отпразнуваме момиченцето на Чорбаджийски, та пихме, говорихме простотии, вдигахме наздравици и т.н., до момента в който полу-умрели за сън отидохме до Дивака за среднощна шкембе чорба и се прибрахме.

Разбира се, не минахме без весели моменти, например Наков, червото и desync пяха някакви песни по пътя към Дивака (не помня какви, ама още не ми е ясно как някой не ги замери от прозорците по улицата с някое парче тухла), измислиха рецепта за червото как прави яйца на очи (включваща сексуален акт със снасяща кокошка) и всякакви простотии на аграрно-сексуална тема … Добре, че всички сме със здрави стомаси, а сервитьорките са свикнали :)

Аз изчетох “Опитомяването на революцията” на Джералд Крийд (с подзаглавие “От социалистическите реформи към противоречивия преход в едно българско село”) , книгата се оказа много добра и информативна – описва взаимното влияние на режима от 1944 до 1989 и селското стопанство, както и резултатът от последвалия преход. Личи си, че авторът сериозно се е постарал да разбере (и е успял) процесите и историята, както и че е успял да ги опише доста добре (въпреки че на моменти изреченията стават леко заплетени). Препоръчвам книгата на всички, които се интересуват от българската история.

А аз още леко боледувам, но и се чувствам в общи линии весел… Малко ми е криво за google, но и чувствам едно страхотно облекчение, че няма да заминавам – носталгията беше започнала да ме хваща още преди да съм тръгнал… Няма друго такова място като вкъщи :)

А, и една новина – във вторник (22.11.2005) , от 18:00 в зала 210 на Химическия факултет ще се проведе Климентова лекция на тема “Често срещани уязвимости в web приложенията”, ще я води Жоро Чорбаджийски, ще има и демонстрации и всичките нужни екстри :)

Някъде вкъщи има комар и като го намеря, ще го усмъртя по особено жесток начин. Нямам нищо против да си бръмчи, да си пие кръв (имам поне 6 литра така или иначе), ама защо трябва да ме сърби после???

Напазарувах вечерта две книжки от Славейков, едната от които е досието на Хитлер, изготвено за Сталин, вероятно ще е интересно… После с Бобсън и Pisobella се занесохме до един швейцарски ресторант да опитаме фондю – оказа се сирене, врящо в една тенджера, в която си топиш хляб. Вкуса му беше бая силен, и на мен поне ми дойде много…

Последва концерт на Балканджи, не бях ходил от известно време, ама добре си покуфях (и май си разтегнах нещо във врата) и попях някои части от песните им (например “Хубава си, ой, девойко…”) на подходящия човек :) Вальо успя да скъса струна на китарата на Киро докато свиреха “Българи”, Киро по някое време слезе да свири в публиката, весло си беше :)

Мързел, мързел…

Не се случваше нищо особено в последните няколко дни – направихме едно събиране вчера вкъщи за обсъждане на Мрежова сигурност 3 (който най-вероятно ще водим следващия семестър), на Климентовата лекция, която ще водим (Често срещани уязвимости в wrb приложенията) и разни други неща около ISECA.

Днес имаше ИББ, което беше пак в съкратен състав, хората са се изпокрили някъде…

Тия дни чета Владимир Войнович – “Монументалната пропаганда” и “Москва 2042”, последното е страхотна антиутопия. Двете книги са доста тъжни, с някои весели моменти (“Аз не спя с когото ми падне – каза тя – а само по решение на ръководството”).

Спи ми се …

Тази вечер Булгара направиха един невероятен концерт в зала България, с Милчо Левиев (тоя човек е просто невероятен), Ева квартет (които пяха доста добре) и братя Мангасарян (които бяха скучни). Свириха страхотно както винаги, жалко че беше такава залата – това не е музика, дето лесно се слуша седнал :)

Купих си албума (т.е. те дисковете бяха свършили преди мене, та изкупих на Ники Бачийски едното копие (т.е. заплаших го с бавна и мъчителна смърт, ако не го даде)) и в момента го слушам – ама някакси много лек ми се струва, след толкова слушане на живо :)
(бележка: на хубави слушалки усилено до край се чува точно както трябва…)
(имаме и видеозапис от концерта, но трябва първо да видим дали изобщо можем да го разпространяваме)

Все още чета книгата на Пелевин (пуст мързел и липса на време), все по-странна ми става… Свърших романа в началото, сега съм на първия разказ, и връзката м/у тях е наистина шантава :)

Първо да напомня – Булгара ще правят промоция на албума си в сряда от 19:30 в зала Бългрия, не е за изпускане :)

Издали са нова книга на Виктор Пелевин – “ДПП НН” (Диалектика на преходния период – от никъде за никъде), изглежда добре :)

Открих нещо интересно за слушане – Falik, може да се намери в Magnatune, чух го за пръв път на OpenFest, и след това изкарах известно време в питане на Тони Райжеков и Пейо какво точно е било :)

След малко ще се заема с кодирането на лекциите от OpenFest, само да закача дисковете в машината си… Само дано не ме пребори мързела преди това и направо да си легна :)

Хубав, топъл ден – направихме една приятна аниме среща, замъкнахме се после до един китайски ресторант, за да похапнем, и се прибрахме пеша няколко човека през парка (малко ни наваля, но не беше нещо особено).

Свърших книгата на Базил Лидъл Харт за втората световна война, оказа се наистина много добра.

Странни няколко дни – мързелувах, нямах net, и т.н. Чета си “История на втората световна война” на Базил Лидъл Харт, много добра книга…

Понякога ми идва такова тъжно и гадно настроение… Днес (най-накрая) прочетох “Бягащият човек” на Стивън Кинг (и се сетих за (слабия) филм по книгата), и се замислих колко близо сме всъщност до нещо такова. Как всъщност сме почти там, само дето действителността е омекотена от пропагандата. Мисля си, че има нужда някой да напише нещо като “2030” по примера на “1984”, като просто сменят физическото насилие с информационно такова.

Днес се опитвах да намеря откъде се появява един много интересен проблем – thttpd зацикля на някакъв futex(), като по принцип в цялата система това се ползва само от NPTL библиотеката, а само thttpd няма thread-ове… Много странно, утре ще го ровим още, аз поне не мога да си го обясня.

През деня имаше един друг интересен случай – на масата на Асен на Славейков една девойка помоли да и изберем интересна фентъзи книга, като не е част от голяма поредица. Имаше още двама познати наоколо, и на малко не се стигна до кръвопролитие, докато изберем книга, дето на всички да ни хареса :)

(А, и снощи в крайна сметка не спах на терасата. Друго си е леглото.)

Много умряла работа е неделята. Обядвах стабилно, след което прочетох “Сянката на Хегемона” на Орсън Скот Кард – доста добра книга, втората от обратната страна на сагата за Ендър.

Пак ме болят кокалите.

Ракийка, пъпеш.

Изчетох на един дъх “Състояние на страх” на Майкъл Крайтън – за пореден път си припомням колко добър писател е всъщност… За съжаление самата тема за държането на хората в такова състояние не е застъпена много, но е достатъчно добре обяснена (не като при Чомски, който се чете кошмарно трудно).

Мина ми първото интервю за много интересната работа, която ми се предлага, след няколко дни ще знам резултата… По принцип мисля, че се справих добре, само накрая се обърках с един shell script, да видим какво ще излезе…

Update: тъкмо пуснах това, и получих писмо, че ме искат за второ интервю :)

Не проспах днешния следобед – сигурно заради единия шоколад, който изядох след закуска.

Преиздали са “Обреченият град” на братя Стругацки – ха дано да преиздадат и други техни неща, като “Приказка за тройката”, която от много време търся…

Heth е качил неговите снимки от whatthehack, за някой даже е написал по един-два реда.

Вчера ИББ беше в бая ограничен състав, всички са се покрили нейде… Накрая довършвахме разни разговори вкъщи и Недялков за малко да заспи на дивана :)

Разходих се малко, поседях на Славейков, видях на какво приличат учебниците в момента, и чак ми стана гадно. Ако някой ден имам деца, най-вероятно ще си отделям от времето и ще ги уча сам…

Много интересно явление – червото хареса Георги Марков, и го чете с невероятен интерес – а той по принцип не харесва неща, различни от техническа литература. Чете си на терасата, хили се на определени пасажи, и ми ги чете на глас :)

Днес ми беше първата част от интервю за работа за една много интересна фирма – може би единствената, за която бих се навил да работя като работник, а не като консултант :) Беше по телефона, и мисля следващия път да е през нещо, което няма толкова проблеми с качеството – codec-а на gsm-ите изобщо не е приятен, когато двамата събеседници говорят на език, който не им е роден (и се минава през един океан и какво ли още не).

След два дни стоене вкъщи бях се побъркал. Изпратих майка ми на гарата, постоях малко на Славейков (където си намерих следващата книга от “Задочните репортажи” и една нова на Майкъл Крайтън), след което отидох на аниме срещата да се видя и с хората там (които бяха в леко намален състав, но пак едвам се събрахме в Бохеми).