татко Крокодил

(това трябваше да го напиша преди седмица, ама работа, умора, други оправдания)

Някога бях чувал историята (за която не намерих потвърждение и май трябва да поровя още малко), че всички ресторанти в България, без значение какви са, трябвало да предлагат шопска салата и още нещо, за да са сертифицирани, че може да работят (не помня дали другото беше пържени картофи или кебапчета). Това звучи малко странно за да речем китайски или суши ресторант…

На подобен принцип МОН искаше да придърпа ТУЕС (училище, което реално е под шапката на ТУ) към себе си и да го уеднакви с останалите (още подробности има на сайта на асоциацията на завършилите там). Аз съм от хората, които и една добра дума не могат да измислят за ТУ-София (самия университет, студентите там не са виновни за състоянието и управлението му, само са пострадали от това), но да се отнеме автономията на ТУЕС ми се вижда твърде лоша идея.

Работил съм с хора, завършили къде ли не – random ПМГ-та, езикови гимназии, СМГ, НПМГ, ТУЕС и НПГ-КТС в Правец (което май вече са го придърпали), и ако трябва да избирам с хора откъде трябва да работя, поне за момента ТУЕС е на първо място. Хората от там имат желание да вършат работа и им е интересно, което изглежда да е доста по-рядко срещано в останалите. Заради това и написахме от името на ФОП (фондацията зад OpenFest) писмо по темата. Ходих и преди седмица да помагам (съвсем малко) във видеото и т.н. на HackTues и в един момент, гледайки какво става там реших, че това изглежда като правилната гимназия, в която Иги да иде да учи, като порасне…

А е късно да пиша по темата, понеже поне засега това изглежда да свърши работа и засега нещата ще са ок.

Мисля да направя лекция по темата на какви неща ни учи организирането на OpenFest…

Преди 3 седмици получих mail, с който ми прекратиха договора за наем където бях. За 2 седмици си намерихме ново място, за още една си организирахме нещата и вчера се пренесох (с помощта на професионалисти, дето с два камиона ми пренесоха всичките дивотии, които включваха около половин тон книги и един rack). Имаше разни уморени моменти, и се налагаше да паузираме, че да се занимаваме с малкия звяр (известен в тоя блог като Ба’ал), но като цяло си се справихме.
(това е и една от основните причини през юни да не съм писал нищо)

Спокойно мога да кажа, че преживяването на кофа OpenFest-и направи преживяването (да се пренесеш с малко предизвестие и малко бебе в най-голямата жега) да изглежда като нещо управляемо, и даже го направи такова. Мисля си от това да направя един малък lightning talk за привличане на доброволци:)

И като завършек, ето една снимка, която прави цялото семейство щастливи.

Update: Дневна снимка на библиотеката и уред за приспиване на Ба’ал.

Кратък status report.

Ба’ал^W^WИгнатчо е добре. Ние успяваме да поспим. Разни интересни факти:

– Бюрокрацията изглежда сравнително малко, поне за момента, или аз съм привикнал. Взех му вече акта за раждане (т.е. има си и ЕГН), официално си има личен лекар и можах да си подам молбата за отпуска по бащинство.
– Сравнително лесно се прави генератор за бял шум от преносима колонка, mp3 player и 5 часово mp3 с белия шум, взето от youtube. Някой ми спомена, че можело с някаква електроника, но аз поялнишките неща не ги разбирам. Bonus на mp3-то – мястото за повиване на малкия е точно до едната от колонките, вързани в desktop-а ми, съответно лесно се създава успокояващ фон :)
– Когато contraption-а не работи, може белия шум да се пуска и от таблета.
– Контролируема от таблет лампа помага да се пуска слаба светлина нощем за разни цели и изобщо за вършене на дейности без да се става от леглото.
– По подобен начин с едно приложение следим потребление на пелени, количество сън и такива неща. В началото се опитвах да ги записвам, ама определено не ми се получаваше.
– Видео-бебефонът също много помага – най-вече на мен, да знам кога да ходя да помагам в смяна на памперс.
– Много е сладък, като не реве.
– Има и други забавни моменти, например докато пълни звучно памперса да му викаш “Давай, сине!”
– Има и невероятно приспивно действие. Миналия ден, въпреки че се бяхме наспали, следобеда му ударихме и тримата една дрямка.

Като цяло преживяването до тук прилича на поддръжка на high-risk система със сравнително ясни проблеми и без инструментариум за автоматизация (иначе къпането, смяната на памперси и още няколко неща щяха да са скриптирани). От друга страна сме двама и успяваме да си поделим добре отговорностите, ако вкараме и някакво прилично количество социален живот да не полудеем изцяло (и да си работя един ден от седмицата вкъщи, за да помагам, след като ми свърши бащинството), засега нещата изглеждат нормално страшни.
(до тук най-страшният ми ден беше тоя с махмурлука, след като поляхме Игнатчо)

p.s. утре в initLab има BGP workshop, за който се интересува (аз нямам как да ида)

И толкова с post-овете за днес, май досега не бях пускал 3 в един ден.

Точни данни: роден в 07:11, 3450 г., 50 cm. Игнат(-Ба’ал) Василев Колев(-Дяволов). Родил се е с бая коса (като мен и Елена). Обича да спи – докато бях там за малко отвори очи, погледна ме, прозя се три пъти и пак заспа.
(ще излъжа, ако кажа, че не му завидях)

Сега следват няколко дни възстановяване за Елена и после прибиране вкъщи.

(смених и заглавието)

В 7:10 се е родил Игнат Василев Колев, 3.200 кг.
(въпреки голямото желание на Велин, не е Ба’ал Василев Колев, и въпреки моето не е Игнат Василев Колев-Дяволов (т.е. да звучи да коли дяволи), ама няма значение)

Освестявам се (пия кафе и т.н.) и отивам да го видя и занеса шоколад и други.

Днес сглобихме и снимхме разни неща, докато чакаме, после играхме Carcasone и Елена ме би ужасяващо, после тръгнахме да си лягаме и на нея и изтекоха водите.

След известно време попиване на потоците, един телефонен разговор да пита майка си кога трябва да спре да тече и бързо вдигане на събрания багаж, с едно такси се добрахме до Майчин дом (хубавото на тия среднощни работи е, че няма движение). Нея директно я вкараха вътре, а аз почаках около половин час в чакалнята на спешното (където нямаше никой друг, явно хората са отишли да раждат извън София около празниците). След това Елена се появи с една докторка да ми кажат, че я приемат, че вероятно ще роди днес (8ми май), но няма да е особено скоро и да си ходя да спя.

Което смятам и да направя :)