Posts Tagged ‘глупости’

In this moment I am happy

Tuesday, May 20th, 2014

Тия дни си смених (пак) заглавието на блога, и от нямане на работа (или по-точно като почивка от разни неща, като например писане на лекции) и поради повредите, които се получиха в главата ми от четене на философски и подобни книги (“Моите правилни възгледи за всичко” на Лешек Колаковски (бля), книжката с афоризмите на Талеб (клишета от задник) и “The other side of sadness” на George Bonanno (страхотна книга)) реших да попиша малко глупости.
(приемете предното гигантско изречение като предупреждение)

(“In this moment I am happy” не знам откъде идва, брат ми си го беше написал на вратата едно време)

tldr: Светът/животът са прекрасни.

Та, светът е прекрасен. Слушам много хора да се оплакват от него, от живота и вселената като цяло, но това винаги е една изкривена картина, в която са извадени само нещата, които не им харесват.

Има няколко важни неща, които се пропускат:

Повечето проблеми са временни. Времето ги оправя, ние ги забравяме, или просто осъзнаваме колко незначителни са. Рядко има смисъл да им даваме да ни пречат да се радваме на живота.

Винаги има нещо интересно около нас. Да ти е скучно е признак или на някаква депресия, на тъпота или просто на нежелание да се направи нещо по въпроса. Човек с достатъчно желание и малко вътрешен мир може да си живее добре даже сам в главата си (както аз правя от време на време).
(като допълнение – винаги има нещо хубаво наоколо)

Имаме избор. Ако ще да е дали да живеем или не, избор винаги се намира под една или друга форма, остава да се възползваме от него.
(аз лично съм против самоубийството и дори съм говорил на хората против него, но да отнемеш избора и като цяло надеждата за някакъв резервен вариант е нещо доста гадно и не бих го причинил на никой)

В общи линии как се чувстваме е въпрос на личен избор. Дори да ни липсва способността съзнателно да го решим и реализираме, в наши дни се продава достатъчно добра дрога, че да го поправи.

Спасението на давещите се/нещастните/страдащите си остава в техните ръце.

(бяха ми споменали, че звуча будистки – мисля, че будистите са по-скоро на принципа “животът е гаден, ама какво от това/ние ще се справим и ще ни е спокойно въпреки това”, което аз намирам за примиренческо и като цяло за грешно)

2013-12-01

Sunday, December 1st, 2013

Бивайки уморен и гледайки irc канала ми хрумват странни идеи, а тази е почти като за книга…

Всички имаме някакъв странен приятел, побъркан, извратен, изпаднал тип (май доста често това съм аз). Също така всички вероятно са чели старата философска идея, че всички други хора са продукти на нашето въображение и нищо не е “истинско”.

Та, какво ако тия хора (в случая – Ардаваст) са просто един продукт на нашето колективно въображение, и по-точно – персонализацията на колективното ни мръсно подсъзнание? Представете си как седим и си пием с мръсното си подсъзнание и то ни разказва разни работи, например какво гнусно порно е гледало последно…

Та, хората мислят мръсни работи, мръсните им подсъзнания изпълзяват, сливат се, успяват да си създадат тела (комбинират се по няколко, щото твърде малко хора имат достатъчно мощни и мръсни подсъзнания) и плъзват по улиците, почват работа напред-назад, развиват собствени още по-мръсни подсъзнания…

И се ражда СуперМръс.

2011-02-27 irc/twitter

Sunday, February 27th, 2011

Около един разговор в четвъртък реших най-накрая да пусна един irc сървър с връзка с twitter. Накратко – marla.ludost.net, порт 6667, канал #marla, има там един bot, който предава нещата от twitter в канала и може да бъде накаран да follow-ва още някой. Бота е писан на python, и има нужда от дописване на няколко неща:
– да хваща неща от канала и да ги пуска в twitter на някакъв принцип
– филтър, за да реже разни глупости, като 4sq
– в някакъв момент – правене на канали от hashtag-ове

2010-01-26 спане

Tuesday, January 26th, 2010

И нещо за графата “лоши идеи, които ми хрумват от мързел”.

В живота ми има две неща, дето си противоречат. Едното е работата, другото съня, а проблемът е, че обичам и двете твърде много. Вечер оставам до някое време да работя нещо с хора от щатите, сутрин ми се обаждат разни ранобудни счетоводители, а денят не стига и не стига.
(решението в много случаи е било жена, дето да ме накара да зарежа и двете. Всъщност се получава :) ).

Съответно списък лоши идеи:

Модафинил. Няма страничните ефекти на амфетамините, може да стоя по два-три дни буден и да спя по 12-16 часа после (то какъв е смисъла от неделята иначе?). Като за минуси – не се продава в България, аз имам нисък праг на пристрастяване, не е ясно доколко няма да ми блокира мозъка така или иначе (както имам навика да си почивам от работа с книги и т.н. и че по принцип почти нямам занимание, което не ми натоварва главата), както и разните други странични ефекти.

Втората идея е да си намеря роб, т.е. personal assistant да се занимава с дребните неща, докато спя. В офиса така и така имаме нужда от такъв човек, може да си разделил заплатата му/и с фирмата. Тука проблема е, че аз съм ужасен експлоататор и робовладелец…

И третия вариант е да пробвам с варианта за 20 минути спане на 5-6 часа, твърди се, че било достатъчно. За това ме мързи и изпълнението му ще е сложно (не виждам как точно ще си спя в офиса с всичките идиоти наоколо.

Работата на сън я изключвам (не ми се мисли какво бих свършил в подобно състояние), а още няма подходящи изкуствени интелекти.

Колко мъка има по тоя свят, а ?:)