татко Крокодил

(Даже вестниците вече писаха за това, крайно време е да довърша тоя post)

Та, има “нова” директива на ЕК, за унифициране на законите за авторските права из европейския съюз.
(нова – на 10на години е, ама чак сега се опитва да влезе, и има някакви бегли шансове да се вкара по времето на нашето председателство)

В нея има количество глупости, но частта, с която имам занимание е чл. 13, който в общи линии казва “internet/hosting доставчиците са отговорни за съдържанието, което се качва при тях и трябва да го филтрират”. Не знам за вас, но за мен цялото нещо е твърде много deja vu, в последните 20на години все някой се опитва да пробута нещо подобно, в някакъв вид. Това без значение, че няма как да се направи работеща система, без значение, че всъщност е инфраструктура за цензура (но по-мощна от тази, която има в закона за хазарта) и че в крайна сметка няма да доведе до подобрение за когото и да е, освен може би хората, които продават “филтриращи” системи.

Един от хубавите доводи за това, че такава система няма как да стане идва от wikipedia – има две правителства, които са им поискали да филтрират съдържание, Иран и Китай. Не знам за колко са добре технологично иранците, но ми се струва, че китайците ако можеха, вече щяха да са направили работеща такава система и нямаше да занимават wikipedia. Нещата, които аз съм виждал, са неефективни и с достатъчно грешки (и false positives, и false negatives), че да са неизползваеми за среден размер сайт, понеже така и така някой трябва да преглежда проблемите.
(Вероятно не съм единствения, дето поради идиотщини на youtube постоянно има отворени няколко copyright dispute-а. В един момент човек решава да си ползва собствен streaming и да не го занимават с такива неща…)

Та, има една инициатива по темата това да не влезе, article13.bg, към които съм се включил. Подкрепя ги фондация “Отворени проекти”, initLab и всякакви други добри хора. Вижте, подкрепете, споменете на всички, дето ще ги засегне (всички хостинги, например…).

И много неща на едно място, че все няма време за блогване.

Лабът организира голямо коледно LAN party, на 21.12, с всякакъв хардуер и игри.

Също така подредихме пак в лаба студио за записване на podcast-и, и дори записахме един тестов подкаст (записът е с много малко обработка, май трябва да се усили още малко). Като цяло може да се подобри малко софтуерната част (т.е. да отделя един час и да я поавтоматизирам), и да вземем още една стойка за единия микрофон (вместо да стои в едно диджириду, което е подпряно на стойка за китара), но изглежда да върши работа.

И финално лабово, насъбрали сме толкова странна техника, че обмислям workshop/състезание кой ще успее да подкара най-много неща. В момента ситуацията е такава, че мога да вържа VAX-а по оптика (което много ми се иска да направя тия дни, като имам малко време).

А на мен ми се спи. Тия дни успявам да събера някакъв сън, но като цяло трудно събирам наистина почивни weekend-и, в които основно да спя и да си почивам, та трябва да измисля нещо по въпроса, самия openfest ужасно ме умори (там имах няколко седмици без никаква почивка). Наскоро имах и един ден, в който събрах два пъти по 8 часа работа (второто беше да подредя видео и подобната техника от феста в лаба, че имаше нужда и заемаше място на неправилните места).

В работата е забавно, всеки ден откривам нови неща, които не работят и странни бъгове и дизайн решения в компоненти, които уж хората са тествали, ползват и са ок. От по-пресните примери е как continuous queries на influxdb при достатъчно бази и данни просто никога не могат да наваксат, защото са в един thread, който се вика дявол знае кога. Успях да ги заместя с 200 реда код на python (и разпитвайки google, не само аз съм така).

На книжния фронт една от основните новини е, че авторът на Worm е приключил последния си проект (Twig) и се е хванал пак да пише в света на Worm (казва се Ward), което е страхотно за всички, обичащи книгите по 5000 страници.

Тоя weekend има хакатон във ФМИ, за който услужихме от лаба с малко странна техника. Има ли някой, който може да пробута идеята на отборите да декодират радиопредаванията, с които наливат данни на таблата по спирките? Има нужния хардуер, вероятно със съществуващите неща като gnuradio няма да е сложно да се демодулира, и дори няма нужда да се доправя частта, с която може да се подават произволни надписи за показване по тия табла…

Върви подготовката за FOSDEM. След последните тестове (които правихме на един хакатон там на място) моя код, дето ползва openpgm не retransmit-ва, и за един ден дебъгване (и вкарване на print-ове на разни места и опити да разбера какво точно искат да кажат тия хора, които в разни функции с имена “провери-нещо-си” променят по генералния state и които доста намразих) не успях да намеря що не сработва. Обмислям да се скрия някъде по празниците и да го дебъгвам, или да измисля решение с TCP най-накрая.
(как може никой да не е написал multicast TCP. Трябва да го дадем за задача на някой, дето не знае, че не е възможно и да видим какво ще излезе…)

Спирам, преди това да е станало съвсем несвързано.

Тия дни си смених (пак) заглавието на блога, и от нямане на работа (или по-точно като почивка от разни неща, като например писане на лекции) и поради повредите, които се получиха в главата ми от четене на философски и подобни книги (“Моите правилни възгледи за всичко” на Лешек Колаковски (бля), книжката с афоризмите на Талеб (клишета от задник) и “The other side of sadness” на George Bonanno (страхотна книга)) реших да попиша малко глупости.
(приемете предното гигантско изречение като предупреждение)

(“In this moment I am happy” не знам откъде идва, брат ми си го беше написал на вратата едно време)

tldr: Светът/животът са прекрасни.

Та, светът е прекрасен. Слушам много хора да се оплакват от него, от живота и вселената като цяло, но това винаги е една изкривена картина, в която са извадени само нещата, които не им харесват.

Има няколко важни неща, които се пропускат:

Повечето проблеми са временни. Времето ги оправя, ние ги забравяме, или просто осъзнаваме колко незначителни са. Рядко има смисъл да им даваме да ни пречат да се радваме на живота.

Винаги има нещо интересно около нас. Да ти е скучно е признак или на някаква депресия, на тъпота или просто на нежелание да се направи нещо по въпроса. Човек с достатъчно желание и малко вътрешен мир може да си живее добре даже сам в главата си (както аз правя от време на време).
(като допълнение – винаги има нещо хубаво наоколо)

Имаме избор. Ако ще да е дали да живеем или не, избор винаги се намира под една или друга форма, остава да се възползваме от него.
(аз лично съм против самоубийството и дори съм говорил на хората против него, но да отнемеш избора и като цяло надеждата за някакъв резервен вариант е нещо доста гадно и не бих го причинил на никой)

В общи линии как се чувстваме е въпрос на личен избор. Дори да ни липсва способността съзнателно да го решим и реализираме, в наши дни се продава достатъчно добра дрога, че да го поправи.

Спасението на давещите се/нещастните/страдащите си остава в техните ръце.

(бяха ми споменали, че звуча будистки – мисля, че будистите са по-скоро на принципа “животът е гаден, ама какво от това/ние ще се справим и ще ни е спокойно въпреки това”, което аз намирам за примиренческо и като цяло за грешно)

Бивайки уморен и гледайки irc канала ми хрумват странни идеи, а тази е почти като за книга…

Всички имаме някакъв странен приятел, побъркан, извратен, изпаднал тип (май доста често това съм аз). Също така всички вероятно са чели старата философска идея, че всички други хора са продукти на нашето въображение и нищо не е “истинско”.

Та, какво ако тия хора (в случая – Ардаваст) са просто един продукт на нашето колективно въображение, и по-точно – персонализацията на колективното ни мръсно подсъзнание? Представете си как седим и си пием с мръсното си подсъзнание и то ни разказва разни работи, например какво гнусно порно е гледало последно…

Та, хората мислят мръсни работи, мръсните им подсъзнания изпълзяват, сливат се, успяват да си създадат тела (комбинират се по няколко, щото твърде малко хора имат достатъчно мощни и мръсни подсъзнания) и плъзват по улиците, почват работа напред-назад, развиват собствени още по-мръсни подсъзнания…

И се ражда СуперМръс.

Около един разговор в четвъртък реших най-накрая да пусна един irc сървър с връзка с twitter. Накратко – marla.ludost.net, порт 6667, канал #marla, има там един bot, който предава нещата от twitter в канала и може да бъде накаран да follow-ва още някой. Бота е писан на python, и има нужда от дописване на няколко неща:
– да хваща неща от канала и да ги пуска в twitter на някакъв принцип
– филтър, за да реже разни глупости, като 4sq
– в някакъв момент – правене на канали от hashtag-ове

И нещо за графата “лоши идеи, които ми хрумват от мързел”.

В живота ми има две неща, дето си противоречат. Едното е работата, другото съня, а проблемът е, че обичам и двете твърде много. Вечер оставам до някое време да работя нещо с хора от щатите, сутрин ми се обаждат разни ранобудни счетоводители, а денят не стига и не стига.
(решението в много случаи е било жена, дето да ме накара да зарежа и двете. Всъщност се получава :) ).

Съответно списък лоши идеи:

Модафинил. Няма страничните ефекти на амфетамините, може да стоя по два-три дни буден и да спя по 12-16 часа после (то какъв е смисъла от неделята иначе?). Като за минуси – не се продава в България, аз имам нисък праг на пристрастяване, не е ясно доколко няма да ми блокира мозъка така или иначе (както имам навика да си почивам от работа с книги и т.н. и че по принцип почти нямам занимание, което не ми натоварва главата), както и разните други странични ефекти.

Втората идея е да си намеря роб, т.е. personal assistant да се занимава с дребните неща, докато спя. В офиса така и така имаме нужда от такъв човек, може да си разделил заплатата му/и с фирмата. Тука проблема е, че аз съм ужасен експлоататор и робовладелец…

И третия вариант е да пробвам с варианта за 20 минути спане на 5-6 часа, твърди се, че било достатъчно. За това ме мързи и изпълнението му ще е сложно (не виждам как точно ще си спя в офиса с всичките идиоти наоколо.

Работата на сън я изключвам (не ми се мисли какво бих свършил в подобно състояние), а още няма подходящи изкуствени интелекти.

Колко мъка има по тоя свят, а ?:)