татко Крокодил

Около едно обсъждане в twitter няколко девойки поискаха да напиша защо София е хубав град.

Като за начало, от градовете, в които съм бил единствено Дъблин ми е харесвал повече (бил съм в Берлин, Мюнхен, Лос Анджелис, Финикс и едно прилично количество български градове), може би защото уцелих точния тип есенно време (бях там само ден и половина, за съжаление).

На първо място, в София има нужните подробности от цивилизацията – денонощни магазини на прилично разстояние (при желание можеш да не изтрезняваш денонощно), денонощни заведения (Кривото ме е спасявало от почти гладна смърт в 4 сутринта не веднъж), хубави заведения по принцип (една компания пробвали една година всеки ден да ходят да ядат на различно място и пак не ги обиколили всичките), книжарници (няма денонощни още, но вероятно аз съм единствения идиот, който го интересува подобно нещо), сравнително поносим транспорт (метро, таксита, разни автобуси – които и са прилично евтини). Ако пуснат едно метро през нощта през един час, ще избият рибата просто.
(като за пример, повечето сравнително нормални държави почти нямат денонощни магазини и подобни неща)

Градът всъщност не е чак толкова голям – може да бъде извървян от единия до другия край за около 4 часа. Почти няма квартал, който да няма парк достатъчно наблизо, а по мои наблюдения там може човек да се разхожда спокойно по всяко време, хора има основно в почивните дни, основно по централните алеи. Разхождането например по малките пътечки на Борисовата градина през нощта е много приятно, няма начин да се загубиш и като цяло не е екстремния спорт, който много хора си представят.
(повечето големи градове извън България, особено в САЩ са много големи като площ и ходенето не е особено подходящ метод за придвижване)

Въздухът в София вече е сравнително добре. Откакто спряха Мордор (отбелязан на картите като “Кремиковци”) всъщност си е съвсем добре (аз мога да ходя по няколко часа покрай пътищата и не усещам някакъв проблем). Помага и това, че е на високо и дори в убийствените жеги миналия месец пак не беше чак толкова задушно (като пример – във Варна при 10 градуса по-ниска температура не можеше да се диша). Освен всичко планините наоколо са на една крачка (има си и автобуси, и маршрутки до там, а и пеша не са особено далече), ако на някой му се прииска истински чист въздух.

София е и истинския център на България – тук Internet-ът е най-бърз, има работа, има развитие на града, събират се всякакви хора от цялата страна (и не само), най-големите университети са тук, голяма част от големите концерти също са тук, свестните co-location центрове също са в София и т.н., и т.н..

Познавам доста хора, които мърморят колко ужасен бил градът и които все пак си стоят тук, въпреки че за тях не е толкова сложно да се махнат. Познавам и хора, които наистина са се махнали, но те са или близо до София, или напуснаха страната по работни причини (което е тема за една съвсем друга публикация).
Мога да изброя и много проблеми на града – разбити пътища, задръствания, мръсотия на разни места, некадърно строителство и какво ли още не, но в крайна сметка нито един от тях не е непреодолим.

За това всеки път, когато се връщам се чувствам щастлив.

update: Всъщност, понеже ме питаха какво е красивото на София – освен, че е естествена и органична, както и жизнерадостна на приципа на Анкх-Морпорк (като умряло куче върху мравуняк), има и още нещо. Как може я да погледнеш през прозореца или просто да се разхождаш и изведнъж да видиш нещо красиво, някъде ей-така останало скрито. Я как се отразява луната в teleport-а на Neterra, може би планината, огряна от някакъв заблуден слънчев сноп, тунела на метрото в мъглата, някакви странно поставени графити, даже от време на време някоя жена с вкус…

Един ден вероятно ще бъда глава в някой учебник по клинична психиатрия.
(например за невероятната ми скромност)

В последните да речем 8-9 години почти не бях играл игри. Като изключим от време на време да изкарам целия Descent Freespace (който има хубав port за linux), tetris, един странен период на desktop tower defence и, разбира се, една отдавнашна игра на Doom 2 (не правят вече игри като нея… като се играе doom от 4 човека, на първия половин час подът вече не се вижда от трупове).

След което тия дни по някаква причина ме прихвана, подкарах един dosbox и в него изиграх warcraft 1 и 2 (с хората, орките не са ми толкова интересни). Игриците бяха приятни, обаче след това си свалих Dune 2 и реших да го играя на голямата си машина (която е core i7), за да се движи по-добре dosbox-а…
(е това на нищо не прилича. Трябва ми машина, дето е в порядъци по-мощна от тази, която използвах едно време, за да играя играта без да ми накъсва музиката. Накрая ще изровя една звукова карта отнякъде и ще подкарам стария zandik.org (бивш doom, т.е. моя работна станция) за такива работи)

Dune 2 е велика игра. Може да е стара, да е 320×200, да няма контрол на няколко единици едновременно, контекстно-зависим десен click и т.н., но има страшно зарибяващ gameplay, страхотен soundtrack (правен от Frank Klepacki и Dwight Okahara, преточих си го снощи), история и много добре изпипани дребни неща (например как разните единици с вериги оставят следи по пясъка). Също така единиците не страдат от излишен интелект (за разлика от тези в warcraft 2, които имат навика да се набутват точно в средата на армията на гадовете).

Другото по-добро в Dune 2 са сънищата, които сънувам после. И като играя нещо друго дълго време имам такива (е, не като халюцинациите, които имах в училище след два дни игра на descent), но това, дето сънувах тая сутрин си беше просто страхотно (вкл. как шефа на противника беше някакъв лешояд, който накрая душих). Изобщо, тая вечер смятам да довърша играта и да пробвам и с някой друг дом (в момента съм се хванал с Атреидите).

(интересен момент, също така в Dune 2 много по-трудно може да се приложи икономическата тактика, т.е. да оставиш противника без достъп до пари, заради разположението на подправката и варианта harvester-и те да ги носят разни летящи гадини дотам и обратно)

Имам вероятно около 3000 страници книги за четене (поне), и вместо да се занимавам с тях, гледам филмчета…
(ще се опитам това да не е в нормалния ми телеграфен стил, дето вика Ирина – “Седмичния книжен рапорт”)

Оправданието ми е, че гледах Daria – филмче, което е spin-off от “Beavis and Butt-head” и което определено няма общо с него. Разказва се за една умна, саркастична и цинична девойка, непопулярна и въпреки всичко ….

Абе. Гледайте го, добро е:) Пълно с идеи, с развитие, с неща, на които можете да се научите ей-така, между другото. Няма laugh track и няма нужда от такъв, всеки може да се смее на това, което намери за забавно. Има доста приятна музика на разни места (понеже са го правили mtv и са сипвали какво ли не вътре). Признавам си, че съм очаквал от mtv да направят нещо толкова добро.

Всъщност, аз съм пристрастен, понеже главната героиня е от типа жени, които ми харесват, но нека това не ви отказва :)

И ето един цитат, като за бегла идея:

Mr. O’Neill: You’re being judgmental, Daria. And you know what they say: Judge and you get mental.
Daria: And you know what I say.
Jane: Life sucks and then you die?

(а Мариела може да се чувства много виновна за това, че ми даде таблатурите на Schism и в последно време само това ми е в главата и все се опитвам (убийствено некадърно) да си го дрънча. В един момент се озовах в леглото с лаптопа, баса, отверката и един шестограм, за малко донастройка…)

Първия работен ден беше средно зле. Невралгията не се обади кой-знае колко.

Основното събитие за деня обаче беше концерта на Irfan в Червената къща :)

Да почна с оплакванията: залата беше МАЛКА, доста хора стояхме прави, в началото имаше проблеми с микрофона на вокалистката (а тя нещо не се справи добре със Salome), колоните бръмчаха при силен бас (което си беше направо срамно) и докато се наместят в първите две песни имаше страшни микрофонии.

Обаче в крайна сметка май няма чак такъв проблем, който да развали концерт на тия хора… Прекрасна музика, напаснато (доколкото позволява залата) озвучение, страхотна атмосфера… На самите хора им липсва каквото и да е “сценично” поведение, в някакъв момент усещането е все едно си попаднал около тях, докато те са седнали да посвирят за удоволствие в някаква мрачна зала…
(никога не ме е бивало в тия описания – просто ги чуйте).

След концерта продаваха дискове и свършиха сравнително бързо, както и бяха резервирани всички билети от предния ден – надявам се това да е достатъчно мотивиращо за тях, че да направят по-голям концерт – т.е. в по-голяма зала и повече от един час :)
(ако може и да го направят със старата си вокалистка…)

От време на време разглеждам 4chan.org, има доста приятни неща (в някои от секциите :) ). Понякога обаче се намират неща като това, за което просто не можах да измисля добро определение…
(не знам кой е автора, чудя се откъде ли може да се намери)