2016-06-26 Лекцията ми от ПловдивConf, “ХУДЛ: една полезна дрога”
Sunday, June 26th, 2016(колебаех се дали да пиша за brexit или за лекцията ми, но някакси човешката глупост трябва да стои на по-заден план от полезните неща)
Докато четях “The view from the cheap seats” на Нийл Геймън, ми хрумна да направя тая лекция. Може да гледате слайдовете, докато я четете, но да знаете, че няма нито една картинка. Опитал съм се да следвам донякъде каквото говорих на самата презентация.
(добавих нещо интересно към генератора ми на презентациите, epub версия, която може да се гледа на някакъв reader вместо бележки)
ХУДЛ: една полезна дрога
———————–
Добрутро, добри хора.
Радвам се, че въпреки жегата има някакви хора да ме слушат, и няма да обвинявам никой, ако заспи.
Заглавието нарочно беше избрано така, за да останат някакви хора в залата, а и ми беше интересно колко ще избягат, като видят за какво става въпрос. Може би беше грешка, понеже колкото повече хора има в залата, толкова по-горещо става…
Темата е художествената литература.
(брех, никой не избяга. Може би защото всички спят?)
Та, защо трябва на някой да му пука за литературата, и защо изобщо трябва да ви говоря по въпроса? Литературата е силно недооценена във влиянието си, в полезността си и в това какво невероятно изживяване ни дава. Много хора считат книгите за нещо, което ги карат да учат в училище и с което им губят времето, нещо, което няма смисъл. Това е доста неприятно, понеже хората, които планират колко големи трябва да са затворите в бъдеще са открили сериозна корелация в едно поколение между количеството хора, които не са чели като деца и броят от същото поколение, които са станали затворници.
(това важи за американските затвори, за нашите нищо не може да се каже)
Както ще разказвам по-долу, има много полезни моменти в четенето, както и защо е толкова приятно.
Защо ви го разказвам аз? Понеже няма много други хора, които да се хванат да го правят – има разни инициативи, насочени към обществото, като “аз чета” и не-помня-какви-други, но те са много широки и се мотаят често по медии, на които никой не вярва. Аз ще се опитам да направя лекция, насочена поне донякъде към IT хората, с надеждата да има някакъв ефект (не само да не влезем в затвора :) ). Също така, на мен литературата ми е помогнала много и искам да го споделя и с вас, понеже мисля, че не трябва да съм един от малкото облагодетелствани :)
Има неща, за които няма да говоря. Ще пропусна всичкият non-fiction (който в момента може би е половината от това, което чета) – техническа, историческа и всякаква научна литература – там има също шедьоври и полезни неща, но те изискват по-скоро цикъл лекции (например “на какво може да ни научи историческата литература”, “технически книги, написани добре” или “основен курс по политика и защо ни е”). Иска ми се да говоря и за комиксите, но те заслужават съвсем отделна лекция, и също така ще пропусна книгите-игри, понеже имам твърде малък досег с тях.
И нека да започна с това защо книгите и художествената литература по-специално имат са полезни за нас.
Най-мощният анти-депресант, който съм откривал (изписвали са ми някакви неща, без да стигам до тия от конския тип), е всъщност да се озовете в ситуация, която да ви накара да видите колко не е страшно вашето текущо положение, да го видите от страни и да може да поставите в перспектива това, което ви се случва. Моят пример беше да бъда настанен преди да ми правят дупката в главата в невро-онкологичното отделение (в превод – рак на главата). Така, като видиш около себе си хора с доста по-сериозен проблем, твоят поглед върху нещата започва да се променя. Не го препоръчвам на никого (въпреки че имаше идеята разни депресирани техничари да ходят да помагат на болни от рак хора), но върши работа.
По-лек вариант на това е просто да се озовете в друг свят, който да ви помогне да си промените представите. Има различни начини:
Може да гледате филми. Те обаче са кратки, нямат достатъчно история, филмите над два часа не се получават, а в два часа никаква история не може да се събере.
Също така, няма достатъчно, няма достатъчно материал – единствено порно-индустрията произвежда достатъчно материал (май беше 4 часа за всеки час реално време), но там историите куцат и твърде бързо омръзва.
Филмите вдигат и шум – все някой говори и трябва да се слуша, а и дори да сте фенове на нямото кино, там пак има soundtrack, който си е част от историята. Това прави цялото нещо не-толкова-социално, щото не могат трима човека да гледат три филма в една стая, няма как да се получи. Някои хора, на които си изнасях преди това лекцията казаха, че това е само мой проблем, но не мога да го пропусна.
И най-вече, в наше време всички филми са ужасно клиширани.
Друг вариант са сериалите (всъщност аз даже гледам сериали). Те имат предимството, че са по-дълги и могат да съберат една книга както трябва, да изградят историята и героите както трябва, и даже могат в общи линии да предадат една книга – примерът е как Game of thrones се получава (на филм нямаше как да стане), и поне според мен Властелинът на пръстените щеше да е много по-добре на сериал, отколкото на 10 часа филми.
Проблем е пак, че няма достатъчно материал – освен, че няма порно сериали, по принцип производството им е бавно и тежко. Въобще, всичко кинематографично иска много по-голям ресурс.
Също така, и двете не оставят време за мислене. И филмите, и сериалите се движат със собствено темпо, което не ви дава възможност да спрете и да помислите, да предъвчете информацията. Също така трудно може да се избърза – например наскоро гледах сериал, на който първия сезон беше зле, втория ставаше и третия беше невероятен, но нямаше как да мина бързо през първия, понеже не е само пълнеж, но и setup на историята, който си е важен. Може би просто няма решение на тоя проблем…
Пак вдигат шум, и пак са ужасно клиширани. Всеки път, като гледаш нещо в общи линии е ясно какво ще се случи, просто защото пътеките са утъпкани и никой не смее да излезе извън тях (с много малко изключения, като например Black Mirror).
Имаме и резервен вариант – алкохол и/или халюциногени, които могат да са супер ефективни (към публиката: да, наздраве, и се надявам да е алкохол, не халюциноген, че не е ясно какво ще виждаш), но са вредни за черния дроб (и не само), и като цяло са твърде опасни.
(вероятно трябва да направим една лекция за различните вещества и въздействието им, но май няма да е моя такава. Но, ако видите из турнето лекция, която се казва “бензин”, ще е за нещо такова, щото човекът е пил бензин, и се надявам да го навия)
А книгите…
Книгите са огромно количество. Да прочетете 1 GB чист текст ви трябват 20на години (сметката е, че 1 страница е около 4kb, което прави ~250000 страници, дори при моя темп на четене са 5 години). Само в проекта Гутенберг има 21GB книги (проектът, който събира книгите с изтекли авторски права), да не говорим за количеството други архиви, като например libgen (където има около 10 милиона книги). Според една сметка на google до 2010 е имало 129 милиона книги, които няма как да бъдат прочетени от един човек, дори един процент е непосилно число. Аз, с много желание, за целия си живот има шанс да прочета най-много 10000 книги, ако се старая много.
Книги може да четете навсякъде, без да пречите на хората (с изключение на случаите, в които четете докато някакви хора ви обръщат внимание).
Разнообразието на идеи в книги е най-голямото съществуващо – всички идеи тръгват от някакви книги или ги има в такива, и има нещо като правило 34 на internet-а (което гласи, че ако има нещо, то има порно с него) – ако нещо съществува, то има книга по темата. При 129 милиона книги не е трудно.
Има и формати, които работят без ток – има хартиени книги, работят без ток, само със светлина (даже не е задължително да е слънчева), не им трябва даже internet. Предполагам, все още сте виждали такива напред-назад, ако ще да е само да си подпирате монитора :)
И книгите са най-близкото нещо, което имаме до телепатия. Малко по-нататък ще ви го покажа :)
Книгите ни дават нова информация и перспективи. Никой от нас не знае всичко.
Авторите постоянно си задават въпроси от типа на “ако продължава така” (бежанската криза), “какво щеше да стане, ако…” (хората развият свръхестествени способности), пробват да намерят отговори, и с това ви карат и вие да си задавате същите въпроси и да стигате до някакви отговори, или да оспорвате техните. Като цяло, ви карат да мислите, а съм чувал (е, или съм чел някъде), че да мислиш е полезно. Не знам някой да го е доказал, та ще го оставя като аксиома :)
Развива важното за нас въображение. Ето един цитат:
‘Oh, you know for years we’ve been making wonderful things. We make your iPods. We make phones. We make them better than anybody else, but we don’t come up with any of these ideas. You bring us things and then we make them. So we went on a tour of America talking to people at Microsoft, at Google, at Apple, and we asked them a lot of questions about themselves, just the people working there. And we discovered that they all read science fiction when they were teenagers. So we think maybe it’s a good thing.’
Идва от първата организирана от държава (Китай) конференция за фантастика. Събрали там разни писатели и свързани хора, и Нийл Геймън, който бил там попитал местен партиец – защо правят такова нещо, никъде другаде не бил виждал нещо подобно. Отговорът е цитатът по-горе, че колкото и да са добри китайците в копирането или правенето на техника, нищо от това, което правят не е измислено там. Та, някакви хора отишли, разпитвали всякакви работещи из Силициевата долина и общото, което намерили било четенето на фантастика в ранна възраст. Та, може би е нещо хубаво?
Предположението е, че това развива (важното за нас) въображение.
Също така, от книгите могат да дойдат много нови идеи и насоки (за което имам три пълни слайда):
Фантастика с вампири в космоса ме накара да седна и прочета много неща по темата за човешкото съзнание, мислене, свободната воля и свързаните теми. Беше доста странно, понеже попаднах на нея от thread в един блог, където се питаше за наистина важна книга от последните 10 години, и там много хора казваха – тази книга е страхотна, не се плашете от вампирите. Ще я спомена даже по-нататък пак.
“Нощната стража” и няколко други книги на Тери Пратчет ме накараха да се замисля върху смисъла и работата на полицията (и да си потърся малко книги по темата). В нашата държава ние виждаме полицаите като нещо, което пречи и някак смислената им роля се губи. Като цяло Пратчет е замислящ по редица подобни теми.
“Дзен и изкуството да поддържаш мотоциклет” (странно заглавие, доста стара книга) е книгата, заради която спрях да пиша оценки, вътре има глава, която обяснява много добре защо.
“Fight club” и темата за консумеризма – книгата е прилично по-добра от филма (въпреки че филмът много се старае).
Dead air на Iain Banks и как се бори човек с идиоти е също доста забавна.
И да, наистина представата ми за армията и казармата отвътре все още се базират на “Приключенията на добрия войник Швейк” на Ярослав Хашек. На мен казармата ми се размина, но си мисля, че нямаше много да ми мръдне представата…
“Little brother” и “Homeland” на Кори Доктороу дадоха интересни идеи за следващите протести (каквато е и целта им, те са не толкова книги, колкото наръчници).
“Махалото на Фуко” и “Пражкото гробище” на Умберто Еко са може би най-закопаващите книги за конспиративните теории.
“Сатанински строфи” на Салман Рушди ме накара да се ровя повече в Исляма и да се опитам да разбера какъв точно им е проблема на тия хора с книгата.
Братя Стругацки и всичко, което са написали само по себе си е много храна за размисъл, по всякакви социални теми.
Крайтън и Хейли са ме карали да се интересувам от инфраструктурата на всичко – заводи, летища, болници…
Като пример не за мен – Артър Кларк е измислил комуникационните спътници.
И всякакви други неща, които не ми е преписват от слайда :)
Разбира се, може да четем просто за удоволствие. Спомням си как първата книга, която наистина ми хареса (“Откраднатата баба” на Атанас Мочуров – не помнех автора, ама я издирих по заглавието) съм я чел 39 пъти, просто щото ми харесваше. Идея си нямам защо съм ги броил, но мисля, че в един момент я знаех почти на изуст (трябва да съм бил на 6-7-8 години).
Спомням си една такава случка, като беше излязла “Нощната стража” на Тери Пратчет, със съквартиранта си я бяхме взели и вечерта като се прибрахме, седнахме да четем, всеки в неговата стая. По едно време аз свърших книгата, погледнах навън и без да се усетя, казах на глас “Брех, то се е съмнало!”. От другата стая чух “А, вярно бе!”…
Дори самият език може да достави огромно удоволствие. Ето малко цитати:
(дължа бира на Андрей, щото се сети от къде са няколко от тях)
“И наистина, бай Ганьо разлюти супата си до такваз степен, щото един непривикнал човек би се отровил.”
Тоя цитат винаги си го спомням, като ям шкембе чорба.
“The house had four windows set in the front of a size and proportion which more or less exactly failed to please the eye.”
(“Пътеводител на галактическия стопаджия”)
“Отдавна умряла проститутка гонеше съвсем жив мъж през тълпата и си искаше отдавна дължими пари за минала услуга.”
(Стивън Ериксън, една от книгите за Корбал Броуч и Бочалайн.
“What is a flower? A giant sexual organ in its Sunday best. The truth has been known for a long time, yet, over-aged adolescents that we are, we persist in speaking sentimental drives about the delicacy of flowers. We construct idiotic phrases like “So-and-so is in the flower of his youth”, which is as absurd as saying “in the vagina of his youth””
(Амели Нотомб, “Любовен саботаж”)
“Икономиката е псевдонауката, която разглежда илюзорните отношения на субектите от първи и втори род във връзка с халюцинаторния процес на тяхното въображаемо забогатяване.”
(Виктор Пелевин, “Generation П”, любим цитат ми е да го казвам на икономисти. Доста близък до реалността, донякъде чак притеснителен как една измислица движи голяма част от обществото)
“Political language is designed to make lies sound truthful and murder respectable, and to give an appearance of solidity to pure wind.”
(Оруел, разбира се)
“Some humans would do anything to see if it was possible to do it. If you put a large switch in some cave somewhere, with a sign on it saying ‘End-of-the-World Switch. PLEASE DO NOT TOUCH’, the paint wouldn’t even have time to dry.”
(Пратчет)
Честно казано, бих могъл да направя презентация само от цитати и пак да звучи добре, но ще е малко нечестно :)
Разбира се, чувал съм и доста оплаквания. Можем да започнем с “ама това не ли бягство от реалността”, и ще отговоря пак с цитат (който е цитат от някой друг): “C. S. Lewis wisely pointed out that the only people who inveigh against escape tend to be jailers.” (Нийл Геймън). Интересно, че като човек чете (non-fiction) книги за правилата по разни тоталитарни лагери и затвори (съветските са един много добър пример), там всякакви такива неща като личен живот и бягане от реалността са максимално забранени (има един особено добър пример в румънските “превъзпитателни” лагери), като успяват да потрошат психически сериозна част от хората. Да се чуди човек Оруел без да е бил там как толкова добре ги е описал…
За някои хора е бавно. Не знам защо бързат, а човек се научава да чете с повече четене. Това дори е предимство, защото ни дава възможност да четем със собственото си темпо, да обмисляме нещата – няма какво да ни припира.
Чувал съм хора да казват, че книгите са им скучни. Това значи, че четат грешните книги – при толкова много съществуващи не е особено възможно да няма нищо интересно. Има всякакви странни неща, включително преди няколко години някой написа “Гордост и предразсъдъци със зомбита”…
А защо това подзаглавие, къде е дрогата? Пробвайте :) Става ясно много бързо, нуждата да разберете какво става, да се нарадвате на езика, на идеите… Доколкото знам, хората се лекуват от желанието си за четене чрез умиране (за разлика от опиатите, където поне има програми и институции да помогнат). Винаги има желанието да се намери още нещо такова, толкова интересно и забавно (а защо не и повече?). В статистиката на goodreads (които са не-чак-толкова-голяма социална мрежа) за миналата година в reading challenge има 1,722,620 участника и 29,258,154 прочетени книги. Забавното е, че аз, дето чета по около 100 книги годишно, не влизам даже в топ 20-30%, щото има хора, дето четат по 900…
“Какво да четем” е доста често срещан въпрос. Правилният отговор (и най-лесният) е “каквото ви хареса”. Никой друг няма как да знае какво ще ви хареса, та каквото хванете и ви е забавно – четете го :) Дал съм по-долу малко идеи, но моят вкус може сериозно да се различава от вашия. Това не е проблем, щото, както казах по-горе – 129 милиона…
(започвам с цитат от книгата, с > отпред)
> “Истината е, че откакто ме назначиха в тоалетните на четирийсет и четвъртия етаж, ходенето по нужда се бе превърнало в политически акт.”
“Изумление и трепет” на Амели Нотомб е кратко, забавно, леко странно (както повечето ѝ книги) и се чете бързо и с удоволствие. Започвам с него, преди да продължа с тухлите.
> – How long do you want these messages to remain secret?[…]
> – I want them to remain secret for as long as men are capable of evil.
“Cryptonomicon”-а на Нийл Стивънсън мисля, че съм споменавал и преди – в книжните си лекции в initLab и в кило други post-ове. Криптография, валути, втората световна война, модерните крипто-пънкове, Алан Тюринг, и просто радост за душата. За всички, на които е харесала Стивънсън е написал Бароковия цикъл, който е три такива тухли в края си има спор между Нютон и Лайбниц на темата за свободната воля. От нея може да ви станат интересни много неща.
> ‘And what would humans be without love?’
> RARE, said Death.
Чудех се и не можах да избера една книга на Тери Пратчет, за това препоръчвам целия. Имаше проблем с част от преводите му, в оригинал е прекрасен, пробвайте го.
> “Bill could smell Its breath and it was a smell like exploded animals lying on the highway at midnight.”
Стивън Кинг е човекът с телепатията. В книгите му е пълно с такива изречения, които в един момент започвате да си представяте. Има хора, които твърдят, че не е сериозен писател, понеже пише там някакви си популярни ужаси, но истината е, че той е един от наистина големите майстори на езика и на това да бръкне някъде във вас. Може би и буквално :) От него препоръчвам като за начало “Мъртвата зона”, “То”, “Зеления път”, или каквото изобщо си харесате. Има много филми по него, и сполучливите са точно защото са успели да предадат телепатията достатъчно добре на екрана.
> “This is how you communicate with a fellow intelligence: You hurt it, you keep on hurting it, until you can distinguish the speech from the screams.”
Blindsight на Peter Watts (“Слепоглед” на български, не съм гледал как е превода) е книгата с вампирите в космоса и една от най-издържаните научно фантастики, на които съм попадал. Авторът е океански биолог, работил по специалността си 10на години, публикувал и т.н., и решил в един момент да мине към фантастиката. Това е първа книга от втората му поредица, и това беше много замисляща книга, в която намерих и много от неща по темата за изкуствения интелект, които преди това бях виждал в “Новият разум на царя” на Роджър Пенроуз (математик, книгата е научно-популярна на темата докъде може да стигне изкуствения интелект, с прилично количество математика).
А за вампирите обяснението е, че те са вътрешно-видов хищник, който се храни с хора, има много добро зрение, и е изчезнал когато хората са започнали да строят къщи, понеже ако вампир види прав ъгъл, му се задействат едновременно твърде много от зрителните рецептори, получава се претоварване и нещо близко до припадък. За останалото препоръчвам да хванете книгата :)
> “Governments always commit their entire populations when the demands grow heavy enough. By their passive acceptance, these populations become accessories to whatever is done in their name.”
“Експериментът Досейди” на Франк Хърбърт. Повечето хора знаят за “Дюн”, но това също си заслужава да се прочете, поне като идея за посоката, в която може да тръгне дадено общество под натиск (и която може да отговори защо хората от много потиснати общества успяват да “hack”-нат тези от по-свободните, на по-прост език защо престъпността в Европа след 1989 е осново от източно-европейски произход).
> “We are a wretched, petty species, and we have been given power to destroy ourselves with.”
“Worm” на Wildbow е интересен случай. Ако не беше толкова добро, и толкова трудно за оставяне, не знам дали нямаше да застрелям човека, който ми я препоръча – книгата е около 5000 страници, и не дава възможност да я оставиш. И докато с други книги това е в общи линии да не се спи една нощ, тук това беше две седмици непрестанно четене до ранните часове. Може да се намери online на url-то, и я препоръчвам на всички, не само защото искам и други хора да преживеят същото нещо :) Може просто да я започнете, то не е нужно много…
Имаше няколко въпроса след лекцията:
Функциониращ адрес на libgen – не се намира трудно, има един, завършващ на .rus.ec….
Техники за бързо четене дали използвам – мисля, че само една, че не субвокализирам (т.е. не си произнасям на ум думите), но не помня как съм го научил, случи се във ваканцията ми между първи и втори клас, просто започнах да чета по-бързо. Има някакви начини и доста информация по темата, може да е полезно да се пробва. Скоростта на четене много зависи и от количеството информация, има неща (като фентъзита), които могат да се четат много по-бързо, понеже просто информацията вътре не е толкова много.
Ако до края на живота си съм принуден да избера една книга, която да препрочитам, коя ще е – никаква идея. Мислих, мислих, но ще трябва да е нещо много по-дебело от Worm …
Минавало ли ми е през ума да пиша някаква книга – аз не пиша особено добре, а и това иска доста време и спокойствие, които нямам. Доколкото знам, е нужно да напишеш около милион думи текстове, за да свикнеш да пишеш добре, не знам дали съм стигнал до там. Иначе, многото четене е изискване за доброто писане, но не е достатъчно.