татко Крокодил

(Денят мина добре, решихме да направим една голяма промяна в проекта, и да стане по-изчистен. Струваше си няколкото часа разговори).

Преди малко прочетох http://www.ugcs.caltech.edu/~phoenix/vinge/vinge-sing.html(как не ми е попадало по-рано?), и ме налегнаха разни интересни мисли. И аз не давам още много време на сегашната цивилизация като цяло, но не бях се замислял по този начин за нещата.

Не мога да отрека, че постоянно ми се мотаят мисли от типа, че изтрепването на 95% от цялото човечество би било доста продуктивно (дори и аз да се окажа част от тези 95%). Поне според мен една огромна част от работата, която се върши в момента от хора, може да се автоматизира, и да остави останалото човечество да прави нещо, което не може да се върши от машини – една такава идея имаше в книгите на А.Е. ван Вогт…
(и изобщо не ми се споменава за мнението, че голяма част от хората са идиоти и т.н. – не е нещо, което мога да докажа по приличен начин)

Интересно, колко хора биха предпочели света без текущата цивилизация? Или в някакъв друг вариант, в който не вършат никаква рутинна работа, а мислят и създават… Текущата цивилизация и нещата, които е създала, по някакъв начин ни ограничават (откога си мечтая за мобилен интерфейс към мрежата директно към мозъка ми, и да мога да работя, разхождайки се в парка например). Ако по някакъв начин нещата, които се създават, станат наистина част от нас – например да може да ти порастне gsm, вместо да го носиш, зареждаш и т.н., и се намерят по-бързи и ефективни начини за комуникация (говоренето не предава достатъчно информация в много случаи, а с един хубав интерфейс мозък-мозък разговорите сигурно ще са нещо невероятно), светът ще стане едно много по-приятно място :)

(Свърши ми валериана, отивам да намеря аптека…)

Така, след една приятна разходка, една среднощна закуска и няколко валериана, мога спокойно да довърша. Това, което изглежда ме бута към такива мисли в последно време е, че съм започнал да се чувствам неефективен. Имам усещането, че мога да свърша едно определено количество работа, но по някое време организма ми почва да отказва, и това донякъде се дължи на инструментите, които използвам. Например последната ми лекция можеше да бъде много по-добра, ако бях я писал в чист хипертекст, като всяко твърдение, което не е описано вътре, си имаше връзка към обяснение с библиография, и цялата можеше да се чете едновременно с тези бележки, а не с текущите интерфейси (в момента дори firefor с tabbed browsing не върши особена работа, ако имаш по 10-15 бележки на страница текст, и трябва да ги прочетеш всичките. Този проблем с текущите двуизмерни интерфейси май не може да се реши). Ако имах възможността да организирам информация в главата си в някаква структура, и да export-вам пак в някакъв такъв вид, нещата, които правя, щяха да стават по-бързо, и по-добри, и с далеч по-малко уморено-недоспали моменти. Да не говорим, че обработката на данни в такъв вид ще е доста по-удобна от обработката на текст с какъвто и да е текстов редактор.

Е, в крайна сметка съм човек, който обича да прави по 2-3 нива скоби в нормалната си писмена комуникация…:)

http://www.uwsg.indiana.edu/hypermail/linux/kernel/0406.0/1326.html

No comment :)

http://www.uwsg.indiana.edu/hypermail/linux/kernel/0406.0/1326.html

Без коментар :)

Hills, hills…

Today we went to see the cabin where we’ll be holding the anime meeting in July (more information is obtainable in the forums at anime.ludost.net). This included going to the Ovcha Kupel bus station, taking a transport from there to the Golden bridges, and 45 minute walk uphill from there

It was hard in the beginning, because of the dilute air and the steepness of the hill the organism started whining, but after the first 10 minutes I straightened myself, and had no problems. Tomorrow probably I’ll have a bit of muscle fever, despite of the aspirin that I took, but that isn’t a problem…

The cabin (“Mountaineer song”) is pretty nice, can handle about 30 people, has a stove, and looks like perfect for the occasion. There are just a few details remaining to be discussed.

After that we came back (going downhill is a LOT easier), went through home to download some of the pictures, and went to saturday’s meeting of channel #manga, at the Pop, after which we went to eat (I was dying of hunger, I had just one dunner for the day, and the previous I lived on cherries). We went to “Jepeto”, a nice place, in which they make really good Rizoto with chicken, and not hot enough pizzas (but I ate one). We had some interesting conversations involving the education here, and then I felt so tired that I came home to get some sleep. Now all that’s left is to gather enough strength to go take a bath, and go to sleep, tomorrow I have a meeting for one of the projects.

Баири, баири….

Днес ходихме да видим хижата за аниме събирането юли месец (повече подробности има на форума на anime.ludost.net). Това включваше отиване до автогара Овча купел, оттам вземане на нещо като маршрутно такси (т.е. една кола) до Златните мостове, и оттам 45 минути вървене нагоре по един баир.

Трудно беше в началото, понеже при по-разредения въздух и баира нагоре организма почва да мрънка, но след първите 10 мин се оправих, и си вървях нормално. Утре ще имам малко мускулна треска, въпреки аспирина, който изпих, но не е болка за умиране…

Хижата (“Планинарска песен”) е доста приятна, събира 30 човека (или говеда, зависи от дефиницията ;) ), има си печка, и изобщо ще стане за събитието. Остава да се обсъдят малко подробности само.

След това се прибрахме (слизането надолу определено е МНОГО по-лесно), минахме през вкъщи да свалим малко снимки, и отидохме на съботната среща на канал #manga на Попа, след което отидохме да ядем (аз вече примирах от глад, понеже бях всичко на всичко на един дюнер целия ден, а предния го бях преживял на ягоди). Отидохме в “Джепето”, едно прилично заведение, в което правят много добре Ризото с пиле, и не особено люти пици (но изядох и една такава). Проведоха се забавни разговори на тема висше образование, след което на мен душата ми заспа, и се прибрах. Сега ми остава да събера сили да се изкъпя, и ще спя, че утре имам среща по единия проект.

I almost forgot – I’ve passed LPI102, here are the details:

            Your Score: 580
Required Passing Score: 500
                Status: Pass

Test Section Information
Section                                                      Percent Correct
Kernel                                                      100%
Boot, Initialization, Shutdown and Runlevels                 75%
Printing                                                     66%
Documentation                                                50%
Shells, Scripting, Programming and Compiling                 83%
Administrative Tasks                                         81%
Networking Fundamentals                                     100%
Networking Services                                          83%
Security                                                     80%

And something from orkut:

We are making major infrastructure
changes right now.

We will be down until
Saturday, June 5th.

We apologize for the inconvenience.
stay beautiful
orkut.com team

My first thought was “Et tu mama tambien!” …

А, да не забравя – взех си LPI102, ето разбивката:

            Your Score: 580
Required Passing Score: 500
                Status: Pass

Test Section Information
Section                                                      Percent Correct
Kernel                                                      100%
Boot, Initialization, Shutdown and Runlevels                 75%
Printing                                                     66%
Documentation                                                50%
Shells, Scripting, Programming and Compiling                 83%
Administrative Tasks                                         81%
Networking Fundamentals                                     100%
Networking Services                                          83%
Security                                                     80%

И нещо от orkut:

We are making major infrastructure
changes right now.

We will be down until
Saturday, June 5th.

We apologize for the inconvenience.
stay beautiful
orkut.com team

Първата ми мисъл беше “Et tu mama tambien!” …

A day that I slept through ….

After all the crap until today it was normal to fall asleep in the afternoon, after I came back from the old apartment (where my laundry wasn’t dry yet, damn rainy weather). I have almost no recollection what I’ve done in the morning, I probably was fixing the questions for the Network Security test (and probably something more, but it’s a bit foggy).

I dreamed weird stuff again, encrypted walls, which I was raising around mailing lists, or something similar. It was a bit better that the times in which I dreamed my database.

I’ll sleep. I’ll just finish the questions for the test, because I don’t have any will to do them tomorrow… I’ll be lying, I’ll be reading Puschkin’s biography, and I’ll be listening to the rain outside.
(I’m done)

Damn TODO list. One line in it is in the best case a few hours of work… I want to fork(), to thread myself, or whatever possible. David Brin had a great idea in “Kiln People”…

“The great below” by Nine Inch Nails is great for such kind of weather..

Ден, който почти проспах….

След всичките дивотии досега беше съвсем нормално следобеда, след като се прибрах от старата квартира (където не ми беше изсъхнало прането, проклето дъждовно време), да си легна и да спя. Нямам спомен какво съм правил сутринта, май малко се занимавах с въпросите по мрежова сигурност и още едно-две неща, но ми е мътно…

Сънувах пак побъркани работи, криптирани стени, които издигах около mailing листи май. Беше малко по-добре от времето, в което си сънувах базата данни.

Ще спя. Само да оправя докрай въпросите за теста, че няма да имам желание да се занимавам утре… Ще си лежа, ще си чета биографията на Пушкин, и ще слушам дъжда навън.
(свърших ги)

Проклето TODO. Един ред в него ми е няколко часа работа, в най-добрия случай… Искам да се fork()на, thread-на, или каквото там е възможно. Добра идея имаше Дейвид Брин в “Килн хора”…

Много добре подхожда на времето “The great below” на Nine Inch Nails.

I want to apologize to everyone that has listened to me at the lecture in Stara Zagora, and to everyone that will listen to the record. I sound awful, I’m stuttering, speaking irregularly, etc. I should erase ‘nachi'(untranslated) form my dictionary.

Looks like my adrenaline level was too high from the traveling, and maybe because of the food before the lecture, but it’s obvious that I’m overexcited. If I had listened to myself, I would’ve bought some valerianae, not to annoy the people around…
.

Искам да се извиня на всички, които са ме слушали на лекцията в Стара Загора, и които ще ме слушат на записа. Звуча отвратително, заеквам, говоря неравномерно и т.н. Трябва да изтрия ‘начи’ от речника си.

Изглежда адреналинът ми е бил твърде висок от пътуването и може би шкембе чорбата преди лекцията, но определено си личи колко съм бил превъзбуден. Аз, ако се бях слушал, щях да си взема няколко валериана, за да не дразня хората…

I’m reminded why I wanted so much to get drunk in the old days…

Again a full day – in the morning I brought my laundry to the old apartment, I had breakfast in the old pub, and came home… After that I started finishing the jobs that I had – wrote disclaimer for www.iseca.org, transferred the recordings from the lectures from the seminar – here is the bulgarian mirror, and here is the international one. There are some more pictures at vasil.ludost.net/pics (the person Z.C. still doesn’t agree to get his picture published :) )

Suddenly Velin came home, and grumbled ‘stop the music, my head hurts’, after which he drank a quantity tranquilizers, and sounding like wounded bear, went to sleep… Some time after that I was thinking of taking him to the dentist, because he sounded really bad, but then he fell asleep and started snoring. Then he stopped snoring, and I got worried that he died, but he looked like breathing, and even woke up, and wanted to get him something to eat from the shop (which was the final evidence that he’s alive).

Today’s lecture was about .NET, and I was asking mean questions, some of which got answers… I’m not really sure about this, but looks like there is NOTHING new in the technology, and nothing revolutionary. I’m sure that there isn’t any technical problem to implement this with Perl.

After that followed a long conversation in “Toronto” about the last idea that I mentioned here, and after a few hours of talking (that totally drained me) I have to write up a few things… When – god knows…

Is someone developing a time slowing machine, I really have a lot to catch up?

Припомням си защо едно време имах желание да се напия до смърт…

Пак беше пълен деня – сутринта си занесох прането до старата квартира, закусих шкембе чорба, и се прибрах… След което се хванах по купчината работа, която имах – написах disclaimer за www.iseca.org, прехвърлих записите от лекциите на семинара – тук е българския mirror, а тук е международния. Също така има малко нови снимки от семинара в vasil.ludost.net/pics (лицето Ж.Ч. още не се е съгласило да му публикуваме снимката :) )

По някое време се прибра Велин, със злобната реплика ‘спри музиката, боли ме главата’, след което изпи едно количество транквиланти, и издавайки звуци като ранен мечок, си легна да спи… По някое време мислех да го заведа на зъболекар, щото звучеше много лошо, но по-късно заспа и захърка. Последва спиране на хъркането и притеснение дали не е умрял, но в крайна сметка се оказа жив, по някое време се събуди, и даже изяви желание да му взема нещо за ядене от магазина (което беше финалното доказателство, че е жив).

Днешната лекция беше за .NET, и аз задавах подли въпроси, на които горе-долу ми беше отговорено… Не знам защо, но просто не виждам нищо ново в технологията, и нищо кой-знае колко революционно. Почти съм сигурен, че не съществува технически проблем това да се направи с Perl.

Последва дълъг разговор в “Торонто” за последната идея, която споменах в блога, и след няколко часа говорене (което тотално ме изцеди) имам да напиша няколко неща… Кога – дявол знае.

Някой да разработва устройство за забавяне на времето, че имам много да си наваксвам?

Aaaaaaah, relaxation…

The day began with a lot of mail, and lots of crap, there was progress in almost all projects, and even flipflop assigned me something to do (which I’ll probably start writing in a while). I deflected the attacks, send a lot of mail, and went out for a while, for breakfast and stuff. I ate a pancake, bought a charger for my phone, to replace the forgotten one in Stara Zagora, and bought chinese and some small stuff for home.

I also bought Spersalerg eye drops, now I don’t have the urge to get something to scratch my eyes…

After I came home, I pushed myself to do some more work, but it wasn’t working, I was looking at one of the projects, and thinking how to start doing it… And then one wonderful person called me on ICQ, and I went out for a walk – and came back around 22:30 (I had to walk the way back too, I hate the local transport, and I hate more waiting for it). In the moment I’m tired, a bit muddy (there was a river in this park!), and I feel great, there is no more the feeling that makes you do nothing :)

It should be noted, that when I came back from the walk I destroyed the bought in the morning chinese, just like a typhoon goes through a tent :) There is something more to eat around, and it won’t last long…
It’s great that there was something to eat, because else there was a chance that I’d want to attack Velin with any of the knives around here (he has probably felt it with his sixth sense what can happen to him, and still isn’t home… Velin, if you’re reading this, don’t worry, I’m not that beastly hungry any more :) )

For everyone interested, I’ve uploaded some of Peter Penchev’s pictures from the seminar in Stara Zagora here . I really regret that I had to remove some of them, because the people in the pictures object such publicity (mister Z.C., you have one great picture there, are you sure that you don’t want it online for the people to see your artistic leanings ?:) )

Ааааа, почивка…..

Денят започна със много поща, и всякакви дивотии, по почти всички проекти имаше някакво развитие, и даже flipflop ми беше намерил някакво допълнително занимание (което може да почна да пиша след малко). Отбих атаките, пратих кило пощи, и излязох за малко, за закуска и т.н. Хапнах една катма, купих си зарядно за телефона да замести забравеното в Стара Загора, и си взех за вкъщи китайско и малко дреболии.

Купих си и Spersalerg капки за очи, сега нямам такова желание да си намеря нещо да мога да си чеша очите…

След като се прибрах, се насилих да свърша още малко работа, но не се получаваше, единия проект само го гледах умно и се чудех откъде да го хвана… След което един много приятен човек ми се обади по ICQ, и отидох на разходка – и така до около 22:30, когато се прибрах (пътя на връщане го вървях пак пеша, мразя адския транспорт, а още повече мразя да го чакам). В момента съм уморен, леко кален (ама в тоя парк имало река!), и се чувствам страхотно, щото успя да ми мине липсата на желание да върша нещо :)

Трябва да се отбележи, че след като се прибрах след разходката унищожих напазаруваното сутринта китайско както ураган помита палатка :) Има май още нещо за ядене, и то няма да оцелее дълго…
Добре че имаше нещо за ядене, иначе имаше шанс да налетя на Велин с някой от ножовете наоколо (той сигурно е усетил със шестото си чувство какво може да го чака, и още не се е прибрал… Велин, ако четеш това, бъди спокоен, вече не съм толкова зверски гладен :) )

За заинтересованите, качих част от снимките на Петър Пенчев от семинара в Стара Загора тук . За съжаление ми се наложи да махна няколко, понеже хората на снимките не искаха да се показват (господин Ж.Ч., имаш една страхотна снимка, сигурен ли си, че не искаш да я покажем на хората, да се видят артистичните ти наклонности ?:) )

Преди да съм забравил, до петък се приемат заявки за нови adminspotting тениски, пишете на valqk@lozenetz.org, ако ви интересува.

I feel sleepy as hell…

I had breakfast at my favorite pancake place at the Five corners – now it’s close, I got there in 10 minutes :)

I finished the test variant of the BGNOG list, bgnog@mx.ludost.net, archived at ludost.net/bgnog/ . Everyone willing can subscribe, and the first version of the charter can be seen here.
The idea to synchronize mailman configurations worked out well, and I think that in a few days all major bugs will be fixed, and I’ll make it official. I could probably change the domain…

Today I presented my lecture from the seminar, but in front of the network security students. There weren’t a lot of people, because in the mean time there was some FMI party going on, and a lot of people were in front of the faculty, listening to some music and drinking. Exactly by Murphy’s laws, it started raining just when we got out and were going to “Toronto”.

In “Toronto” I drank 2 beers (I should note that in my orkut profile), and we talked about all kinds of fun things, with Shiyachki we discussed an interesting idea about the faculty, that I started writing on, but I’m too exhausted to finish today… If it goes well, I’ll probably explain it here, too.

Спи ми се…

Закусих в любимото си палачинково място на Петте кьошета – сега ми е близо, за 10 минутки бях там :)

Подкарах тестов вариант на BGNOG листата, bgnog@mx.ludost.net, с архив на ludost.net/bgnog/ . Желаещи могат да се записват, а първата версия на правилата може да се види тук.
Идеята ми със синхронизация на конфигурацията на mailman сработи добре, и предполагам, че до няколко дни ще съм изчистил всичко основни бъгове, и ще я направя официална. Може и да сменя домейна, но не е много сигурно.

Днес изнесох пак лекцията си от семинара, само че пред студентите по мрежова сигурност. Нямаше особено много хора, защото точно тогава имаше някакъв купон на ФМИ, и хората бяха пред факултета, слушаха музика и пиеха. По закон на Мърфи, точно като излизахме и отивахме към Торонто, заваля един хубав и проливен дъжд :)

В Торонто изпих 2 бири (трябва да го отбележа в оркутския профил), и си говорихме за всякакви забавни неща, и със Шиячки обсъдихме една интересна идея за факултета, която започнах да описвам тази вечер, но нямам сили да довърша… Ако се получи нещо, сигурно ще я спомена по-подробно в блога.