Днес деня премина в търсене на хижа за големите аниме срещи юли/август. Оказа се, че има промяна в транспорта до горе – вече ги няма автобуси 61 и 261, вместо тях има една маршрутка 10, която от руски паметник отива до златните мостове. Бяхме аз, Aldim и Елица.
Първата посетена хижа беше Иглика. Сега като се замисля, най-точното определение би било ‘детски концлагер’. Мястото не беше особено приятно, имаше много хора наоколо, а управителя (чиято глава проимах желание да счупя) в първия момент почна да вика как така снимам там. Изобщо нещо в цялата хижа напомняше на тоталитарните времена…
(споменавал ли съм до какво ме докарва близостта до разни пищящи деца?)
След това решихме че имаме време, и отидохме да видим втората хижа – Планинец)(да, те наистина си имат сайт :) ). По принцип можеше да се мине по пътя към Копитото, но аз видях една малка табелка на една пътека, и реших, че всъщност това е правилния път, та минахме накратко по една доста стръмна, тясна и леко наводнена пътека (но се справихме спокойно за 25 минути с почивките). Някъде посредата спряхме да сваля снимките от апарата, беше свършило мястото (времето ми се разделяше между гонене на комари и писане по клавиатурата).
Самата хижа се оказа страшно приятна и уютна, хората там също, а как готвят ще помня още доста време – скарата им беше направо страхотна :) Разгледахме, направихме си уговорка с хората, и тихо и спокойно тръгнахме надолу, по нормалния път. Гледките бяха такива, че сериозно се замислих дали не мога да се преселя някъде на Витоша, да си пусна net, и да ходя много рядко до мръсната София (едно от малкото хубави неща на тоя град е близостта до толкова хубава планина:) ).