татко Крокодил

Имам вероятно около 3000 страници книги за четене (поне), и вместо да се занимавам с тях, гледам филмчета…
(ще се опитам това да не е в нормалния ми телеграфен стил, дето вика Ирина – “Седмичния книжен рапорт”)

Оправданието ми е, че гледах Daria – филмче, което е spin-off от “Beavis and Butt-head” и което определено няма общо с него. Разказва се за една умна, саркастична и цинична девойка, непопулярна и въпреки всичко ….

Абе. Гледайте го, добро е:) Пълно с идеи, с развитие, с неща, на които можете да се научите ей-така, между другото. Няма laugh track и няма нужда от такъв, всеки може да се смее на това, което намери за забавно. Има доста приятна музика на разни места (понеже са го правили mtv и са сипвали какво ли не вътре). Признавам си, че съм очаквал от mtv да направят нещо толкова добро.

Всъщност, аз съм пристрастен, понеже главната героиня е от типа жени, които ми харесват, но нека това не ви отказва :)

И ето един цитат, като за бегла идея:

Mr. O’Neill: You’re being judgmental, Daria. And you know what they say: Judge and you get mental.
Daria: And you know what I say.
Jane: Life sucks and then you die?

(а Мариела може да се чувства много виновна за това, че ми даде таблатурите на Schism и в последно време само това ми е в главата и все се опитвам (убийствено некадърно) да си го дрънча. В един момент се озовах в леглото с лаптопа, баса, отверката и един шестограм, за малко донастройка…)

Today was the visit to the book fair.
(and in Krivoto at NDK they have wireless. The password is “wireless”…)

I bought a nice quantity of books – “The world is wonderful and salvation is looking around the corner” by Ilia Troyanov, “Light over the head” by Dimiter Dinev, “The God Delusion” by Richard Dawkins, “Optimistic theory for the Bulgarian SEX” by Ivo Siromahov, “1989” by Dimiter Korudzhiev, two from the Military publishing house – one on the courts for military crimes and genocide by Howard Ball and “Intolerance to the differences” by Victor Klincharski. Velin and iffi gave me as a present (the bastards) “Switching to VoIP” from O’Reilly, so I gave Velin as a present the two volumes of “Taiko” by Eiji Yoshikava (which he gave as a present to iffi).

And the most stressing thing was that one totally unknown girl came to me to tell me that I’m writing good. First I thought that she’s mistaking me for some author, then she said she has read my blog, and in the end had to explain to me that she was making a compliment, because I was just staring. I’m an idiot.
(and if it wasn’t for iffi, I wouldn’t have written this :) ).

Днес беше посещението на панаира на книгата.
(а в кривото на НДК има wireless. Паролата му е “wireless”…)

Събрах прилично количество книжки – “Светът е прекрасен и спасение дебне от всякъде” на Илия Троянов, “Светлинка над главата” на Димитър Динев, “Делюзията Бог” на Ричард Докинс, “Оптимистична теория за българския SEX” на Иво Сиромахов, “1989” на Димитър Коруджиев, две от Военното издателство – “Съдебно преследване на военни престъпления и геноцид” на Хауърд Бол и “Нетолерантността към различията” на Виктор Клинчарски. Велин и iffi ми подариха (гадовете) “Преход към VoIP” от O’Reilly, та аз подарих на Велин двата тома на “Тайко” на Ейджи Йошикава (които той подари на iffi).

А най-стресиращото беше как някаква съвсем непозната девойка дойде да ми каже, че пиша хубаво. В първия момент си помислих, че ме бърка с някой писател, после ми каза, че ми е чела блога, а накрая се наложи да ми каже, че ми прави комплимент, понеже аз просто гледах тъпо. Тъпо животно съм аз…
(и ако не беше iffi, това май нямаше да го напиша :) ).

I watched “Serial Experiments Lain” about 8-9 years ago. Since then I’ve watched it 4 or 5 times (just finished with one) and it’s different every time. Maybe I’m the different one :)

The movie is just 13 episodes by about 20 minutes, strange, entangled and leaves you with a lot more questions than answers. I can’t say I had understood it until the third time I saw it in the needed depth, and maybe there are still things I’ve missed. But I finally managed to pay some attention to the animation (not one of the best) – I didn’t have time for it before from all the ideas…

The whole thing is in the group of the classical things, and as it’s said in wikipedia most of it’s reviews mention the word “weird” in spite of the total absence of sexual or violence scenes (and when there is one, it fits perfectly) and gives you a lot of questions on the topic of the world, the network, God, the connection between them (with the free will running around).

I recommend it to everyone who’s needs a challenge.

За пръв път гледах “Serial Experiments Lain” преди около 8-9 години. От тогава насам съм го гледал 4 или 5 пъти (току-що свърших с последния) и всеки път е различно. Може би най-вече аз съм различния :)

Филмчето е само 13 серии по 20-тина минути, странно, объркано и те оставя с повече въпроси, отколкото отговори. Аз до третия път не го бях разбрал в достатъчна дълбочина, а е вероятно да има и още неща, които съм пропуснал. За сметка на това най-накрая успявам да обърна внимание на анимацията (не от най-добрите) – преди не оставаше време от всичките други идеи …

Цялото нещо се води в групата на класическите и както пишат в wikipedia, в повечето му ревюта се споменава думата “weird” въпреки почти тоталната липса на сексуални сцени или такива с насилие (които като ги има, са перфектно поставени) и задава много интересни въпроси на темата светът, мрежата, Бог и връзката между тях (със свободната воля, мотаеща се около тях).

Препоръчвам го на всички, които си търсят предизвикателство.