татко Крокодил

Тоя post го започнах преди няколко дни, след което открих, че като не съм в надрусано или болящо състояние, нямам желание да го довършвам. Сега почти ми е подействал трамадола, та да допиша…

Интересно нещо е болката. Може да ти докара всякакви идеи, да се съгласиш да направиш какво ли не, само и само за да престане. Едно време така осъзнах как нещо не ми е наред с мисленето, когато един доктор ми обясняваше как точно ще ми реже главата и мен това чак ме радваше.

Най-простото нещо е как човек пробва да свива/отпуска различни мускулни групи, с надеждата да нацели някаква комбинация, при която не боли (или боли по-малко) и как си вади някакви грешни изводи, понеже всичкото това усилие в крайна сметка няма никакво значение, а пулсирането на болката е съвсем random, но просто има нещо в теб, което не може да пусне надеждата, че има логика и решение.
Още по-гадното е, когато нещо върши работа, за малко (най-вече като отвлича вниманието) и после изведнъж спре да работи.

В един момент започва чак да става смешно. Не за особено смешни неща де, например аз се похдилвам от известно време на “Obi-wan tramadol, you’re my only hope”…

В групата нещата, които почват да ти се виждат добра идея са и опиатите. Все още са най-добрите аналгетици, известни на човечеството, и разбира се вървят със своите неприятни проблеми, например физическата зависимост. Знам колко лоша идея са, знам колко лесно се пристрастявам към какво ли не, и от друга страна изобщо не ми пука, стига да мога известно време да спя/функционирам.

С болката не се свиква. Има и кило изследвания по въпроса, за който иска да се рови – не става по-добре, не става по-леко, просто по-слабата болка спира да те притеснява (чак толкова).
Така както усещам, едно от действията на трамадола е да не ми пука толкова за болката – почнало е да действа, пак си боли, но е някакво малко по-далечно и не пречи на съсредоточаването, вероятно след още около час ще мога и да заспя.

От друга страна, от това не се умира. Не мисля, че има шанс тотално да се депресирам и да се отчая, просто защото не виждам как може да се свикне с това. Обмислям тия дни да си потърся хирург…

(т.е. пиша това, просто щото имам желание да го напиша, нека не се приема като … каквото и да е. И този като всички останали проблеми ще бъде дебъгнат)

Съвсем накратко – тази година пак ще има Ratio. В програмата има интересни неща (а аз ще съм там пак като технически идиот, да правя записи).

(вчера изкарал половината нощ в обмисляне как точно да спре да ме боли (на около три стъпки от идеята за вадене на нерв с тъп нож), а днес отидох на концерт. Вече и не се учудвам.)

Center си представиха албума в Mixtape, получи се доста приятно като атмосфера, а самата им музика беше страхотна (преди малко се rip-на cd-то и си го слушам). Инструментален метъл, в който идеите се преливат по някакъв много приятен и готин начин.
(накратко, намерете си го и си го купете)

Завършиха с една импровизация, която трябва да бъдат убедени да запишат и качат някъде. Накратко, недошлите пропуснаха.

Боледувам си тихичко (невралгията пак се обади, та стоя на тъмно с прекъсвания да стоя под одеялото и да муча тихо, добре, че имам подходящите болкоуспокоителни) и реших да блогна по един въпрос, който обсъждахме наскоро в лаба.
(така става като не мога да чета – почвам да пиша)

От някакво време ми се иска да имам скриптиране в реалния живот. Има количество скучни действия, които мога да опиша по някакъв начин, но или ме мързи да ги правя, или нямам как. Малко примери:
– тия дни помолих Данчо да ми напазарува храна, щото аз не можех да се покажа на светло от болки в главата;
– за записите от rogueconf мога да обясня какво трябва да се пипне по звука, но ми е болезнено да се занимавам (а като не ме болеше, ме мързеше);
– пак за rogue ми трябваха mini-dv касетки, а имах друга работа и успях да подредя нещата да ги взема по пътя към вкъщи;
– по същата причина – събиране на багаж за някъде;
– има от време на време да се отговаря на тривиални mail-ове, за което обаче скриптирането не върши особено добра работа;
– поддържане на TODO списъци и календари (с което аз се справям много зле).

Изобщо всеки си има такива неща, които не иска да прави, а са нужни (например разни домакински дейности), и за които не пречи да се намери някой да ги върши вместо нас, понеже още няма подходящите роботи.

Та вариантът, до който се стигна беше personal assistant. Даже може да бъде споделен(а) м/у двама/трима човека, и да поддържа базови неща като календари и todo листи и да върши някакви странични дейности. Може даже да има образователен момент (който трябва да измисля по-добре).

Идеята много напомня на “Gentleman’s gentlemen” от едно време от Англия, и се чудя дали има смисъл/приложение при нас, и дали не се опитвам да преборя някакъв симптом, вместо генералния проблем. Може би трябва да ми е ок да се занимавам с всичките странични дейности, знам ли…

Две уточнения:
– идеята да се оженя и да ползвам жената с такава цел я намирам за идиотска;
– PA-то няма да се ползва за сексуални цели.
(щото съм сигурен, че това са първите идеи, които хрумват на повечето четящи тоя блог)

Някакви мисли и мнения по въпроса?

(и аз се разболявам най-накрая. Искам да подпаля тия, дето ме заразиха, те си знаят кои са)

Записите от RogueConf са качени. Пишете ми, ако имате оплаквания, ще се опитам да им обърна внимание.