И едно дообяснение на предишния ми posting.
Много от нещата, които правим, са друсане. Понеже думичката е малко натоварена, нека да я сменя с “докарване на щастие/допамин от short-term неща”.
В това влизат ужасно много неща, които правим само и единствено да се почустваме по щастливи за някакво кратко време. Например, повечето хора, които познавам (и аз включително) правим секс за удоволствие и малко хора го правят поради основната му функция (размножаване), размерът на порно-индустрията сам по себе си говори много по тоя въпрос. По същия начин четенето на фентъзи книги (голяма част от тях нямат друга функция, освен да са приятни), яденето на много вкусна храна и т.н. са все неща от тая категория, и реално неща, от които практическа нужда нямаме, т.е. човек може да е аскет и пак да си живее нормално.
От друга страна, възприемането на света е гадна дейност поради стандартната му гадност. Ето няколко базови неща, които са трудни за възприемане:
Размерът на вселената и нашата незначителност в нея (в Пътеводителя има описано най-страшното устройство за мъчение – такова, което ти показва точно колко си незначителен);
Смъртта – не само нашата, но и като цяло, че цялата вселена няма смисъл, просто се разширява и по някое време изпада в топлинна смърт;
На по-локално ниво четенето на политически новини (или българската преса) може да откаже всеки мислещ човек от живота;
Като цяло новините могат да те накарат да загубиш вяра в човешкия род;
Всеки един прочит на “Мисленето” (“Thinking fast and slow”) на Канеман може да ни покаже колко ужасяващо грешим в повечето си преценки и възприятия (което ще го спомена пак по-надолу);
И всякаквите сриващи съществуващите изградени системи по неприятен начин неща (“To protect and infect, pt.2” и какво ли още не).
Вероятно мога да изброявам още такива неща, и за всяко някой може да намери оправдание или омекотяващо обстоятелство, както и вероятен метод да се справим, но в крайна сметка омекотяващите неща са просто капаци, които да си сложим, за да можем да възприемем и справим с останалото (някъде в лекцията ми за принципите на системната администрация в реалния живот има “не се занимавайте с проблеми, за които нищо не може да направите”). Друсането с допамин е един от тези методи, просто защото то помага на хората да възприемат нещата като по-малко страшни, да не обръщат внимание на разни неща и т.н., я като смъкват капацитета за разсъждения, я като ни отвличат вниманието.
(както аз отварям да погледна 9gag по средата на писането, просто да мога да си прочистя главата и да се развеселя малко)
Това не е израз на моята депресия, това си е някакъв default-ен факт от живота, който може да се намери описан в доста книги, вкл. при Пратчет, по темата за клачианското кафе, където човек изпада в състоянието knurd и трябва да пие две големи, за да се върне в нормалното такова и да може да понася света. Също това не е “нищо няма значение/смисъл”, понеже и значението и смисъла са неща, които ние си измисляме и винаги можем да си създадем отнякъде, с или без допамин.
(също така съм почти сигурен, че “допамин” не е точен израз, но мисля, че поне в тоя контекст върши работа)
(на мен писането например ми е такава дейност)