татко Крокодил

Бях тия дни на YAPC Europe (“Yet Another Perl Conference”), като част от техническия екип.

За мен конференцията беше осново репетиция за stream-ването за openfest – всичко мина много добре, дори с малкия екип, който бяхме (Guru, Петко, аз, както и няколко доброволци за от време на време, от които май само EXo познавам). Открих поредния проблем с ffmpeg (четенето от UDP socket се оказва, че не му е сила), но като цяло всичко сработи добре и нямаше неочаквани проблеми.
(очаквани имаше, заради проблеми с HDMI/VGA входове и конвертори)

Най-голямо впечатление ми направи публиката. Perl-аджиите са странни хора и показваха всякакви извращения, но бяха доста добре тренирани за конференции и повечето минаха да си тестват лаптопите с проекторите, бяха в общи линии навреме, и се справиха доста добре, както ще си проличи на записите. Също така се случи нещо, което аз никъде другаде не съм виждал, след като една лекторка води лекция, я питаха това дали и е за пръв път и я поздравиха, че добре се е справила.

Не мисля, че мога да разкажа добре за лекциите, винаги ми е трудно да ги следя, като имам някакви такива занимания, но определено имаше супер забавни неща, вкл. видях как се прави “Hello World” на perl6 чрез викане през .so файл на някаква функция от perl5, или чрез inline python…

А от техническа страна най-гадното нещо бяха lightning talk-овете, където в общи
линии бяхме като екипите на формула 1, дето сменят гуми, мисля, че се справяхме
за 10-20 секунди да сменим лектора.

(аз все още съм адски уморен, и постигнахме консенсус, че 3 дни събитие е убийствено и никога няма да удължим openfest. Не ми се мисли как ще преживеем EuroBSDCon-а, който е 4 дни…)

Идва Balccon 2014, Балканският Комюптърен Конгрес 2014 (второ издание). На мен даже ми приеха лекция (която усилено пиша), на Мариян също (който също предполагам ще пише усилено, като се сети какво предложение е пратил), та ще ходим натам.

Вероятно ще е забавно, съдейки по разказите от миналата година – в Speakers може да се види кои ще говорят (обърнете внимание на ракиения workshop).

Събитието ще се проведе на 5-6-7 септември в Нови Сад, Сърбия (490км, изглежда по-близо от Варна), та има ли още желаещи да идват? Може да помогнем с настаняването (говоря си с организаторите, иначе има описани хотели на accomodation страницата.

Може би така изглежда щастието.

От някакво време се канех да видя какво друго е писал Оруел, и в крайна сметка п
рез антикварни книжарници и подобни успях да си събера комплекта от 11 тома със
събраните му неща извън по-дългите (романите, както и “The road to Wigan pier” и “Homage to Catalonia”). Отгоре на купа е и едно издание на романите му, които о
баче съм чел (планирам да препрочета “1984” в оригинал, след като свърша с тия тухли (в момента съм към средата)).

Има няколко сериозни причини да искам да ги изчета.

Като за начало, Оруел е един от най-добре пишещите на английски автори. Неговото владеене на езика е страхотно, като успява да го комбинира с много прост и ясен изказ, което го прави перфектният пример за всеки, който иска да пише. Може би
донякъде мога да го сравня с Георги Марков в българския език.

След това, Оруел е един от най-честните хора, които съм чел. Способен е да защитава до край убежденията си и да казва каквото мисли директно и ясно (и си проличава британското в него, въпреки, че е груб, пак звучи добре), но в случаите, когато се окаже, че не е прав, е способен да се извини и да си каже в прав текст, че е сгрешил. В повечето му есета освен това, за което говори се старае да опише и собствената си гледна точка и нещата в него самия, които може да са повлияли на написаното.

А нещото, което на мен ми липсваше беше как се е случило да е такъв човек, исках да проследя развитието на мислите и идеите му. Определено не съм съгласен с доста от тях (но мисля, че и той към края не е бил съгласен, не съм стигнал до там), но разсъжденията му провокират доста и в мен.

(прескачам дребните неща, например как показва влиянието на липсата на новини и как се променя мнението на хората през войната, или стотиците ревюта на книги, които е написал и от които си харесвам неща за четене).

Като цяло, важно и интересно четиво. Жалко, че винаги ще си остане гадно усещане за недовършеност, което идва като отворя поредния том, и в началото видя в хронологията:
“21 January 1950 Orwell dies of pulmonary tuberculosis, aged 46.”

(in other news, ще се ходи на Балканския Компютърен Конгрес, където и ще говоря, но за това – в следващите дни)