татко Крокодил

Last night IBB was fun…

Everything started from Anton’s explanation that he wrote by himself a heartbeat program, because he didn’t like the normal one – after which he said that he did like to rewrite everything with more than 20 options – which was followed by our question why hasn’t he written a woman, because Galya has surely more than 20 settings :) From there on a lot of ideas came, offers for beta-testing and whatnot, and the girl went to the other end of the table and said that she’ll sabotage us with whatever she can …
(I forgot my glasses there and now they’re in Galya. I hope they survive :) )

Otherwise in the last few days I’m doing less drawing and more writing – this time migration plans, there’s a great possibility that I’ll be flying to Belgium around the 14th-15th for one migration. It will be a bit weird flying on the 14th carrying a bottle, but history knows a lot stranger things…

Снощи ИББ беше весело …

Тръгна се от обяснението на Антон за това, че си написал сам heartbeat, понеже нормалния не му харесвал – след което каза, че си пренаписвал всичко с повече от 20 опции – което веднага доведе до въпроса защо още не си е написал жена, при условие, че Галя със сигурност има повече от 20 настройки :) Оттам вече се почнаха идеи, предложения за beta test-ове и какво ли не още, а девойката отиде в другия край на масата и каза, че ще ни саботира с всички сили…
(забравих си очилата там и сега са в Галя. А дано оцелеят :) )

Иначе в последно време по-малко рисувам и повече пиша – тоя път миграционни планове, има сериозна вероятност около 14-15 да летя за Белгия за една миграция. Малко ще е странно да пътувам на 14ти, разнасяйки бутилка, ама историята познава и по-страшни неща…

В сряда на ИББ стигнах до важния извод, че не трябва да си забравям чадъра там.

Върнаха ми го в много странен вид… И понеже е трудно да обясня чудовищността на деянието, извършено върху незаслужилия го предмет, можете просто да видите снимките…

Иначе голяма част от четвъртъка мина в рисуване на мрежови топологии и се оказа, че А3 не ми е достатъчно, та трябваше да се хвана да я правя на А2 – един от колегите се бъзикаше, че ще мине утре през УАСГ да ми го отпечата :)

(а, и някой да знае филтър за SVN който не позволява commit на файлове с определено разширение, които са в DOS текстов формат?:) )

Last night at IBB I got to the important conclusion that I should never forget mu umbrella there.

They gave it to me looking really weird… And because it’s really hard to explain the monstrosity of the deed that was performed on the undeserving thing, just take a look at the pictures…

Otherwise most of my day today passed in drawing network topologies, turned out that an A3 is not enough, so I had to do it on A2 – one of the colleagues even joked that he’s going to pass tomorrow through the University for Architecture, Construction and Geodesy to print it for me :)

(and yes, does someone have a filter for SVN that doesn’t allow to commit files with a specific extension in DOS text format?:) )

We made it.

We moved the office :) Nobody believed that we’ll be able to deal with all the crap, mounting, networks, electricity and whatnot, there were also sick people and people studying for exams, and we still were able to make it.

I’m thinking about buying some beers for the support people for surviving with me through all the crap :)

Справихме се.

Пренесохме офиса :) Никой не вярваше, че ще се справим с всичките глупости, монтажи, мрежи, тоци и кво ли не още, имаше хора, дето бяха болни и такива, дето учат за изпити, и пак успяхме.

Мисля да черпя нашия support по няколко бири, щото оцеля с мене през цялата дивота :)

If someone had told me that today I’d be pushing a ping-pong table around the Business park in the middle of the night during a particular strong wind, I woundn’t have believed him. I don’t know if you will believe me :) We were an incredible picture with Venelin – two long-haired guys with hats/hoods, pushing a rattling ping-pong table (folded) and navigating it like a sailboat…

We almost moved, tomorrow there’s some setting up and arranging left…

Ако някой ми беше казал, че днес ще бутам покрай половината Бизнес парк посред нощ при доста студен вятър маса за тенис, нямаше да му повярвам. Не знам дали и вие ще ми повярвате :) Бяхме невероятна картинка с Венелин – двама дългокоси типа със шапки/качулки, бутащи една силно тракаща маса за тенис (сгъната) и управлявайки я почти като платноходка…

Почти се пренесохме, остава още малко утре навръзване и подреждане…

In short…

From Wednesday until Sunday I drank (Sunday I told myself – no more drinking, then we went out with Velin and the rest to eat in Halbite, then I went to Dachev to see one of his machines and its problems, and that doesn’t go really well without beer…). It turned out to be really good that I took Friday and Monday for vacation, so I could rest a bit and to come back to my senses (the whole Monday I spend lying down and feeling too tired for anything else).

The pile of books that I have to read has grown too much, when we’re done with the moving of the office and the hell subdues, I’ll start with them seriously.

I manage not to do 11-12 hours in the office this week, there’s hope for me.

Накратко…

От сряда до неделя пих (в неделя си казах – няма да пия, излязохме с Велин и компания да хапнем в Халбите, след което се разходих до Дачев да видя една негова машина кво и има, пък тия неща без бира не стават…). Добре, че бях си взел отпуска за петък и понеделник, че да мога да си почина малко и да се освестя (понеделника го изкарах излежавайки се и чувствайки се твърде отпаднал за каквото и да било друго).

Купчината ми с книги за прочитане е станала твърде голяма, като свършим с местенето на офиса и лудницата понамалее, ще ги хвана една по една.

Успявам да не правя по 11-12 часа в офиса тая седмица, има надежда за мене.

Today was Satanasovden.

Because of that in “Krivoto” dance formation “Drunken degraded crocodile” performed “Dance of the drunken degraded crocodile in a drunken degraded condition after a degrading quantity of alcohol” under the sound of Neva Ceng i Harbe.

And my lungs started to give up in the smoky atmosphere there…

(a reminder, to call them tomorrow that a part of their audio equipment needs fixing, as we had to help them a bit with it)

Днес беше Сатанасовден.

По случая в “Кривото” танцов състав “Пиян изпаднал крокодил” изпълни “Танц на пияния изпаднал крокодил в пияно и изпаднало състояние след изпадащо количество алкохол” под мелодията на Neva Ceng i Harbe.

А, и белия ми дроб взе да отказва в запушената атмосфера там…

(кратка бележка, да им се обадя утре да си ремонтират жаковете на аудио уредбата, че трябваше да правим малко магии с тях за да работят…)

I went to IBB, as I haven’t gone there in some time… It was fun, although a lot of people were late and Bobson had to wait for us for 40 minutes :). I saw Lora (for whom I can’t really think up of a good compliment), with who we had a lot of fun and scared a bit the people around, at some point Velin tried to burn me with a cigarette and I poured some beer on him and his neighbour :). After that Anton wrote a greedy that solves the walk-through of chessboard using the horse’s move, so we tested it and it turned out that it fails at a 4×4 board (for which I’m not sure that there’s a solution), for 35×35 and for some more after that (we tested until 49×49).
(If Anton agrees, I’ll upload the source somewhere, I’m also thinking about giving it to some sick people to see the algorithm)

The day itself was really merry, started with one coffee to wake up, one beer to calm down and 5 tablets valerianae (which didn’t help a lot, so at IBB I drank some beers). But, running on the principle “More can be done!” I’ll keep going forward, until the organism decides that it won’t stand me any more :)

Отидох на ИББ, не бях ходил от доста време … Оказа се забавно, въпреки че повечето хора закъсняха, и Бобсън като най-съвестен беше ни чакал 40 минути :). Видях се Лора (за която просто не мога да измисля достатъчно добър комплимент), с която простяхме леко и уплашихме хората, накрая Велин се опита да ме изгори с цигара и аз го залях с бира заедно със съседа му :). После Антон написа накратко едно greedy, което да решава задачата за обхождане на цялата шахматна дъска с ход на коня, та го тествахме, и се оказа, че се дъни при дъска 4×4 (за която не се сещам дали има решение), за 35×35 и после за още няколко случая (тествахме до 49×49).
(Ако Антон се навие, ще кача source някъде, така и така мисля да занимая няколко болни човека с тоя алгоритъм :) )

Иначе деня беше стабилно весел, почна се с едно кафе за събуждане, една бира за успокояване и после още 5 валериана (което пак не помогна особено, та на ИББ изпих още няколко бири). Обаче на принципа “Още може!” ще продължавам напред, па да видим кога организма ще реши, че няма да ме трае повече :)

Totally by accident I found out that today it’s three years since I have a blog.

I should probably write some wise words about this, but I got really drunk last night, and right now I’m configuring some trunks and it’s a bit hard to think…

(and my first thought while rereading this is “Typical.”)

Съвсем по случайност забелязах, че точно днес стават 3 години, откакто имам блог.

Сигурно би трябвало да напиша няколко мъдри думи по въпроса, само дето снощи се напих бая добре, а в момента настройвам един trunk-ове и малко ми е трудно да мисля…

(и като чета това, първата ми мисъл е ‘Типично.’)

Is it only me that finds the existence of a international nationalistic political party extremely funny?:)

Само на мен ли ми се струва невероятно смешно съществуването на международна националистическа партия?:)

Because of an invitation from Yovko I’ll also write something :) The whole story reminds me of a book (which for some reason I always use for this kinds of examples), “A Time of Changes” by Silverberg, where there’s an interesting drug, that when taken by two people, they started hearing/seeing each other’s thought. There the main personages were ligin in a civilization, which rejected as whole “I” and the idea for the person, so this drug had a great effect ont heir culture, and the people using it were called “Soul-exposers” – so at all such moments I’m reminded of the term :)

So, five things that weren’t known about me:
1) On documents I’m epileptic. Because of this I really hate the doctors, because for 10 years they were unable to find out what the problem is (and drugged me a lot with all kinds of crap), so I found a way to live with it. At least it helped me avoid the military service (it they had taken me, it would’ve been a real joke…). It does obstruct me a lot, especially when I’m overloaded or underslept, but at least helps to know when I’m over the line :)
2) I’m a power-hungry maniac (okay, everyone knows that, but anyway :) ). I always have to fight these urges and not allow to be given power/subordinates, just because the way I exploit them… Ok, I try not to load them more than myself, but I’ve never been nice to myself either :)
3) I’ve tried to make tea from an used sanitary towel – it didn’t work, soaked all the water. I’m thinking to try one with a tampon, but no woman wants to give me one (and I don’t really know why).
4) I have no sense of rhytm. A lot of times I’ve drummed to some song and at some point I find out that I’ve messed it. Some times when having sex I’ve counted ‘one, two, three, four, one, two, three, four’ to be able to hold some kind of rhytm…
5) I love debugging people, digging in the way they think and to work on their problems, helps me to rest a bit from mine. This sometimes makes the people nervous, it was one of the things that separated me from my big love.

По покана на Йовко да взема и аз да напиша нещо :) Цялата история ми напомня една книжка (не знам защо все нея давам за пример), “Време на промени” на Силвърбърг, в която имаше един интересен наркотик, който когато го вземеха двама души, започваха да си чуват/виждат мислите. Там главните герои живееха в цивилизация, която отричаше изобщо “Аз” и като идея личността, та този наркотик имаше много сериозно въздействие в/у културата им, а хората, които го ползваха, биваха наречени “душеразголвачи” – та при всеки такъв момент се сещам за термина :)

И така, 5 неща, които не са били ясни за мен:
1) По документи ме водят епилептик. По тоя случай мразя докторите, понеже за около 10 години така и не можаха да разберат какъв точно е проблема (и прилично ме натровиха с различни лекарства), та си намерих начин да живея с него. Поне заради това не карах казарма (то ако ме бяха взели, щеше да е невероятен майтап…). Пречи ми на моменти, особено като не се наспя или ми е голямо натоварването, ама поне помага да се усетя кога съм прекалил :)
2) Аз съм болен властохолик (добре де, предполагам че всички го знаят, ама все пак :) ). Постоянно трябва да се боря със себе си и да гледам да не ми дават власт/подчинени, просто защото ги експлоатирам с пълна сила … Т.е. в повечето случаи гледам да не ги товаря повече от мен, но пък аз не си спомням да съм се щадил особено :).
3) Пробвал съм да си направя чай от използвана дамска превръзка – не става (попива цялата вода). Мисля да пробвам с използван тампон, само дето май никоя жена досега не ще да се навие (не ми е съвсем ясно защо).
4) Нямам никакви чуство за ритъм. Усещам се как си барабаня на някаква песен и как почвам да се обърквам. Случвало ми се е по време на секс да си броя ‘едно, две, три, четири, едно, две, три, четири’ за да се уцелва някакъв ритъм…
5) Обичам да debug-вам хора, да се ровичкам в това как мислят и да се занимавам с проблемите им, помага ми да си почина от моите. Понякога това доста притеснява хората, беше едно от нещата, които ме разделиха с голямата ми любов.