Through the day I went to some lectures – it’s warm and humid, I almost fell asleep… I’m mostly fixing some stuff in the network (the dhcp is doing some strange things) and with some support stuff, like making cables… The party is just starting – the place is full with tents, I have no idea how am I going to go to the bed without falling somewhere.
През деня бях на една-две лекции – в палатките е топло и влажно, намалко да заспя… Иначе основно се занимавам с оправяне на неща по мрежата (dhcp-то ми се държи бая странно) и поддържащи дейности, като правенето на кабели… Купонът тъкмо започва – мястото се напълни с палатки, не знам как ще се прибера да си легна без да се пребия някъде.
Day five (27.07), 18:50
We have a working network, the people are using it with joy, we’re giving away pegs (the idea is pretty good, dhcp on pegs – you give one to the requester, and you are sure that he has a unique address – and the peg is easy to put almost everywhere). There are a lot of interesting sights (when it’s not raining) – people naked from the waist, lying in the grass with their laptops and working, different lights and effects, a lot of tents, etc.
(continued at 20:46)
The food here is edible, although it’s weird (and a lot of things are sweet, like the white bread).
I still can’t get enough sleep, when I return home I’ll probably spent some days in the cycle of eating and sleeping…
Looks like we’re on our way to use all of the 15km cables that we have, hopefully the people coming now will be bringing their own.
We still haven’t installed net and power in out tents – we still don’t have the time (and we only sleep there…).
Bobson arrived today.
The weather is horrible. Wet and hot (thankfully there’s no sun), and it rains from time to time. I’m starting to get used for everything around to be wet …
Ден пети (27.07), 18:50
Имаме работеща мрежа, хората я ползват с удоволствие, раздават се щипки (идеята е доста добра, dhcp на щипки – даваш една на човека, на нея пише адрес, и ще е сигурно, че има уникален адрес – а щипката е лесна за прикрепяне някъде). Има всякакви интересни гледки (когато не вали) – хора, голи до кръста, лежащи по тревата с лаптопи и правещи нещо, различни светлини, купища палатки и т.н.
(продължено в 20:46)
Храната тук става за ядене, въпреки че е странна (и много от нещата са сладки, например белия хляб).
Аз още не мога да се наспя, като се върна, вероятно ще изкарам няколко дни в цикъл спане/ядене/спане/ядене…
Като гледам, сме на път да свършим 15те километра кабел, които има, дано следващите, които идват, си носят техен.
Нямаме все още ток и net в нашите палатки – не ни остава време (а и там само спим…).
Бобсън пристигна днес.
Времето не се понася. Горещо и адски влажно (добре, че поне няма слънце), с превалявания. Започвам да свиквам нещата около мен да са влажни …
Day one(23.07)
We managed to get up in the early morning (5:00) and got to the airport. There we found that Yavor had forgotten his documents, so he was sent back real quick with a cab to get them. We managed to get through customs in time, and to get on the plane (we almost lost chervarium, he hadn’t heard the call for the flight, and they had to call him individually).
The flight was nice, although we were in a plane with three seats at each row, I made Yavor to sit at the window, to see the view (the clouds were great). We landed normally at AMS, and after that with some trouble we managed to get train tickets and went to the train station. The trip was interesting, it was faster than the bulgarian trans, but everything around was flat…
We arrived at Boxtel, from there we got a lift from one of the volunteers, put up our tents for something like 20 minutes, and then we went to help where we can.
We helped in raising of some ot the big tents (we carried/put some big pillars, I climbed some ladders and did some interesting exercises), we cleaned up one of them, it was somewhat a day for hard work. I got a DECT phone (2170, if someone else is here :) ), it help a lot with the internal communication. In the afternoon we made a meeting with the main guy of the NOC, tomorrow we’ll be going directly there to make things work.
The place itself looks great, it (still) quiet, calm, soon there will be power everywhere (right now I’l powering my laptop from a socket in a pole-lamp).
Day two, morning (24.07,7:1
I woke up at 5am because of the cold. Got up with some hot swearing (which couldn’t make me warm), and after that I went to the showers (where the water was warm), go get a bath and to come to my senses. Coming back I saw chervarium smoking and shaking because of the same cold. We spoke a bit and went to the bar where there was hot coffee, and the sun really rose and made the day look pretty normal.
I really can’t remember the last time when I was awake at this hour and didn’t hate the whole world…
(interesting, looks like there are only a few people awake at this hour)
Day four, morning (26.07, 8:48)
Two exhausting days passed. We pulled all the cables for the network, I configured some servers and ran some services on them (two of the machines are in a HA cluster, they switch between them some services and have a dhcp server that replicates between them). I saw how a juniper M40 is configured (the interface is pretty nice, and the whole thing looks a lot better that most of the things I’ve seen).
The place is great, if you can get used to the thought that most places are wet, and that it’s raining a lot. Now most of the lights are working and through the night you can see some magnificent views, and when I put in my earplugs, I hear only the buzzing of the generators, which makes me go to sleep.
(I think that I haven’t mentioned that, but the place doesn’t have a connection to the main grid but about 10 generators, which we get power from)
It’s full with interesting people – in facf, I think that I still haven’t seen a boring guy :)
As a funny story I can mention that yesterday some water dripped on my laptop, the enter key stopped working, and I had to put it next to the air conditioner’s exhaust pipe to dry…
Ден Първи(23.07)
Успяхме да отлепим в ранната утрин (5:00) и да се доберем до летището. Там открихме, че Явор си е забравил документите, та го пратихме обратно много бързо с едно такси да си ги вземе. Успяхме навреме да минем митницата (с описването на laptop-ите), и да се качим на самолета (където пък замалко да изтървем червото, понеже не беше чул повикването за полета, та се наложи да го викат индивидуално).
Самият полет си беше приятен, въпреки че бяхме бая натъпкани в самолета (по 3 места в редица), накарах Явор да седне по прозореца, за да се нарадва на гледката (облаците бяха страхотни). Кацнахме спокойно на AMS, и след това с малко гърч си взехме билети и се занесохме до влаковите линии. Пътуването с влака беше интересно, доста по-бърз беше от българските влакове, но всичко наоколо беше съвсем плоско…
Пристигнахме в Boxtel, оттам един от доброволците ни докара до самото място на събитието, разпънахме за 20 минути палатките, след което се хванахме да помагаме където можем.
В общи линии помогнахме във вдигането на няколко от големите палатки (носихме/слагахме разни огромни колове, аз се катерих по стълби и правех разни интересни упражнения), изметохме една от тях, изобщо проведохме разни тежки физически дейности. Аз си взех DECT телефон (номер 2170, ако някой друг е на събитието :) ), доста помага за вътрешната комуникация. Следобеда си направихме една среща с главния човек на мрежовия екип, утре ще ходим директно в NOC-а за да подкарваме нещата.
Самото място изглежда страхотно, тихо (все още), спокойно, скоро ще има ток навсякъде (за момента си захранвам лаптопа от контакт в един стълб-лампа).
Ден втори, сутрин (24.07, 7:19)
Събудих се в 5 от студ. Станах с люти псувни (които не ме стоплиха), след което успях да се замъкна до душовете (където водата беше в общи линии топла), да се изкъпя, та да се освестя малко. На връщане открих червото буден, пушещ и треперещ от същия тоя сутрешен студ. Поговорихме малко и се замъкнахме до бара, където се оказа, че има топло кафе, а слънцето изгря и деня взе да изглежда нормално.
Наистина не мога да си спомня последния път когато бях буден по това време и не мразех целия свят…
(интересно, май има само няколко човека будни по това време)
Ден четвърти, сутрин (26.07, 8:48)
Два тежки дни минаха. Опънахме всички кабели за мрежата, аз настроих няколко сървъра и пуснах услугите на тях (две от машините са в HA клъстер, разменят си малко адреси и имат dhcp, което се репликира помежду им). Видях как се конфигурира juniper M40 (интерфейсът е бая приятен, и изобщо като платформа изглежда много по-добре от бая други неща, на които съм попадал).
Мястото е страхотно, стига да свикне човек с мисълта, че през повечето време на повечето места е влажно, и че вали доста. Вече са пуснати различните светлини, и през нощта могат да се видят някои невероятни гледки, а като си сложа тапите за уши, чувам само бръмченето на генераторите, което директно ме приспива.
(мисля, че не съм споменал, но мястото няма директно електрозахранване, а около 10 генератора, от които получаваме ток)
Пълно е със интересни хора – всъщност, май още не съм видял скучен човек :)
Като забавна случка мога да спомена как вчера ми покапа малко вода в лаптопа, enter-а ми спря да работи, и трябжаше да го държа до изходящата тръба на климатика за да изсъхне…
I feel asleep as hell, I really overworked myself in the last few days…
I found scales for the luggage, looks like the heaviest part will be the equipment. I also found out that I’m carrying always with me a 6 kg backpack.
I intend to go to bed early, to be able to get up at 4am and be easily able to get to airport.
Спи ми се зверски, тия дни май се преуморих…
Намерих си кантар да си претегля багажа на тръгване, изглежда, че по-тежката част от него ще е техниката. Открих и че мъкна 6 кг раница с мен постоянно.
Смятам да си легна рано, за да мога в събота да стана в около 4 за да можем спокойно да стигнем до летището.
At last I found myself shoes, from a shop for workmen’s clothes – strong, high, and only 58 leva. What’s left is to walk a bit, to get used to them.
In the evening there was a long IBB, with long talks with Delian. There’s a lot that I can think about …
Най-накрая си намерих обувки, от един магазин за работни дрехи – здрави, високи, и само за 58 лв. Остава да ги разходя известно време, за да свикна с тях.
Вечерта направихме едно бая дълго ИББ, с дълги разговори с Делян на всякакви теми. Определено имаше над какво да се замисля…
Pretty tiring day … At noon I went to the project to fix a problem (their networking configurations is a mess), there was a lot of patching, but the things are going to get clearer. After that with Bobson we went through the stores for me to get some stuff for WTH, I got a raincoat and a sleeping bag. Then he went home, and I tried to find the “Vihren”‘s shop (the ones that make the Dachstein shoes here), which some years ago was at “Slivnica”. So I walked the distance there from Opalchenska to Vardar, and didn’t find it (just got tired as hell and dehydrated to death) – if someone know where could I find some of their shoes, or where can I find a shop of theirs – tell me (google knows nothing about this). When I was going back, I went through Slaveykov and there Svetla saved me with a bottle of water, I was really beat. I then picked up my stuff from the project, and went home (buying earplugs on the way, another thing from the list).
Доста уморителен ден… По обед отидох до проекта да оправя един проблем (мрежовата им конфигурация е наистина един малък ужас), бая мазане беше, но има изгледи да се изчисти. След това с Бобсън обиколихме малко да си потърся разни неща за WTH, взех си дъждобран и спален чувал. После той си тръгна, а аз се опитах да намеря фирмения магазин на “Вихрен” (те правят обувките Dachstein), който едно време беше някъде на “Сливница” – извървях в общи линии разстоянието от Опълченска до Вардар, и не го намерих (само се уморих и се обезводних до смърт) – ако някой знае откъде мога да си взема някакви техни обувки, или изобщо къде имат магазин – да каже (google нищо не знае по въпроса). На връщане на Славейков Светла ме спаси с една бутилка вода, понеже вече едвам гледах, след което си прибрах нещата от проекта, и се замъкнах до вкъщи (по пътя си взех и тапи за уши, още едно нещо от списъка).
Almost final day of the project – we ran their applications on the server, shifted the traffic there, and everything is working ok, for tomorrow the only thing left is some talks with BTK. There was only one problem – there were some errors on the interface between two of the machines, turned out that it got interfered by a power cable under the raised floor that was making a few circles… Tomorrow I’ll be looking for a sleeping bag, new shoes, etc, the preparations for the Netherlands are beginning.
Почти финален ден на проекта – пуснахме техните приложения по сървърите, пренасочихме натам трафика, всичко работи добре, останаха за утре още малко разговори с БТК. Имаше само един проблем – имаше грешки на интерфейса м/у две от машините. Оказа се, че машината, която е най-близо до пода, се смущава от някакъв силов кабел, минаващ отдолу и правещ няколко кръгчета… Утре ще ходя за спален чувал, нови обувки и т.н., почва се подготовката за Холандия.
Last night we did the tests of the whole system of servers and everything worked, what’s left is a strange problem with BTK and the behavior of their router to be fixed, which will happen Monday.
After that I went to hear Tortilla flat – turned out to be a pretty good group, although the stuff they played was a bit light for me (but in the end they did “Killing in the name of” :) ). I had a pretty good time, but Peio was again coming onto me – so I used Katya as a shield, and kept him away. I should do something about the plank… I went home on foot, got there around 4, and was able to sleep a bit.
Around 12 I managed to get up, get a quick shower, and to go with the other admin of the other project to the nice (and cold) big server room, to reinstall one machine. Everything went ok and was normal, excluding the moment with the temperature – I was carrying a polo-shirt, but the cold was blowing from the raised floor, and I was wearing sort trousers, so I got a bit cold – I had to treat myself with some whiskey after-wards…
Now I feel sleepy as hell, and intend to go to bed, although it’s only 8.
Снощи направихме тестове на цялата система от сървъри, всичко сработи, остана само да се оправи един странен проблем с БТК и държанието на техния router, което ще стане в понеделник.
След това отидох да чуя Tortilla flat – оказаха се добра група, въпреки че свиреха малко леки неща за моя вкус (но накрая направиха “Killing in the name of” :) ). Раздвижих си прилично куфелния мускул, Пейо пак го беше прихванало, ама аз използвах Катя за щит, и не успя да ми налети. Трябва да се помисли по въпроса за таплата… Прибрах се пеша, и пообикалях малко, легнах си около 4, и успях да поспя малко.
Към 12 успях да отлепя, да си тегля един бърз душ, и да се разходя с другия администратор на другия проект до хубавото (и студено) голямо сървърно, за преинсталация на една от машините. Всичко мина добре и беше съвсем нормално, като изключим момента с температурата – аз бях се сетил да си взема едно поло, обаче пода там е повдигнат, и студа идваше оттам, та все пак успях да настина – наложи се после да се лекувам с малко уиски…
Сега ми се спи зверски, и мисля да си лягам, въпреки че е едва 8.
Another day spent in breaking servers in the projects – I fixed an ugly problem with heartbeat, after which in the period with no people around we changed some configurations on the routers and I started fixing the last server, which had problems with the vlan tags (it just had to use the e100 driver instead of the e1000 one). It was hard, because the machine uses software raid, and wasn’t turning the DMA on, and on top of all this /tmp was full with session files, so if was left to boot in it’s normal way, it would’ve taken about 10 hours… Thankfully, there’s Knoppix :). Of course, we were again over the time limit, this time with only one hour.
Tomorrow and the day after are the tests, Monday we’re signing the protocol, and after that we’ll be preparing for WTH.
Поредния ден за чупене на сървъри из проекта – оправих един гаден проблем с heartbeat, след което в периода без хора подменихме няколко настройки по router-ите и аз се хванах да оправям последния сървър, който имаше проблеми с vlan tag-ове (в общи линии трябваше вместо eepro100 да ползва e100 драйвера). Там имаше бая ходене по мъките, понеже машината беше със софтуерен raid, не и се включваше DMA-то на дисковете, и на всичкото отгоре /tmp беше пълно със сесийни файлове, та ако я бяхме оставили да boot-не по нормалния начин, щеше да отнеме поне 10 часа… Добре, че има knoppix :). Разбира се, пак пресрочихме срока, тоя път само с един час.
Утре и вдругиден са тестовете, в понеделник подписваме приемо-предавателния протокол, и следва усилена подготовка за WTH.
A really hard day… First I was a victim of the discrimination – turns out that there are an order of magnitude more shops for women clothes than for men – there weren’t any good pants anywhere, thankfully Undertake told me about “Na tumno” (“In the dark”) – turns out that they have the perfect clothes for the ones like me, in good colors (black and green), with enough pockets, and strong.
The core thing today was working on the project – we were starting the routers, and there was some fighting with carp and pf (a perverted OpenBSD thing, but there isn’t a pfsync equivalent for Linux that I know of…). We had reached the moment when we were looking at the rules, and wondering where exactly was the problem, in the end we put a pass on everything nat/rdr, and it worked. Another fun moment was that we needed to make some changes in the network topology there, to move a few servers in another vlan, and to reconfigure them… We had planned 2 hours, but they were really 4-5, hopefully tomorrow no one will wake us up to fix something.
Бая тежък ден… Първо бях жертва на дискриминация – оказа се, че има около един порядък повече магазини за женски дрехи отколкото за мъжки – нямаха никъде свестни панталони, та добре, че накрая Undertake ме насочи към “На тъмно” – оказа се, че имат перфектните дрехи като за мене, в подходящи цветове (черно и зелено), с достатъчно джобове, че и здрави.
Основното занимание през деня беше работа по проекта – подкарвахме router-ите, и имаше малко забавни борби с carp и pf (извратена OpenBSD история, ама като няма еквивалент на pfsync за Linux…). Бяхме стигнали до момента, в който гледахме умно правилата, и се чудехме къде точно е целия проблем, накрая сложихме pass на всичко, което е nat/rdr, и го подкарахме. Друг весел момент беше, че се наложи почти в последния момент да оправим мрежовата схема, да преместим няколко сървъра в друг vlan, и да ги преконфигурираме…Бяхме планирали 2 часа, но станаха 4-5, дано утре никой не ни вдигне по тревога да оправяме нещо.