татко Крокодил

Така и така имам да убия половин час…

След малко е deployment-а, да видим как ще гърми. Изпих едно кафе, че да не заспя…

Вчера деня беше да ми докара желание да убия някой, днеска се събираха патрони, да видим утре кой как ще го отнесе :)

“Покривът” на Георги Марков е страхотна книга, вземете си я и я прочетете.

“Руски дневник” на Анна Политковская в също много добра, но и много тежка книга. Де да се намираха и при нас такива журналисти…

А, и да не остана и аз назад от Богомил – една обява за работа… Търсим си office assistant, да носи на простотия, да знае английски, да може да пие, да има умения по разправяне с държавната администрация и т.н.. CV-та на моя mail :)

I’m going out to drink with chervarium. This here is to remind me in what I’ve taken myself into, if I can’t remember anything tomorrow.

Update: We have forgotten how to do this – I drank 250 vodka, he 4 beers only…

Отивам да пия с червото. Това тука се оставя за напомняне да имам идея в какво съм се забъркал, ако утре нищо не помня.

Update: Излагация. Изпих аз 250 водка, той 4 бири – забравили сме как става.

In short …

In the morning there was tripe soup in the pub in our building, so the day was OK. We’ll have a new co-worker, let’s see if she’ll be able to survive us :)

The deployment got moved for Tuesday evening, it will be fun.

There are some descriptions of last night’s meeting (Bogomil is making a list), I’ll just quote a bit from Енея:

“The crocodile grazed a rose, cuddled my boyfriend, after which he broke his heart – cutting him off that he’s not his type, tried to eat me (after the rose, but somewhat choked), so in general with the progress of the night the intelectual age was falling but the alcohol level in the blood was rising.”

I also got to the following revelation (which will be in the holy book of my religion): Four days God (e.g. Sobek) drank, and on the fifth said: “Fuck that, rest is needed”.

“The secret bankruptcies of the communism” by Hristo Hristov turned out to be a great book, I recommend it to everyone.

I’ve also finished “The wild” (second book from Requiem for Homo Sapiens by David Zindell), the guy is a great writer, I’d love to have some more time to read …

Also some more memories have started showing up – I forgot/lost my polo shirt in Krivoto, we played two songs by Death in memory of Chuck, I saw at a recording how there were other participants in the dance of the drunk and fallen crocodile, and the blackmail material is great :)

I’ve planned an upgrade of the blog. I have this feeling that a lot of stuff will be broken :)

I haven’t drank today and my head has started to hurt. I should know better that the alcohol is in fact good for me…

Накратко …

Сутринта имаше шкембе чорба в кръчмата в нашата сграда, та деня ставаше. Ще имаме нова колежка, да видим дали ще ни понесе дивотията :)

Преместиха ми deployment-а за вторник вечер, ще е забавно.

Има различни описания за снощната среща (Богомил прави списък), ще си позволя само да цитирам малко от Енея:

“Крокодила опаса една роза, нагушка приятелят ми, след което му разби сърцвето – отразвайки го, че не е негов тип, опита се и мен да изяде (освен розата, но нещо му приседнах), изобщо, с напредването на вечерта, интелектуалната възраст падаше, но алкохола в кръвта се покачваше.”

Стигнах до следното прозрение (което ще се напише в свещената книга на моята религия): Четири дни Бог (т.е. Собек) пи, а на петия каза: “Бафмааму, трябва да се почине”.

“Тайните фалити на комунизма” на Христо Христов се оказа страхотна книга, препоръчвам я на всички.

Преборих и “The wild” (втора книга от Requiem for Homo Sapiens на Дейвид Зиндел), много хубаво пише човека, да имах малко повече време да го чета…

Появиха се и още малко спомени от снощи – забравих/загубих си полото в Кривото, пуснахме и две песни на Death в памет на Чък, видях на един филм как е имало и други участници в танца на пияния и изпаднал крокодил, а компроматите са наистина на ниво :)

Планирал съм upgrade на блога най-накрая. Отсега усещам как ще се счупи :)

Днес не съм пил и почна да ме боли главата. Знам аз, че е полезен алкохола…

(I’m drunk, I’m not going to make links, you know them :) )

The first bulgarian serious blogger meeting is over. A lot of people (and equivalents) gathered (the list is not in me, let’s see who is going to publish it), I’ll just note the following things:

1) I remember 6 small vodkas, they were 8;
2) I clasped once Eneya’s boyfriend – it was a mistake, he’s not my kind;
3) I ate a rose;
4) I almost ate Eneya;
5) The dance of the drunk and fallen crocodile was performed, I want new lungs;
5.1) Afterwards we sang;
6) I met a ton of people whom I’ve met mostly online (and whom I’ll most probably forget until tomorrow, I’m not well);
7) We’re a hell of a mafia, turns out we know each other from all kinds of weird previous situations;
8) The Borime4ka has some sick ideas.

The rest of the stuff I’ll write about later :) (or will leave someone else to do it)

(and I’ve been drinking since Monday, Friday I should take some rest)

(пиян съм, няма да пиша link-ове, те са ясни :) )

Направи се първата сериозна блогръска среща. Събрахме се бая хора и еквиваленти (списъка не е в мен, да видим кой ще го публикува), аз ще спомена само следните неща;

1) Помня, че съм изпил 6 малки водки, те били 8;
2) Гушнах един път младежа на Eneya – грешка беше, не е мой тип;
3) Ядох някаква роза;
4) Намалко и Eneya да изям;
5) Танцува се танца на пияния и изпаднал крокодил, искам нов бял дроб;
5.1) После и пяхме;
6) Запознах се с кило хора, с които се знам само задочно (и които май ще забравя да утре, зле съм);
7) Ние сме бая сериозна мафия, оказа се, че се познаваме от какви ли не предишни случки;
8) Borime4ka-та има интересни болни идеи.

Останалите излагации нека някой друг да ги напише :)

(аз от понеделник все пия, може в петък да си почина)

Преди 6 години на този ден почина един наистина велик китарист – Chuck Schuldiner.

Днес ще се слуша само The Sound of Perseverance.

Six years ago on this day a great guitarist died – Chuck Schuldiner.

A day to listen only to The Sound of Perseverance.

Е тоя title ще го оставя… :)

Another week is gone… Not to get out of my mind, I had a project to do and which was almost finished yesterday, with the mounting of the machines and a few tests. The deployment in production will be most probably next week.

To set up 6 machines in 3 clusters with the software, network config, etc. turned out to take about 3-4 days, the mounting – about 3 hours (mostly because we had to drill extra holes in some mounting rails). There were some weird moments with the specific hardware that had to be used, with the old network configuration as we had to keep most of it (so we wouldn’t have to coordinate a change with 3-4 different companies), and with some specific requirements from some programmers, but nothing really special (at best it would’ve taken me a day less).
(I’ll tell which the project is in the CV, when it works for a while :) )

Monday I’m going back to the loony bin. Looks like there’s a lot of stuff that’s piled up, I’ll probably be catching up with it between the holidays (then the load should be less, anyway). Long live the work and the alcohol :)

Мина и тая седмица… За да не се побъркам, имах един проект, който да правя и вчера в общи линии беше приключен, с монтажа на машините и няколко теста. Пускането им в production вероятно ще е следващата седмица.

В общи линии да се подкарат 6 машини в 3 клъстера със софтуер, мрежова конфигурация и т.н. се оказа, че отнема около 3-4 дни, монтажа – около 3 часа (най-вече защото трябваше да се правят допълнителни дупки в едни релси за монтиране). Имаше няколко по-странни момента със специфичния хардуер, който трябваше да се ползва, с това, че трябваше да се запази колкото се може повече текущата мрежова конфигурация (за да не се налагат разправии с 3-4 други фирми), както и с разни специфични изисквания на разни програмисти, но нищо много специално (най-много да бях го направи за един ден по-малко).
(а самия проект кой е – ще напиша в CV-то, след като поработи поне малко време :) )

В понеделник пак се връщам в лудницата. Така като гледам, има бая насъбрали се неща, вероятно между празниците ще наваксвам с тях (така и така тогава натоварването би трябвало да е по-малко). Да живеят работата и алкохола :)

To begin with, happy holiday to all students. Drink with joy, the hospital is waiting for you :)
(I’ll try not to drink today, I managed not to drink for 2-3 days in the last two weeks)

There’s a case with a teacher in the journalistic faculty of SU, who tried to sleep with a student, etc.. There was a lot of noise around it, for and against, and a lot of people refuse to acknowledge the main fact – he as a teacher has one main responsibility to the students and the educational idea. At least for me it’s a bit too easy on him to just kick him out.
Of course, afterwards he had explained how “it’s worse in the other faculties” (“we complain that our air is polluted – but on Mars there’s no air at all, it’s worse there”). It’s too bad that there’s nobody to make one good enough TV show on the topic of all the corruption in the universities – the only good thing on the topic that I’ve seen is the book “ANTIcorruption/antiEDUCATION”, which has the full list of corruptional practices and a good study on their pervasion (the sexual favors were the least pervasive). It would be nice for someone to do an analysis on how much money are taken from the students around such practices (from the simplest one – to be required to buy a specific textbook to pass the exam, to the buying of exams, etc.), to show how much the corruption is in the university education and to make it clear that it’s not workable any more. Maybe BBC need to make something like that.

And how deep the corruption is in the system is shown by the fact that the complaint is about 6-7 months old, and just now something was done, when it got to the media – I wonder how many complaints were lost in this way.

Simion has a pretty good coverage on the case.

Като за начало, честит празник на всички студенти. Пийте с кеф, реанимацията ви очаква:)
(аз и днес ще се опитам да не пия, простата сметка показва, че за последните две седмици не съм пил 2-3 дни само)

Има някакъв казус тия дни около преподавател във факултета по журналистика на СУ, дето се опитал да преспи с една студентка и т.н.. Вдигна се прилично количество шум, против и за него, и доста хора отказват да признаят основния факт – той като е преподавател, има една основна отговорност към студентите и към образованието като идея. Поне според мен му е малко да го изгонят.
Разбира се, той после е обяснявал как “в другите факултети е по-лошо” (“оплакваме се, че ни е мръсен въздуха – ама на Марс изобщо няма въздух, там е по-зле”). Жалко, че няма кой да направи едно достатъчно добро предаване на темата корупцията във висшето образование като идея – единственото хубаво нещо на темата, което съм виждал е книгата “АНТИкорупция/антиОБРАЗОВАНИЕ”, където са събрали доста добре различните варианти на корупция и са направили едно прилично изследване на разпространението им (сексуалните услуги имаха много малък дял). Да направи някой простата сметка колко пари се източват от студентите около такива практики (от най-простата – задължително да си купиш точно определения учебник и ще вземеш изпита, до купуването на изпити и т.н.), да покаже точно колко е корумпирано висшето образование и да стане ясно, че не може повече така. Май трябва пак BBC да направят някакъв такъв филм.
Иначе колко надълбоко е корупцията в системата се вижда и от това, че реално оплакването е от преди 6-7 месеца, а чак сега се прави нещо, когато е стигнало до медиите – интересно колко още оплаквания са потънали по този начин.

Симион е направил доста добро отразяване на случая.

IBB… I finally got my glasses back, one week I was almost unable to see at a distance.
(and the quantity of crap that we spoke was unmeasurable…)

I went through the Book fair, wasn’t good – I found only 5 books that were worth buying, one of which I have and bought for a present… At least I got told that the 7th Malazan will be published at the end of January, so I’ll wait a bit before I start to read them from the first one in English.

I’ve also found that I’ll need to use the ugliest part of me to get out of the hole that I’ve dug for myself. The egoism, cynism, spite and the will to debug (e.g. the normal admin thinking) can (and does) wonders, including making stuff in a way to look good.

ИББ… Най-накрая си взех очилата, една седмица в общи линии не виждах на далече.
(а какво количество простотии изговорихме…)

Минах през панаира на книгата, голяма мъка – намерих само 5 книги, които си струваше да си взема, едната от които я имам и е за подарък… Поне ми казаха, че 7мия Малазан ще го издадат към края на януари, та мисля да не го почвам от първа книга на английски.

Аз в общи линии открих, че ще се наложи да се възползвам от най-гадната си част, за да се измъкна от дупката, дето сам си изкопах. Егоизъма, цинизма, злобата и желанието за дебъгване (т.е. стандартното админско мислене) може (и прави) чудеса, включително да се напасне така, че да изглежда добре.

(as usual, this is MY PERSONAL OPINION. It has nothing to do with FMI, SU, the people I work on the network security course, etc.)

Our format is bad and we refuse to acknowledge that. There’s something really nice in presenting a lecture in front of a lot of people, looking at you and thinking you’re great (hah), etc., but that’s not the way. The one-way “pouring” of knowledge would work if everyone was the same, if we had the time to consider VERY CAREFULLY what were we speaking and if we’d done this for 4-5 years with feedback.
(which can’t happen)

A few hours ago we spoke on something related with Veso and I think that the universities won’t do this (Veso, write your POV, there are a lot of interesting things in it). Some time ago there was apprenticeship, etc. which now should be the internship, but for an admin this is pretty hard, for the rest of IT it’s also not easy.

There’s a group of people for which this is not that big of a problem – the self-taught idiots like me (and most of the admins I know) – we find a way to learn something new, with reading or with talking/drinking with other people. Especially in system administration the other kind of people just can’t handle it (I’ve seen such cases, just doesn’t work), so I’m thinking of we should just organize discussions like – like IBB with drinking and a topic.. We drink, we speak, we answer some questions, we might even have a scheduled topic for every night (but without recordings :) ).

The idea is still under consideration – we might do it without the drinking (at least in the beginning :) ), we might find a nice place and way to do tests/experiments, but the thing really needed is people that want to learn and at some level to feel equal, not like sheep. And if they lack courage, they can drink one or two and go on…

The main advantages of the idea as I seem them are as follows – they don’t require preparation, it’s easy to improvise and try while talking, gives a better connection and way to explain, also real feedback, and there’s the drinking…

I’m thinking about proposing the same for OpenFest next year – no lectures but discussions with 4-5 people and the ability for the audience to participate.

(as usual, това е ЛИЧНО МОЕ МНЕНИЕ. Няма нищо общо с това на ФМИ, СУ, хората, с които водим мрежова сигурност и т.н.).

Форматът ни е сбъркан, а ние не искаме да си го признаем. Има нещо страшно хубаво в това да водиш лекция на много хора, да те гледат и да те мислят за много умен (хаха) и т.н., само дето не е това начина. Еднопосочното “наливане” на знания би работило, ако всички бяха еднакви, ако имахме времето да преценим МНОГО ВНИМАТЕЛНО какво говорим и бяхме го правили поне 4-5 години с обратна връзка.
(което очевидно няма как да стане)

Преди малко засегнахме нещо подобно с Весо като тема и според мен университетите не вършат работа за това (Весо, напиши си гледната точка, има интересни неща в нея). Едно време е имало чиракуване и т.н., което в момента би трябвало да се води стажантстването, само че за админ това е адски сложно, за другите подобни длъжности пак не е лесно.

Има една група хора, за които това не е такъв проблем – самоуките идиоти като мен (и всъщност повечето админи, които познавам) – ние все си намираме начин да научим нещо ново, я с четене, я с пиене с други хора. Специално в областта на админстването други хора така и така не биха се справили (гледал съм такива случаи, просто не се получава), та за това си мисля дали просто начина не е организиране на дискусии – да речем ИББ с пиене и тема. Пием, говорим, отговаряме на всякакви въпроси, може даже и програма да си направим по вечери (само без записи :) ).

Идеята все още я домислям – може да минем и без пиенето (поне в началото :) ), може да се намери подходящо място и варианти за експерименти, но основното е да се намерят хора, които искат да се учат и поне на някакво ниво да се чувстват равни, а не овце. Ако им трябва кураж, да пият едно-две и така…

Основните предимства на идеята, които аз виждам, са следните – не се иска подготовка, може лесно да се импровизира и пробва в движение, дава възможност за по-пряка връзка и по-добро обясняване, дава съвсем пряка обратна връзка, има пиене…

Мисля да предложа същото за OpenFest догодина – да нямаме лекции, а дискусии с 4-5 основни човека и възможност публиката да се включва.

I’ve forgotten my glasses at IBB last night. Who knows what was done to them…

In the evening I presented a part of a lecture in the “System and network administration with Linux” course (which Marian is doing), I spoke on the Debian packaging system – it was pretty bad as through the day I had other work and didn’t manage to get prepared (and I lack the spirit for talking). Afterwards with Marian we spoke on the meaning of these courses – how in the end they’re like patches on a pretty screwed up educational system…

Забравил съм си очилата на ИББ снощи. Кой-знае какво са им причинили…

Вечерта водих част от една лекция на курса “Системна и мрежова администрация с Linux” (който по принцип Мариян прави), говорих за пакетната система на Debian – бях прилично зле, понеже през деня имах други занимания и не можах да се подготвя (а и нещо ми го няма настроението за говорене). Поговорихме си после с Мариян и на темата за смисъла на тия курсове – как в крайна сметка са кръпки върху една сбъркана система за висше образование…