татко Крокодил

As you should know, there’s a protest this Thursday related to the latest shit from the Ministry of Internal Affairs on the data retention. There are some serious stupidities in the whole thing (technically the problem is almost solvable, but there are things that can’t be caught, for example in some of the messengers you can’t catch who’s talking to whom). Also it’s not really clear who has to do this – at a discussion in the last few days I was told that the hostings are not affected, I’m not sure if marla is affected (most probably no), and I have no idea how do they see to make the whole thing work (for example, who’s going to explain what a “passive terminal” is…)

But I have one suggestion. Let’s finally enable the cryptography of everything we use. To run some TOR nodes and to use them. To run some more free machines in the network and to use those for email. To use jabber with SSL and similar things.
(and we’ll make life easier for the ISPs, they’ll have to retain less data this way :) )

(I started a tor server a few minutes ago, I’m thinking to run some more of them)

Както би трябвало да знаете, в четвъртък има демонстрация против последните простотии на МВР за data retention. Очевидно има сериозни недомислици в цялата работа (технически проблема е почти решим, но има неща, които няма как да се хванат, например при доста от messenger-ите – с кого си говорите). Също така не е ясно точно кой трябва да спазва тези изисквания – при един разговор тези дни ми беше обяснено, че hosting-ите това не ги засягало, аз не знам дали marla я засяга (най-вероятно не), и изобщо как я виждат тая работа (някой може ли да обясни какво значи ‘пасивен терминал’ например…)

Имам обаче едно предложение. Айде да си пуснем на всичко криптографията най-накрая. Да пуснем малко TOR node-ове и да ги ползваме. Да пуснем още малко такива свободни машини из мрежата и да си ги ползваме тях за поща. Да ползваме неща като Jabber със SSL. В общи линии с чисто сърце мога да кажа МВР и т.н. да ме хванат за пакетите.
(така и ще улесним живота на ISP-тата, ще трябва да държат по-малко данни :) )

(преди малко си пуснах един tor сървър, мисля да пусна и на още няколко места)

I again went to see Return, and I again liked it – although looking at it live, without the disruptions of the live analogue video feed was something different.
(I want the scenario)
(there’s one more showing on the 27th of February)

Some people directly didn’t like the play, others couldn’t understand it – which is their problem, it made me happy, maybe because I could accept most of the feelings on the scene (maybe because I lack feelings of my own :) ). The play is beautiful in its own way, real and fun when it comes to connecting the different events and ideas in it.

Then we drank in the Apartment, spoke on a lot of stuff, including the topic of formal and informal grammars and the connected with them things with an old man who had (presumably) come accidentally there (and who was telling us that he had invented a kind of universal syntax – which if true would be really interesting).

And I drank 3-4 vodkas and my soul felt well. Went home on foot :)

Ходих пак на Return, пак ми хареса – въпреки че да го гледаш на живо, без прекъсванията на аналоговия видео feed беше съвсем различно произведение.
(искам сценария)
(има още едно представление на 27ми февруари)

Някои хора директно не харесаха пиесата, други не я разбраха – техен проблем, мен наистина ме зарадва, може би защото мога да възприема повечето чувства от сцената (може би защото нямам мои :) ). Пиесата е красива по свой начин, истинска и забавна по отношение на навръзване на различните събития и идеи в нея.

После пихме в Апартамента, говорихме си за какво ли не, включително на темата за формални и неформални граматики и свързани с тях неща с един възрастен човек, който беше минал (май) случайно оттам (който твърдеше, че е измислил вид универсален синтаксис – което би било интересно).

А аз изпих 3-4 водки и си ми беше добре на душата. Прибрах се пеша :)

Okay. I got drunk last night with 300 vodka and 70 absynth, but what the hell did I do afterwards with the laptop? I have three keyboard layouts (e.g. I can switch three, there are two in the config), pidgin crashes (and when I run it under strace it works – last night I have tried to debug it, there are a few coredumps), even evolution crashed once…
(and turned out that I’ve forgotten my laptop charger in the office, but in the morning I had a moment thinking if I had forgotten it at the Apartment…)

Maybe it wasn’t good idea to use Hardy…

Добре де. Напих се снощи с 300 водка и 70 абсент, ама какво съм си правил после с laptop-а? Имам по някаква причина три подредби на клавиатурата (т.е. мога да превключвам три, в config-а има две), pidgin-а ми crash-ва (а като го пусна под strace работи – снощи в много пияно състояние съм се опитвал да го debug-вам, има няколко coredump-а), успя един път да се счупи и evolution-а…
(освен това се оказа, че съм си забравил зарядното в офиса, ама сутринта имаше едно чудене дали не съм го оставил в Апартамента…)

Може би не беше толкова добра идеята да ползвам Hardy…

“Thornography” by Cradle of Filth seems one really melodic album, someone said that some of the stuff in it sounds like Iron Maiden and is right…

In the last 4-5 days I always feel sick in the morning, definitely it’s the hard hangover after being really drunk three times in four days. It’s good that I wasn’t so stupid and have been drinking a beer now and then, not to be hit by the abstinence :)

We had to fight one extremely ugly bug in one of our addons for asterisk, we spent one day on what IPC to use which won’t persist on execve() and will be usable between a few threads that are unrelated (because the restart of asterisk is in fact execve(argc,argv) in a signal handler, a weird idea). Because of this there was a lot of swearing on the topic which OS has which IPC primitives and how do they really work, which is in which standard and in which not and whatever else… The most fun will be when I try to compile this on the Debian/kFreeBSD system I installed today (and was pronounced a pervert).

Chervarium got a new laptop and is running a FreeBSD with compiz on it (with the nvidia drivers). Let’s see how he’ll use it, most of the time he’s in the text mode, as he sees the text better there…
(it’s still better that the windows on his previous laptop, which was really hard to use for some stuff)

And something that I wondered if I should write about, but it deserves a few lines…
I can’t really understand how there can be women who show… It’s not exactly stupidity, I’ll explain the situation, and you decide.
There’s this girl that goes out with a friend of mine and after a while she dumps him in a pretty nasty way and starts going out with some sugar daddy (who also becomes her boss). Some pretty bad/ugly days follow for my friend with a lot of drinking, etc. (and he doesn’t have the kind of hangovers I have to stop him :) ), all kinds of fun. And at some point she starts trying to introduce him to his new boyfriend (and to probably recruit him), with her typical snake-like behavior. I have no idea at some of the occasions there wasn’t any fighting.
And I still have no idea how he would want to deal with a woman that can even think to do this – it’s some combination of insolence, combined with total lack of instinct for self-preservation.

“Thornography” на Cradle of Filth се оказва един невероятно мелодичен албум, някой е казал, че някои от нещата в него напомнят на Iron Maiden и е прав…

Последните 4-5 дни все ми се гади сутрин, определено е тежък махмурлука след три тежки напивания за четири дни. Тоя път не бях толкова тъп и си пиех по някоя бира от време на време, да не ме удари и абстиненцията :)

Борихме два-три дни гаден бъг в един наш add-on за asterisk, един ден сме се чудили как да направим някакво IPC, което да не persist-ва при execve() и ще се вижда между няколко thread-а, които нямат общи неща (понеже restart-а на asterisk представлява execve(argc,argv) в един signal handler, странна идея). По случая имаше много псуване на темата чия OS какви IPC примитиви има и как точно работят, кое в кой стандарт го има и в кой го няма и какво ли не още… Върхът май ще е като се опитам да компилирам цялото на Debian/kFreeBSD-то, което инсталирах днеска (и бях обявен за извратен тип).

Червото си взе нов лаптоп и му подкара FreeBSD, в/у което в момента върви compiz (с nvidia драйверите). Да го видим как ще го ползва, от сега изкарва половината време в текстовата среда, понеже я вижда по-добре…
(пак по-добре от windows-а на предната му машина, за някои неща беше адски неудобен)

И нещо, за което се чудех дали да пиша, но си струва да се отделят няколко реда…
Не ми е ясно как може да има жени, които да демонстрират … Не е съвсем глупост, ще опиша ситуацията, па вие си решете.
Ходи момата с един приятел, след което по някое време го зарязва бая гнусно и си хваща някакъв чичка (който и става и шеф). Следват неприятни дни за моя приятел, алкохолизъм и т.н. (а той и няма толкова махмурлук, няма спирачка като мене :) ), всякакви веселби… След което тя се захваща опити да го запознава с новия си приятел (и май и да го привлече да работи при нея), с типичното си змийски поведение. Това, че не се стигна до бой в един от тия случаи поне за мен си е учудващо.
Аз и не мога да си обясня как някой иска да се занимава с жена, която дори би си помислила да направи подобно нещо – то е някаква комбинация от нахалство и липса на инстинкт за самосъхранение.

Got drunk Sunday and Monday, Tuesday I didn’t drink and yesterday I felt sick through half the day. And why in the evening I got drunk with 500ml vodka, I have no idea (and there’s the rumor about one 50ml vodka afterwards).

I most probably need to find a girlfriend, to drink less. But the problems is that most women that I know drink as much as me…
(not that drinking interferes with my work, but I’m getting tired of hangovers)

Напих се в неделя и в понеделник, вторник не пих и вчера ми се гади половината ден. А защо вечерта се напих като идиот с 5 големи водки, идея си нямам (носи се слух и за още една малка след това).

Най-вероятно трябва да си намеря любовница, че да намаля пиенето. Само дето повечето жени, дето познавам, пият колкото мене…
(А пиенето не ми пречи на работата, само дето взе да ми писва от тоя махмурлук)

I have again forgotten to write in the last 4 days, I’ve become too absent-minded.

I finished the configuration of my home work station, compiz is working like charm (far better than the metacity). I fixed some network stuff also, now phoebe.ludost.net is on the router, not NAT-ed to the inside (some day I’ll even stop using my workstation as a server).

I’m looking for a job for my mother – she got fired at her previous one because she told an use to rtfm.
(how can I not be proud with her)

“Return” will be presented again on 3.02, I need to get a ticket. Is someone passing by there?:)

I’m getting back in shape – last night I drank about half of 750ml bottle of vodka and had no problems in the morning.

I was about to write a rewiew of “Requiem for Homo Sapiens” by David Zindell (4 books – Neverness, The Fallen God (the only one translated in Bulgarian), The Wild and War In Heaven), but I’m too lazy – I’ll just say that the books are wonderful and it’s worthy to dive in them for a while.

There’s an update for wordpress, but no patch, so I had to diff myself 2.3.1 and 2.3.2. I’ll see how exactly will apply it and what will it conflict with…

Пак не съм писал от 4 дни, нещо съвсем се отнасям.

Довърших си настройките на домашната работна станция, compiz-а работи като слънце (доста по-приятно от metacity-то). Оправих си и малко настройките по мрежата, сега phoebe.ludost.net е на router-а, а не се прехвърля навътре (ще взема някой ден така да спра да си ползвам работната станция за сървър).

Търся работа за майка ми – от предната работа я уволниха, понеже казала на един user да rtfm.
(после как да не се гордея с нея)

“Завръщане” има още едно представление на 3.02, трябва да си взема билет. Някой да има път натам ?:)

Влизам във форма – снощи съм изпил около половината от 750мл бутилка водка и нищо ми нямаше сутринта.

Щях да пиша review на “Requiem for Homo Sapiens” на Дейвид Зиндел (4 книги – Neverness, The fallen god (единствената, преведена на български), The wild и War in heaven), само дето ме мързи – само ще кажа, че книгите са страхотни и си струва човек да се потопи за известно време в тях.

Има update за wordpress, само дето няма patch, та трябваше сам да си diff-вам 2.3.1 и 2.3.2. Да видим и как точно ще го apply-на и с какво ще се сбие…

I went to see “Return” – a really nice play with the right (and beautiful) end, I should definitely find the scenario and read it in the quiet.
(Raizhekov, can you give me the text, I seem to have hard time finding it)

Also I was in “The apartment” for the first time. I should add in my schedule to get drunk there some time, the place is perfect for this.
(they also have wireless, which I couldn’t connect to as it died – I have the feeling that it fought with the thing they used for the video streaming for the play, but can’t be sure)

There was a problem with the video streaming, it went through strange analog devices – Raizhekov, I have 30-40 meters of coaxial cable and I’m giving it as a gift to use instead the antennas, how can I give it to you?

Ходих на представлението на “Завръщане” – много хубава пиеса с правилен (и много красив) край, определено трябва да си сваля сценария и да го изчета на спокойствие.
(Райжеков, я дай текста насам, нещо не мога да го намеря сам)

Също така бях за пръв път в “Апартамента”. В графика си трябва да планирам да се напия там някой път, мястото е прекрасно за целта.
(имат и wireless, на който не можах да се закача, щото изпадна – имам чуството, че се е намазвал с това, което използваха за видео излъчване за пиесата, но няма как да съм сигурен)

Имаше проблем с видео прожекцията, минаваше през странни аналогови wireless неща – Райжеков, имам 30-40 метра коаксиален кабел и ти го подарявам, да го ползваш вместо антените, как да се разберем?

Last night I destroyed a piece of history – I reinstalled my home workstation…

The machine was a Debian install from about 1998 (can’t remember if it was either Hamm or Slink), which from then on until now was only upgraded (I think that after woody I went directly to unstable). While backing some stuff up I saw what was currently installed and let’s say that it was pretty obvious that I had used it for all kinds of experiments…
(It went through three motherboards and probably 5-6 hard drives)

Reinstalling it with ubuntu had its small problems, because 1) the network card didn’t have a boot ROM and had to take one from another machine, 2) when I had changed the router I went from dhcpd2 to dhcpd3, in which the next-server option is not on by default and had to add it and 3) the root partition was only 1GB, which is not enough for the full desktop installation, so I had to do a base install and then apt-get install ubuntu-desktop (after I activated the LVM).
(and this whole thing I did because I decided to put the NVidia I bought a few months ago, then decided to install compiz and xgl and found that the later was not available in Debian).

And because I seem to have missed mentioning it – my router at home is a new small box that I bought, the alpha got retired. Let’s see when I’ll start playing with OpenVMS…

Снощи унищожих парче история – преинсталирах си работната станция вкъщи…

Машината беше с Debian инсталиран около 1998 (не мога да си спомня Hamm или Slink беше), който от тогава до днес беше само upgrade-ван (мисля, че след woody минах направо на unstable). Докато backup-вах разни неща, гледах какво толкова има в момента на машината, и да го кажа така – определено и личеше, че съм я ползвал за всичките си възможни експерименти …
(а е минала през три различни дъна и 5-6 харддиска…)

Преинсталирането с ubuntu беше свързано с малко приключения, понеже 1) мрежовата ми карта нямаше boot ROM и се наложи да измъкна една от съседна машина, 2) около смяната на router-а съм минал от dhcpd2 към dhcpd3, в което next-server опцията я няма по подразбиране, та трябваше да си я добавя и 3) root partition-а ми беше само 1GB, което малко не стига за инсталация на цялата работна среда, та трябваше да правя инсталация само на базова система и после apt-get install ubuntu-desktop (след като си активирах LVM нещата).
(а цялото желание за преинсталиране ми дойде като реших да си сложа NVidia-та, дето си бях купил преди няколко месеца, реших да си сложа compiz и xgl и открих как последното в Debian го няма)

Май и съм пропуснал да спомена – вече не ми е router alpha-та, взех си едно дребничко PC да върши тая работа. Да видим кога ще си играя с OpenVMS-а…

As a continuation of the previous posting, one explanation, as looks like it’s needed :)

So, again the three fragments:

Fragment 1:

char *pesho="pesho";

Fragment 2:

char *pesho=(char *) malloc (6);
strcpy(pesho,"pesho");

Fragment 3:

char pesho[6]="pesho";

The first fragment writes the string in the .rodata section (before the executable code) and makes the pointer to point there. You can’t write there (except if you’re running DOS or something else with no memory protection), but can be passed around as a pointer.

The second fragment allocates memory in the heap and writes the string there. The pointer can be passed around, the space written to, etc..

The third fragment has two sub-cases: if pesho is a global or a local variable. In the first case the memory is allocated in the .globl section where the global variables are written with their names, so the dynamic linker can decide which is where – this one can be passed around, to be written to, etc.. The second one it’s local to the function, it’s allocated in the stack and the pointer can be passed to functions that are called by this one, but not returned by it (because when you leave the function the memory gets deallocated).

If you want to see for yourself what happens, write those in a program and compile it to assembly code with

gcc -Wall -o pesho.s -S pesho.c

and look at pesho.s, it’s pretty much obvious.

This was also tested on a few unixes (32 and 64bit) and 32bit Visual C++.

Като продължение на предишния постинг, едно обяснение на цялата ситуация, понеже изглежда има нужда :)

Та, пак трите фрагмента:

Фрагмент 1:

char *pesho="pesho";

Фрагмент 2:

char *pesho=(char *) malloc (6);
strcpy(pesho,"pesho");

Фрагмент 3:

char pesho[6]="pesho";

Първият фрагмент записва низа в секцията .rodata (преди изпълнимия код на програмата) и насочва указателя натам. По принцип там не може да се пише (освен ако не работите под DOS или нещо подобно, което няма защита на паметта), но може да се предава напред-назад като указател.

Вторият фрагмент заделя памет в heap-а и записва в нея string-а. Указателя може да се предава навсякъде, там може да се пише и т.н..

Третия фрагмент е има два под-случая: ако pesho е глобална или локална променлива. В първия случай паметта се заделя в .globl секцията, където се пишат глобалните символи с имената им, за да може динамичния linker да се ориентира кое къде е – този може да се предава навсякъде като аргумент на функция, може да се пише отгоре му и т.н.. Втория случай е локален за функцията, заделя памет в stack-а и записва в него стойността. Указател към това може да се предава към функциите, които текущата вика, но не и на функцията, която е извикала настоящата (понеже при излизането от функцията тая памет вече се de-alloc-ва).

Който иска да види как точно стават нещата, може да си напише нещата в една програмка и да я компилира до асемблер с

gcc -Wall -o pesho.s -S pesho.c

и да разгледа pesho.s, там си личи най-добре.

Нещата са тествани на няколко unix-а (32 и 64битови) и на 32битово Visual C++.

I started wondering some days ago, can most programmers tell what’s the difference between these three fragments and what can/can’t be done in each case? I can’t remember being taught this:

Fragment 1:

char *pesho=”PESHO”;

Fragment 2:

char *pesho=(char *) malloc (6);
strcpy(pesho,”PESHO”);

Fragment 3:

char pesho[6]=”PESHO”;

(for example, how in one of these cases we must not write in the string, how the other one can’t be returned as a function result, etc.).

Тия дни ми стана интересно, дали програмистите могат да кажат каква е разликата между следните 3 фрагмента и кое в кой случай може/не може да с ползва? Най-малкото не си спомням някога да са ми го преподавали:

Фрагмент 1:

char *pesho=”PESHO”;

Фрагмент 2:

char *pesho=(char *) malloc (6);
strcpy(pesho,”PESHO”);

Фрагмент 3:

char pesho[6]=”PESHO”;

(например как в единия от случаите не трябва да се опитваме да пишем в string-а, как другия не можем да го връщаме като резултат и т.н.)