татко Крокодил

Днес бях на демонстрацията пред Александър Невски за проблемите на висшето образование…

Събитието не беше лошо – за един час се събра цялото ФМИ заедно със студенти и преподаватели от други места (но си беше основно нашия факултет, което трябва да се промени по-нататъка). Няколко човека четоха речи, някои директно говориха (като Наков), изказа се и декана на ФМИ (който май е един от малкото декани, който студентите наистина харесват). Като цяло беше крайно време за подобно нещо, организацията имаше идеи (раздадените тениски, огнения меч – т.е. много хора с бели тениски и свещи), но имаше и какво да се подобри (определено можеше да се изберат по-добри водещи, да не се чете всичко от листи, и да се намери малко по-мощно озвучаване).

Наистина е крайно време да се направи нещо с нашето висше образование – да има някакъв контрол върху бюджета му и прозрачност, да има някакви нормални заплати за преподавателите (все още заплащането за доценти/професори е около 2лв/час, което даже не е смешно, а направо обидно), да се измисли достатъчен контрол за да няма корупция (която в някои университети съперничи на тази в държавната администрация)… Някой ден обещавам да опиша всичките си наблюдения и идеи за висшето си образование, може и да се намери някоя полезна.

Yesterday I gave the lecture on HTTP and FTP, it was moderately bad, the recordings are at the usual place. I’ll have to add some stuff on HTTP for the next lecture.

I’m wondering if I should drop the lecture for the Stara Zagora seminar, to be able to concentrate on finishing the course…

Вчера водих лекция за HTTP и FTP, средно се изложих, записите са на нормалното място. Ще трябва да допълня малко неща за HTTP на следващата лекция.

Почвам да се чудя дали да не се откажа от семинара в Стара Загора тая година, за да може да свършим каквото трябва около курса…

Monday’s lecture was on SMTP, IMAP and POP3, but was recorded only in the beginning because of a cable problem, here’s the recording.

Today we made an etch release party (because the distribution was late, we were late with the party) in Halbite, where the big square table turned out to be too small for us – we are, drank, had fun, spoke on the Bulgarian IT: )

I’m thinking about another try to get some normal sleep…

(damn! can someone tell me how is it possible not to have any normal schedule here, and we have to wonder for a week when it will be possible to work?)

Лекцията в понеделник беше за SMTP, IMAP и POP3, но се е записала само в началото поради проблеми в кабела, ето записа.

Днес направихме etch release party (понеже така и така закъсняха с дистрибуцията, ние па закъсняхме с party-то) в Халбите, където голямата кръгла маса се оказа малка – ядохме, пихме, веселихме се, избистрихме българското IT :)

Аз мисля да направя поредния опит да се наспя…

(аман! може ли някой да ми каже как може да няма поне някакво нормално разписание ето тук, ами трябва една седмица да се чудим кога ще можем да работим?)

I managed to get out of home (was thinking to sleep all day), passed through the anime meeting and then went to the South park at “Flower for Gosho” (mostly to hear Balkandji :) ).

When I got there, a semi-boring group was playing (who were doing some nice things with a violin), after which Balkandji went on stage. It became obvious that the audio manager should be shot (Kiro’s guitar was barely audible), but they played with joy, there was moshing (a bit strange for their music), and in the end we managed to call them for an encore (mostly because we didn’t leave the conductive to say anything as we were shouting ‘bal-kan-ji’ :) ).

The final of the night was Milena Slavova with a group whose name I can’t remember – she was incredible. Even though she was sick and was coughing, she made a great show, the moshing was incredible (comparable to the melee at Kultur Shock), I got extremely hoarse, and … well, words aren’t enough. Her works will remain in our history…

(bad translation follows)
Crazy we all are, and the rest are missing
Some are left and are digging again
They want to build a bridge over the misery
But it’ll be hard to jump over this dirty hell
(where she added ‘but will’)

Half of the road home I took on foot, singing stuff like that…

Успях да изляза от вкъщи (мислех да спя цял ден), минах през аниме срещата за малко и отидох до Южния парк на “Цвете за Гошо” (основно да чуя Балканджи :) ).

Като отидох там, свиреше някаква средно скучна група (които правеха приятни неща с една цигулка), след което на сцената се качиха Балканджи. Веднага стана ясно, че озвучителя трябва да бъде разстрелян (на Киро китарата се чуваше едвам-едвам), но те си свириха с кеф, имаше и пого (което си е малко странно при тяхната музика), а накрая успяхме да ги извикаме на един бис (най-вече защото водещия нищо не можеше да каже от виковете “бал-кан-джи” :) ).

Финала на вечерта беше Милена Славова с една група, чието име не помня – направо ни разказа играта. Беше болна и кашляше, но това не и попречи да направи страхотно шоу, да стане невероятно пого (сравнимо с мелето на Kultur Shock), аз да прегракна от викане, и…. думите не стигат. В общи линии нейното творчество ще си остане някъде в нашата история…

Смахнати сме всички, а другите ги няма
Останали са малко и копаят пак
Искат да прокарат мост над нищетата
Но трудно ще прескочат този мръсен ад
(където тя до бави ‘Но ще’).

Половината път на връщане ми беше пеша, като си пеех разни такива работи…

Extremely useful article from Delian.

Много полезна статия от Делян.

Yesterday at the lecture Pentchev finished with DNS and started with SMTP (recordings DNS and SMTP). In the end I had to stop him, as the students were getting ready to throw stuff at him – he prolonged the lecture a lot, and was about to speak for at least half a hour more…

Does some one has any idea how can we make a course in UACG on the topic what architects, engineers, etc. MUST NOT DO if they want to have a normal way to put structural cabling in the building?

Вчера на лекцията Пенчев довърши DNS и започна SMTP (записи – DNS и SMTP). Накрая се наложи да го спра да говори, че студентите щяха да почнат да го замерят, понеже удължи бая двата часа (и се канеше да говори поне още половин час)…

Някой да има идея как можем да изнесем един курс в УАСГ на тема какво НЕ СЕ прави от архитекти, проектанти, инженери и т.н., ако искат в сградата им да може по нормален начин да се инсталира структурно окабеляване?

Some stuff in short…

On the 11th of May there will be a protest against the awful condition of the university education in Bulgaria. More details can be found at priziv.blogspot.com.

Yesterday I went to a Balkandji concert in “Alcohol” (the place turned out to be nice), I hadn’t gone to such in a few months and turned out that a lot of stuff has changed – also turned out that they’ll be releasing the new album soon, hopefully in the next one-two months.
(they will be playing Saturday in the South park, on “Flower for Gosho”)

Накратко няколко работи…

На 11ти май ще има протест на тема отвратителното състояние на висшето образование. Още подробности има и на priziv.blogspot.com.

Вчера отидох на концерт на Балканжди в “Алкохол” (мястото се оказа приятно), не бях ходил от няколко месеца и се оказа, че са променили доста неща – оказа се също, че скоро ще издават албум, надяваме се в рамките на един-два месеца.
(ще свирят и в събота в Южния парк, на “Цвете за Гошо”)

I hadn’t written anything on the desktop PC in a while (and I’m still using ssh to the other one)…

In the last few days around Peyo’s blog I found the expression from $title – I’ve read on the topic of the death camps, but hadn’t paid attention to it, and decided that for the first of May it can be used to write something fitting :)
(to clear things up – this has NOTHING to do with death camps and related topics)

The expression “The work will set you free” sounds pretty much fitting for me. It’s a source of infinite number of entertainments (e.g. problems to solve), of new things, which I learn from – and they even pay me… In fact it makes me free (or doesn’t obstruct my freedom :) ).
(someone might say that it’s not so – it’s a bit hard to find time for some side things, like drinking, writing lectures, etc., that I’m tired most of the time (which is always like this :) ), but in the end I manage to do what I’ve decided is good, and can’t remember something being able to stop me :) ).

First I had decided to write this from the point-of-view of the computer people, but then I remembered – how many of them/us have a job that makes them/us free? How many do complain that it restricts them, that it’s dull, but they have no choice (you have to live off something), etc.? Some of them complain just for the sport – the fatigue makes does that to people – but the rest really feel that way. Their work makes them slaves…

And here I’ll go a bit in another of my ideas (e.g. an Idea that I believe in, not that I’ve created it – I’m too lazy to look up the source) – that everyone carries his own choices and their consequences, and that there’s always choice. Not that we like it, but it’s always there. There’s nobody else to blame.
(maybe if we wail a little less and do some more things, it would be better?:) )

Arbeit Macht Frei – depends only on us.

(and even thought that the expression is associated with some other things and shows on the whiteboards of some companies after the people have worked until 4 in the morning – as a complaint, but also as an realisation … )

От бая време не бях писал на голямата си машина (е, все пак съм през ssh до другата)…

Наскоро около блога на Пейо попаднах на израза от $title – въпреки, че съм чел по темата за концлагерите не му обръщал внимание досега и реших, че за първи май може да се напише нещо подходящо :)
(като уточнение – това няма ГРАМ общо с концлагерите и свързаните теми)

Изразът “Работата ще те направи свободен” звучи доста подходящо при мен. Тя е извор е на безкраен брой забавления (т.е. проблеми за решаване), на нови неща, които уча – а на всичкото отгоре и ми плащат … Реално мен си ме прави свободен (е, или поне не ми пречи на свободата :) ).
(някой би казал, че не е така – трудно намирам време за разни странични неща, като пиене, писане на лекции и т.н.,постоянно съм уморен (което си е така по принцип :) ), но в крайна сметка аз успявам да свърша каквото съм сметнал за полезно, и нищо досега не е успяло да ме спре :) ).

Първоначално си мислех да го напиша от гледна точка на компютърджиите, но се замислих – колко от тях/нас работата ги/ни прави свободни? Колко се оплакват, че ги затормозява, че ги ограничава, че им е тъпо, но нямат избор (трябва да се живее от нещо) и т.н.? Част от тях се оплакват просто ей-така, понеже умората води до такива моменти, но останалите наистина така се чувстват. Тях работата ги прави роби…

Тук малко ще се припокрия и с една друга моя идея (т.е. че я изповядвам, не че аз съм я измислил – мързи ме да търся източника) – че всеки сам си е виновен, и винаги има избор. Не винаги ни харесва, но го има :) Няма кой друг да обвиняваме.
(може би ако се оплакваме по-малко и правим повече неща, няма да ни е толкова зле ?:) )

Arbeit Macht Frei – зависи само от нас самите.

(въпреки, че изразът се асоциира с други работи, и се появява написан на разни бели дъски из разни фирми след работа до 4 сутринта – донякъде като оплакване, донякъде като осъзнаване …)

(it’s become a habit for me before blogging to check what I’ve written last, as I always forget)

Thursday was the lecture on DNS (part 1 and part 2), which Pentchev presented and who definitely needs a course in how to speak without curves, clearly and simply (he again didn’t fit in the two hours).

This morning I finished the Quicksilver and I’m moving on The Confusion – I think I needed about 15 hours to read through it. Not a lot of books have this kind of depth and idea (which is a pity).
(I have about 3000 pages in the reading queue, including the Baroque cycle, I feel warm inside)

(стана ми навик преди да блогна да видя кога последно съм писал, че все ми се губи спомена)

Четвъртък беше лекцията за DNS (част 1 и част 2), която води Пенчев, и който определено трябва да му се предадат няколко урока по просто незаобиколно и изчистено обясняване (пак не се събра в двата часа).

Тая сутрин свърших с Quicksilver и ще минавам на The Confusion – мисля, че ми трябваха чисти поне 15 часа, за да я прочета. Малко книги имат тая дълбочина и идея (което е жалко).
(събрала се е опашка от около сумарно 3000 страници за изчитане, вкл. Бароковия цикъл, чак ми е хубаво на душата)

We made the first test for the network security course this semester.
(there are no recordings)

On the site there were 67 people, last time I checked, so we made 99 tests – 125 people came, so we had quickly to print some more and to move some people in another hall, because 325 was unable to accommodate them.
(on the site now there are 91 people with their faculty numbers, and there were 123 students from FMI that made the test. Damn…).

Then we went to my place – me, Cruelty, Pentchev, Lilly, her sister, Blade al’Slayer, Marian and Morvi, we ate and then for about a hour we graded (we ate first so not to be evil while grading :) ). Until 12 we had marked all of them, uploaded the results (not really good, there’s nobody with 30pt) and went home.

Направихме вчера първия тест по мрежова сигурност за семестъра.
(няма записи)

На сайта се бяха записали 67 човека, последния път като погледнах, та напечатахме 99 теста – дойдоха 125 човека, та се наложи скоростно да печатаме нови и да преместим бая хора в друга зала, че 325 не ги събра.
(в момента на сайта има записани с факултетни номера 91, при 123 студента от ФМИ, които са направили теста. Охлювииии…).

После се замъкнахме до нас – аз, Cruelty, Пенчев, Лили, сестра и, Blade al’Slayer, Мариан и Морви, хапнахме и после за около час проверихме всички тестове (ядохме първо, че да не сме твърде зли по време на проверката :) ). До около 12 бяхме проверили всичко, качихме резултатите (не особено добри, няма никой с 30т.) и се разотидохме.

Interesting day…

I spent most of it in the park with some people, playing freesbie (I participated for a while), after which I read for a while… We went to Halbite to eat/drink and then to the gaming centre, where I played air hockey again and managed to dislocate my left shoulder again (for I think the 16th time) while hitting with the right one a machine that measured the punch strength.