татко Крокодил

Today through the net the link to these interesting mathematical problems showed around, so I printed a few copies and brought them to IBB…

The result was fun – the first one took a lot of time to think in what direction the constellation should be moving (as there are stars that don’t move too much towards the horizon, and hour and 20 minutes for hight school students seem too much), for the 6th someone was saying that the speed is attainable only by a great athlete, 8th was solved by Stefan using similar triangles, on the 9th we wondered at the slow speed of some things, and for the 11th Irina (who studies too much biology) said that the normal mathematical solution (the one with the difference of volumes) is wrong.

And it was also pretty fun to translate these to a guest …

По net-а днес бяха плъзнали едни интересни математически задачи, та аз отпечатах няколко копия и ги замъкнах на ИББ…

Резултатът беше забавен – за първа задача имаше дълго време мислене в каква посока точно трябва да се движи съзвездието (щото нали има разни звезди, дето не се местят много спрямо хоризонта, па час и 20 минути за ученици са много), за задача 6 някой спореше, че с такава скорост може да бяга само някой атлет, 8ма я реши Стефан много бързо с подобни триъгълници, на 9та се учудихме от ниската скорост на някои неща, а за 11 Ирина (учеща сериозно биология) каза, че очевидното решение е грешно (т.е. разликата в обемите).

Особено весело беше да превеждаме на един гост задачките …

In short…

A day with all kinds of crap in the office – thousands of things that prevented me from finishing anything, with the detailed discussions about rivers of shit and similar idiocies, after which me, Stefan and chervarium decided to go somewhere to drink and decided on the Apartment. There we spoke half of the time about work, met Plamen, drank until 12 and went home. On the way I met Eneya’s boyfriend (who was driving through the night with some evil ideas, according to him – delivering some newspaper) and he drove me home.

Weird stuff. To be noted – I drank only 4 small vodkas (200ml) (thankfully, the girl saying “ooooh, you’re the one that drinks a lot” was not there :) ), I went out sober from the Apartment (it’s probably the first time that has happened), and the 3g modem did a really nice job when we debugged something.

Накратко…

Ден, пълен с простотии в офиса – хиляди неща, от които не можах да свърша почти нищо до край, заедно с подробно обсъждане на реки от лайна и друг подобни простотии, след които със Стефан и червото решихме да идем да пийнем някъде и в крайна сметка се спряхме на Апартамента. Там говорихме половината време за работа, засякохме се с Пламен, пихме до около 12 и се разотидохме. Мен ме засече младежа на Енея (който се разкарваше с колата по нощите с някакви подли цели, по негови думи – разнасяше някакъв вестник) и ме закара до вкъщи.

Шантава история. Да се отбележи – изпих само 4 малки водки (слава богу, нямаше я девойката, дето казваше “ааа, ти си оня, дето пие много”), излязох трезвен оттам (май за първи път), а 3g модема свърши много хубава работа да дебъгнем един проблем.

The world is really small…

Today at IBB Peio brought me a present – a beer bottle full with something that I had to drink. I poured it in a cup, drank from it – turned out to be a water with a strange taste…

Turns out that it was a swamp water (well, from some lake) in Hamburg, sent by a girl-friend from an old time. I have no idea how Peio met her, but while drinking the bottle I remembered one such fun case, in which with her and another girl we drank two bottles of wine in the park in Dobrich, and then I went and filled one of those with water from the lake there and we drank that one too. After a few days that other girl asked “What was in that third bottle” and was a bit roused by my answer…

I remember also how I had told about the drinking of water from the Dobrich lake to a girlfriend I was going out with when I was in my first or second year in the university – she refused to kiss me for a few days afterwards…

Maybe it’s not that bad that all the stupidities I’ve done while younger are coming back :)

Светът наистина е малък…

Днес на ИББ Пейо ми донесе подарък – бутилка от бира, пълна с нещо, което да опитам. Налях си го в една чаша, отпих прилично – оказа се вода със странен привкус…

Оказа се блатна вода (е, т.е. от някое езеро) в Хамбург, изпратено от една приятелка от едно време. Идея си нямам как Пейо се е засякъл с нея, но си изпих спокойно бутилката и си спомних един такъв весел случай, в който с нея и още една девойка изпихме две бутилки вино в парка в Добрич, след което аз напълних едната с вода от езерото и изпихме и нея. След няколко дни другата девойка пита “А какво имаше в третата бутилка” и остана малко шашната от отговора…

Спомням си как бях разказал за пиенето на вода от езерото в Добрич на една девойка, с която ходех докато бях първи-втори курс – тя отказваше да ме целува няколко дни след това…

Може би не е чак толкова лошо, че всички простотии, които съм вършил като по-малък се връщат :)

(15,46,29) velin@j: Do you want some chauvinistic sexism?
The Irish colleagues are sitting, chewing on their sandwiches and discussing if the tits of the new girl in the coffee shop are real. At some point one of them finishes the conversation with the following phrase:
– She is form romania. She is working in a cafeteria. It’s not a rocket science — they’re not plastic!
(15:46:43) mnx: hahahahahhahah :)

(15,46,29) velin@j: Искаш ли шовинистки сексизъм малко ?
Седят колегите ирландци, предъвкват сандвичи и дискутират дали циците на новата девойка в кафето са истински. При което единия приключва спора накрая със следната фраза:
– She is form romania. She is working in a cafeteria. It’s not a rocket science — they’re not plastic!
(15:46:43) mnx: хахахахха :)

The end of the Hans Reiser trial.

I have no idea why do I feel so weird while reading his explanations. Maybe because I see it in some way really logical, how he did it, calm, clear…. Looks like something I would do.

Финалът на процеса срещу Hans Reiser.

Не знам що се чувствам толкова странно, докато му чета обясненията. Може би защото ми се вижда в някакво отношение адски логично, как точно го е направил, спокойно, ясно… Изглежда ми като нещо, което аз бих направил.