татко Крокодил

Започнах да разбирам защо ми е толкова трудно да спя.

След като за пореден път не можах да заспя до 4, седнах и си направих анализ на това, което ми пречи да спя – просто не мога да спра да мисля за нещата, които съм прочел/видял през деня, и понеже на ден рядко чета по-малко от еквивалента на 100 страници – като се почне с mailing листите, slashdot, някои други информационни сайтове, orkut, документации, и някоя книжка… Главата ми се пълни с информация, и понякога не и насмогвам да я обработя – редовно се получава така, че чета някоя книга, и паралелно с това мисля друго развитие на действието, понеже нещо не ми харесва в текущото, и това паралелно развитие мога да го продължа няколко часа след прочитането на самата книга. Така всеки въпрос, с който се хвана, може да ме докара до няколко дни на обмисляне на варианти.

Един пример – попаднах на статия в lwn за софтуерните патенти в Европа и последното развитие (ето тук), и започнах да се замислям, при условие, че текущия свят по отношение на законите върви от зле на по-зле, какви са алтернативите.
Първата, която ми хрумна, беше създаването на нова държава. Минутка с речника и още 10на с google дадоха малко информация за такива проекти и идеи (голяма част от които на мен поне ми звучаха смешно, има например една конституционна монархия някъде между Куба, Мексико и каквото беше там, в океана). Поогледах и сайта на ООН, където се намери още малко информация (че за да си член на ООН трябва да те препоръча Съвета за Сигурност пред генералното събрание), и разбира се, че голяма част от тези проекти се базират на идеите на Айн Ранд (най-накрая трябва да седна да го прочета, ама все ми се оказва назад в списъка) и Робърт Хайнлайн. Също така си изработих в главата кратък списък какво би ми трябвало на мен, за да направя държава, ориентировъчно:

1. Законова база
Това трябва да го слепя от няколко идеи. Има по мрежата много такива документи, които се мотаят. Една основна разлика от останалите ще бъде детайлна и точна обосновка на всичко, вероятно с примери.
Документите и парите ще се базират на криптография (документите не са описани в централна база, просто за проверка се проверява електронния подпис)
2. Икономика
Покритие на валутата, за предпочитане – златно.
3. Армия
Минимална армия, с ядрени оръжия. Така ще си спестя занимаването с глупави хора с военни претенции.
4. Територия
Закупуването е краен вариант, най-вероятно ще е някой остров без заявена собственост (или няколко), или някаква плаваща/подводна алтернатива, понеже международните води практически са ничии. Би било интересен инженерен проект да се построи кула от дъното на морето на 100 метра, която да се подава донякъде от водата.
5. Основна ориентация
Data&development heaven. Според мен малка държава може да се изхранва или поне да си докарва сериозна част от доходите от интелектуален труд. Free/Open Source държава?:)

И т.н. болни мисли. Ако се захвана, сигурно ще мога да си направя детайлен план за не повече от няколко дни, заедно с основна стратегия за развитие и няколко допълнителни за различни възможни ситуации.

Около тези мисли реших да се огледам в orkut за подобни идеи, и в крайна сметка пак почнах да се ровя в политическите communities. Най-лошото е, че ми става интересно, и някой ден може и да се захвана по-сериозно – това така или иначе не е нещо, което можеш да правиш на майтап, въпреки идеята на нашия народ, че всички разбираме от политика… Кой знае, може най-накрая да мога да гласувам с чисто сърце (досега не съм го правил, просто защото мразя да действам без да имам достатъчно информация, достатъчно съм се парил).

Какъв е извода – спирането на алкохола има лоши последствия, човек чак политиката му става интересна.

Yovko Lambrev has a birthday today (08 May), congratulations, keep on leading us to a brighter future :)

Йовко Ламбрев има рожден ден днес (08 май), да му е честит, и да продължава да ни води към светло бъдеще :)

Orkut is missing from the net, the DNS servers aren’t giving answers. It’s not yet known what the problem is.

Last night my net connection dies, which was good, because I was able to read my second book – the prelude to the Wheel of time (sloooow, slooooooow). The book with the diary of general Nikola Mihov was really good, I recommend it to everybody :)
(I really need to find out the phone of the support for the cable network of Evrotur – not that in 23:00 before a holiday there can be any expectations, but you can never be sure… :)

Today will be a really lazy day, I’ll lie down, read, and eat. There’s a bit of rain outside, and I wonder if I could pull a chair outside on the balcony, sit in a dry corner, cover myself in a blanket, and read … I should really try that :)

And a happy nameday for everyone called Georgi :) Be careful with the celebration, not to wind up the next day in the reanimation :)

Orkut нещо липсва от мрежата, DNS сървърите не отговарят. Не е ясно още какво е объркано.

Снощи по някое време ми умря net-а, което се прие като добро събитие, защото успях да си прочета и втората книга – прелюдията на Колелото на времето (баааавно, баааааавно). Книгата с дневника на ген. Никола Михов се оказа наистина много ценна, и я препоръчвам на всички :)
(но трябва да си намеря телефона на Евротур за поддръжка на кабелната мрежа – не че в 23:00 преди празник мога да очаквам нещо особено, но все пак…)

Днес ще бъде много мързелив ден, ще си лежа, чета, и ям. Навън превалява малко, и се чудя, дали не мога да си измъкна един стол на терасата, да се свия в някой сух ъгъл, да се завия с едно одеяло, и да си чета на спокойствие… Определено ще пробвам :)

А, и честит имен ден на всички Жоровци :) Да внимават с черпенето, да не посрещат утрешния ден в реанимацията :)

Good morning…

I got enough sleep, after yesterday I had 3 hours total (which showed at the lecture). I was thinking to sleep the whole day, but it turned out, that desync can’t come, and we had to substitute him, so this time is was me, chervarium and Penchev. It was really good, chervarium had some very little deviations in strange things, and manged to scare the students just at the end, while explaining them the shellcode for Irix/MIPS.

I managed to go to sleep at a good time (00:00), but slept at intervals (I don’t know why, there wasn’t something to bust up my adrenaline that much). In the morning I and chervarium had to go to sign NDA and a contract, but I observed that I’m not able to think, and asked him just to take copies, to look at them when I regain my thinking ability… I woke up at the second ring of the alarm of the phone (there is some recollection that I’ve heard the first one, it’s just that I can’t trust so foggy memory without witnesses :) ). We’ll postpone this until monday/tuesday (damn those holidays, they mess the whole schedule again).

In the moment I’m reading general Nikola Mihov’s diary, which is being published for the first time, taked directly from the notebooks in which it was written (for the people who don’t kwno, the general is one of the three regents of Simeon II from September 1943 to September 1944). It’s really interesting historical literature, and I recommend it to anyone, who has any interest in our history, because it’s a clear source from those times.

In this blog in the comments section there are again some interesting discussions, about black and white, etc… This time I won’t interfere too much, just will say, that someone’s gray is someone else’s black, and someone other’s white… And there a lot of subcolors in someone’s black or white :)
(and when one of the people is serious, and the other one makes a lot of jokes, the understanding between them tends to die … :) )

Добро утро…

Най-накрая се наспах, след като вчера изкарах деня на 3 часа сън (което си пролича на лекцията). Мислех да спя целия ден, но се оказа, че desync не може да дойде, за да води лекцията, и се наложи да го заместим, та я водихме аз, chervarium и Пенчев. Получи се доста добре, chervarium съвсем малко се отнасяше в странни странични неща, и само накрая успя да уплаши студентите, докато им обясняваше shellcode за Irix/MIPS.

Успях да си легна по прилично време (00:00), само че пак спах на пресекулки (не знам от какво, нямаше какво да ми вдигне толкова адреналина…). Сутринта трябваше да ходим с chervarium да подписваме NDA и един договор, само дето аз забелязах, че не мога да мисля, и го помолих просто да вземе копие, и да го прегледам, като има способността да мисля… Така и така се събудих на второто иззвъняване на алармата на телефона (по спомени съм чул и първото, само че без свидетели на толкова мъгляв спомен не си вярвам и сам :) ). Ще отложим цялата работа за понеделник/вторник (по дяволите тези празници, пак объркват цялото разписание).

Чета в момента дневника на ген. Никола Михов, който за пръв път се издава, изваден директно от оригиналните тетрадки, в които е писан (за незапознатите, генералът е един от тримата регенти на Симеон II от септември 1943 до септември 1944). Определено е интересно историческо четиво, и е препоръчително за всеки, който поне донякъде се интересува от нашата история, най-малкото защото е чист източник от онова време.

В тоя блог в коментарите пак се заформят забавни дискусии, за черно и бяло, и т.н… Този път мисля да не се намесвам особено много, само да спомена, че сивото на едни е черно за други, и бяло за трети… Да не говорим колко подцвята могат да бъдат видени в нещо черно или в нещо бяло :)
(а когато единия човек е сериозен, а другия постоянно го избива на майтап, разбирателството м/у тях става бая сериозен проблем… :) )

The blogging community has probably blacklisted me because of sporadic posting, so I’ll try to correct myself…

Dirty hack idea of the day – if you have a machine, that can’t boot without a keyboard, to use it as server, get an old broken keyboard, rip its board, which is small, wrap it up in duct tape, and connect it to the port. It won’t take a lot of room :)

Yesterday I was at a party (looks like I’m not THAT antisocial), and it was fun. We gave the guy whose birthday it was a greeting card, on which we had a funny version of “Go on, reborn people” (I suck at translating such things), which first line was “protrude old people”. A couple there was so funny, that if they have kids, they’ll probably be hearing from them “Mom, dad, Enough!”, or will just use them as an example (that will be something to see). I met a lot of nice people, too :). I went home at 3-4 in the morning, walked from Lozenec.

When I got home, I found out that the roommates have eaten the last package of macaroni, and the only thing left is a dish of chicken soup (a half-fabricate), and slice of bread. I ate them, calmed the beast in me (who was awaken by the walk home), and went to bed. Next time I’ll wake up someone and will send him to the shop, this way they’ll probably stop keeping me hungry :). I fell asleep when it was starting to dawn….

After waking up, I ate a paunch soup (yeah!) for breakfast, slept a bit more, and finished my lecture for the seminar in Stara Zagora. I’m thinking about sending it to some people for a final review, and to put it in the archive until the seminar comes, to have enough time for other stuff.

Some good news – Lirex are offering IPv6 connectivity (not really official, and their routing is still a bit missing), so there is a chance that we’ll see IPv6 applied in Bulgaria this year – in the moment, they’re the second place that has requested IPv6 addresses, and looking at RIPE’s stats, the third place is Mtel.NET ( the first one is chervarium, but his are through 6bone, he should request a prefix from RIPE). I loaded the module for IPv6 on marla, the thing left is to negotiate the exact addresses, and to write a v6 firewall, I don’t want to leave a huge security hole :)
I’ll talk to Zhoro if the cable modems and the CMTSes support v6, it will be an interesting project for him, too :)

While shopping for a gift before the party, I found some really important things – if I had gone alone in the Bonjour that’s on Slaveykov, I’m not sure if would be able to come out… Most of the levels in DooM were clearer than that… The other thing is that I’ll be moneyless in Tuesday, because the book publishers will take care of me, and will release a lot of books (one of which is the next from “Wheel of Time” by R.Jordan, that I pribably won’t buy, it the living example of a soap opera book. In the last volume for 900 pages NOTHING HAPPENED.)

And finally – at the party I met one person, that made me stop being annoyed by the spring and its effect on me :)

Блогващото общество сигурно ми е написало бая черни точки за рядкото постване, та да взема да се поправя…

Идея за dirty hack на деня – имаме машина, която не може да boot-не без клавиатура, и за да може да работи като сървър, се взема стара развалена клавиатура, вади се само платката, която е малка, увива се с изолирбанд, и се връзва към нужния порт. Така даже няма да заема място… :)

Вчера бях на купон (оказа се, че не съм чак толкова антисоциален), и беше забавно. На рожденика подарихме картичка, на която написахме една забавна версия на ‘Върви народе възродени’, на която първия ред беше ‘Стърчи народе остарели’, имаше една двойка, която ако някога има деца, ще чува от тях ‘Мамо, тате, престанете’, или просто ще взема пример от тях (олеле), и се запознах със всякакви приятни хора :). Прибрах се към 3-4 сутринта, пеша от Лозенец :)

Като се прибрах, открих, че гадовете са ми изяли последния пакет макарони, и единственото, което беше останало за ядене, беше една чиния пилешка супа (направена от тези полуготовите), и една филия хляб. Е, изядох ги, успокоих звяра в себе си (който се беше пробудил след прибирането пеша от Лозенец), и така си легнах. Следващия път ще събудя някой и ще го пратя до магазина, може и да престанат да ме оставят гладен :). Е, пак заспах по светло …

След като станах, закусих една шкембе чорба (да живей!), дремнах още малко, и довърших лекцията за семинара в Стара Загора. Мисля да я пусна на няколко човека за финален преглед, и да я прибера в архива, до самия семинар, така че да имам време за други работи.

Една хубава новина – вече Лирекс предлагат IPv6 свързаност (не много официално, и нещо им се губи routing-а отвън), има шанс тази година да видим IPv6 и в България да се прилага – за момента това е второто място, което си е взело такива адреси, като гледам статистиките на RIPE, третото е Mtel.NET (първия е chervarium, но неговите са през 6bone, би трябвало да си заяви от RIPE). Подкарах си модула за v6 на marla, сега остава да се разберем точно за адресите, и да си напиша firewall-а за v6, за да не си оставя една огромна дупка в сигурността :)
Интересно, трябва да си поговоря с Жоро дали кабелните модеми и CMTS-ите поддържат v6, ще е интересен проект и за него:)

По време на пазаруването на подаръка преди купона открих няколко важни неща – например, че ако бях влязъл сам в Бонжур-а на Славейков, сигурно нямаше да успея сам да изляза… Повечето от нивата на DooM бяха по-ясни от това нещо… Другото е, че във вторник ще остана без пари, понеже книгоиздателите са решили да се погрижат за мене, и да издадат купчина книги (едната от които – поредната от “Колелото на времето” на Джордан, която може и да не си купя, тя е живия пример за книга-сапунена опера. В последния том за 900 страници не се случи НИЩО).

А, и като финал, на купона срещнах един човек, заради който вече не се дразня от пролетта и влиянието й върху мен :)

A short how-to on how to silence the voices in your head:

1) Find some good music (one example, just remove the mp3s that are talk-only, and listen, it’s incredible )
2) Take a headphone set (something good, that covers the whole ear), a good amplifier, and a good sound card
3) Tune your sound that it doesn’t go bad, but is as loud as possible.
4) Let the chosen playlist repeat, and do something that doesn’t require some serious intellectual efforts (like chatting in irc in some channel)
5) After some time, when you remove the headphones, your ears will really ring. In that moment the voices in your head would’ve come to an agreement that they can’t do anything, and should’ve gone to get some beer with the voices of someone else’s head.

Кратко упътване как да заглушим гласовете в главата си:

1) Намираме си подходяща музика (един пример, само махнете mp3-тата, в които само говорят, и слушайте,невероятно е )
2) Вземаме си слушалки (подходящи, да обхващат целите уши), подходящ усилвател, и хубава звукова карта
3) Настройваме си звука, така че да не се замазва, но да е максимално силен.
4) Пускаме си да се върти избраната плейлиста, и правим нещо, което не изисква сериозно интелектуални усилия (например си говорим по irc в някой канал)
5) След известно време, като свалим слушалките, ушите трябва да пищят стабилно. В този момент гласовете в главата ви са се отказали да правят каквото и да било, и са отишли на биричка с гласовете от нечия чужда глава.

I’m dead tired from searching or pathing software so it can be exploited. Because of that, for this entry – just one link: http://www.wherethesundontshine.net/ .

Скапан съм от изнамиране или патчване на софтуер да може да се експлоитва. За това за днес – само един линк: http://www.wherethesundontshine.net/ .

Кратък update за тениските с adminspotting:
Всякакъв размер и всякакъв цвят може да са, ще се правят на ситопечат. Пратете си заявките до valhalla_bg@yahoo.com или на ICQ 116490768 до петък на обяд, за да може да се поръчат и печатат. Цената е 10 лева на тениска.

(I have a monstrous headache. I’ll have to check why.)

Today was an interesting day – I have flipped my biological clock, I wake up at 5 in the afternoon, after not being able to sleep until 8 in the morning. I did this in one day, there’s something wrong…

The lecture for Stara Zagora is coming good, but there’s still some things in its style that I don’t like, and looks like I’ll optimize it like an assembly code, line by line, word by word, until it stops to sound like a text that suffers a bad form of the ‘politically correct’ syndrome.

Today I had an interesting conversation, with Velin, Albert and Bombe (Lora was there too, but wasn’t really willing to join – she wasn’t feeling well, and I didn’t help with my noisiness – Lora, sorry), on the topic of… something like the free software and the commercial solutions (the debate started from my hatred for one software vendor). The thing that amazed me the most was my own reaction – I didn’t expect, that I’ll be so keen to argue, to defend the free software, and to get so annoyed by the ideas how great was the MS software…

When I got home (and read the book I bought today, “Line of the dreams” (that’s a bad translation) by Lukyanenko, it’s worth reading), I started thinking about my reaction – I hate fanatics, and I almost acted as one (ok, I was outnumbered :) ), so I decided to get this clear for myself – why do I hate so much the idea to use any kind of commercial software or some such solution. I’m not saying that everything can be accomplished by using free software, but I’m a hard opponent of the idea that the place of the free software is out of the datacenters, for small things, like some kind of a toy. For everyone that thinks this way, there are some case studies at the postgresql site, which can change their mind. Everyone willing can find enough examples for a lot of serious applications of such software, with all it’s extras. It’s not a coincidence that a lot of big companies are starting to invest in the development of projects like linux and apache – but I’m drifting off-topic here…

My own reason to use linux, and debian (and such software in general), is simple – they allow me to do my job, without limiting me. If there is something that I believe in, it’s that a person has to do its job, and that’s a serious part of the meaning of life (well, at least in mine :) ). To do a comparison, the commercial software is developed by corporations, whose idea is to profit, and the free software is developed with the idea to do it’s job. I find this an easy choice :)
How does exactly the idea of corporately-developed software obstructs the work? One example is the vendor lock-in, there aren’t a lot of places, that use software by only one vendor, and have no problems with it, like when communicating with other people, like restriction to the abilities only to software of this vendor (and let’s be honest, even if there are vendors with EVERYTHING in their portfolio, they don’t always work, and in a lot of cases aren’t in the limits of the budget even of some big corporations). This practice also gives the vendors the ability to directly extort money from their customers, by making them pay for unneeded upgrades.
And something really important for me – with free software, I can know how exactly does my system work, from the top to the bottom, I have documentation, source code, people, that I can ask, and there’s always google. If I decide, I can bite the billet, and solve a lot of problems on my own, to add some new feature, and whatever I want – I have rich enough choice, and this way I can learn something new. With a lot of the commercial software I don’t feel like an administrator, but like an operator, a monkey in front of the keyboard – I know, that some clicks will do something , but I have no idea WHY would that happen, and what’s going on underneath, and I have no way of understanding it, except if I get the disassembler (I really don’t want to talk about the quality of some vendors’ documentation, which in a lot of cases is an press release, not something useful). Not to mention the fact that a lot of the commercial solutions are _UNDULY COMPLICATED_, to be buzzword compliant, and/or to make up a new buzzword, with which to draw in new customers. And of course, you’re limited to the vendor’s idea of what you need, except if I get to write something from the start.
(an example for the things that’s almost impossible to get to know – the RPC protocols of some vendors. The custom solutions to do stateful inspection of these protocols are another ‘funny’ method for extortion … :) )

(Зверски ме боли глава. Трябва да проверя защо.)

Днес беше интересен ден – пак съм си обърнал режима, и станах в 5 следобед, след като не можах да заспя до 8 сутринта – успях да си преобърна режима за един ден, има нещо сбъркано в тая работа…

В общи линии съм на път да направя един приличен вариант на лекцията си за Стара Загора, но все още нещо в самия стил и изказ не ми харесва, и изглежда ще я оптимизирам като асемблерски код, ред по ред, дума по дума, докато спре да прилича на текст, страдащ от тежка форма на синдрома ‘politically correct’…

Днес имах интересен разговор, с Велин, Алберт и Бомбе (Лора също беше там, но нямаше голямо желание да се включи, не и беше добре, и май и аз с моята разпаленост не помогнах много – Лора, извинявай), на тема … в общи линии свободния софтуер, и комерсиалните решения (разговорът тръгна от моята омраза към един определен производител на софтуер). В цялата работа най-много се изненадах от собствената си реакция – не очаквах, че ще се запаля чак толкова, да защитавам свободния софтуер, и да се дразня толкова от идеите за това колко хубав всъщност бил MS софтуера…

Като се прибрах (и си изчетох книжката, която си купих днес, “Линията на бляновете” на Лукяненко, струва си), се замислих по въпроса – аз мразя фанатиците, а май се държах точно като такъв (е, трябваше да споря срещу числено превъзходство :) ), и реших да си изясня въпроса за себе си – защо всъщност ми е толкова гадна идеята да използвам изобщо някакъв комерсиален софтуер или някое такова решение. Далеч съм от мисълта, че абсолютно всичко е постижимо със свободен софтуер – но пък и съм твърд противник на идеята, че мястото му е извън datacenter-овете, за дребни неща, едва ли не – за играчка. За тези, които смятат така, има няколко case studies на сайта на postgresql, които могат да им променят мнението. Всеки желаещ може да си намери достатъчно примери за много сериозно приложение на такъв софтуер, със всичките му екстри. Съвсем не случайно толкова големи компании влагат средства в разработката на проекти като linux и apache – но нека не се отклонявам от основната си мисъл…

Моята причина да ползвам linux, и debian (и изобщо такъв софтуер), е проста – те ми позволяват да си върша работата, без да ме ограничават. Ако има нещо, в което да вярвам, то е, че човек трябва да си върши работата, и това е сериозна част от смисъла на живота (поне на моя :) ). За сравнение, комерсиалният софтуер се разработва от корпорации, чиято основна идея е да печелят пари, докато свободният софтуер се разработва с идеята да върши работа. За мен поне изборът е ясен.
Точно с какво пречи идеята на корпоративно-разработвания софтуер да си вършим работата? Един пример е vendor lock-in, много са малко местата, които използват софтуер само от един производител, и които нямат някакви проблеми от това, като комуникация с други лица, като ограниченост на възможностите само до софтуер на този производител (а нека бъдем честни, дори да има такива производители, които имат ВСИЧКО в листата с продукти, те не винаги работят добре, и много често не са в границите на бюджета дори на големите корпорации). Също така тази практика дава в ръцете на производителя възможността директно да си изнудва клиентите, като ги принуждава да плащат за ненужни upgrade-ове на софтуера си.
И най-важното за мен – при свободния софтуер аз мога да знам как работи системата ми, от-до, имам си документация, имам си source код, има хора, които мога да питам, има и google. Ако реша, мога да се хвана, и да си реша сам някой проблем, да си добавя моя възможност, и каквото си реша – имам достатъчно богат избор, а и така мога да се науча на нещо ново. С много от комерсиалния софтуер се чувствам не като администратор, а като оператор, като маймуна на клавиатурата – аз знам, че няколко щракания ще доведат до определен резултат, но в крайна сметка – защо ще стане така, и какво става отдолу, няма как да разбера със сигурност, освен ако не се хвана с disassembler-а (изобщо не искам да говоря за нивото на документация на някои производители, която в много случаи си е рекламна брошура, а не нещо смислено). Да не споменавам факта, че много комерсиални решения са _НЕНУЖНО УСЛОЖНЕНИ_, за да са buzzword compliant, и/или да си измислят buzzword, с който да зарибяват клиенти. И разбира се, съм ограничен до разбиранията на производителя за това както ми трябва, освен ако не се хвана да си пиша нещо от нулата.
(за пример за неща, които е почти невъзможно да се разберат – RPC протоколите на някои производители. Custom решенията, които се справят със stateful следене на тези протоколи, са още един забавен метод за изнудване … :) )

Nothing interesting…
Last night I fought with cinelerra, and in a few hours I wasn’t able to make it import any kind of video file. There is something really wrong either with me, or with the documentation, but it denied to accept anything as video, and in some cases got SIGFPE. Some more struggling, and I’ll look for another editor (or, god forbid, I’ll go back to avidemux).

Zhoro accidentally has touched a subject in his blog, I too often mention god (mostly with the phrase “You have to consider the possibility that God doesn’t like you. He never wanted you. In all probability, he hates you”). Once I had the idea for a religion with a god of networks and servers, today I thought a bit more, and again got to the conclusion, that in the end for us it doesn’t matter if there is such supreme being or not – it has problems on it’s own, and doesn’t have the time to bother with us, and we can just thank it sometimes :) In the end, it provides us one really enjoyable free service – the life :)

And a quote from slashdot:

Reminds me of a story set in NYC. I think it was either a movie being shot or a study to test how people would volunteer to help. What they did is fake a bus crash.

The unexpected result was that quite a few people got on the bus and faked being injured in an attempt to have a claim.

Нищо интересно…
Снощи се борих с cinelerra, и за няколко часа не успях да import-на какъвто и да е видео файл. Има нещо много сбъркано или в мен, или в документацията, но то отказва да признае каквото и да било за видео, и от време на време ми дава SIGFPE. Още малко, и ще си потърся друг редактор (или не дай си боже, ще се върна към avidemux).

Жоро без да иска, е засегнал една тема в блога си, доста често и на мен ми се случва да споменавам бога (основно с фразата “You have to consider the possibility that God doesn’t like you. He never wanted you. In all probability, he hates you”). Освен, че имах идея за религия с бог на сървърите и мрежите, днес пак се замислих по въпроса, и пак стигнах до извода, че в крайна сметка за нас няма значение дали има или няма такова върховно същество – в крайна сметка то си има собствени проблеми, вероятно не му е до нас, и в крайна сметка можем да му благодарим от време на време :) В крайна сметка, то ни предлага един много забавен free service – живота :)

И за финал, цитат от slashdot:

Reminds me of a story set in NYC. I think it was either a movie being shot or a study to test how people would volunteer to help. What they did is fake a bus crash.

The unexpected result was that quite a few people got on the bus and faked being injured in an attempt to have a claim.

A story, that some people are trying to make me tell, in Zhoro’s blog’s comments, and which is probably my biggest screw-up :)

It happened on one Stefan’s day (somewhere between Christmas and New Year), 1998 (or was it 1997?), we celebrated it in a friend, Stefan (blurmind, may he rest in peace) in Dobrich. There were a lot of people invited, some of them – from irc. I wanted to get really drunk because of some reason, and I killed a 3/4 bottle of gin in about half hour, after which some stuff happened, I logged somewhere, etc, but my memories really disappear. I (somewhat) remember that I lied on some balcony (some people said that is was for about 40 minutes), then they carried me to the taxis, to get home (I almost have gotten into a fight there, I haven’t seen that the taxi that I tried to sit in has already been busy). I somewhat had reached home (thanks, autopilot!), where I almost remember vomiting through the window, and that in about 4 in the morning my father checked my pulse. In the morning I found the hard way that I’ve puked all over my hair.
(this should give you a vague idea how drunk I’ve been)

The fun thing was, that I found that I’ve written some of my passwords in my notebook, that I carried then. I don’t have any recollection why and how I’ve done that, but the first thing I did was to call the office to have them changed… I heard that some people had the idea to use them in some way, but nobody did…thanks :)

Another funny moment – Rumen Svobodnikov was there, and I found out about that a few months later… I started really to hate gin then.

Една история, която в коментарите на блога на Жоро ме карат да разкажа, и която е може би най-голямата ми издънка:)

Случи се на един Стефановден, ако не се лъжа 1998(или 1997?), празнувахме го у един познат Стефан (blurmind, мир на праха му) в Добрич. Бяха поканени доста хора, и от irc. Аз по някаква определена причина бях решил да се напия ужасно лошо, и утрепах 3/4 бутилка джин за около половин час, след което ставаха някакви работи, аз се логвах някъде, и т.н., но спомените ми определено изчезват. Помня (донякъде) че лежах на една тераса (казаха – около 40 минути), после са ме занесли до такситата да се прибера (намалко да си изпрося боя, не съм видял, че таксито, в което съм сядал, било заето). По някакъв начин съм успял да стигна до вкъщи (да живее автопилота!), където май помня как повръщах през прозореца, и че в около 4 сутринта бащата ме проверяваше дали имам пулс. На сутринта по лошия начин открих, че съм си опровръщал косата.
(това трябва да даде бегла идея колко зле съм бил)
Смешното беше, че по някое време открих как съм си записал няколко от паролите в тефтерчето, което тогава носех в себе си. Никакъв спомен нямам и досега как и защо съм го направил, но първото нещо, което направих, беше да се обадя до офиса да ми ги сменят…. Доколкото чух, някои хора са имали идеята да се възползват по някакъв начин, но в крайна сметка не се е стигнало дотам:)

Друг весел момент – оказа се, че Румен Свободников е бил там, а аз това го разбрах няколко месеца след това… От тогава финално намразих джина.