татко Крокодил

Ден втори от чистенето на Авгиевите обори. Спи ми се.

This week I’m in the old office as a lot others are in vacation and someone has to keep the stuff running…

It definitely started well. In the morning I got woken up to fix some problem that turned out to be due what dns is the dhcp giving (and how that other dns has no idea about some things), after which in the end I got to the office and explained the people that it has to be cleaned and arranged.

So the day passed in fixing the problems that showed up, cleaning and arranging of the office, the small store room and the small server room (which is used for a store room because of the lack of space). We got a pretty big pile of garbage to throw out, arranged there rest (like – a box of broken hard drives :) ), there’s even place to put some machines…

Also I found that I haven’t lost my slave-driving abilities :) I wonder when the support people are going to shoot me :)

Тая седмица съм в стария офис, понеже доста хора са в отпуска и някой трябва да държи фронта…

Определено започна запомнящо се. Сутринта ме вдигнаха да оправя някакъв проблем, който се оказа в това кой dns дава dhcp-то (и как оня dns грам идея си няма за някои неща), след което в крайна сметка стигнах до офиса и обясних, че трябва да се почисти и подреди.

Съответно деня мина в оправяне на появилите се проблеми, изчистване и подреждане на офиса, както и изчистване и подреждане на едната малка складова стаичка и едното малко сървърно (ползвано за склад поради недостига на място). Натрупахме бая голям куп боклук за изхвърляне, подредихме останалото (например – кашон със счупени дискове :) ), даже остана място да се наредят някои машини…

Също така открих, че не съм загубил робовладелските си способности :) Кога ли support-а ще ме отстрелят, не е ясно :)

(write, you damn crocodile)

For a few days I’ve been asking myself to write a bit and didn’t feel like it. Now I sat and I’ve forgotten half of the things, let’s see what will come out.

I decided to reread Yokohama Kaidashi Kikou, there are things that have come out after my last read (I also update my archive). It’s perfect to be read while it’s raining outside, and in the background one of the following is playing:
1) Rachmaninov’s piano concertos;
2) My kingdom (EP) by FSOL;
3) One CD with stuff by Beethoven, which I need to find.
(and because of this I’m downloading the full FSOL in FLAC format, to write some of them on an audio CD and to listen to them at Velin’s).

Why YKK is so incredible I can’t explain. I can try using the word “zen”, but probably will miss the right way.

I’m testing the kashasa – doesn’t smell well, but the taste’s ok :)

I’s raining in the last days, the weather reminds me of the autumn (my favourite season), let’s see how long will it keep.

The AP on Slaveykov with ESSID “linksys” has problems with its internet connection. Does someone know the owner?:)
(I’m really absent minded. I set my browser to offline while at Slaveykov, to show some stuff to Svetla, and then when I got home I kept wondering why nobody has written anything through the day.)

I have a ton of idiotic thoughts on some political topics, but will keep them separate.

It’s about time to set up my own agregator, in which the comments to be also visible, and to be able to mark the new stuff from my latest read. I really hope that I won’t have to write it myself, as I’m really bad at this and will probably whine at Valery Dachev to add some stuff in his bgit.net system.

At Monday there will be showing of recordings of Karajan from 21:30 in front of the National Theatre. It should be visited a few times.

Goran Bregovich has created a re-read of the opera “Carmen”. The man is a genius and a psycho, I bow to him.

(пиши, крокодил изпаднал)

Няколко дни се каня да седна да пиша и все ме домързява. Сега седнах, и забравих половината неща, да видим кво ще излезе.

Реших да препрочета Yokohama Kaidashi Kikou, тъкмо има нови излезли неща от последния път (обнових си архива). Перфектно е за четене докато навън вали, а за фон е пуснато едно от следните неща:
1) Концерти за пиано на Рахманинов;
2) My kingdom (EP) на FSOL;
3) едно CD с неща на Бетовен, което трябва да намеря.
(по случая се точи целия FSOL на FLAC-ове, за да напиша някои неща на audio CD и да ида да ги чуя при Велин)

Защо YKK е толкова велико не мога да обясня. Мога да се опитам да използвам думичката “зен”, но сигурно няма да нацеля начина.

Провеждам тестове на кашасата – не мирише добре, ама вкусът става :)

Тия дни вали, времето ми напомня на есента (която ми е любимия сезон), да видим колко ще се задържи.

AP-то на Славейков с ESSID “linksys” нещо не му работи net-а. Някой да има идея кой му е собственика ?:)
(Много съм загубен. Пуснах си на Славейков browser-а в offline режим, за да покажа няколко неща на Светла, след което се прибирам вкъщи и се чудя как никой нищо ново не е писал през деня.)

Мисля кило глупости на политическа тема, ама те май ще са отделно.

Крайно време е да си пусна собствен агрегатор, в който да могат да се виждат директно и коментарите по постингите, както и да има маркирани новите неща от последното ми четене. Искрено се надявам да не трябва само да си го пиша, че определено не ставам за целта и по-скоро ще врънкам Дачев да добавя неща в неговата система на bgit.net.

От понеделник започват прожекции от 21:30 пред Народния театър на различни записи на Караян. Трябва да се посети поне един-два пъти.

Горан Брегович е направил вариант на операта “Кармен”. Човекът е гений и изрод, ако имах шапка, щях да му я сваля.

An instructive reading.

Поучително четиво.

Sunday…

The laziness is something incredible, since I’ve gotten up I’ve been wondering how to go back to bed to sleep some more.

The pile of books to read is twice as small, which is also due the fact that I’m reading three in parallel…

Yesterday I found cachaca in a store, E., when are going to get drunk (again)?

Met Yovko, Michel, Ani, Yassen and Toni Raijekov yesterday while they were on street photo session… Some day with their looks they’re going to get arrested for being terrorists, especially Yovko’s bag for lenses can fit a few pretty good bombs :)

I got a new backpack (the big model of Samsonite for 17″ laptops, you can fit a dead body in it), now I have to bring the old one for repairs. They told me about some place where I can have it fixed, near Luciano sweets shop in Belite brezi, but I have hard time finding it – any ideas?

Неделя…

Мързелът е страшна работа, откакто съм станал, се чудя как да се върна до леглото да си доспя.

Купът с книги за изчитане намаля двойно, което донякъде се дължи на факта, че чета три паралелно…

Вчера си намерих кашаса в един магазин, Е., кога (пак) ще се насмучем?

Засякох Йовко, Мишел, Ани, Ясен и Тони Райжеков вчера, докато обикаляха да снимат… Някой ден с тоя си вид ще ги приберат за терористи, специално чантата на Йовко за обективи спокойно може да събере няколко прилични бомби :)

Взех си нова раница (големия модел на Samsonite за 17″ лаптопи, в него мога да нося и труп), сега остава да занеса старата на ремонт. Казаха ми за някакво място, на което мога да си ремонтирам старата, до сладкарница Лучиано в Белите брези, обаче изобщо не мога да го намеря къде е – някой да има идея?

At some places some talk on ‘elite bloggers’ started to show up, which at least according to me is a bit silly term and needs some explaining.

To begin with, there’s no such thing.

The bloggers are just people that write. On the other side there are people who read what’s interesting to them, but it’s determined by the how interesting the writers are, and they’re not limited by the blogs – they have a real life, and the blog is just a way to express themselves that’s easily accessible to the world.

So there are as many tastes as there are readers – that’s the reason to have so much aggregators and variations, in fact every blog has its audience, and some have overlapping ones (it can be argued if the planets are one of the reasons or of the consequences :) ). To put some subset of the blogs higher, because we fell that they’re read by a lot of people is useless, the whole idea is no to have any hierarchy and if there’s a structure, it’s distributed – the blogs aren’t like some online publication, with a head editor, writers, etc…

Someone might say that some blogs are more read than others, that some are more interesting, but there’s the fact that every blog, which is written with the idea to be famous and to pull people is not able to do it – there are a few such examples in the Bulgarian blogosphere (which I can’t even remember now :) ).

Not that I’m stopping anyone from making charts and thinking of such determinations – but it has to be known that there’s not a lot of meaning behind them …

По разни места започнаха да се появяват изказвания за ‘елитните блогъри’, което поне според мен е един бая смешен термин и заслужава малко обяснения.

Като за начало, такова нещо няма.

Блогърите са просто хора, които пишат. От другата страна има хора, които четат това, което им е интересно, но то се обуславя от това колко са им интересни самите хора, които реално погледнато не са ограничени в рамките на блога си – те си има реален живот, и тоя блог е просто някакво изразно средство, лесно достъпно за целия свят.

Съответно колкото читатели, толкова вкусове – за това има много агрегатори, много различни варианти, реално всеки блог си има аудитория, като много блогове имат припокриващи се такива (може да се спори дали планетите са следствие от това или част от причините :) ). Да се слага на пиедестал някакво под-множество от блоговете, понеже ни се струва, че много хора ги четат, е безсмислено, цялата идея е да няма йерархия и ако има структура, да е разпръсната – блоговете не са някакво online издание с главен редактор, заместници, сътрудници и т.н..

Някой ако иска може да каже, че някой е по-четен от друг, че има разни много интересни блогове, но фактът е, че всеки блог, който се пише с основна цел да е известен и да привлича хора всъщност не го прави – има няколко такива примера из българската блогосфера (които даже не мога да си спомня в момента :) ).

Не че спирам хората да си правят класации и да измислят подобни епитети – но е хубаво да се знае, че зад тях не се крие кой-знае какъв смисъл…

We celebrated the sysadmin’s day, let’s see how we’re going to celebrate the day of the sysadmin’s hangover…

I brought candy to the office because of the holiday (that had alcohol in it, there wasn’t a way to leave a bottle there…).

We gathered in Krivoto to see and hear each other, to get drunk – and it happened ;) We have to do this more often, I met a lot of people whom I’ve almost forgotten (with other we kept seeing each other only at the protests). It was fun, full with great people, we drove again the place mad (and probably they’re still at it right now :) ).

I got pretty drunk, I’m thinking about a good sleep…

Here I could’ve added some wise words on the admins, etc., but what’s the point? Everyone who has any kind of responsibility can understand what it is :) And I don’t know if anyone cares about the rest…

Отпразнувахме деня на системния администратор, да видим как ще се празнува деня на махмурлука на системния администратор…

Почерпих колегите по случай празника (с бонбони с алкохол, нямаше как да оставя по една бутилка …).

Събрахме се в Кривото да се видим, да се чуем, да се напием – точно така се получи :) Трябва да се прави по-често, видях се с хора, с които направо се бях забравил (с други почти, ама поне се виждахме по протестите). Беше весело, пълно със страхотни хора, пак побъркахме заведението (сигурно още продължават :) ).

Добре си пийнах, мисля и добре да си поспя…

Тук можеше да добавя малко мъдри думи за админите и т.н., но какъв е смисъла? Всеки, който носи отговорност, може да разбере какво е :) Не знам някой дали му пука за останалите…

Congratulations on the day of the sysadmin!

The drinking to death is tonight at the standard place, the standard time (RFCx49x42x42).

Честит ден на системния администратор!

Напиването довечера е на стандартното място, в стандартното време (по RFCx49x42x42).

I’ve gotten the itch to write tonight…

(Maybe the listening to “Do the evolution” by Pearl Jam helps :) )

Seems like our police wants to go back to the militia times – some days ago the minister signed a contract with the union of bulgarian writers for “…popularization of the work of the Ministry of the Interior in the writer’s magazines and newspapers…”. Some people have already written some fun ides on the kinds of works that can be written, some in the style of the Avakum Zahov related stuff (which was notorious for its flatness)…

There are a few chapters in the “In absentia reports on Bulgaria” by Georgi Markov for his meetings with the police while he was a writer, exactly with this purpose – to get to know the job of the militia, its problems, to show those to the society. The result can be seen in the reports – everything is there, with all the inconvenient parts… I don’t doubt that there will be enough sell-out writers, who will write empty praises (and I wonder who’s going to believe those), but there (I really hope) will be some strong souls, who will just write about everything they’ve seen. The corruption, the misery-filled life of the normal policemen, the crappy system…

To be honest, to some degree I like the policemen as a theory. Their work is nasty, between the hammer and the anvil, with a lot of pressure, and for me a real honest policeman (if there’s still such a thing) is an extremely valuable person. There’s definitely the need for something to be done for those people, for example their honest survival must not be made impossible, but this has to happen with changes of the system, not with a weak attempt to try to paint over the broken structure…

It’s hard to defend them (I don’t even have a contract with MVR :) , but I’m thinking that if someone sits and writes a clean and in full the life of some police stations in Sofia and in the province, maybe it will become clear that except “Ushev”, who is on the other side of the law there are also a lot of good people that are doing their job. Maybe we’ll also find the way to reform the system easier, if all the problems are visible (not just the end result, that for example the policemen are the worst and most dangerous drivers in Sofia).
(who knows, it’s also possible that I’m too romantic for thinking that one structure with so much responsibilities must have a good quantity of quality people in it ?:) )

In the same train of thought, if I was good at writing I might’ve tried to get in the SBP (UBW) to get access to the police stations, etc., to see what’s it there for myself. I don’t feel like doing minor offences to be taken in often enough to get some glimpse, and I won’t be able to become a policeman as I won’t pass the physical :)

Разписал съм се тази вечер …

(може би това, че слушам “Do the evolution” на Pearl Jam ми помага:) )

Нашата полиция определено и се иска да се върне в милиционерските времена – тия дни министърът е подписал договор със съюза на българските писатели за “…популяризиране на дейността на Министерството на вътрешните работи в писателските издания…”. Други хора вече дадоха забавни идеи за произведенията, които могат да се напишат, в стила например на нещата за Авакум Захов (известни с невероятната си плоскост)…

Има няколко глави от “Задочни репортажи за България” на Георги Марков за неговите срещи с полицията, докато е бил писател, точно с такава цел – да се запознае с работата на милицията и проблемите и, да се покаже пред обществото. Резултатът може да се види в “репортажите” – описание на всичко, с всичките неудобни моменти… Не се съмнявам, че ще се намерят достатъчно продажни писатели, които да пишат празни хвалебствия (чудно ми е кой ще се върже), но ще се намерят (искрено се надявам!) няколко силни души, които просто ще напишат всичко, което са видели. И корупцията, и мизерния живот на обикновените полицаи, и некадърността на системата…

Честно казано, аз донякъде даже харесвам полицаите като теория. Работата им е гадна, между чука и наковалнята, с много натоварване, и за мен един истински честен полицай (ако все пак има такова нещо) е страшно ценна личност. Определено има нужда да се направи нещо за тези хора, като например да не се прави честното им съществуване невъзможно, но това трябва да стане чрез смяна на системата, а не чрез мижав опит за боядисване върху строшената структура…

Трудно ми е да ги защитавам (даже нямам договор с МВР:) ), но си мисля, че ако някой вземе да опише съвсем чисто и пълно живота на няколко РПУ-та в София и провинцията, може би ще стане ясно, че освен “Ушев”, дето е от другата страна на закона, но и някакво количество свестни хора, дето си вършат работата. Може би и ще се намери отправна точка за реформа на системата, ако обществото види добре всичките проблеми на системата отвътре (а не само като крайното проявление, че например полицаите са най-малоумните и опасни шофьори в София например).
(кой знае, може аз да съм твърде романтичен и да считам, че една толкова отговорна структура не може да няма прилично количество свестни хора в себе си?:) )

Така като се замисля, ако можех да пиша, сигурно щях да се опитам да се набутам в СБП да получа достъп до самите РПУ-та и т.н., да видя сам какво е. Не ми се занимава с дребно хулиганство, та да ме прибират често и така да събирам наблюдения, па за полицай няма да ме приемат, не мога да издържа физическия изпит :)

WTF.

Let me start with the constructive offer. People from IDG, especially miss Maltzeva, I’m offering you my services in exchange for two beers (the time it will take me) to set up a normal discussion system for you. Your current one can be shortly described as “shit with gunpowder” – there’s no moderation option, no way to separate the main discussion and the questions from other people and it uses an extremely crappy technology. Georgi Chorbadzhiyski has described perfectly the idea, and I have no problems implementing it for you… The only reason your current system has worked is the low attendance of those discussions.
(I just sent one email to Maria Maltzeva with the same offer)

And why I got so mad…

I got into the discussion from the beginning, but stayed until the moment in which Yavor Kolev sais that not his department has handled the case. I saw no reason for him to get involved in the discussion itself as we all know his technical and other abilities (e.g. the lack of those).

Also it was visible that there’s no way to normalize the discussion, something that happens in the so-called chat of IDG. In the torrents discussion some time ago it was also hard to see the answers from the questions. I have no idea why anyone there might think that a web chat is something good, as most such systems that I’ve seen are 1) ugly, 2) badly written, 3) thankfully, dead.

And after reading the WTF that’s linked in the beginning, the following sentence floated:
(my translation)
“Today’s discussion, with all the harassment and unrestrained words, for me showed the answer for the question in the opic – yes, we need censorship [of Internet].”

I confess, I felt bad. It’s shameful for a journalist to say that there’s need for censorship. It’s idiotic for a journalist in an IT publication to say that there’s need for Internet censorship, it shows a total misunderstanding of the matter – the technical side is a horror (even the Chinese aren’t handling it well), and the juridical part can feed a lot of lawyers for some generations, and damn, we’ve had enough censorship in our country, do we really need more? There are reasons for a journalist to say this – like the fear that Internet as a medium can make them obsolete – but I’ll refrain from assumptions…

WTF.

Нека да почна все пак с конструктивните предложения. Господа от IDG, по-точно г-це Малцева, предлагам си услугите срещу две бири (щото толкова време ще ми отнеме) да ви подкарам свястна система за дискусии. Текущата ви може да бъде окачествена накратко като “лайна с барут” – няма вариант за модерация, няма вариант за разделяне на главните дискутиращи и хората, които им задават въпроси и изобщо се използва бая куца технология. Жоро Чорбаждийски е описал перфектно идеята, аз нямам проблем да ви я реализирам… Единствената причина да ви е вършела работа досега е ниската посещаемост на тези дискусии.
(Току-що пратих и едно писмо на Мария Малцева със същото предложение)

А защо се вбесих толкова от цялата работа…

Влязох в дискусията от самото начало, но останах горе-долу до момента, в който Явор Колев каза, че не е неговия отдел този, който е свършил работа. Не видях смисъл да бъде намесван, при условие, че всички сме наясно с неговите технически и други способности (т.е. с липсата им).

Също така се виждаше, че няма начин да се нормализира тона на дискусията, нещо, което става много често в т.нар. chat на IDG. В дискусията за торентите реално от въпросите не можеха да се видят отговорите, тук се беше получило същото нещо. Изобщо не мога да си обясня защо хората там считат, че web chat-а е нещо хубаво, повечето системи, които съм виждал, са 1) гадни, 2) некадърни, 3) слава богу, умрели.

След което прочетох WTF-то от началото, и последното изречение ми се наби в очите:
“Днешната дискусия, с всички заяждания и невъздържани реплики, за мен показа отговора на поставения най-отгоре въпрос – да, цензура си трябва.”

Признавам си, лошо ми стана. Срамно е за един журналист да каже, че трябва да има цензура. Идиотско е един журналист в техническо издание да казва, че има нужда от цензура в Internet, показва сериозна незапознатост с материята – техническата страна е кошмар (даже и китайците не се справят особено добре), а юридическата може да храни много поколения адвокати, и по дяволите – имали сме достатъчно цензура в нашата малка държава, трябва ли ни още? Има причини, по които един журналист може да каже такова нещо – например страхът, че Internet като среда ще ги направи безсмислени – но не ми се ще да спекулирам по въпроса….

Harry Potter 7 is a good book (finished it today), you can definitely see a progression in the quality of the series :)

It also helps clear one’s head.