татко Крокодил

I spent almost the whole day yesterday lying in bed and being lazy…

Today I worked on a way to connect two offices (some vpns, some optics, fun stuff like this), after which we made a serious meeting about the passed OpenFest 2005. We spoke about a lot of things, and these days everyone is going to describe his/hers impressions and we’ll begin organising OpenFest 2006, there’s a lot to do :)

I found an interesting book today – Domesticating the revolution, I’ll describe it after I read it, it’s mostly about an American who has spent a few years in a Bulgarian village in the period around 1989 and the stuff around it.

Целия вчерашен ден изкарах в излежаване и мързел…

Днес измислях вариант за свързване на два офиса (малко vpn-и, малко оптики, малко такива веселби), след което направихме една сериозна среща за протеклия OpenFest 2005. Изговорихме доста неща, тия дни всеки ще опише собствените си впечатления и ще започнем скоро организацията на OpenFest 2006, има бая неща за правене :)

Намерих си интересна книга днес – Опитомяване на революцията, ще я опиша след като я изчета, в общи линии е наблюденията на един американец, изкарал няколко години в българско село за периода около 1989 и нещата около него.

There’s a mosquito somewhere at home, and when I find it it will die in a really cruel way. I have nothing against its buzzing, the blood sucking (I have 6 litres), but why does it have to itch so much afterwards???

In the evening I bought two books from Slaveykov, one of which is Hitler’s file that was written for Stalin, it will probably be interesting… After that with Bobson and Pisobella we went to a Switzerlandian restaurant to try fondue – turned out to be cheese boiling in a pot, in which you dip pieces of bread. The taste was pretty strong, at least it was too much for me …

Followed a Balkandji concert, I hadn’t gone to one in some time and had a good time (and I think I’ve stretched something in my neck) and sang some parts of the songs (like “Beautiful you are, lass” (I can’t really translate that)) to the proper person :) Valyo managed to tear a string on Kiro’s guitar while playing “Bulgarians”, Kiro at some point went down in the public and played from there, it was real fun :)

Някъде вкъщи има комар и като го намеря, ще го усмъртя по особено жесток начин. Нямам нищо против да си бръмчи, да си пие кръв (имам поне 6 литра така или иначе), ама защо трябва да ме сърби после???

Напазарувах вечерта две книжки от Славейков, едната от които е досието на Хитлер, изготвено за Сталин, вероятно ще е интересно… После с Бобсън и Pisobella се занесохме до един швейцарски ресторант да опитаме фондю – оказа се сирене, врящо в една тенджера, в която си топиш хляб. Вкуса му беше бая силен, и на мен поне ми дойде много…

Последва концерт на Балканджи, не бях ходил от известно време, ама добре си покуфях (и май си разтегнах нещо във врата) и попях някои части от песните им (например “Хубава си, ой, девойко…”) на подходящия човек :) Вальо успя да скъса струна на китарата на Киро докато свиреха “Българи”, Киро по някое време слезе да свири в публиката, весло си беше :)

It’s not a bad thing to have muscle fever sometimes, if you’ve worked for it with someone special … Today I had to attend a meeting to discuss the network security course, but slept through it (that happens if I go to sleep at 5:30 and get up at 10, I’ve then slept through the day). Last night I had some ideas what to blog about, but can’t remember them.

Понякога не е лошо човек да има мускулна треска, ако си я е заработил с приятни занимания … Днес трябваше да присъствам на обсъждането на курса по мрежова сигурност, ама го проспах (така е, като заспя в 5:30 и се събудя в около 10, после цял ден съм заспал). Снощи имах няколко идеи за какво да блогна, ама не мога да си ги спомня.

Through the day I dealt mostly with paying bills – net, electricity … While returning home I met Vladi Hadjiyski and we ate paunch soup in the local pub.

In the evening I cleaned and rearranged my room – it was somewhat like a zen coan, a weird question with a weirder answer…

През деня основно плащах сметки – net, ток … Докато прибирах се видяхме с Влади Хаджийски и хапнахме по една шкембе чорба в близката кръчма.

Вечерта си подредих стаята – беше донякъде като зен коан, много странен въпрос с още по-странен отговор…

One big event in the day was the discovery of a bug that affected marla – sometimes proftpd gets crazy and starts an infinite loop calling futex() … It seemed very weird to me, because I’ve seen the same problem in thttpd, and then I wasn’t really sure where did it come from – it had just showed after an upgrade of glibc and disappeared after I fixed a few other bugs that made it dump core. There’s a bug report about this, but there isn’t an explanation of the reasons for the problem (I mailed a question to the developer about this). The processes themselves weren’t dying after kill -9 , so I rebooted the machine and then stopped mod_delay (some people are saying that’s the reason for the problem).

We made the first gathering of the council of the Open Projects Foundation, where I was just a listener and wrote the protocol (and it was such a protocol that my old literature teacher would’ve recanted me).

While going home I got some kind of a fever, and have no idea why – I ate normally, I don’t have temperature, and there was nothing to overload me… Damn this organism, where’s the debugging console…

Деня беше ознаменуван в откриването на един бъг, засягащ marla – по някога proftpd се побърква и изпада в безкраен цикъл, в който вика futex()… Много странно ми се видя, понеже такъв проблем бях видял веднъж в thttpd, и тогава така и не разбрах точно откъде идваше – просто се беше появил при upgrade на glibc, и изчезна след като оправих няколко други бъга, дето водеха до coredump. Има един bug report по въпроса, но там не пише точния проблем (писах на разработчика да го питам). Самите процеси не умираха и при kill -9 , та ударих един рестарт на машината и след това спрях mod_delay (в който според някои хора е тоя проблем).

Направихме първото събиране на УС на Фондация “Отворени проекти”, където аз бях просто присъстващ и протоколиращ (написах такъв протокол, който би докарал учителката ми по литература да се отрече от мен през “Държавен вестник”).

Докато се прибирах, пак ме втресе, и не мога да си обясня от кво е цялата работа – уж съм ял нормално през деня, нямам температура, нямах и какво да ме тормози… Да му се не види и организма, що няма конзола за debug-ване…

Laziness, laziness…

Nothing interesting happened in the last few days – we made a meeting at home to discuss the Network Security 3 course (which will be most probably taught the next semester), the Climent lecture which we’ll be presenting (Common Vulnerabilities in Web Applications) and some other stuff about ISCECA.

There was IBB today, with fewer than usual people, most of them are hidden somewhere…

I’m reading Vladimir Voynovich these days – “The monumental propaganda” and “Moscow 2042”, the last is a great antiutopia. Both books are sad, with a few fun moments (“I’m not sleeping with everyone – she said – just with the ones that the leadership decides”).

I feel sleepy…

Мързел, мързел…

Не се случваше нищо особено в последните няколко дни – направихме едно събиране вчера вкъщи за обсъждане на Мрежова сигурност 3 (който най-вероятно ще водим следващия семестър), на Климентовата лекция, която ще водим (Често срещани уязвимости в wrb приложенията) и разни други неща около ISECA.

Днес имаше ИББ, което беше пак в съкратен състав, хората са се изпокрили някъде…

Тия дни чета Владимир Войнович – “Монументалната пропаганда” и “Москва 2042”, последното е страхотна антиутопия. Двете книги са доста тъжни, с някои весели моменти (“Аз не спя с когото ми падне – каза тя – а само по решение на ръководството”).

Спи ми се …

The day was continued properly with paunch soup. After that there was the anime meeting, where we went to don Domat, wher until 22 they weren’t serving alcohol (the elections for mayor were today), but after that we made that up (and Bobson wanted to celebrate someone’s birthday with a lot of wine), so now I have trouble seeing the monitor… I’ll drink my fervex and go to sleep.
(thankfully I have a spell checker, otherwise I have no idea what would I’ve written)

Деня беше подходящо продължен с шкембе чорба. По някое време последва аниме среща, която отиде в Дон Домат, където до 22 не даваха пиене, ама после се постарахме да си отпием (а Бобсън искаше да празнуваме нечий рожден ден с много вино), та сега монитора ми се губи… Пия си fervex-а, че не ми е добре, и си лягам.
(добре, че имам проверка на правописа, иначе не е ясно какво щях да напиша)

There’s something really good in going to sleep at 21 and getting up at 9, and reading you mail in bed with the laptop… If just there was someone to bring me breakfast :)

Има нещо много хубаво в това да заспиш в 21 и да се събудиш сутринта в 9, след което да си лежиш с лаптопа в леглото и да си четеш пощата… Само да имаше някой да ми донесе закуска :)

Today I finished the encoding and cutting of most of OpenFest’s video – unfortunately there are a lot of holes, lost files, etc. (I’ll write a howto for next time and will configure the file server for the movies before everything). To this moment everything without the OpenArtCon is 5.7GB, with it it will probably be 7.5G, let’s see where are we going to upload them…

In the evening Boyan and Marieta visited, and spoke a lot – he’s came back, and that’s what I intend to do in a few years…

I keep listening to Bear’s wedding with the headphones on max…
And to append something, because I just saw what has Alex written in her blog about OpenFest – don’t worry that I was exhausted, etc at the fest, this is my favourite condition – grumbling, somewhat tired, overloaded, with more adrenaline than blood and alcohol, with a lot of stuff to do, with problems, solutions, with fun people and with thousands of moments where for almost no time you can think of and implement any joke just for the idea (exactly the way my photo with lying between the laptops happened :) ). These things make the life of an admin meaningful, in the least you can look back and say “Unbelievable, but it worked” :)

How was that, “The hard things we do right now, the impossible ones take some more time” :)

Днес свърших с кодирането и рязането на повечето видео около OpenFest – има доста дупки за съжаление, загубени файлове и т.н. (ще напиша howto и ще си направя файловия сървър за филмите още в началото следващия път). До тук без OpenArtCon нещата са 5.7GB, с него ще станат около 7.5G, да видим де ще ги качим…

Вечерта на гости ми беше Боян с Мариета, и си поговорихме на дълги и на широко – той се прибра, и аз мисля да направя същото след известно количество години…

Продължавам да си слушам Меча сватба с пълна сила на слушалките…

И да добавя нещо, понеже ей-сега видях какво е писала Алекс в блога си около OpenFest – недейте се притеснява, че съм бил изтощен и т.н. на OpenFest, на мен това ми е любимото състояние – крив, леко уморен, натоварен, с повече адреналин отколкото кръв и алкохол, с много неща за правене, с проблеми, с решения, с весели хора, и с хиляди моменти, в които можеш за отрицателно време да измислиш и реализираш някоя дивотия само заради идеята (както реално стана моята снимка с излежаването между машините :) ). Ето такива неща правят живота на админа смислен, най-малкото защото може накрая да погледне назад и да каже “Стана бре, да не повярваш” :)

Как беше, “Трудните неща правим веднага, невъзможните отнемат малко повече време” :)

This evening Bulgara made a really incredible concert in Bulgaria hall, with Milcho Leviev (this guy is simply amazing), Eva quartet (who sang really good) and Mangasarian brothers (who were boring). They played great as usual, too bad that the hall wasn’t of the needed kind – this isn’t music that you can really listen to while sitting :)

I bought the album (e.g. the cds were bought out before I got there, so I bought one from Niki Bachiyski (e.g. I threatened him with slow and painful death if he refused)), and right now I’m listening to it – but it seems a bit weak after so much listening live :)
(noteL on good headphones turned up to the max it sounds right…)
(we have also a video recording of the concert, but first we have to check if we’re even allowed to distribute it)

I’m still reading Pelevin’s book (damn laziness and lack of time), it gets weirder and weirder… I finished the novel in the beginning, now I’m reading the first story, and the link between them is pretty strange :)

Тази вечер Булгара направиха един невероятен концерт в зала България, с Милчо Левиев (тоя човек е просто невероятен), Ева квартет (които пяха доста добре) и братя Мангасарян (които бяха скучни). Свириха страхотно както винаги, жалко че беше такава залата – това не е музика, дето лесно се слуша седнал :)

Купих си албума (т.е. те дисковете бяха свършили преди мене, та изкупих на Ники Бачийски едното копие (т.е. заплаших го с бавна и мъчителна смърт, ако не го даде)) и в момента го слушам – ама някакси много лек ми се струва, след толкова слушане на живо :)
(бележка: на хубави слушалки усилено до край се чува точно както трябва…)
(имаме и видеозапис от концерта, но трябва първо да видим дали изобщо можем да го разпространяваме)

Все още чета книгата на Пелевин (пуст мързел и липса на време), все по-странна ми става… Свърших романа в началото, сега съм на първия разказ, и връзката м/у тях е наистина шантава :)