Лежа си на терасата в спалния чувал, прикрит донякъде от един чадър, с лаптопа, и слушам концерти за пиано на Рахманинов. Вали, святка добре, а до мен има бутилка с малко ракия и друга с вода. Или WTH ми е повлиял лошо, или просто имам желание за нещо такова :)
(ситуацията ми напомня на част от един любим мой комикс, Yokohama Kaidashi Kikou, който най-добре се чете на фона на Рахманинов).
Може би ще остана да спя тук.
Май това трябва да го напиша и тук, не само в коментари напред назад…
Не е лошо да имаш избор, фактически избор има винаги (просто понякога единия вариант е много по-лош). Това не значи, че вариантите, които се предлагат за избор, са правилни, както е с случая с бунището в Суходол и затрупването на София. Нито епидемията тук, нито отравянето на хората там (и малкото полицейско насилие) са особено умни неща. Реално нито едното от двете не е правилно, и решението е да се потърси откъде идва проблема, и да се реши там – не да се лекуват симптомите…
(Не отричам, че понякога лечението на симптомите върши работа. Просто не е много често.)
Аз поне не мога да обясня централния проблем – мога да кажа, че е в община София, но за съжаление нямам много досег с локалната политика. Ако някой има желание, може да напише нещо по въпроса.
Какъв хубав порой се изля…
Реших да напиша каквото ми е на акъла, да видим какво ще излезе…
(кратко отклонение – пак се появи идиотски спор, тоя път в блога на Весо, за електронния подпис и т.н. Отказах се пак да отговарям – няма смисъл да спорим за глупости заради няколко малоумни и неясни закона.)
Това наистина трябваше да го напиша преди изборите, за да изясня цялостната си позиция, само че не ми беше до него… Сега обаче навън вали, а аз имам няколко много хубави книги, в които да се заровя, и е по-добре да свърша с писането преди това :)
Всички изглежда са свикнали с идеята за делегирането на отговорност. Изборите по принцип са точно това – даваш отговорността за управлението на държавата в ръцете на определени хора. Проблемите обаче са няколко…
На първо място, няма на кого да се вярва за нещо такова. Повечето ни политици са доказано некадърни, а днес при един разговор в общи линии не можахме да се сетим за нито един честен политик в момента… Не че нещо се е променило отпреди 15 години, просто всички се доказаха, че не стават :) Много добре за това говори факта, че няма преизбрано мнозинство (а още по-добре говорят резултатите от последните избори, особено ниската активност, въпреки цялата пропагандна кампания).
На второ място изобщо не е ясно каква власт се дава на тези хора, и каква отговорност трябва да поемат – изобщо няма да се изненадам, ако много хора са гласували просто за да участват в томболата :) В общи линии много от хората например не са наясно с това какво точно ни чака при присъединяването в ЕС, а това е основна част от програмите на партиите (не ми е сега до тази тема, но който се интересува, да разгледа проекто-закона за електронната търговия и директивите, по които е писан, като един прост пример). Голяма част от хората директно се манипулират с бира, кебапчета, лъжи, и безплатни прожекции на третия епизод на “Междузвездни войни” (ако някой иска, може да направи компилация от всичките простотии, изсипани около агитацията). Пак си спомням за “моралното влияние”.
Трето, в крайна сметка всички чакат някой да ги оправи. Имам едно особено чуство, че и доста хора по подразбиране са се хванали за палците…
А оправянето си е лично наша работа. Държавата са хората в нея, не бандата мародери, които си мислят, че я управляват. Има един път за решение – всеки да прави нещо, което да подобрява донякъде ситуацията, в област, в която го може. Спасяването на света не е работа за пълен работен ден – то в общи линии е хоби на хората, които искаме по-добър свят :) От него не може да се живее, но си струва да е цел в живота. Нали сте чували, че “Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се”?:) Е, и ние трябва да се научим да плуваме, а не да чакаме спасителката на плажа да дойде и да ни измъкне.
Една идея за всички – намерете нещо, което не ви харесва, и отделяйте малко време да го промените. Няма значение какво е, никой и не ви задължава – но все пак може да се получи нещо просто по-добро :)
(което ми напомня, имам идея за курс по стил, писане и изобщо български език във ФМИ. Идея си нямам кой може да го води, но мисля да напиша един начален конспект. Как ви звучи?:) )
Надявам се или да няма следващ път, в който да пиша по политически и подобни теми, или да имам директни идеи за промяна. Дано да е първото :)
Жоро ми прати URL към снимките от сватбата – общо 3GB са… Направо страшна работа, Антон се е изснимал.
Вечерта имахме събиране за да обсъдим Open-culture.net, и беше интересно – ще има промени по сайта, ще има и хранилище за файлове, качени от потребителите, и най-вероятно ще го преместим на друга машина. Направихме един списък неща за вършене, както и mailing list за вътрешни цели. Веселата част на обсъждането беше играта с Василий (едно 30-40 дневно коте), и пиенето на абсент (мммм).
Много хора пишат в блоговете си – гласувайте, та гласувайте. Реших да напиша нещо за моята позиция, понеже никъде не видях нещо подобно…
Теорията гласи, че по принцип ако съществува партия, която е хубава, добра, и може да свърши работа (каквато нашата история добре ни е показала, че няма), тя би трябвало да събере най-много гласове, да спечели изборите, и “да ни поведе към светлото бъдеще”. На практика обаче такава партия няма, на практика гласуването се влияе от огромни маси, които са манипулирани лесно (на моменти си мисля, че бих могъл да се занимавам с това, ако не ме беше гнус).
Мисля, че съм споменавал на много хора историята с дъсчицата, която се раздава в момента из разни части на България – дълга е точно толкова, че като се постави на бюлетината, да се маркира с химикал точно нужната партия. Не ми е толкова до това, че ще гласуват неграмотни и неразбиращи хора, яд ме е, че даже и изборния закон се манипулира само и само някой да дойде на власт…
За мен гласуването е подкрепа на цялата текуща система на корупция и използвачество – партиите се борят за власт, а не за отговорността, която трябва да поемат, и фактически няма наказание за преебаването на народа 4 години – има няколко разстреляни политици само заради вътрешни кавги… Аз лично отказвам да участвам в това – ако реша, че трябва да направя нещо, няма да е по-този начин, мразя мерките, които само те залъгват, че си свършил нещо.
(помислете само – възможно ли е да се гласува против някой? Ако ви е интересно, погледнете системата на Debian…)
Излезе Debian Sarge! Основния въпрос, който ми се задава, е “Кога ще го полеем”…
(Има ISO image-ове на d.linux-bg.org. Докарват около 20-30mbps отгоре в момента :) )
Прочетох 3ти том на Генчев, започвам 4ти, и мисля все пак да прочета по някое време и “Фашизмът” на Желю Желев (намерих го на файл, сега остава да го оформя и разпечатам). Това май са типа книги, които просто трябва да се прочетат, като полезен източник на информация.
Тия дни майка ми ми е на гости, има кой да ми готви, не мога да отрека, че е много приятно :) Чудя се, ако тя обясни рецептите на Велин, дали той ще се заеме с тяхната реализация?:)
Най-накрая взех едно важно решение – нямам семейство… Имам брат, майка, баща, но семейство – не, просто някои неща ми лазеха по нервите в последната една година, и най-накрая реших, че не искам да имам нищо общо. Съответно трябва да си прибера едно количество документи, да си поема сам счетоводството (а как мразя бумащината), и всякакви такива неща, но не съжалявам, крайно време беше.
Разбира се, ще има още малко разговори по темата, но няма да повлияят – като реша нещо сериозно, не се отказвам лесно.
Каквото не ме убива, ме прави по-силен :) А и съм оптимист – още даже не съм си запазил място в гробищата (хрумна ми нещо, ако ме хванат посред нощ да се разхождам там, как ли ще реагират пазачите, ако кажа, че съм си търсел подходящо място?:) ).
Чорапи.
Те трябва да са осмото чудо на света. И съм сигурен, че в бъдеще физик, информатик и математик ще издадат изследване върху тях, и върху тоталното им незачитане на основни моменти от теорията на вероятностите. Например, аз поне до сега не се сещам да зъм прал чорапи, и те да са били четен брой. НИТО един път. Може и специално да ги слагам 2 по 2 в торбата с прането, но в крайна сметка, като ги сваля от простира, са нечетен брой, и доста често не остава само един самостоятелен чорап, а няколко…
А може и да се включи и някой биолог в изледването, и да открият или че чорапите са живи създания, или че съществува някакво Чорапено чудовище, което ги яде (и което може да се окаже подходящо за плашене на малки и големи).
Не бива да се забравя и невероятното забавлени по чифтосването на чорапите, което включва спомняне на последните няколко места, на които съм оставил единични чорапи, и дълги упражнения по pattern matching, когато имам пред себе си 20 черни чорапа, които обаче се различават по материя, дължина, и дявол знае още какво. Това не е проблем само на черните чорапи, му/другото, просто защото след достатъчно пране цветът на всички клони към странна комбинация от синьо, зелено и черно.
Ако/като имам деца, може да ги забавлявам с чифтосване на чорапи – и без това отнема доста време…Може и с тях да се получи същото, което ставаше вкъщи, което най-точно може д се изрази с фразата “Твоят шкаф с чорапи е и мой” (което включва и забавни неща като промъкване в ранната сутрин в нечия стая и тихо ровене в някое чекмедже с надеждата да се намерят 2 еднакви чорапа, които да ти стават).
Чорапите ме докараха една сутрин до това да наругая реалния свят, че в него няма grep.
И за пореден път ме накараха да осъзная какво ужасно мрънкало съм, извинявам се на всички, прочели това :)
(аз отивам на лов за Чорапеното чудовище)
И все пак, за да има някакво смислено съдържание, да спомена, че RIPE ми отговориха с readme файла, който бях чел, и което им обясних. Също така се наложи (пак) да си оправям кирилицата, и трябва да пратя bugreport до debian по въпроса, да видим какво ще излезе. И като последно – режимът ми почти се оправи, станах в 4:30 , сигурно няма да заспя днес на лекцията по мрежова сигурност :)