Навън пак се е спуснала страшна мъгла, която реших да изкомбинирам с гасене на всички лампи, My kingdom на F.S.O.L. (разпънатия вариант е 6 части) и после целия Dead Cities, и излягане с лице към прозореца…
А навън се виждат като малки светлинки уличните лампи, като дупки в един бял мрак.
Most of the time if I feel so bad I just leave notes to blog when I get sober.
This time I feel that I shouldn’t leave that to the hang-over.
The day was horrible. At some moments I was feeling like killing Zoa (who woke me up at 9, 3 minutes after the alarm of my phone), mostly because he shouted at me for a lot of stuff I had nothing to do with and a few more that I had… After all this crap I just sent my question for a vacation for the next day and I planned getting really drunk.
(I really hope he also did that, it might help him with the nerves)
After work here’s what I did in no particular order:
Went to IBB.
Got really drunk, right now the monitor is trying to run away.
Spoke on some really important things with my love.
Saw Dimiter Vasilev, who gave me the CD with Kultur Shock that I ordered and we weren’t able to talk a lot, this has to be corrected.
Spoke on some work-related stuff with Vlado Karavelor and some other people.
Chewed on some mathematical problem with chervarium and some other people (a parametric equation with ~6 parameters, if someone is interested, I can explain it).
When going home I spoke with Delian and some other people about the university education in Bulgaria, we really need to finish that talk, and I have to publish at least my opinion on the courses we do.
По принцип в това си състояние просто оставям бележки, по които да блогна, когато изтрезнея.
Обаче по някаква причина не искам да оставям това на махмурлука.
Денят беше ужасен. На няколко пъти да утрепя Zoa (който ме събуди сутринта в 9, 3 минути след алармата на телефона ми) и който успя да ми се навика за няколко различни глупости, с които нямах нищо общо и за няколко, с които имах… Накрая след цялата работа си пуснах молба за отпуска за следващия ден и си планирах напиване до смърт.
(дано и той го е направил, може да му помогне за нервите)
Аз след работно време свърших следните неща (не задължително в този ред):
Отидох до ИББ.
Напих се доста добре, монитора ми бяга.
Говорих си някои важни неща с моята любов.
Видях се с Димитър Василев, който ми даде поръчаното CD с Kultur Shock, и не можахме да поговорим, това определено трябва да се поправи.
Говорих по малко работа с Владо Каравелов и разни други хора.
Дъвках с червото и още няколко човека една задача от математиката и счетоводството (параметрично уравнение с около 6 параметъра, може да го разкажа, ако има желаещи).
На прибиране си говорих с Делян и някои други хора на тема висшето образование и работата в България, това определено трябва да го доизговорим, както и аз да опиша мнението си за нашите курсове тук.
I’m starting to be anti-social again.
(not that it’s bad :) )
I didn’t go to lunch with the others, because I decided to fight some problem, after which I went to the pizzaria and ate quietly with the book. For some reason I spent most of the day with minimal human contact, thinking on some stuff and quietly working, and at some points working with some people…
And now I’m sitting here after dinner with the glass of whisky, I switched to Irfan from Isihia some minutes ago, and I’m resting quietly.
p.s. I’m reading “The Fountainhead” by Ayn Rand, she’s good at showing her ideas, but the characters in the book seem a bit made-up, at least a part of them.
p.p.s. “The curse of the frog” by Emil Andreev turned out to be a really great book.
Пак почвам да се усещам в анти-социалност.
(не че е лошо :) )
Не обядвах с хората, понеже реших да боря някакъв проблем, след което се замъкнах до отсрещната пицария и си хапнах на тихо и спокойно с книжката. Изобщо по някаква причина изкарах деня с минимални човешки контакти, с обмисляне на разни работи на тихо и от време на време занимания с някои хора…
А сега си седя след като съм хапнал с чашата уиски, смених преди малко от Исихия на Irfan, и си почивам тихо.
п.с. Чета в момента “Изворът” на Айн Ранд, добре си предава идеите, въпреки че героите поне на мен ми се виждат малко измислени, поне част от тях.
п.п.с. “Проклятието на жабата” на Емил Андреев се оказа наистина добра книга.
This is some kind of sysadmin curse …
I woke up at 10, drank some water, took a leak, and then started the laptop to read the morning mail before I go to the bathroom – a normal and nice Saturday morning (especially with the fog outside). After which my phone rings, Megalan are calling me to change my IP address… So I logged in, edited network/interfaces, set the new address and tested it, and fixed the places I had it in dns, etc… And the dhcp of these people is only for their clients with rfc1918 addresses.
And how not to remember one conversation on icq (quoted with permission):
(10:39:55) krkodil: you’re definitely trying hard, if I was drinking so much, I’d be dead :)
(10:40:29) elen: and if I worked as much as you I’d be dead :P
Това е някакво админско проклятие …
Ставам си аз в 10, пия една вода, пускам една такава, паля си лаптопа да си видя сутрешната поща преди да вляза в банята, изобщо – едно нормално и приятно съботно утро (особено с мъглата навън). След което ми звънва телефона, от Megalan се обаждат да ми сменят ip адреса … Та аз си се логнах, редактирах си network/interfaces, пуснах се с новия адрес, оправих се дето бях описан по dns-и и т.н… А на тия хора dhcp-то им е само за хората с rfc1918 адреси.
Направо си спомням един разговор по icq (цитиран с позволение):
(10:39:55) krkodil: ти определено се стараеш, аз ако пиех толкова, да съм умрял :)
(10:40:29) elen: а пък аз ако бачках колкото теб да съм умряла :Р
The new marla is a fact from some time, so I decided in the end to tell the facts around it and the thanks:
First I want to mention the Open Projects Foundation, who took the administrative part of the job, a part I’m not very good at (moderately speaking).
And of course, the people who donated :) A lot of them on OpenFest, the rest by on-line banking, some of them in cash, I’ll put them here with their initials, and whomever doesn’t have problems with telling his name, PLEASE write to me, so I can change it:
(there’s no order)
G.G.
T.A.M.
D.V.
Z.K.Ts.
A.O.S.
P.P.K.
M.S.R.
G.N.
E.T.V.
P.B.K.
Linda Alexandrova Alexandrova
K.B.D.
T.N.
D.L.
Anton Todorov
Marian Marinov
… and a lot more, whose name is missing in the docs I have and I have forgotten – PLEASE, send me an email :) When the list is finished, it will be uploaded at the main page of the machine.
From donations 1610 leva were gathered, the rest was equal parts from Boyan and me – which looks like a good result to me :)
(and the machine is pushing the traffic and doesn’t really feel the load :) )
Новата marla от известно време е факт, та реших най-накрая да спомена фактите около дарението и благодарностите:
Първо искам да спомена фондация “Отворени проекти”, че поеха тежестта на административната част, която аз не умея (слабо казано).
И разбира се, хората, които дариха :) Много от тях на OpenFest, останалите по банков път, някои на ръка, смятам да ги изброя с инициали, а който няма против да спомена името му, МНОГО МОЛЯ да ми пише, за да го променя:
(няма определен ред)
Г.Г.
Т.А.М.
Д.В.
З.К.Ц.
А.О.С.
П.П.К.
М.С.Р.
Г.Н.
Е.Т.В.
П.Б.К.
Линда Александрова Александрова
К.Б.Д.
Т.Н.
Д.Л.
Антон Тодоров
Мариан Маринов
…и още други, които им няма името в преводите или съм забравил – пишете ми, моля ви:) Като се финализира списъка, ще го кача на главната страница на машината.
От дарения се събраха 1610 лв, останалото беше в общи линии по равно от Боян и от мен – което поне според мен си е доста добър резултат :)
(а машината си бута съвсем спокойно трафика и не усеща натоварването:) )
I survived :)
Saturday the whole company went to a team building in Cigov Chark. There were some problems with finding the way, but we reached it, and at noon we started drinking…
It was great. We got drunk, we sang (my voice went out completely), we did a lot of crazy stuff, and the photos and movies from the cameras were classified :) I’ll just say that chervarium will have to protect himself on the next such event, not to be reached by the revenge of some people …
I got plenty of sleep (as possible only in the mountains), I wonder if I can find a way to make the atmosphere the same in my room …
Another interesting thing – in a pub in Cigov chark we found some great tripe soup and some horse meat, so I ate one horse steak, which turned out to be pretty good.
Оцелях :)
Събота фирмата се занесе на team building в Цигов чарк. Имаше малко обърквания с пътя, но стигнахме живи и здрави, и по обяд почнахме с пиенето…
В общи линии беше приятно изкарване. Напихме се, пяхме (моя глас съвсем замина), свършихме купища простотии, а за снимките и клиповете от апаратите се взе решение да се пазят като основна фирмена тайна, че са невероятни компромати :) Само ще кажа, че на следващото такова събитие червото трябва да се барикадира някъде, за да не го настигне отмъщението…
Аз се наспах страхотно (както само на планина може), чудя се дали не мога да си измисля някакъв такъв вариант за създаване на планинска атмосфера в стаята :)
Друго – в една кръчма в Цигов чарк намерихме страхотно шкембе и конско месо, та хапнах едно конско филе, което се оказа доста приятно.
OOOOooooooooooooooy mastika mastika!
Kultur Shock came, played and blew us away.
They played from their hearts, their souls and whatever they had, played incredibly good and the music got to everyone. At some point the floor was slippery because of sweat (and I stopped sweating, everything I had had gone out). The moshing was going with full speed, most of the time there was someone doing crowd-surfing, there was always clapping and singing with the songs…
Looking at it, no words can describe how wild the whole event was (like how everyone sang and danced on “Mastika”, how everyone was jumping on “Sarajevo”, etc…). The consequences for me are shoes that look like a pack of wild boars has gone through them, some scars, dehydration and I’m just blown away…
(and it turned out that the high-pitched vocals that sound like female ones are sang by the bass guitarist – Masa Kobayashi)
I managed to get home, to shower and shave and I’m thinking about sleeping like the dead.
ООООоооооооооооооой мастика мастика!
Kultur Shock дойдоха, свириха и ни размазаха.
Свириха от сърце, душа и каквото още имаха, свириха адски добре, а самата им музика просто действаше на всички. По някое време пода беше станал хлъзгав от пот (а аз спрях да се потя, каквото можеше ми беше излязло). Погото беше с пълна сила и с голям обхват, почти постоянно някой биваше носен на ръце, постоянно се пляскаше и пееше с песните…
Реално погледнато, думите трудно могат да опишат колко диво беше цялото събитие (например как се пееше и танцуваше “Мастика”, как се скачаше на “Сараево” и т.н…) . При мен последиците са кубинки, през които все едно е минало стадо глигани, малко белези, обезводняване и като цяло съм абсолютно размазан…
(и се оказа, че високите вокали, дето звучат като женски ги пее басиста – Маса Кобаяши)
Успях да се прибера, да се изкъпя и избръсна и смятам заспа като заклан.
This is a funny story…
I was working quietly at home and decided to send an email to a customer which I forgot through the day (and because at some point I totally blocked), so I’m clicking ‘send’, and ‘mail.where-i-work.org connection refused’ gets displayed… I ask Voland if he’s doing something to it, but he’s not – so I try some other stuff and then I see that almost everything except port 80 is filtered, and tcptraceroute looks like this:
vasil@lyra:~$ tcptraceroute marla.ludost.net 22 Selected device eth1, address 192.168.9.8, port 44833 for outgoing packets Tracing the path to marla.ludost.net (194.12.255.250) on TCP port 22 (ssh), 30 hops max 1 192.168.9.1 10.166 ms 1.297 ms 1.376 ms 2 85.187.137.65 4.555 ms 3.457 ms 3.061 ms 3 85.187.137.65 2.836 ms !p 3.225 ms !p 3.770 ms !p
So what now… I called megalan (good thing that they had their phone number on their site, and port 80 was open :) ), so I explained the situation to them and the exact result from the traceroute, so the guy after while told me – ok, we can’t see a problem on our side, and now we’re deep in one client renumbering and we’re really sorry, but can’t really pay a lot of attention to you… So I understood their pain, routed my traffic through the VPN I have to marla (which runs over UDP :) ), and I kept working :) But I can’t remember seeing this kind of filter, returning port unreachable :)
Е това си е убийствена случка…
Работя си аз тихо и спокойно вкъщи, решавам да напиша един mail до един клиент, дето съм го забравил през деня (и защото на работа по едно време тотално изключих), та удрям аз ‘send’, и ми избива с грешка ‘mail.детоработя.org connection refused’… Питам аз Воланд дали не прави мизерии с mail сървъра – ами не, та решавам аз да видя едно-две други места, и откривам, че потчи всичко без порт 80 ми се филтрира, а tcptraceroute изглежда ей-така:
vasil@lyra:~$ tcptraceroute marla.ludost.net 22 Selected device eth1, address 192.168.9.8, port 44833 for outgoing packets Tracing the path to marla.ludost.net (194.12.255.250) on TCP port 22 (ssh), 30 hops max 1 192.168.9.1 10.166 ms 1.297 ms 1.376 ms 2 85.187.137.65 4.555 ms 3.457 ms 3.061 ms 3 85.187.137.65 2.836 ms !p 3.225 ms !p 3.770 ms !p
Ха сега де… Звъннах на megalan (добре, че на сайта им има телефона, а порт 80 работеше :) ), обясних с 2 думи ситуацията и какво точно ми дава traceroute, след което човека след малко каза – ами при нас не се вижда проблем, а и освен това в момента сме затънали в един клиентски renumbering и много се извиняваме, ама не можем да ви обърнем внимание … Разбрах им болката, route-ирах се през VPN-а, който имам до marla (който е в/у UDP все пак :) ), и си работя :) Ама такъв филтър скоро не бях виждал, да връща port unreachable :)
I shouldn’t be allowed in bookstores with my wallet…
Today Francky showed me a bookstore at the corner of Vitoshka and Patriarha (on the other side of Apteka) if Helicon – a nice basement with three floors of books. The result was two hours there, 4 books and 95 leva spent…
The books are “The Fountainhead” by Ayn Rand (about time I read it), “ANTIcorruption/ANTIeducation” (a collection-research on the corruption in the University education in Bulgaria), “Mythology of the transition” by Alek Popov (I’ve been thinking about reading something by him) and “Diary” of Stefan Tanev (the head editor of “Utro” (“Morning”) newspaper, the diary is from 1911 to 1944). My backpack had trouble fitting them all, and my back is still complaining (in the backpack I also had the laptop).
At least I’ll have what to read for a while :)
Трябва да ми забранят да влизам в книжарници с портфейла си…
Днес Франки ми показа една книжарница на ъгъла на Витошка и Патриарха (от другата страна на Аптека) на Хеликон – едно приятно мазе с три етажа книги. Резултатът беше 2 часа висене, 4 книги и 95 лв изхарчени…
Книгите са “Изворът” (“The Fountainhead”) на Айн Ранд (време е да го изчета), “АНТИкорупция/АНТИобразование” (сборник-изследване на корупцията във висшето образование в България), “Митология на прехода” на Алек Попов (от известно време се канех да го зачета) и “Дневник” на Стефан Танев (главен редактор на вестник “Утро”, дневникът е от 1911 до 1944). Раницата ми едвам ги издържа/събра, а гърбът ми се оплаква (в нея беше и лаптопа).
Поне ще имам какво да чета за известно време :)
The women are not exactly human…
I woke up in the morning (e.g. around 12:3), a bit hazy, and I heard some noise from the living room (after I took out my earplugs). I went to see what’s happening, and found the sight of Mira, Dobromira and Zoa painting (and they had painted the place around my machine in green :) )… Because of that I also had to empty up my book case, so it could be moved (and looking that the pile of books, seems like that I have at least 1.5 cubic meters of books).
Това жените не са съвсем като хората…
Събуждам се аз сутринта (т.е. около 12:30), леко отнесен, и чувам някакъв шум от хола (след като съм си свалил тапите за уши). Отидох да видя какво става, и открих забавната гледка как Мира, Добромира и Zoa боядисват (като бяха боядисали около мястото ми с машината в зелено :) )… По случая и се наложи да си изпразня библиотеката, за да може да я преместим (и като гледам купчината книги, трябва да имат поне 1.5 кубични метра).
Yesterday we celebrated Vlado Karavelov’s birthday – he’s 30 now, congratulations and may he grow in whatever he wants :)
(and I again was able to think up a really idiotic present, but he only hit me on the head with it :) ). At the birthday itself I met Delian and we were declared couple of the night, because we stayed for some hours in a corner and talked :)
I fixed 4-5 more problems on marla that had shown up because of the migration – I really should’ve compiled a list of things to test, but I’ve been so tired in the last months that it affects my planning skills…
Also next week we’ll be having a team building. I’m looking desperately for a spare liver…