татко Крокодил

Петък (28.07), Кривото в мазето след 19:30.

Sysadmin day тая година се пада на 29ти юли (петък). Сбирка – “Кривото” на ъгъла на “Дондуков” и “Будапеща”, след 19:30, в мазето, запазил съм няколко маси.

(това го пиша в доста насмукано състояние, да се приема за оправдание за грешките)

Сутринта започна с лекция за full-body scanners, т.е. скенерите, които от известно време се ползват на американските летища и разни други места за разглеждане на пътниците. Хората бяха разгледали един от скенерите (Rapiscan Secure 1000), който работи с backscatter рентгенови лъчи. Нещата, които разказаха са, че:
– скенерът не генерира достатъчно радиация, за да е опасен (нивата са съвсем мижави), и като цяло не е лесно да е пипне така, че да е опасен;
– има начин да се подслушва донякъде образа, който вади, извън самия скенер (почти като подслушването на нечий монитор, като се знаят периодите на хоризонтално и вертикално сканиране и като може да се уловят отдалече разсеяните лъчи);
– оригиналният софтуер може да записва картинки (на ДИСКЕТА), твърди се, че тоя на TSA нямал тая функционалност;
– има вариант да се атакува машината, т.е. да се пренесе през нея нещо, което трябва да хване, по няколко начина (например като се направи да е само спрямо фона и да не се различава от него, или като се нанесе по тялото и да не се отличава от него, в случая с пластичния експлозив).
Този тип машини в момента не се ползват от TSA, понеже са искали да се отърват от гледането на “голи” хора, и софтуера да казва “еди-къде-си по човека има съмнителен обект”, а още никой не е успял да го напише (и звучи като доста безнадеждна задача).
Имаше и други забавни моменти, например как са си купили машината от ebay и се опитват да се снабдят с машина от другия вид (ако не се лъжа, с милиметрови вълни), за да изследват и нея.

Let’s build a quantum computer не беше лошо, в общи линии беше някакъв малък увод (непълен) в квантовите компютри и как човекът за две години като дипломна работа е сглобил 2-qubit-ов компютър, който работи при около 10-13 градуса по Келвин.

Между останалите лекции се засякох с Филип Пепс (от FOSDEM) и си говорехме с него и още някой по темата за техните видео записи и мрежата им, и как може да им потрябват hack-ове от типа на опъването-на-кабели-като-за-български-internet (лепена оптика с duct tape по стените, например). Има шанс да ходя до там да се забавлявам догодина…

Лекцията за NORX/Caesar беше за един конкурс за authenticated encryption, шифър с метод за прилагане. Представиха конкурса и техния участник (който изглежда интересен, но е цял шифър с метода и бая ме притеснява), направен със съвсем прости операции и като цяло доста по-прост от доста блокови шифри, които съм виждал.
Странно ми беше, че конкурса е за метод за прилагане И шифър, т.е. не просто за за метода (като нещо, което да замести GCM/CBC и компания), та за това голяма част от участниците просто ползват AES.

Лекцията за ядрените оръжия беше леко забавно, но в нея нямаше нищо, което го няма в wikipedia.

Докато си почивах, се запознах с човека от totalism.net, в общи линии hackerspace на един остров не-съвсем-в-нищото, където има net, топло е и човек може да си работи и почива спокойно, като даже не излиза особено скъпо. Bandwidth-а им не е много, но ако някой ден реша да ходя на “почивка”, може да е там…

Последва стандартния whisky workshop, на който се насмуках прилично. Харесах си сериозно само едно уиски, някакъв странен edition на glenfarcas, дето беше cask strength, 60 градуса и с истински вкус/
аромат.

Гледах лекцията за Computer science in DPRK (т.е. по темата Северна Корея), имаше интересни моменти – как имат клон на OSX с превод (почти на принципа, на който нашите хора едно време крадяха и превеждаха софтуер директно в binary-тата), как имат таблет с аналогова телевизия, клон на andoid с patch-нати app-ове (и добавени, като например един с речи на лидерите им). Като цяло доста полезна гледна точка (лекторът беше водил лекции там в един от университетите).

А лекцията за exploit-ването в perl беше адски забавна, как явно самите хора, които ползват perl не схващат някои негови кривотии и как самият език не се държи по очаквания начин (т.е. как реално погледнато някои неща в него се държат като в shell script, а не като в LISP) и какви адски забавни атаки могат да се получат (например, да се пробута аргумент който като се предаде на функция, да се приеме като два аргумента и да избута тия след него). Аз лично се смях с глас…

(отдавна се каня да го напиша)

Преди някакво количество години бях решил да пробвам различни уискита (след като Велин поиска за една работа да му се плати с една бутилка Ardbeg, щото му беше станало интересно), бяхме седнали в един бар в студентски град (“Masterpiece”, имат огромна колекция), бяхме отворили wikipedia и гледахме статията за Islay. След като нямаха Laphroaig, ми сипаха един Lagavulin и аз толкова се влюбих в него, че в следващите дни си намерих доставчик на едро, и когато се изнасях от предната квартира открих, че имам около 1 куб. метър кутии от него.

С годините тествах различни неща и открих, че в крайна сметка човек след като мине на пушени уискита, другите не са му интересни. Също така по-трудно се попада на ментета, и от тях глава не боли (а съм изпивал бая…). Ето малко бележки по нещата, които съм пробвал, ако някой иска повече информация, Iain Banks е писал книга по темата – “Raw Spirit” (питали го “не искаш ли да обиколиш Шотландия, да пробваш всичките уискита и да напишеш книга, и той в първия момент си помислил, че се шегуват с него. Всички, на които казал после го питали дали не иска помощ…).

Пушените уискита идват основно от Islay в Шотландия (малък остров с малко хора и много алкохол). Това, което най-лесно може да се намери от там по нашите магазини е Lagavulin и Laphroaig. Аз съм тествал:

Ardbeg – много торфено и доста остро. Някои хора много го обичат, аз не толкова. Имам един Ardbeg Corryvreckan, който е доста по-мек и който е печелил уиски на годината преди 2-3 години, и се хареса доста на последния запой вкъщи.

Laphroaig – Хората се делят на два лагера, има такива, дето го харесват и такива, дето не (аз съм от вторите). Пак е доста остро, малко по-малко от Ardbeg-а.

Lagavulin – първото ми любимо уиски. По-меко от Ardbeg и Laphroaig, много опушено, с истински, пълен вкус. Много хора казват, че им мирише на терпентин/доктор/акварелни боички (за другите какво казват, не ми се ще да мисля), но като цяло за мен то е централния вкус на уискито от тоя остров. Води се май едно от най-опушените уискита там (като изключим някои неща като octomore).

Kilchoman – това е най-новата дистилерия на острова, и определено ми станаха новото любимо питие от там. Kilchoman machir bay има още по-приятен аромат от Lagavulin-а, пак е меко и като цяло се пие с голямо удоволствие.

Octomore е един странен експеримент на дистилерията Bruchladdich, направили са най-опушеното възможно уиски. Има мярка за опушеност, ppm (parts per millon) на фенолите, и Lagavulin е 45ppm, Octomore 3 е 152ppm. Има няколко версии, като моите любими са 3 и Comus (5 горе-долу ставаше, новите – 10 и т.н., вече не стават). Също така са по около 60 градуса и много точно може да усетите първата глътка как си прави път през вас.

Bruchladdich имат още много други различни неща, например едно Cuvee (неопушено), ама те искат още research от моя страна.

Горе-долу това са тези от Islay, които са ми били интересни. От опушените има още едно, което много ми хареса – Glen Els Ember – немско уиски, пушено на дърво, провах го на CCC конгреса миналата година, и което трябва да се намери начин да се внася в България.

Имам и някакво количество не-опушени неща, които държа основно за други хора – основно Cardhu, на което аз викам “дамско уиски”, щото го пият основно девойките, дето не харесват пушеците.

(за мен най-голямото предимство на това пиене е, че всъщност върши много хубава работа за борба с вътрешния ми алкохолзъм. Не мога да седна да пия ей-така, трябва да имам подходящото настроение и да ми се услади, усещам как в последните години съм започнал да пия много по-малко, отколкото преди)

И стандартния post за празнуването на крокодиловден.
(празнувах на 22ри, щото 23ти е неделя и в понеделник никой нямаше да иде на работа)

Събрахме се, пихме, веселихме се, т.е. стандартното. Очаквах, че като ставам на 33 някой ще ми върне жеста и ще ми сковат кръст и т.н., но имаше само един чук и пирони…

Най-странния/интересен подарък е екскурзия до лагера в Аушвиц (не във влак с товарен вагон…). Чудя се все пак дали някои от хората не са мислели, че подаръкът е еднопосочен билет натам и че лагерът още оперира…

От останалите неща това, което мога да фокусирам:
Мандолина;
Glenfidich 18, Glenfidich 12 и един Gentlemen Jack;
Един стар Sun сървър;
Един търмък и подобни инструменти за градина/user-и;
Надуваема овца, вазелин и т.н. (познайте от кого);
Тиган за палачинки (с идеята да каня хората, дето ми го подариха и да им готвя, оптимисти);

…и други. Като ми се спи малко по-малко, ще ги допиша.

Весело беше, догодина пак.

(мяу. т.е. това е много насмукан post)

След ден, в който прегледахме варианти за хотели, обсъдихме rogueconf и ни дойдоха добри идеи, имаме остра нужда от designated протоколичик, който да записва какво сме измислили, че да го пледнем трезви и да се гърнем от ужас.
(Яна не става за тая цел – толкова се е повлияла от нас, че почва да пие по отрано).

Приемаме кандидати, които не искат заплащане, не пият, биха вършили тая работа и все още нямат жълта книжка.
(bonus е кандидатите да могат да ми помогнат да се занеса в леглото след такива писания)
(също така, ако някой ден си взема клавиатура с LED клавиши, ще взема и дрегер към нея, и в пияно състояние backspace ще свети винаги, когато има наблизо думи, които spellchecker-а не харесва.)

Update: Сутринта си видях машината и изобщо не си спомнях, че съм писал тоя post. Оставям го некоригиран…
Update 2: “не пият” да се чете като “не пият много”…

От едно едно интервю с Калин Терзийски:
”
Много е хубаво човек да открие един ден, че колкото и да е гаден животът, той може да се опълчи на обичайните му гадости и без помощта на глътка водка сутрин. Но не бих казал и дума на упрек към тия, които продължават да пият. Все пак те го правят, за да могат да продължат по тежкия си път. Разберете – пиещият творец е нещо съвсем различно от пиещия тъпак. Творецът пие именно, за да може (все някак) да издържа тъпака. И въпреки него да продължи да твори.
”

Чак се замислих дали да не си налея едно.

Отпразнувахме тихичко деня на sysadmin-а.

Освен многото технически теми имаше обсъждане на протестите и дали има шанс да стане нещо. Имаше много различни предложения как да се ескалира протеста до нещо по-голямо и не-особено-мирно (които са лесни и евтини за реализация и ще доведат до прилично количество жертви и проблеми), и изобщо въпросът беше какво толкова ще постигнем с тоя протест.

Хрумна ми един прост отговор – почти всички хора, които ще дойдат на протеста, ще гласуват. Ще се замислят, ще решат нещо и ще гласуват, което е промяната, която ни трябва – по-мислещите хора водят до малко по-свястна държава.

(и за това трябва да мислим и как протеста да стигне до повече хора)

Има теорията, че хората са овце и трябва да им се казва какво е добро за тях. Аз имам една друга – че ако им се даде възможност/се накарат, те и сами може да се сетят.

Следващия петък (26.07), след 19:00, в Кривото на ъгъла на “Дондуков” и “Будапеща” ще е стандартното празнуване на деня на системния администратор. Идвате да пием:)
(знам, че има някакви концерти тогава, ама все ще се намери малко време)

Отпразнува се крокодиловден. Вероятно някъде има снимки. Аз пих до 3 и оставих още някакви хора да си допиват. Събрахме се … вероятно около 50-60 човека. Трябва да погледна колко сме изпили, но май не беше нещо особено (само няколко пъти ми свърши бутилката вино, съвсем неясно защо). Някакви хора се оплакват, че не са спали и ги боли главата, срамна работа :)

Учудващо, нямаше сериозни простотии. Имаше огромно количество разговори по разни теми м/у всякакви хора, което е едно от най-интересните неща по такива събития. Опитвам се да си спомня всичките и дали имам да свърша нещо по тях (вече пратих една книга), така че пишете, ако забравям нещо.

Станах на 0x20.

Ето стандартния списък с подаръци, in no particular order:

Бутилка Laphroaig, от Недко и Надя;
Бутилка Lagavulin, от Пейо;
Бутилка вино Мавруд Асеновград резерва, от Весо, препратено през Владо (и целувка, дето той ми предаде и ходих да се мия);
Бутилка вино Domaine Peshtera с чаша;
Странна китайска пенис помпа, от Каравелов (цялата е в надписи на китайски и няма документация), и някакво порно на видео касета;
Mojo zero gravity пенис помпа, тая от Данчо и Туньо;
Малка манерка за уиски, от Анатолий;
Билет за “The wall” на Roger Waters от банда лоши хора (Велин, Боян, Пенчев, Морви, и май още някой). Ще го подаря на майка ми…
3com (USrobotics) courier модем, от червото. Половината вечер се чудихме дали не можем да му намерим приложение :) ;
“Граматика на българския език”, от 1938ма (преиздадена наскоро) от Бобсън, да свикна с идеята за ‘ь’ накрая на думите;
“Кулинарна енциклопедия” и една дъска/поставка за четене (не помня от кого);
Едно slinky от Христо;
Един пъзел и “Детска енциклопедия на влечугите” от Ици;
Една бутилка Johnnie Walker Red Label, от Гунински;
Две бутилки домашно вино от Яна и Стефан (първа от три части на подаръка), да се ползват да убеждавам девойки с тях;
Комбиниран подарък – шнорхел (да мога да се справям по-лесно в блатото, докато търся крокодилки), прашки с измервателна част за определени части на тялото (“да меря колко е дълбоко”), енциклопедия за животни (с пълно описание на сексуалния им живот и т.н., ако реша да мина на други животни) и черни презервативи (ако намеря нещо). Цялото това от Явор, Таня, Iffi, Калоян и вероятно още някой;
Един rice cooker и 4 кг ориз от Мариела (май има шанс да направим все пак sushi workshop-а в лаба);
Snug Rug (одеяло с ръкави, да си работя на топло) от Мариян;
Една тениска “Be nice to fat people, one day they might save your life” от Леков и Ирина, може да потърсите в google как изглежда;
Тениска от C++ конференция от Наков, да взема да го науча тоя език;
Набор български подправки от Радо;
Буркан Nutella и една сметана, за ползване в леглото (пак от Владо);
Голям брой черни ластички, от Моника.

Вероятно пропускам нещо, ще update-на после. Ако съм объркал нещо, казвайте.

Update: Пращайте снимки.

Стефан го мързи да блогне, за това го отбелязвам аз – отпразнувахме вчера 27мия му рожден ден (на стандартното място, мазето на Кривото). Празнуваше се двоен празник…
(малко ще е от моя гледна точка, по очевидни причини)

Изпихме … прилично количество спирт. Ето разни неща, които се сещам:

Кънев закъсня, преди да се появи вече бяха дошли 10-15 човека;
Мястото се напълни съвсем до дупка;
Най-пияният беше (as usual) Наков, който двама човека после носиха на конче на раменете си – Бацов и май и Пешев;
Обсъдихме с Митьо една много интересна идея, дето трябва да я продължим;
Стефан беше за кратко синеок;
Успяха да се проведат много и интересни разговори, от които поне някаква част ми се губят;
За малко да има един бой, ама после хората се разбраха;
Бях DJ и Стефан даже се чудеше дали му се намират 2-3 стотинки да ми даде за работата;
(ако някой се интересува, слушахме Rodrigo y Gabriela, Gotan Project, The Future Sound of London (“A monstrous psychedelic bubble 1), My Sleeping Karma, Tuber, deathmole, Tool).
Учудващо, не успяхме съвсем да изплашим на Кънев студентите;
Преименувахме Кънев на Петров;

Прибрах се в 4.

Някакъв списък подаръци:
Аз му подарих The Dead Zone на Кинг (като една хубава книга), “Плетене for dummies” (с посвещение “Най-големият враг на човека-паяк е жената-чехъл”), един лигавник (който много добре му стои, беше подарен, щото студентите му бяха казали, че се държи детски), една книга “Всичко за вашето бебе” в комплект с едни сини лещи за очи (които половин час се опитва да сложи и най-накрая iffi успя да му ги постави. изглеждаше интересно.). Специално трябва да се отбележи героизма му, че издържа да му бъркат в очите да слагат и после да вадят лещите;
Моника му подари мъфини с формата на женски полови органи (има фотосесия как Кънев яде един от тях, а Яна му го подава…);
Whirlwind на Клавел;
Grammar Rules;
Ender’s game;
странни полихедронни зарчета;
clapperboard;
билети за Depeche Mode;
билети за театър (не помня кой);
ваучъри за бънджи;
Code Grower тениска, C# книгата (двете от Наков);
един тон алкохол;
една торба със зарзават.

Третия ден пак мина малко отнесено.

Стоях известно време на lightning talk-овете (Ник Фар ги организира доста весело), ето няколко, за които говориха:
Weird Ass Digital Fabrication – лесно правене на физически неща с роботи, изработка и процеси и колко лесно е да е прави и подобрява това с нашите инструменти;
Motivated Misinformation: Fabricating Facts for Fun and Profit – различни неща по темата как рекламистите лъжат хората;
tos-dr.info – занимават се да анализират промените в Terms of service на различни места и да ги обясняват на хората.
OpenBTS at Burning Man – как са тествали gsm мрежа с openBTS на burning man (има доста подробна информация online и е доста интересно). Отбелязал съм си “да си намеря papa legba sticker-и”;
Fire and how it can be fun – човек, който рисуваше синусоиди с огън, беше направил и огнемет от пожарогасител, изобщо весел пироман;
Experiences with space projects – балони, сензори на тях и интересни неща, които могат да се правят;
Solving the internet innovation paradox – това беше доста глупаво, главата ми го е изтрила.

Успях да говоря с Мич Алтман, ще си пишем с него след нова година на темата за свързани с депресията workshop-и (например той каза, че на HOPE е имало workshop-и, водени от психотерапевти по различни такива теми, трябва да видя дали има бележки).

Travis Goodspeed разказа как е направил много евтино устройство, което има два usb порта – единия се държи като нормално usb устройство, от другата страна се закача машина и се командва какво се подава, като по тоя начин може да се правят всякакви fuzz-вания и симулация на различни устройства (чиито драйвер например е с известни security проблеми). Идеята беше, че с изследване на тия неща човек може да види как се държат различни драйвери/os-ове/софтуери и да бъдат лъгани (например стандартния проблем, при който някакъв софтуер първо чете файла от usb storage, валидира го, след което го чете пак и го инсталира – така първия път може да му се даде друг файл, който е валиден, втория път да му се даде нещо “весело”. Имаше и решение на проблема с кеширането на файла).

Последната лекция, която слушах беше Russia’s surveillance state, в която беше обяснено какво ползват руснаците да следят и филтрират net-а на хората (накратко, нищо не бих host-нал там). За съжаление човекът не беше техничар и не можеше да каже колко точно bandwidth се филтрира/анализира.

Последва whiskey workshop-а. Тествах мнооого различни неща, имаше всякакви весели разговори и успях да поговоря с Milos на темата балканския компютърен конгрес, вероятно ще си пишем догодина. Прибрах се на два крака, което не го очаквах.

(изпуснах лекцията за hash flooding DoS-овете, определено трябва да я изгледам)

Update: Снимка на (част от) празните бутилки от whiskey workshop-а…

Кратък status update:

След като се напихме на 12ти, се напихме добре и на 17ти, на един от хората трябваше аз да му обувам едната обувка, щото той не можеше;
Тая седмица за 4 дни успяха да гръмнат 12 диска, което е нов рекорд;
От работа и т.н. не успявам да блогна (очевидно);
Мисля по въпроса за сайта по темата депресии и т.н. и до почти никъде не сме (има идея какво ще е, ама все пак трбява да се пусне, и в ludost.net не е ясно дали няма да звучи странно);
Понеже все мен питат, ако някой иска да следи какво е качено от записите от openfest 2012, може да гледате в youtube.
Ще ходя на 29C3 в Хамбург тая година (трябва да има повече място, отколкото в bcc), та някой друг ще трябва да организира прожекциите в initLab;
На червото студентите са му измислили нов прякор – Jesus.

(това ми е post-а с най-много backspace, чак монитора сам ходи нанякъде)

Статистиката и тестовете показват, че Octomore е велико уиски, Lagavulin също, Finlaggan е добро, и всичките са дотолкова добри, та не мога да разкажа никоя простотия от вечерта, нищо, че Стефан се постара (и всички трябва да се снимат с него).

in other news, това post от типа “zler, bair, gladuvane”.

Update: Вярно стабилно съм се напил снощи, даже не бях си балансирал скобите.

Свърши Openfest 2012, и въпреки че не бях в организацията пак съм скапан.
(дължи се на работа и участие в 4-5 лекции (2 мои))

Вероятно ще напиша нещо по-дълго тия дни, включително двете си лекции (Яна ще напише нейната част от лекцията за депресията).

И двете лекции се получиха доста добре, въпреки че втората не успяхме да я репетираме изобщо (и я дописвахме в неделя на обяд). Ето презентацията от първата (odp,pdf) и втората (odp, pdf). Мисля да помоля организаторите да ми дадат записа на втората да го пусна по-рано.

Специално за втората аз и Яна си бяхме дали адресите накрая, за хора, които имат нужда да си говорят с някой (vasil(at)ludost.net, yana(at)ludost.net), също така се включи и Нейчо Михов (neycho.mihov(at)gmail.com), ще добавя в тоя post (и като измисля някакъв сайт за целта – и там) адресите на всички останали желаещи да слушат другите.
Може би най-хубавото и неочаквано нещо беше колко много хора след това ми благодариха, казаха колко е била хубава лекцията и казаха, че сериозно са се замислили. Искам да благодаря на всички от “програмния комитет”, които бяха на моя страна за правенето на тая лекция, и най-вече на Стефан Кънев.

Също така мисля, че този openfest затвърди традицията аз и Стефан Кънев да се ебаваме един с друг. Той ми провежда “интервюта” и в предишните си презентации намираше къде да ме добави (в последната ме нямаше), а след историята със снимането обяви, че ако с мен се снимат 50 човека, ще направи продължение на intro клипчето от openfest.
(историята със снимането е как като бях отишъл на една лекция от курса по Python и си говорех с него в почивката дойдоха при нас няколко студента, той ги пита какво искат да питат и те му казаха – нищо не искаме да питаме, искаме да се снимаме с крокодила… Кънев много обича да я разказва тая история…)
След като с мен се снимаха много хора, аз в последния slide на лекцията за депресията сложих една снимка на Кънев, допипната от Лъчко, на която да изглежда депресиран и приканих хората да се снимат с него, за да го ощастливят. Погледнете, мисля, че Лъчко страхотно се е справил :)

В крайна сметка обаче той води – с мен се снимаха толкова хора, че в един момент ми беше трудно да гледам от всичките светкавици. Чудя се как да му организирам flash mob.

(а колко хубаво си допихме и куфяхме на afterparty-то, думи не могат да опишат, та оставям на някой друг да разкаже :) )

Update: iffi също се включи в списъка на слушащите.
Update 2: Стефан Кънев също се включи в списъка на слушащите.

27 юли, от 19:00 в мазето на “Кривото” на ъгъла на “Дондуков” и “Будапеща” ще си празнуваме пак sysadminday. Всякакви админи и подобни са поканени :)

Изкарахме хубаво предпразнично ИББ.
(мразя празниците, нищо не може да се свърши)

Около разговорите Кънев се притесни, че не може да говори с нас разни неща, понеже разни хора ще ги блогнем. Колкото и да ми се иска да не е прав, в крайна сметка не мога да си замълча…

Стефане, знам, че е срамно, но вече е публична тайна, че пишеш на Ruby, не е срамно и ние всички те обичаме въпреки това. Спри да се криеш и приеми факта.

In other news, доста добре се напихме. Имаше шанс утре да помагам в сглабянето на мебели в initLab, но явно няма да стане, освен ако не го правя насън.

(очаквайте – болни идеи за курсове, като събера сили да ги напиша)

Отпразнувахме нова година в ju.

Първата ми мисъл на другия ден беше “Ох.”.

Пихме, пяхме и се веселихме (аз си замъкнах баса и Voland не беше щастлив, щото беше успял досега през всичките години да не ме чуе как (не мога да) свиря). Има някъде много снимки, които може би не трябва да бъдат виждани от Internet-а. Толкова се напих, че чак останах да спя там и ме събудиха сутринта разни хора, дето бяха тръгнали да чистят (а котката изобщо не беше се опитала да ме притесни, което вероятно се дължи на спиртните пари, излъчвани от мен).

Прибрах се (с цялата техника), легнах си и сънувах комбинация от работа, 28c3 и doom2. Имаше моменти, в които бях на работа, говорех си с някой по някакъв технически въпрос и паузирах, защото в халюцинациите си застрелвах някакъв гад от doom. После помагах на някакво хлапе, което беше успяло да запали 5-6 машини с едно включване на мултицет…

Anyway, да видим какво ще ни донесе 2012. Моите късмети от баницата бяха “произволно число” и един, който не помня и който никой друг не може да си спомни… За сметка на това помня как на Жоро Русийчев му се паднаха “нова кола” и “нова работа” и предположихме, че ще става тираджия.

Update: Има някакви лилаво-червени точки по баса, май вино. Има и нещо разлято по стойката му…
Update 2: Протрил съм си пръстите и на двете ръце от дрънчене.

Мина OpenFest 2011. Половин ден setup, два дни ставане в 8 (с много мъка, не го бях правил в последните поне 6 месеца). Това го пиша в силно скапано състояние и може би ще го довършвам на сутринта.

Мисля, че поставихме рекорд в сглабянето на целия setup (около 4 часа) и в разглабянето (около 30 минути). Този път на по-малката зала (реално галерията на Интерпред) си правехме сами почти цялото озвучаване. Благодарение на Олег имахме и хубави камери, така че трябва да имаме нещо-като-HD видео записи, като се сетим да ги encode-нем, нарежем и качим.
(тая година записите са безотговорност на Стефан Леков, ругайте него)
Оказа се, че един-два клипа на Вика Ермолева са добрия начин да се тества звука в голямата зала.

Ползвахме забавен хардуер. Щеряна в багажника си носеше един switch, който ползвахме за отвън, който освен дизайн като за армейски приложения и прилично количество портове имаше прекрасното свойство, че като го изключехме и ставаше приятно тихо. Мишо па беше направил един router с малко patch-ване на една кутия, в която освен дъно с atom процесор беше набил един малък switch заедно с кутията.
(има някъде снимка как ядем втория ден в/у тая кутия от баницата, която па Владо от ФМИ беше направил през нощта. Много хубава баница, спаси ни от гладна смърт)

Докато правехме мрежата, успях да строша едни клещи. Може да се види снимка на самите клещи и на останалото парче от ножа им, забито в кабела. Държа да отбележа, че аз ги стиснах съвсем нормално, те просто казаха “прас”.
(те не можеха и един жак да кримпнат както трябва, та поради липса на други клещи Владо от ФМИ трябваше да прави единия жак използвайки малка отвертка и тия клещи като чук)
Друг весел гаф беше как в неделя на баптистите, които имаха някаква служба точно под нас единия им микрофон се оказа точно на честотата на един от нашите и слушахме малко неща на английски за Господ, докато намерим какво точно да изключим от наша страна. Хората в залата бая се смяха, а аз се радвам, че се падна в почивката основно.

Владо също така получи титлата “Рицаря на поялника”, защото освен, че в петък прави единия кабел за озвучаването на място, в събота оправяше на Нейчо connector-а на захранването на лаптопа – бяха се скрили в единия джоб (малката стая до залата) и пояха в/у един стар хард диск.

Лекторите бяха… трудни за описване.

Червото беше насмукан прилично двата дни (за което бях обвинен напълно несправедливо аз и малиновата ракия, дето си носех за подкрепа – той пие само бира), като първия ден мисля, че успя да уплаши всички в залата, като зададе въпрос на английски с такава сила, че го чуха извън Интерпред.

Пейо си направи лекцията за електронните пари, като времето в общи линии не му стигна, въпреки че бързаше и прескачаше разни забавни подробности (които е разказвал на бира, например за задачата за византийските генерали). Обеща да блогне нещо по темата, с многото link-ове, от които е чел, чакам го с нетърпение.

В lightning talk-овете имаше весели моменти.
Сашо Шопов говори за преводите на gnome и започна по следния начин:
– Кой в залата мрази Gnome3?
(гора от ръце)
– Имаме останали малко балони от партито, ще ви дам после да духате.

Боян Кроснов разказа за тяхната проста хеш функция, базирана на AES инструкциите в новите процесори (подходящо кръстена aesaes). Полезна е за всички, които трябва бързо да пълнят хеш таблици.

Получи се един забавен момент с лекциите на Наков и Кънев. Почна се с това, че Кънев представяше Наков с изрази от типа “ако имаше бог на програмистите, той (Наков) щеше да е неговия пророк”, “ако хората си кръщаваха децата на програмисти, то повечето момченца щяха да са му съименници” и т.н. (препоръчвам на всички да гледат тоя запис, като ги изкараме). Преди това аз бях навил Наков да сложи тая снимка (която може да бъде описана само като “Владо Василев опъва Стефан Кънев”) в презентацията си (той така и така говореше за курсове), което доведе до бурен смях в залата и въпрос от Кънев дали аз съм организирал тоя момент (за което си признах).
(Наков беше най-гръмогласния лектор от всички, като изключим някои моменти на червото)

Очакваше се империята да отвърне на удара, което и се случи в лекцията на Кънев. Първо се започна с един заговор (в който и аз участвах), той реши да си води лекцията в костюма, в който си беше на сватбата на iffi, с папионката и т.н.. Съответно подредихме нещата така, че да се пусне theme от James Bond, и той да влезе някъде по средата. Крайният ефект беше, че той беше единственият лектор, на който ръкопляскаха преди да си започне лекцията :)
Съответно той започна лекцията си с обяснение, че преди е слагал картинки с нарисувани мустаци на Мариян, ама тая година вместо това просто е решил да се облече по-добре. Също така показа една снимка от сватбата, включваща мен, него и приятелката му, обяснявайки със стрелки/балони как човек като види тази снимка си мисли за него “какъв добре облечен човек”, а за мен “кой е тоя просяк и какво прави там”…
(определено ще си струва да се види и този запис)

Владо Василев па направи много хубаво описание на initLab, и май доста хора научиха за мястото, да видим дали някой нов човек ще се вясне.

Мартин Райков направи лекция за RFID research-а и технологията като цяло, които беше правил с малко мое участие в initLab. За перипетите преди да направим лекцията май трябва да пиша отделно, но имаше всякакви хора, които се чудеха колко добра идея е да се говори за тия неща, колко нещастни хора и фирми ще има, как някой може да брои разказването на тая информация за престъпление и т.н..

За лекцията на червото се носеха разкази и слухове, как щял да падне докато говорел и т.н., но аз поне не видях нищо такова няколкото пъти като минах от там. Определено си беше пийнал (2л бира преди да дойде още) и говореше на английски (пак признак за насмуканост при него), ама си беше разказал всичките технически неща, не беше паднал (въпреки очакванията) и не всички хора избягаха от залата, докато говореше. И това ще е запис, който трябва да се гледа.

Организацията дойде тежко на някои хора. Пазя си сметката от близкия магазин, щото се смяхме като излезе – беше точно за 10.24 (касиерката определено ни изгледа странно като обяснихме, че е хубаво кръгло число). Не мисля, че много други хора и на феста ни разбраха…

В антрето през двата дни reprap хората печатаха разни странни неща от пластмаса и разказваха на всички заинтересувани какво точно представлява цялото нещо. В неделя Радо седна и от логото на openfest направи един модел, който към края на вечерта вече бяха успели да отпечатат, беше се получил доста добре :)
(заради reprap хората също така оправях wireless мрежата на един windows-ки лаптоп, гадна работа)

И двата дни напълнихме Кривото, пихме веселихме се, а на втория ден аз включително си демонстрирах закуската на Мишо (който я намира за ужасно гнусна) – поръчах си едно сурово яйце, счупих го, изсипах жълтъка в една чаша, посолих го леко и си го изпих. Вкусно си беше (така и така последните две сутрини не бях успял да закуся).

Щандът с книги беше доста приятен, тая година си напазарувах две книги – Network Warrior, която е доста добра за начинаещи да си допълнят знанията по мрежи (въпреки че е доста cisco ориентирана) и една “hackers – heroes of the computer revolution”, леко историческа.

Вероятно пропускам нещо друго забавно, което се е случило, допълвайте.

(също така – Сашо Станев, забравеният ти калъф за очила е в мен, измисли кога да ти го дам)

Омъжихме iffi за Канев. Кратки бележки, щото не ми се пише разказ (ще оставя на нея това забавление)…

Церемонията се проведе в траурния (или май беше обреден) дом в Хиподрума. Церемонията беше сравнително кратка (въпреки че в един момент се зачудих няма ли един scroll-bar да прескочим част от нещата). Имаше процедура по настъпване м/у булката и младоженеца, в която тя имаше сериозно предимство, понеже от роклята не и се виждаха обувките.

Стефан Кънев се беше облякъл в костюм с папионка, което доведе до новия му прякор (“Джеймс”, щото мязаше на Джеймс Бонд), и до това в един момент (без да искам) да го сбъркам със сервитьора и да му поръчам още уиски.

По стандартна българска традиция се изпи много. Аз може да съм го докарал до около половин литър уиски.
Имаше прилично количество танцуване и куфеене. Още ме болят врата и гърба.
Главата пък изобщо не ме боля.

Около стандартната традиция с разчупването на питката имаше десет големи трохи на пода, което в общи линии се тълкува като да имат десет деца. Аз нямам нищо против, ще подпомогне размножителната ми програма. На булката, от друга страна май не и хареса особено идеята…

Най-добре облечен па беше Илфа, с един килт. Щеше да е голяма картинка, ако се беше включил в хорото.
(всъщност, според мен по сватби се танцуват хора основно за да се показват женски крака. Късите поли/рокли определено помагат)

Поканата за сватбата (която получих на самата сватба :) ) беше доста интересна, и с един комикс от xkcd на гърба (преведен). Имаше също така неща от xkcd по тортата (на които в момента нямам снимки).
(бях отбелязан на поканата и в списъка с гостите като “крокодила”. На персонала им беше малко странно)

Аз издържах до около 12 (пиенето беше почнало в около 6:30), май по това време и младоженците се канеха да ходят да си легнат.