Posts Tagged ‘мизантропия’

2013-01-08 суратферман

Tuesday, January 8th, 2013

Мислех си, че съм писал нещо по темата (а ме попитаха наскоро), но не си го откривам, та накратко защо нямам facebook account и не планирам да имам:

На съвсем първо място – въпреки всичко, което някои хора казват, аз НЕ СЪМ СОЦИАЛЕН и всичката тая “социализация” на сайтове, follow-ването и т.н. основно ми лазят по нервите.
Представлява огромен поток спам, който не подлежи на контрол. Предпочитам да си подбирам rss-ите, които чета (не са много);
Дори да имах желание да давам много лична информация за себе си, нямаше да я давам на американска фирма. По подобни причини нямам и google account;
На услуга, за която не плащаш, най-често ти си продуктът. Това е почти като да проституираш без да го знаеш и да не ти плащат;
Мога да си архивирам сам цялата комуникация, вместо те да го правят вместо мен (и да я раздават после);
(по темата, за всеки, който иска да каже “е то аз нямам какво да крия, какъв е проблема” – публикувайте си целия mail, комуникации по messenger-и и т.н. някъде да го виждат всички и пак ще си говорим)
Това да получавам таргетирани реклами – ако исках да бъда заливан с лайна, щях да си спра adblock-а и spam филтрите. Също така не мисля, че насочените лайна са по-добри с нещо.

Не ми предоставя нищо, което да ми трябва и вече да нямам:
Дава ми възможност да говоря с хора, с които отдавна не съм – аз ако исках, щях да съм се свързал с тях;
Възможност да публикувам и изразявам някакво мнение – имам си блог;
Възможност да чета на всичките си “приятели” глупостите – не, благодаря;
Възможност да ме тагват в някакви снимки – пак не, благодаря;
Възможност да stalk-вам хора – за това си се намират хора да го правят;
Възможност да научавам бързо “новини” – ако е важно, ще го има във feed-овете ми или някой ще ми каже;
Начин да ме канят лесно на събития – на събитията, за които си заслужава да ида винаги има кой да ми каже;
Възможност да си губя времето – имам толкова много книги (и няколко сериала), че това не е особен проблем. В краен случай има 9gag.

Да не говорим, че вероятно Оруел се върти в гроба и се чуди как хората може да са толкова заблудени.

Една част от тези неща са ми и доводите против ползването на cloud услуги, друга част са като тези, заради които спрях да ползвам twitter (от който чета един много малък feed, през bot в irc).

2012-01-26 лъжи

Thursday, January 26th, 2012

Мразя да лъжа (вероятно защото не го умея). Мразя да слушам лъжи. Още повече мразя да се налага да ги казвам.

Едно от дразнещите неща на обществата, в които живеем е нуждата почти непрестанно да се лъже. Децата биват учени да не лъжат, докато не започнат сами да схващат, че определени лъжи са всъщност задължителни (или докато не открият, че при правилно лъгане нещата са по-добре).

Всеки може да се огледа наоколо и да види различни причини и проявления за/на лъжите. Например, когато хората смятат, че ще бъдат обвинени в нещо и не могат/искат да поемат отговорност, като в класическия случай – идва потребител с проблем, питаш “Какво се е променяло в последно време” и автоматичната реакция е “Нищо”.

После всички осъзнават, че да лъжеш води до по-лесен живот в доста ситуации, и докато се усетят така са се оплели, че няма спасение. Аз така от време на време осъзнавам, че да се лъже е по-добре, след като съм казвал директно какво мисля и толкова съм се уморил, че някакъв инстинкт захапва и почвам да говоря каквото е нужно, направо минавам на автопилот. Това води до пиене, понеже алкохолът ми помага да се понасям (и околните) в такова състояние.

Има момента със самозалъгването на някои хора и колко е трудно да се говори против него. Например въпросът от страна на жена “това добре ли ми стои”, или еквивалентът от мъжка страна (някоя девойка може да ме допълни какъв е). Свикнали сме, че другите ще обръщат внимание на нашите самозаблуди и желания в името на социалната традиция и “ненараняването на чувствата”, което води до интересни реакции, когато се каже нещо различно (помня как една девойка си беше боядисала косата на сиви кичури и след като и казах честното си мнение (“Изглеждаш като бабичка”) бях гледан лошо два-три дни).
Да не говорим колко дразнеща е неспособността на хората да се погледнат и да схванат някои базови неща за себе си, дори отказват да идат поне на психар да им ги обясни.
(не че голяма част от психарите могат да се справят със задачата или биха искали да се занимават с подобна помия)

Лъгането е уморително, животът в лъжа – още повече. Неефективно и тъпо е да се усложнява някаква базова система като социалните отношения – те са инструмент, не крайна цел. Изглежда все едно да добавяш елерони на чук…
От друга страна обаче да не лъжеш изобщо в текущото общество е тежка задача (може би и невъзможна, т.е. не би било живо). За това една прилична цел е да се лъже колкото се може по-малко и да се надяваме, че в един момент ще падне до 0.

Това по-горното да се приема като моето оправдание, че ще се старая да лъжа по-малко и като предупреждение за всички, на които им хрумне да си говорят с мен.

2012-01-19 ефекти от лечението

Thursday, January 19th, 2012

Така определено е по-добре.

Няколко дни, в които комуникацията беше основно по работа и максимално кратка (и включваше пускане на отделни jabber сървъри за отделни проекти, за проста вътрешна комуникация) имаха лечебен ефект. Имах малко повече телефонни разговори и си писах поща с хора, с които по принцип си говоря по messenger, както обажданията на навика да си пусна/погледна messenger-а, twitter-а, новините или нещо такова, но не бяха кой-знае колко силни.

Не е ясно какъв ще е ефектът от възстановяването на комуникацията с хората и дали пак ще е в същия вид. Може би ще ходя на едно ИББ на месец и ще пускам messenger веднъж на няколко дни.
Имаше няколко човека, които малко ми липсваха и много, които не.

И може би е крайно време да си кажа. Аз не харесвам хората. Не харесвам човечеството. Яд ме е, че изглежда съм твърде тъп, за да откривам достатъчно по-умни от мен хора, с които да си говоря (а аз че съм тъп, няма какво да се спори). “Мизантроп” звучи като прилична дефиниция.
Дебъгвам хора, защото са ми интересни проблемите. Много рядко самият човек ми става интересен, през останалото време просто ровичкам хора, защото ми е скучно.
Не помня имена, защото не ми трябват. Съвсем автоматична реакция си е.
Ако някой не е схванал, че не съм добър човек – пиша го в прав текст ето тук – аз съм лош, неприятен, гаден тип.

А глупостите, елементарните проблеми, липсата на каквато-и-да-е мисъл във всички просто ме побъркват. Вероятно има нещо много сбъркано в мен, че се опитвам да дебъгна света и да оправя всичко, но всичко, което намирам за грешно просто нещо ми бърка отвътре да го оправя.
(едвам се оправям със себе си и моите глупости, все пак)

А не мога да спра дебъгването, да не обръщам внимание на глупостите – в момента чета една книга и половината от мислите са ми по темата “какво му има на автора и дали е проблем на цялото им общество” (“1Q84” на Харуки Мураками).

Някой ден ще си поръчам тениска “Не ви понасям, виждате опита ми да се държа прилично”. Или “Напомняйте ми, че антипсихотиците ми са в десния джоб”.
(а преди малко се опитах да си отворя twitter-а и не можах да почна да го чета, стана ми гадно)

2012-01-15

Sunday, January 15th, 2012

Вместо заглавие.

Уморен съм. Мисля да си почина максимално от комуникацията с хора, понеже ме дразни до смърт, и не мога да си обясня дали всички сте наистина толкова тъпи или е крайно време аз пак да почна да пия антидепресанти. Стандартният ми метод – да пия, за да мога да понасям хората около мен – вече не върши особена добра работа, щото се напивам и почвам да ги тормозя.

Да видим па аз колко ще изтрая без messenger-и, новини и т.н.. Може да ми е полезно, да се заровя в книгите и работата и да не мисля за глупости.

Ако трябвам на някой за нещо, може да ми пише на mail-а, него поне ще го чета от време на време.

2010-03-29

Monday, March 29th, 2010

Пиейки си на спокойствие и почивайки си от човешкия контакт (една от основните причини да си взема малко отпуска), реших да напиша и нещо по-спокойно.

Преди известно време ми попаднаха Smallmanband (спомена ми ги Мариела), наричани понякога “Tool от Асеновград”. Не мога да кажа, че са на нивото на Tool (още не са се появили такива), но определено са доста добри, така като им слушам двата издадени албума. Приятна жица, гайди, има идея в музиката им, а вокалът им е сравнително добър/поносим. Бях твърде утрепан, за да им отида на скорошния концерт, който направиха в София, но па кой-знае, може пак да се появят наоколо.
(имат си и сайт – http://www.smallman-band.com/, който за съжаление сочи към myspace)

Връщайки се на темата с човешкия контакт, изглежда колкото повече съм уморен, толкова по-трудно понасям глупости. Във всяко парче информация, на което може да се попадне – било то музика, книга, епизод, tweet, постинг в блог и т.н. – може да се види колко мисъл е вложена и доколко то е шум и доколко – сигнал. В едни нормални дни, в които съм свикнал с темпото на работа и то е около нормалното, мога да се справя с бая шум, но когато наистина се натоваря, тази ми способност започва да изчезва, заменена от едно тъпо и елементарно вбесяване.
(алкохолът помага, но па пречи донякъде на работата).
Например тия дни около един спор бях седнал да прегледам нещата, пускани в twitter от една девойка и всъщност ми стана гадно – проблясъци на сигнал сред много, много шум (написах и нещо по темата и вероятно ще ми е обидена дълго време). Нарочно прегледах нещата в моя twitter и освен малко думи, които мога да изрежа на места, не видях нещо такова. По подобни причини хората, които чета в twitter от 96-97 в момента са паднали на 85 и вероятно ще намалеят още.

Винаги съм считал, че е по-добре да не напишеш нищо, вместо да избълваш първата безсмислена глупост, която ти дойде на главата. По случая имам любима фраза, “По-добре да те мислят за идиот, отколкото да си отвориш устата и да премахнеш всяко съмнение”. Също така от бая години съм открил, че да отделиш още 20-30 секунди, за премислиш това което пишеш и леко да го изчистиш не е нещо лошо и “унищожаващо импулсивността” или някаква подобна глупост, а просто минимално замисляне себе си и останалите читатели.

И да завърша с нещо хубаво – тия дни вече спокойно мога да кажа, че Lagavulin е едно от най-хубавите неща, които съм пил. Преди да сте помислили, че съм на нови лекарства, моля питайте погледнете article в Wikipedia по въпроса. Хубавото на контролирания алкохолизъм е че като пия (сравнително) малко, мога да пия по-свестни работи (и да намирам добри хора, дето ги доставят по домовете). 750ml на две-три седмици е далеч по-добре от 2 литра и нещо на седмица, както и да го погледнем.

2009-09-14 мамата

Monday, September 14th, 2009

Има моменти, в които човешкото малоумие ми идва в повече.

Вероятно има някаква обща болест в блогосферата, знам ли, някой червей в wordpress, който яде мозъците на пишещите в тях ли, но в последно време попадам на неща, които наистина ме учудват. Ще бъда груб и ще почна да давам примери:

1) Всичко, дето Енея е писала в последно време. Без извинение, всичко писано от нея идеално се събира в графата “тежък менструален цикъл”, сякаш нарочно се опитва да докара такъв тон. Всичко я притеснява, хваща се за най-малкото възможно нещо, че е обидно за жените и в един момент в twitter няколко човека тръгнахме да и обясняваме точно колко се е побъркала (заедно с нещо по темата как да е безплатен входа за жени в разни заведения също е дискриминация, въпреки това, което тя твърдеше).

2) entelegentno. Майко мила, колко безсмислена идиотия и спам на едно място (и като случайно се объркам да отворя линк, дето минава и през favit или някакво подобно лайно и направо ми се отщява живота). Нахвърляни random мисли без никакъв извод, без идея, и на моменти толкова откровено тъпи, че ми се драйфа. Пример – порасналите набързо, или предишното за каквото-е-там, абсолютна загуба на време. Разкарах си от follow листата saabina основно защото пускаше link-овете до там поне по няколко пъти. СПАМ….

3) Боян Юруков. Какво the fuck ти стана бе, Бояне, толкова добре пишеше, а тия дни изсипа това – “спасяването на света”, “младежите”… Първо, света няма нужда от спасяване, второ, въпроса би трябвало да е как може да бъдат спрени младежите, като решат да вършат нещо, те са сила – а според това, което виждам, излиза, че са банда пикльовци. Ми, как да кажа, не трябва да е съвсем така :) Стига с тия ревлили работи, който иска да променя света, може просто да се хване да го прави, не да реве, че не му дават.

Като под-точка – анкета на re:tv, трябва ли богатите да плащат по-високи данъци. Кажи им телевизия и не ги обиждай повече.
(как се дефинира по-богат, това какъв ефект ще има в/у икономиката и т.н., никой никога няма да се замисли преди да отговори. Кретени.)

Не са те единствените, но определено не ми се пише роман по темата. Какво ми се иска да кажа по темата за националистите, идея си нямате, май ще има отделен posting…

(За повечето от тези неща съм задавал същия въпрос на различни здравомислещи хора, оказа се, че не само аз смятам така, т.е. това не е проява на психопата в мен)

И т.н., и т.н.. Не ми е ясно защо хората не помислят малко какво точно пишат. Единствения приемлив вариант е, че се прави нарочно, за да се генерира flame в блогосферата, но като гледам, се генерира само повече идиотия.

Пичку ви материну.

После що съм бил антисоциален. Много добре си го е казал Иво Сиромахов, важи не само за facebook.

2008-06-14 зрелища и овце

Friday, June 13th, 2008

Зрелищата в тая държава са държавна политика.

Първо Станишев разпорежда ДАНС да проверят на ЦСКА всичките неща, после се вдига шум до бога за това, че европейското първенство по футбол го излъчвала само един кабелен канал, дето има около 60% покритие ((за което са се сетили от СЕМ две години след като е минал търга и т.н.. Нищо ново – май по конституция чиновниците трябва да са остро некадърни и неебателни, като се опре до истинската им работа)).

Нека. Да беше го спечелила някоя телевизия с 5% покритие – феновете щяха да се сплотят и да гледат заедно по кръчмите, а не-толкова феновете щяха да си намерят друго занимание (даже, въпреки че звучи невероятно, да прочетат някоя книжка). Не знам защо всички толкова се зомбират – изглежда, че ако нямат някакъв постоянен външен стимулатор, най-накрая почват да мислят, виждат колко е гнусна цялата ситуация, и започват да пият или изобщо да се чувстват нещастни…
(изобщо, в Рим е било “хляб и зрелища”, при нас е “алкохол и зрелища”)

Даже по-голямата част от младото поколение ((т.е. тия, дето са около ’89, да речем)) е тръгнала в тая посока. В последния Капитал има нещо за тийнейджърите ((няма ли някой да намери свестен превод на тая крива дума)), какви били умни, просветени и т.н., само дето имам чуството, че те като Диоген са ги търсили с фенер, че да ги открият такива. Да бяха минали през подлеза между НДК и Лозенец някоя вечер, покрай “Double Vision” и “Amor” ((известни повече като “Double Teen” и “Аборт”)), за да видят всъщност каква е ситуацията. То и в матурите се видя – повечето не искат да пишат някакъв текст и да излагат собствени разсъждения (докато все пак се справят с теста), като има сериозни съмнения как писалите нещо им е било сериозно помагано.

Изобщо – повечето хора могат спокойно да влязат без приемен изпит в клуба по интереси “Овча мисъл”.

Нека съм честен – познавам страшно много хора от всякакви възрасти, които има собствена глава, мислят, учат, работят и т.н., просто ми се струва, че все повече намаляват. Малко са хората, с които можеш да обсъдиш някоя книга, с които като се напиеш да си говориш на теми от разни науки ((случвало се е за 4 часа с червото да минем през физика, биология, генетика, история, математика и не-помня-още-какво)) и изобщо с които да комуникираш без чуството, че онова отсреща е по-тъпо ((и безсмислено)) от умрялото стайно растение в ъгъла на стаята…

Май остава само един въпрос – дали си струва да се направи нещо, за да има повече истински личности, мислещи хора и т.н.? Струва ли си да им се дава шанс по някакъв начин, или всеки сам трябва да си извоюва това да е личност (както настоява един прекрасен човек, който така се е изградил) – дали аз да мисля някакъв начин за това, или просто трябва да се остави стадото да се самоубива и вегетира и да се интересувам само от тези, дето изпадат/се изтръгват от него?