татко Крокодил

(тия дни успях да грипясам, а преди малко проведох упражнение по бръснене въпреки кашлицата. Не успях да се заколя.)

Като занимание за почивка/свободното време по принцип предпочитам книги (кога по-леки, кога по-тежки), а след тях – да гледам сериали. Не обичам да гледам филми, понеже там не може да се изгради като хората характера на героя и няма начин да се търкаля повече от една сюжетна линия, без да стане твърде тромаво.

Измежду сериалите имам няколко много любими, като например “Firefly” или “Coupling”. Гледам и разни други течащи в момента (например “House”), но като цяло малко са наистина добри – по-голямата част са някаква лекичка боза, в която да има някой друг добър елемент (например голяма част от “House” е пълнеж). Като цяло откривам, че британските сериали са по-добри от американските…

Та наскоро намерих един британски сериал, който удря всичко останало в земята. Казва се “Skins”, разказва за живота на разни британски тинейджъри и има убийствени истории и още по-убийствени герои. Няма груби неща, които да са пропуснали, и все пак всичко си е на място и като цяло е може би най-истинското нещо, което съм гледал скоро (въпреки, че на моменти е малко пресилено). Човек има нужда да си почива между епизодите (или понякога по средата на някой)… Има 4 сезона и за разлика от останалите сериали не мога да го гледам постоянно, изисква време да се асимилира и обмисли.
(и разбира се, в първите два сезона участва едно невероятно красиво девойче)

(а са започнали да правят американска версия, която е скопена и скучна)

И последното включване от курса по мрежова сигурност – трета част на отдалечената администрация и преговор.

Остана ни втория тест, да проверим едно кило курсови проекти, да напише малко оценки и сме приключили.

На курса тая година до момента изговорихме сигурността в Unix (първа, втора, трета и четвърта част) и отдалечената администрация, от която ни остана още малко (първа и втора част).

Остана да довършим отдалечената администрация, един преговор, втори тест и може би ще организираме прожектиране на малко лекции от CCC Kongress на датата след теста. Очертава се Мариян да организира “Сигурно програмиране”, но това вече той си го знае, ще пиша, ако чуя нови подробности.

Напоследък се чудя дали наистина полудявам бавно, или вече тотално съм се побъркал.

Снощи ме навиха да ида на FOSDEM, взел съм си билети и всичко останало, и понеже сутринта ме събудиха в 8 да ми потвърдят резервацията за хотела, следобeда си легнах да си доспя. Сънувах, че сме на CCC Kongress (или беше CCC Camp) и как Червото, Мариян и още няколко други идиота от нашите са намерили наоколо няколко багера, оставени от някакви строители, някакви пиратки и подобни неща и вилнеят, а аз съм донякъде гласа на разума и се опитвам да измъкна някакви деца от пътя им и се чудя що не идва локалната полиция.

Имам лоши предчуствия за FOSDEM…

В общи линии преживяването на празнуването на нова година си е като да преживееш годината.

Основните моменти бяха следните:
Имаше танц на пияния и изпаднал крокодил (който се твърди, че бил записан в HD).
От баницата ми се паднаха следните два късмета – “пиячка” и “42 (животът, вселената и всичко останало)”.
Имаше толкова много бутилки, че май успяхме да изпразним (докато аз си тръгнах) само Lagavulin-а и още една-две.
Дядото ме събуди сутринта да ме поздрави и да каже, че неговия късмет от баницата бил “разширяване на семейството” с един специфичен тон, беше си живо проклятие.

Няма махмурлук и подобни проблеми, само няколко побъркани сурвакари сутринта, на които брата изръмжа.

Още две лекции от CCC Kongress-а.

Първата беше за проблемите на PDF формата. Нещата изглеждат толкова трагично, колкото с flash-а миналата година – странно специфициран формат, няма валидация (т.е. няма дефиниция на валиден pdf), може да се прочете всичко, включително странна комбинация между zip и pdf или exe и pdf. Имаше демонстрация на странен код в pdf, като в крайна сметка хората питаха точно колко опасно е да си свалим PDF-а с нейната презентация от слайда…
Записът е mirror-нат при мен.

Втората беше по темата за юрисдикцията и data haven-ите. Водена беше от една девойка, която се занимава с юридическата част на проект DoD, чиято цел е да пази хората от злоупотреби с DMCA и други подобни проблеми. Лекцията е доста интересна, въпреки че е леко америко-центрична, но е пълна с интересни наблюдения и данни.
И този запис е mirror-нат при мен.

Лекция, която директно засяга неща, които ползваме всекидневно – “Chip and PIN is broken”, т.е. всичките дебитни карти, които се използват в момента из България. Интересно за гледане, накратко – има огромни дупки в цялата система и измамите не са нещо особено сложно, а банките и свързаните с тях учреждения отричат до последно, че нещо лошо е възможно да се случи.

На моменти не ми е ясно как изобщо някой може да прави система, която да има такива елементарни проблеми, например да не се подписва цялата транзакция, да се вярва за PIN-а само на терминала и т.н..

Mirror-нал съм записът при мен.

Едно полезно следствие от тази лекция е, че за едно количество измами банките не могат да се измъкват и да казват “системата е защитена, проблемът е във вас (крайния клиент)”. Не мога и да не цитирам отговорът на един от професорите от Cambridge на изискването да бъдат махнати материалите от един сайт на университета, понеже дават информация за атаката (въпреки, че банките са били предупредени бая месеци преди това):
”
Second, you seem to think that we might censor a student’s thesis, which is lawful and already in the public domain, simply because a powerful interest finds it inconvenient. This shows a deep misconception of what universities are and how we work. Cambridge is the University of Erasmus, of Newton, and of Darwin; censoring writings that offend the powerful is offensive to our deepest values.
“

И наградата за най-побъркан лектор на 27c3 печели Lepht Anonym (лекцията “Cybernetics for the masses”), една девойка, която обясняваше как да си имплантираме сами разни сензори под кожата.

Имаше кило обяснения кое работи, и кое не работи – например как трябва да стерилизираме всичко (тя ползва водка), как да изолираме нещата, колко боли (особено ако си слагаме разни неща във възглавничките на пръстите) и какво мислят докторите, като си правим такива неща (нищо хубаво). Лекцията определено си струва да се гледа и като успея, ще преточа записа и ще го кача (още го няма по разните mirror-и и streamdump-ове), мисля да я пратя на личния си лекар, може да му стане и на него интересно…

Update: Ето запис на лекцията, първа и втора част.

Една интересна лекция от вчера беше тази на Daniel Domscheit-Berg по темата за исландския закон за медиите, Icelandic Modern Media Initiative. Всъщност, лекцията не беше чак толкова свързана със закона, понеже хората от Исландия не бяха пристигнали, а и я нямаше в началната програма и се беше появила в последния момент (аз хванах по случайност края и после с бая зор успях да издиря записа), но има интересни неща по темата за OpenLeaks и wikileaks.

Mirror-нал съм записа.

Успях днес да изгледам една лекция от вчера, която май е по-страшна от gsm подслушването – бъгове в baseband процесорите и колко лесно се exploit-ват. Особено колко лесно се пуска онзи весел feature, така че телефонът да прави auto-answer и да не го казва (т.е. да подслушвате какво се случва около някой телефон без никой да е наясно). Има обяснения за изпълняването на код по телефони, както и идващия проблем с коли, които имат т.нат. driver assistance, което явно представлява gsm модул, директно забит в CAN шината на колата (където е закачена и цялата електроника)…
Демонстрацията не сработва, но има показан кода от firmware, който може да се exploit-не.

Записът е mirror-нат при мен.

Една от хубавите лекции днес, която гледах беше тази на bicyclemark за наблюдаването на изборите в Афганистан. Като цяло доста весела история, струва си да се изгледа – mirror-нал съм записите, първа и втора част.

Мисля, че изгледах най-идиотската лекция в живота си.

Dan Bernstein (известен повече като djb) говори по темата “High-speed high-security cryptography: encrypting and authenticating the whole Internet”. Накратко – DNSSEC не струва и има хиляди проблеми (нищо ново по тях), за това ще ни разкаже за неговите идеи как да направим по-добър internet-а. Неговите идеи бяха толкова сбъркани, че през цялото време си мислех или как ще каже “шегувам се”, или как на сцената ще се качат няколко човека и ще го приберат в усмирителна риза. Запомних специално две неща от идеите му:
1) да се слага публичния ключ на сайта в URL-то, т.е. http://12312313213ACHFC8129.twitter.com/ (ключът, разбира се, е по-дълъг), като например да се слага това нещо някъде в CNAME (www.twitter.com IN CNAME 13123131231.twitter.com или twitter.com IN NS 131313122313212.twitter.com, щото не може да има в зона, в която има NS и CNAME), или като просто пишем цялото url с ключа в browser-а.
2) вместо tcp да ползваме curveCP, което работи в/у UDP и за да минава навсякъде е на порт 53, като вместо да препишем всичкия софтуер, си слагаме едно малко relay-ващо демонче на тоя порт и то търкаля целия ни трафик.
Имаше и други страшни неща. Mirror-нал съм записите, първа и втора част.

Лекцията за Wideband GSM подслушване поне до момента спокойно може да се отбележи като най-страшната от всички.

Обяснени бяха огромни дупки в методите за ползване на криптиране на GSM мрежите (от съвсем реалния свят, бяха заслушвали 4те GSM оператора в Германия), като например в два близки предсказуеми timeslot-а се изпраща някакво съобщения и после същото съобщение, но криптирано – и понеже A5/1 е поточен шифър, от това лесно се изважда keystream-а, а с достатъчно keystream и малко rainbow таблици (лесно достъпни за сваляне) много бързо се вади ключа, а той се reuse-ва доста, така че с него може да се декриптира доста прилична част от трафика (т.е. с малко повече място да се записва нечий GSM трафик всичките му разговори могат да бъдат подслушани). Имаше и други забавни неща, например как точно може да бъде локализиран някой в GSM мрежа.

Демонстрираха съвсем на живо (напук на принципа, че нито един demo не работи) как си записаха малко трафик, анализираха го, направиха обаждане, записаха трафика, декодираха го и го пуснаха да се чуе. Нямаха проблеми с frequency hopping, хардуерът им беше елементарен и евтин (един леко пипнат телефон, usrp, един лаптоп), като цяло почти всеки може да си го направи в домашни условия и да слуша…
Има вариант (в момента) самите оператори да направят мрежите си по-устойчиви на такива атаки, презентаторите дадоха един хубав wishlist с мерки, които биха искали да видят за догодина. Изпитвам сериозни съмнения, че има шанс да се случат (въпреки че не са особено сложни като цяло).

Mirror-нал съм записите, първа и втора част. Като излязат encode-нати в нещо по-свястно, ще пусна и другите link-ове.

(иначе – keynote в MKV с някакви по-нормални codec-и – първа и втора част)

За хората, които не знаят – в момента тече CCC Kongress, от който има излъчвания на лекциите на живо. Има програма, информация за живите предвавания и временни записи, така че който има време – нека гледа, има доста интересни неща.

От първия ден интересни бяха уводната лекция (която може да се прочете на сайта на Роп или да гледате streamdump-а от един mirror при мене), разказите по темата за Data retention директивата (как идващата година е моментът за сериозна атака срещу нея), както и една забавна лекция по темата за security проблеми в IPv6 (накратко, ситуацията е по-зле, отколкото си мислех :) ).

Днес имаше нещо интересно за нов метод за правене на печатни платки в домашни условия, като гледам ще има и доста други забавни неща (например един след друг са Дан Бернщайн и Дмитрий Скляров). Ако събера желание, ще blog-на и за тях.

(а, и в Lightning talk-овете ще се представя новия проект на Дан Камински, приложение за iphone/android, което помага на далтонисти да виждат цветове)

Така, кратка равносметка…

От плановете ми за тая година нещата изглеждат по следния начин:

0) Не се утрепах от работа – напуснах Securax, а с другата работа не се претоварвам. Почнах да се занимавам пак с курса по мрежова сигурност, което пак ми яде някаква част от времето, но се понася.

1) Имам няколко идеи за лекции, но не съм разписал нито една. Нищо, те си стоят и вероятно ще разпиша едната идващата година.

2) Upgrade-нах marla и изнесох повечето неща от zver.fsa-bg.org.

3) Като гледам се справих.

4) Така и не успях да изсвиря Schism, както и почти нищо от Tool (въпреки много опити с Disposition (началото се получава), Reflection (справям се с единия риф, но ме боли ръката), Sober (голяма мъка), Vicarious (intro-то става донякъде, основния риф също, ама толкова)). За сметка на това две неща на Offspring се получават доста добре (Gotta get away и Change the world).

5) Отпразнувах подходящо крокодиловден.

6) Раздадох прилично количество книги, трябва да го довърша, че има няколко останали.

Равносметка на свършените глупости и планове за догодина – в следващи post-ове.

Почти съм сигурен, че се събудих още пиян.

Наругах който трябваше, вече в трезво/будно състояние, а описанието на мислите ми около текущия курс, който водим, ще почака още малко, докато го свършим. Някакси ми се струва, че не правим нещата правилно.
Трябва да намеря вариант да не ми се пие толкова.

На вчерашната лекция Пенчев довърши IMAP и започна с HTTP, ето записите от първия и втория час.

Да се напиеш (е, или да те напият със странни shot-ове, които горят (и хабят алкохола)) е изключително глупаво.

Понеже се замисляш върху глупави неща.

За да не тормозя хората, които ме четат с малоумни излияния, накратко (или надълго, ако броим ползването на backspace) – алкохолизмът води (поне при мен) до замисляне върху разни странни неща, които не бих обмислял, а просто бих направил.
Бих се обадил на разни хора посред нощ да ги наругая.
Бих се хванал да обмисля, обясня и прокарам стари идеи, които съм забравил.
И, разбира се, бих спрял да пия, въпреки че ще попречи на предните две.

Писнало ми е да съм дипломатичен за проблеми, които по-лесно ще реша с няколко преки псувни в блога, вместо с часове обяснения. Ще ги напиша в трезво състояние просто от учтивост. Уморен съм, най-вече от себе си.

Случва ми се да гледам някой сериал и да си мисля как героите се държат ненормално (“insane” е думата, която все ми изскача в главата). Същото ми се случва и в моментите, в които правя нещо без да спирам, въпреки че трябва да спя, ям или нещо такова. Точно в момента гледам отново “Firefly” (след като изгледах целия “Castle”).

Преточвам целия torrent със старите неща от wikileaks и като го събера, ще го пусна някъде видим за всички.

In other newsю – взех си ново кубе, 100W – при тестовете мисля, че уплаших съседите.

Накратко:

На курса довършихме DNS, изговорихме SMTP – първа, втора и трета част (в трета има и POP3).

А аз съм набеден за противник на IPv6 и по случая съм канен на дискусия по темата. Мисля да е последно ми занимание с темата, поне за известно време.

Преди малко изчетох “Little Brother” на Cory Doctorow и я препоръчвам на всички. Всъщност, ето и link към нея, книгата се разпространява под creative commons лиценз.
(също така я има издадена на български, съвсем скоро излезе)

Представете си как някой е пренаписал “1984”, само че като “2010”, преместил е действието в САЩ и е обърнал наистина сериозно внимание на технологиите, правейки книгата донякъде и наръчник за това как да работят двете страни (някой би казал, че е наръчник само на противниците на авторитарно/тоталитарното управление, но на мен не ми се струва вярно), за да постигнат целите си. На моменти е чак болезнено да се чете – докато в “1984” нещата изглеждат все пак далечни и нереални, тук действието и случките са нещо, което съвсем спокойно би могло да се случи – човешкото малоумие няма някакви особени граници.
И все пак на моменти усещането е, че четеш Оруел, само остава да се добави “Страхът е сигурност”.

Могат да се направят и бая паралели между случилото се в книгата и случващото се с WikiLeaks и Julian Assange (като гледам датите, спокойно може да се каже, че е имало обмяна на идеи между Wikileaks и Doctorow и в двете посоки).

Отдавна не бях прочитал 640 KB на един път. Зверски ми се спи.