татко Крокодил

Инструмента с кубето и кашона. Реших да не се оливам с безпраговия :)

Turns out that a few days ago another book by Victor Pelevin was published – “Werewolf metamorphoses” (the original is “Священная Книга Оборотня”, something like “The holy book of the shape-shifters”) – he has written a … love story, in his own way. Wonderful book, at some moments you really need to stop and think on the philosophy explained there. It’s not as hard as “Chapayev and Void” (“Buddha’s Little Finger, a.k.a. clay machine gun” in English), but that doesn’t stop you from really enjoying the book.
(and I’m thankful for the book, as I haven’t read anything seriously in Bulgarian in the last months)

Today I also went to The House of Rising Force, a shop for musical instruments to look for a bass guitar. There was one set for beginners with a precission bass and an amplifier/speaker, but I asked a bit more and in the end it turned out they have a fretless bass, which felt like the right instrument… The main problem with it is that is’ the hardest one to learn and that even professionally it’s not used a lot, so I’ll think a bit more until tomorrow if it’s going to be this or a regular one.

Оказа се, че тия дни са издали нова книжка на Пелевин – “Върколашки метаморфози” (“Священная Книга Оборотня” е оригиналното заглавие) – човека е написал … любовна история, но по свой начин. Страхотна книга, на моменти се налага да се спре и да се помисли много внимателно върху философията, която се обяснява вътре. Не настига по трудност “Чапаев и Пустота”, но това определено не пречи да се наслаждава човек на книгата.
(добре че беше това, че отдавна не бях чел сериозно на български)

Днес се разходих до The house of rising force, магазин за музикални инструменти, за да си търся бас. Имаше един комплект за начинаещи с precision бас и кубе, ама аз все пак поразпитах и в крайна сметка се оказа, че имат и fretless бас (т.е. такъв без прагчета), който като усещане и идея ми звучи като правилния инструмент… Основния проблем е, че е най-сложния за научаване и че професионално се използват доста рядко, та ще се чудя до утре дали да е това или някой нормален инструмент.

Last night Alexander Isayevich Solzhenitsyn died.

A great author, a great man. One of the most effecting authors I’ve read.

It’s really sad that he couldn’t finish the “Red Wheel” cycle, it’s even sadder that he’s not being translated. I really hope that would change…

May he rest in peace.

Почина Александър Исаевич Соженицин.

Велик автор, велик човек. Един от най-въздействащите автори, които съм чел.

Много е жалко, че не можа да довърши цикъла за “Червеното колело”, още по-жалко е, че почти не го превеждат. Искрено се надявам това да се промени…

Нека почива в мир.

And a bit on the cultural topic, which deserves another post.

I’ve been going through the books by Iain M. Banks from the series on the Culture – after “Matter” I read “Consider Phlebas”, “Excession” and “Inversion”, and right now I’m re-reading “The Player of Games” in it’s original (which seems to be the best in the series until now). The books are written with a really wide scope, close to the hard fiction and remind me a lot of the Strugatski brothers with their series of the Progressors and Strangers.
The next in the list is “The Algebraist”, which is set in another world, let’s see how it will be.

And yesterday I found “Pushing ice” by Raynolds in Orange – I should look up the rest of his stuff in original, as the Bulgarian translation is pretty horrible (at some points you need to translate the thing back in English to understand it). I also got two books in Bulgaria (“The round fish” and one by Mihail Veshim), because I’ve been reading mostly in English lastly…

(And to clear my head I downloaded the whole Robot chicken and watched it. It’s incredible.)

И малко по културната тема, което си заслужава отделен post.

Дъвча усилено книгите на Iain M. Banks от серията за Културата – след “Matter” минах през “Consider Phlebas”, “Excession” и “Inversion”, в момента препрочитам “The Player of Games” в оригинал (която май е най-добрата от серията до момента). Книгите са писани с размах, доста близо са до твърдата фантастика и реално много напомнят по някои идеи за нещата на братя Стругацки от серията с Прогресорите и Странниците.
Следващата в списъка е “The Algebraist”, която се развива в друг като идея свят, да видим как ще е.

А вчера си намерих “Pushing ice” на Рейнолдс в Orange – трябва да се хвана и да си намеря другите му неща в оригинал, понеже българския му превод е известен като един от прилично ужасните такива (човек му се налага да си преведе нещото обратно на английски, за да го разбере). Взех си и две книжки на български (“Кръглата риба” и една на Михаил Вешим), понеже в последно време май чета само на английски…

(А за разнообразие си свалих целия Robot chicken и го изгледах. Страшни са.)

One who writes rarely writes twice.

To begin with, we finally deployed the new system Friday, with some features cut out (but it also has all the stuff the old one had). There’s something very nice in playing the Imperial march and running a few killall commands…

I also had some more fun things to do, like setting up telephony through cabletel (they use something weird on their side, but at least they’re nice people and we cleaned up the issues prettu fast), swore a lot at the SIP protocol (I even reminded myself on how nice things like irc and talkd are)…
I don’t have a lot of memories on what I’ve done through the week, which has become something natural for me (so I need to look at the timesheets and the twitter). I mostly remember what I said about a problem: “In such cases I wonder why the hell do I come sober to work”.

There’s a site for HAR2009, it has to be attended :)

I have to write a lecture with chervarium to present at a few events in September and December, and we still haven’t started. This isn’t good…

Който пише рядко, пише по два пъти.

Като за начало – най-накрая в петък пуснахме новата система, в малко орязан вид (но си има всички неща, които и старата имаше). Има нещо много приятно в това да си пуснеш Imperial march и да пуснеш няколко killall команди…

Имах и разни други забавни занимания, например пускане на телефония през cabletel (ползват нещо криво и странно от другата страна, ама поне хората там са свестни и лесно се разбрахме), препсувах още няколко пъти SIP-а като протокол (чак се замислих колко прекрасни неща за irc и talk)…
Нямам особени спомени и какво съм правил през седмицата, което май е почнало да става съвсем естествен момент (съответно си гледам timesheet-а и twitter-а). Единствения спомен май ми е репликата около един проблем: “В такива момент се чудя защо идвам трезвен на работа”.

Има сайт за HAR2009, трябва да се ходи :)

Имам да пиша с червото лекция за едно или две събития през септември и декември, и още не сме почнали. Това изобщо не е на добре…

I finished watching a few minutes ago “The return of Ku-ku”, done by the “Alma mater” television…

For example the whole idea about a talk show in this case is horrible. The hosts are extremely bad and un-natural, as the all the new actors, I really have no idea why didn’t they drink two vodkas beforehand – it would’ve helped… The archive material they’re playing is magnitudes better and the contrast is killing them.

Vladi Vargala somewhat saves the situation, the diary of the student can really be developed (not like they can’t find enough material), and the student that lived illegally in Studentski grad, etc. is probably the best part in the new sequences (although the part with “it’s your fault” really got on my nerves).

A birdie around “Alma mater” told me that this wasn’t the original scenario, but the old guys from KuKu had given too much input and pushed, so they won’t make any problems with the name, and the original was great – dunno, I don’t really see why for example they didn’t change the ime. It’s really ugly to see young enthusiastic people to yield so easily to such crap and to fuck up the situation and to get in the track of the weak and mediocre programs that (I’m guessing, I don’t watch TV:) ) can be seen now on Channel 1.
(ugly stuff, it’s like their first sex was getting raped through the ears).

Pathetic story.

Изгледах преди малко “завръщането на Ку-ку”, което са направили телевизия “Алма матер”…

Накратко – мъка. Аз ако бях участвал в правенето и го бях видял предварително, щях да поискам да ми го няма името в участвалите.

Например цялата идея за talkshow в тоя случай е ужасна. Водещите са невероятно дървени, както и повечето нови актьори, не знам що не са ударили по две водки предварително – щеше да помогне… Архивните кадри, които се показват, са много по-добри и контраста е направо плашещ, страшен автогол са си вкарали с тях.

Влади въргала донякъде спасява ситуацията, дневника на студента може да се развие много повече (не е като да не може да се намери материал по въпроса), а студентката, дето живеела нелегално в студентски град и т.н. е май най-добрата част от новите кадри (въпреки че това “вие сте виновни” на мен лично ми пролази по нервите).

Едно пиленце около “Алма матер” ми спомена, че всъщност тоя сценарий не бил оригиналния, ами старите кукувци били дали твърде много акъл и притиснали, че да не правят проблем с името, па оригиналния бил страшен – не знам, само дето не виждам що не са сменили името например. Адски гадно е да видиш млади хора ентусиасти толкова лесно да се поддават на подобни гадости, да засират ситуацията и да се набутват в коловоза на слабите и посредствени програми, дето (предполагам, не гледам телевизия :) ) могат да се видят в момента по канал 1.
(гадна история, това при тях е все едно първия им секс да е бил да ги изнасилят през ушите).

Жалка история.

Last night while somewhat drunk around a discussion with Guninski (I owe him a beer) I wrote some test proggy…

The question was as follows – if we have two sets with 2^16 elements, and each element can be from 0 do 2^32, what’s the chance for the intersection of both sets not to be the empty set. Because the quantity of alcohol wasn’t good for the math skills (and chervarium just swore at us and declined to calculate it), this is what I wrote to get some stats:
(to be noted that this is the first time I manage to use qsort() :) )


#include <stdio.h>
#include <unistd.h>
#include <sys/types.h>
#include <sys/fcntl.h>
#include <stdlib.h>

for (i=0;i<NTEST;i++)
num+=do_whatever();
printf ("tests %d true %d false %d\n",NTEST,num,NTEST-num);
return 0;
}


Guninski was saying that the chances incline to 1, and seems to be right – according to this it’s more that 1:2, which is inclining to 1 :)

And damn, Shopov, how could you buy me two beers after I’ve drunk so much. Half of the morning I wanted to be dead :).

Whomever remembers more of the celebration – feel free to write.

Снощи в средно пияно състояние около един спор с Гунински (дължа му една бира) написах едно тестово програмче…

Въпросът беше следния – ако имаме две множества с 2^16 елемента, като всеки елемент може да е от 0 до 2^32, какъв е шансът сечението на двете множества да не е празното множество. Понеже количеството алкохол не предразполагаше към математика (а червото само ни препсува и отказа да го сметне), написах следното нещо, което да вади някаква статистика:
(да се отбележи, за пръв път успявам да използвам qsort() :) )

#include <stdio.h>
#include <unistd.h>
#include <sys/types.h>
#include <sys/fcntl.h>
#include <stdlib.h>

#define LEN 65536

#define NTEST 100

static int compare(const void *a, const void *b)
{
        if (*((int *) a) > *((int *) b)) return 1;
        if (*((int *) a) < *((int *) b)) return -1;
        return 0;
}


int do_whatever()
{
	int s0[LEN],s1[LEN];

        int i=0,j=0;

        int rndsrc;
        rndsrc=open("/dev/urandom",O_RDONLY);
        read(rndsrc,s0,(sizeof(int)*LEN));
        read(rndsrc,s1,(sizeof(int)*LEN));
        close(rndsrc);

        qsort (s0,LEN,sizeof(int),compare);
        qsort (s1,LEN,sizeof(int),compare);

	while ( (s0[i]!=s1[j]) && (i<LEN) && (j<LEN))
	{
		if (s0[i]<s1[j]) { if (!i<LEN) i++; }
			else {if (!j<LEN) j++;};

	}
	if (s0[i]==s1[j]) return 1;
        return 0;

}

int main()
{
	int i,num=0;

	for (i=0;i<NTEST;i++)
		num+=do_whatever();
	printf ("tests %d true %d false %d\n",NTEST,num,NTEST-num);
	return 0;
}

Гунински твърдеше, че шансът клони към 1, и е прав – според програмката излиза над 1:2, което си клони към 1 :)

А, да, Шопов, как можа да ме черпиш две бири, след като бях пил толкова. Половината сутрин ми се искаше да съм умрял :).

Който помни повече от празнуването – да пише.

Another proof that we live in an absurd.

And because of this I want to officially ask the meteorologists to fix their forecasts, because all this heat is not good for us. Not only to give us some rain, but also some cool weather, so it would be good for drinking the rakiya.

Поредното доказателство, че живеем в абсурд.

По случая искам официално и аз така да помоля синоптиците да си оправят прогнозата, че тия жеги не ни се отразяват добре. Освен дъждец да пуснат и малко хладно временце, така да става да си пием ракийката.

Some days ago I found all the 4 seasons of “The New Statesman”, really funny (and dark) comedy made made between 1987 and 1992. Looks like their incarnation of Bay Ganyo in the politics and in some ways really reminds me of our politicians… Also it’s the definite inspiration of the BOFH (Bastard Operator from Hell) by Simon Travaglia.

There seems to be also a reason nobody here to do such things – we’re looking at it all the time in our real political lief. I’ll leave the lists of such cases to some other people (like Delian and Grigor), I’ll talk a bit something else – how people react to it (looking at myself and from some other observations).

We live in an absurd. From the beginning to the end. Getting mad about something is hard, because the organism overloads – so much shit is happening that if you do care, you’ll die of a heart attack in a few months (I for such reasons stopped reading news for a few weeks). The meaning of the protests seems obvious – right now some people are trying to remove the National Park statute from Strandzha, in spite of all that was done against it, and about the corruption and the current events with the stopped funds I don’t really see the point in talking about. Probably I’m not the only one hoping that EU will slap really good our government, but I also doubt very much that this would do any good.

We’ve stopped caring, we’re tired. Most people prefer to do their job and in that way to do something worthwhile, instead of yelling somewhere – because that doesn’t help. That’s maybe the reason that there’s any development in this country – because there are still people that do their job (and who get pissed more and more). They manage do make a corner for themselves in which they live and push and push – because the rest is so completely absurd and meaningless that there are just a few enthusiast left trying to do something. Blogs are writing on this, people are reading them, and they the things die – because nobody has the strength and will to deal with crap. Because what’s left for us (at least which I see) is an armed coup (and knowing the politicians we have, they’ll also sell us the weapons for this).
Just that the coup will have to be repeated a few times and the rulers shot, so on the principle of Pavlov’s dog we could have some rules that could be useful. We’ll have to do the calculation on how much a coup is worth and if the loses from it will be less than the ones from the current pack of idiots that govern us.

As for the elections – let’s see. Every year they change the law, every time it’s the same despicable group (and it’s getting worse, as we’re working on electing a mutra). We’re left with a state apparatus and system full with petty thieves (it was pitiful reading the conversations of the guy from NSBOP who got arrested – for how much money he sold himself).

There are moments for me in which I wonder what the hell I’m doing here, and why don’t I get out and come back in 50 years to see how it all has crumbled, so we can start anew.

Тия дни си намерих всичките 4 сезона на “Новият политик” (“The new statesman”), много забавна (и мрачна) комедия от 1987 до 1992. Изглежда като техния вариант на Бай Ганьо в политиката, и в общи линии страшно много напомня на нашите политици… Също така е очевидния вдъхновител на серията за BOFH (Bastard Operator from Hell) на Simon Travaglia.

Има изглежда и причина никой да не прави такива неща у нас – ние това го гледаме почти постоянно в истинския ни политически живот. Ще оставя на други хора (например Делян и Григор) да изброяват и описват всичките случаи, аз ще се спра на един друг момент, а именно реакцията на хората (изхождайки си от моята гледна точка и малко наблюдения).

Живеем в абсурд. От-до. Ядосването за нещо е почнало да става трудно, от претоварването на организма – толкова много простотии се случват, че ако се интересуваш от всяка, ще умреш от сърдечен удар за няколко месеца (аз така бях спрял да чета новини за седмица-две). Смисълът от протести е направо очевиден – в момента се опитват директно да премахнат статута на национален парк на Странджа, въпреки всички, което беше направено по въпроса, а за другите неща като корупцията и текущите събития със спрените фондове не мисля, че има особен смисъл да говоря. Сигурно не съм единствения, който таи надеждата ЕС да забие наистина сериозен шамар на нашите управляващи, но също така адски се съмнявам, че това ще свърши някаква работа.

Спряло е да ни пука, уморени сме. Повечето хора предпочитат да си свършат работата и така да се получи нещо, вместо да ходят да викат някъде – защото от това нищо не се получава. То и за това има някакво развитие в държавата – защото все пак има хора, които си вършат работата (и които им писва все повече и повече). Успяват да си направят някакво кътче, в което да живеят и бутат ли, бутат – щото всичко останало е толкова абсурдно и безсмислено, че твърде малко ентусиасти са останали да се опитват да направят нещо. Блоговете пишат по въпроса, четат се, обаче оттам нататък нещата умират – защото никой няма сили и желание да се занимава с гадости. Понеже единствения начин, който поне аз смятам, че е останал е въоръжения преврат (и познавайки нашите политици, те ще ни продадат и оръжието за целта).
Само дето вариантът с преврата трябва да се повтори няколко пъти и да се разстрелят текущите управляващи, така че на принципа на кучето на Павлов да имаме едни управляващи, дето стават за нещо. Ще трябва да се направи сметката колко струва един преврат и дали ще е по-малко от загубите от бандата идиоти, които ни управляват в момента.

Колкото до изборите – да видим. Всяка година се пише нов закон, всеки път е същата жалка пасмина (сега е и по-зле, щом се каним да изберем мутра). Останали сме с държавен апарат и система, пълни с кокошкари (беше направо жалко да се четат разговорите на оня от НСБОП, който арестуваха – за колко малко пари се беше продавал).

Вече има и моменти, в които се чудя какво правя тук, а не се махна и не се върна след 50 години да видя как се е сринало, та да може да се започне наново.

Important news: on the 25th of July (Friday) we’ll be celebrating sysadmin day in Krivoto, on the corner of Dondukov and Budapeshta, after 19. We’ve reserved tables, all admins are invited :)

(yes, we know that it’s the day of Metallica’s concert, but it’s not our fault that they picked the wrong day :) )

Важна новина: на 25.07 (петък) ще се празнува деня на системния и/или мрежов администратор в Кривото, на ъгъла на Дондуков и Будапеща, след 19. Запазили сме маси, поканени са всички админи :)

(знаем, че тогава е концерта на Metallica, ама не сме им виновни, че са избрали точно тоя ден за целта :) )

I just finished “Toll the Hounds” (book eight of “Malazan Book of the Fallen”) and here are some fresh impressions…

I’m not going to tell what’s happening inside, it’s really worthy reading (and they’re weird enough and will probably take two days to summarize anyway).

The book itself seems written in an even better way than the ones before. There are moments when in the end or beginning of a chapter there’s a pretty nice descriptional synopsis of what’s currently happening, which helps in keeping the story in your head. The story lines are acceptably much, and the action never stops, from page one to the end (which makes it pretty heavy to read at times). Also there’s a really good ending that wraps the story lines well.

In short – it was worthy the 12 hours it took for me to chew through it :)