(15,46,29) velin@j: Искаш ли шовинистки сексизъм малко ?
Седят колегите ирландци, предъвкват сандвичи и дискутират дали циците на новата девойка в кафето са истински. При което единия приключва спора накрая със следната фраза:
– She is form romania. She is working in a cafeteria. It’s not a rocket science — they’re not plastic!
(15:46:43) mnx: хахахахха :)
The end of the Hans Reiser trial.
I have no idea why do I feel so weird while reading his explanations. Maybe because I see it in some way really logical, how he did it, calm, clear…. Looks like something I would do.
Финалът на процеса срещу Hans Reiser.
Не знам що се чувствам толкова странно, докато му чета обясненията. Може би защото ми се вижда в някакво отношение адски логично, как точно го е направил, спокойно, ясно… Изглежда ми като нещо, което аз бих направил.
I won’t be in Sofia for two days, I’ll be at the celebrations for the 80th birthday of my grandfather in Svishtov. I have a 3G modem (which I’m using right now, damn, it’s like dialup), but don’t expect me to show up online too much.
This is my first getting out of Sofia in year and a half.
Няма да ме има за два дни в София, ще се празнува 80тия рожден ден на дядо ми в Свищов. Взел съм си с мен един 3G модем (през който минавам в момента, мъка, все едно съм на dialup), но не се очаква да се вясвам кой-знае колко online.
Излизам от София за пръв път за около година и половина.
Bass (the sound) passes thorough all kinds of walls, it’s like a part of them. So when someone is reading, he/she can hear/feel something which to remind him/her about La Del Ruso by Gotan Project, to play it, to take out the bass (the guitar) and to play it quietly (after finding out where exactly)
(I didn’t even check if it was tuned, sounded right)
I’m either getting better, or the pharingitus and the work are eating my brain.
Басът (като звук) минава през всякакви стени, той в общи линии си е като част от тях. Така докато човек си чете, може да усети/чуе нещо такова, което да му напомни на La Del Ruso на Gotan Project, да си го пусне, да си извади баса (т.е. китарата) и да си го дрънка тихичко (след като нацели точно къде е).
(даже не проверих дали има нужда от настройка, прозвуча си вярно)
Или се излекувам, или фарингита и работат ми изпиват мозъка.
Няма само Жилин да си публикува разговорите:
(21,46,29) velin: току що ми се изпълни детската мечта
(21,47,01) velin: микробус с номера от дъблин, пълен с ирландци, аз на предната седалка с карта на лондон и въртим по улиците
And some news on my sickness.
In the morning I went to a doctor (and looks like I finally found a good one), which checked me throughly and said “strong pharingitis that’s trying to become a chronical one”, gave me stuff for 10 days to take (no antibiotics), forbade me to drink beer (damn) and that was it…
I’ll be staying home for a few days (if my temperature goes below 37, I might even do some work), Friday I’m again at a checkup, and Monday back to work.
И малко новини около моето боледуване.
Сутринта отидох на лекар (и май най-накрая попаднах на свестен такъв), който ме прегледа подробно и каза “остър фарингит с идея за преминаване в хроничен такъв”, преписа ми 10-дневен курс на лечение (без антибиотици), забрани ми да пия бира (мрън) и така…
Ще си стоя вкъщи ден-два (ако ми падне температурата под 37, може и да поработя малко), в петък пак съм на преглед, в понеделник най-вероятно пак на работа.
To come home with 39.0 temperature (and to wonder the whole day why do you feel tired) is not a sickness. A sickness is to blog about it.
It went down to 38.5/38.6, I’m checking it every half hour, tomorrow I’ll go to a doctor. This sucks, for three weeks I’ve been twice on antibiotics and the damn thing still hasn’t died.
Да се прибереш с 39.0 температура (и да се чудиш цял ден що си толкова уморен) не е болест. Болест е да блогнеш за това.
Падна на 38.5/38.6, меря я на половин час, утре пак ще се ходи на лекар. Тва на нищо не прилича, за три седмици два пъти на антибиотик и квото-е-там още не е умряло.
Cameras and stickers to better the education.
So, does someone know how much of the budget goes for hard drugs? Diplomas in this country are sold with all the extras and registrations, can be said – by the university itself (or at least by the people on who the whole documentation is dependant). The here now is (hopefully not really everywhere) a part of the whole system, from the beginning to the end, and this will just raise the costs without some serious effect …
If that’s such a problem, why don’t they just publish the list of people that has graduated? It seems faster, easier and a bit more effective even.
In the camera topic – Peio has written enough on it. But it seems like a nice idea for these cameras to be put on the politicians.
Камери и лепенки за подобряване на образованието.
Аман бе, каква част от бюджета отива за тежки наркотици при тия хора? Дипломи при нас се продават с всичките екстри и регистрации, може да се каже от самия университет (е, или поне от хората, от които зависи цялата документация). При нас корупцията е станала (е, надявам се не навсякъде) част от цялата система, от началото до края, това само ще вдигне цената на цялото нещо без някакъв сериозен ефект…
Ако им е такъв проблем отпечатването на фалшифицирани дипломи, защо просто не направят публичен списъка с дипломирани студенти? Далеч по-лесно, полезно и ефективно би било.
За камерите – Пейо е написал достатъчно по въпроса. Определено обаче е полезна идеята да ги сложим тия камери на политиците.
Seems like there’s hope for the Bulgarian literature…
Lately I’ve been finding mostly good Bulgarian books – I just finished “The round fish” by Momchil Nikolov. Nicely thick book, different and interesting story lines, I really liked it, maybe the best I’ve read in Bulgarian in the last few years (excluding Georgi Markov).
Има надежда май за българската литература…
В последно време попадам на разни добри български книги – преди малко изчетох “Кръглата риба” на Момчил Николов. Достатъчно дебела книга, различни и доста интересни сюжети, изобщо – много ми допадна, може би най-доброто на български автор в последните няколко години, което ми е попадало (е, като изключим Георги Марков).
I don’t have high temperature now (Wednesday/Thursday there were moments with 38.9, which were just out-of-this-world, but those passed away), so I sat to finish some of the urgent tasks.
So I hit one of my problems… I did the thing, with the planning, thinking of the details and the minimal details, just to find out after a few hours (because I got told) an elementary and stupid problem… Not like it’s not an extremely mangled site, written with a few different frameworks by half of the programmers in the company, but for this small thing I should’ve remembered myself…
Why I always miss exactly one small thing? It’s extremely annoying.
Нямам вече температура (в сряда/четвъртък имаше моменти с 38.9 и едни сънища, дето ум да ти зайде, но отминаха), та седнах да свърша малко от спешните задачи.
И пак се набих в един такъв мой проблем. Свърших нещото, с подготовка, внимателно премисляне на детайлите и минимален downtime, само за да открия след няколко часа (понеже ми казаха) елементарен и глупав проблем… Не може да се отрече, че ставаше въпрос за объркан сайт, писан с няколко различни framework-а от половината програмисти, минали през фирмата, но все пак за тая дреболия трябваше и сам да се сетя…
Изобщо – защо винаги изтървам точно една дреболия? Адски дразнещо.
In short – angina and close systolic and diastolic of the blood pressure, 38.7 temperature at noon, 37.6 now. Antibiotics and sleep… Zhilin will have to entertain the readers while I’m away.
Накратко – ангина и близки граници на кръвното, 38.7 температура по обяд, 37.6 сега. Антибиотици и спане… Жилин ще трябва да забавлява аудиторията, докато ме няма.