татко Крокодил

Съботата пак се оказа ден за мързел.

Вчера играхме RISК с Венски, iffi и още няколко човека, играта се оказа интересна и идейна, въпреки че нещо не ме влекат игрите на дъска, в които има и зарове. Показаха ми и ГО, което май ще взема да проуча по-подробно.
(намерих си qgo)

А средството за отпускане беше гледане на трите излезли епизода от третия сезон на Dexter. Не знам защо, но коленето на хора на фона на весела музика и разните други изпълнения (например показването на клас от малки деца как точно прави blood spatter analysis), както и цялостното излъчване на сериала ми влияят както YKK (една глава от комикса).

Даже не ми се пие …

Today some people decided to put a sticker on my desk and I decided to make one explanatory photo.

Днес решиха да ми залепят една лепенка на бюрото и реших да направя една обяснителна снимка.

So…

It was a fun week, if you look at it from the side. Monday I overslept for my doctor’s appointment, managed to get up on time Wednesday, they sent me to another round of examinations (which, if turned positive, would mean that they had to cut my tonsils out, but weren’t) and started physiotherapy. This means that every morning I get electricity in my head, ultra-sound, and also get baked with a lamp.
I really don’t care if they plug me in the wall socket, if this fixes my neuralgia problems…

I needed to research sending binary sms-es, and found again that everything that’s telephony related is bungled, mangled and dates from the telegraph times. “You’re in a maze of twisty standards, all incompatible”.

I can’t fix my sleeping habits – today I was supposed to go to the protest, but overslept (and I even got some calls at that time), managed at some point to wake up, ate, finished reading Anathem and slept through the rest of the day (it hadn’t happened in a long time).

And about the protest I heard some things (my brother went there), but on that I’ll write separately, with the stuff about Bulgaria. I still don’t have the inspiration for that…

И така…

Беше забавна седмица, стига да се гледа отстрани. В понеделник се успах за ходенето си на лекар, в сряда успях да стана и да ида, пратиха ме на поредните изследвания (които, ако бяха излезли положителни, щяха да ми вадят сливиците, ама не стана) и почнах физиотерапия. Сега всяка сутрин ходя ми бият ток в главата, ултразвук, и да ме пекат на една лампа.
Честно казано, не ми пука ако ще и в контакта да ме включат, стига да се реши проблема с невралгията…

Наложи ми се да разучавам пращането на binary sms-и, за пореден път се замислих как всичко, свързано с телефонията е нескопосано, омазано и наследено от времето на телеграфа. “You’re in a maze of twisty standards, all incompatible”.

Не мога да се оправя със спането – днес трябваше да ходя на протеста, но се успах (а май и ми звъняха сутринта за нещо), успях по някое време да се събудя, хапнах, дочетох си Anathem и проспах останалата част от деня (което отдавна не ми се беше случвало).

А за самия протест чух малко неща (брата успя да отиде), но за него май ще пиша отделно, заедно с темата за България. Все още не ми дошла музата…

(I overslept for the protest in the morning, I’ll write on that later)

So again, some books…

“Nation” by Terry Pratchett – his first book in a long time that’s not from Discworld – turns out to be really nice, I read it while travelling to the USA. Reminds me somewhat on the Johnny series, but is definitely better – about a boy that has to restore his nation after a serious disaster. It’s definitely visible how Pratchett has started in the later years to write more serious and not-that-much-funny books…
(I think there should still copies left at Orange)

“Dzift” by Vladislav Todorov – one more book that shows that there’s hope for the Bulgarian authors. I read it in one sitting, liked it a lot, I might even try seeing the movie :)

Something by Hristo Stoyanov, can’t remember what – I just want to note that this is one of the most pathetic authors I’ve read, and I’m really sorry that I bought something his. For example, how can you make a book from a few measly writings and three times more comments on that by all kinds of idiots from Internet forums?

“Anathem” by Neal Stephenson – arrived Monday, was finished this morning – as usual, great book (he doesn’t write another kind any more). The place where the book is set has nothing to do with his previous books, but some of the Baroque cycle ideas remain, and definitely makes you think while reading it. I’m inclined to say that sometimes he tops Umberto Eco.
And now a few years of waiting follow, until he writes something.

… and I might’ve read something else, but seems like it’s not worth mentioning, if I can’t remember it.

(сутринта се успах за протеста, ще пиша по темата после)

За пореден път – малко по темата книги…

“Nation” на Тери Пратчет – първата му от много време насам книга, която не е от света на диска – се оказа много приятна, изчетох я още по време на полетите към Щатите. Напомня малко на серията с Джони, но определено е по-добра – става въпрос за едно момче, което трябва да възстанови нацията си след сериозно бедствие. Личи си как с годините Пратчет започна да пише повече сериозни и не-чак-толкова смешни книги…
(мисля, че има още копия поне в Orange)

“Дзифт” на Владислав Тодоров – поредната книга, показваща, че има сериозна надежда за българските автори. Издъвках я на един път, страшно ми хареса, може даже да се пробвам да гледам филма :)

Нещо на Христо Стоянов, вече не помня какво – искам само да отбележа, че това е един от най-жалките автори, които са ми попадали, и искрено съжалявам, че си купих нещо негово. Например, как може да направиш книга от няколко мижави писайница и три пъти повече коментари за тях от сульовци и пульовци из Internet?

“Anathem” на Нийл Стивънсън – пристигна в понеделник, днес сутринта я довърших – както обикновено, велика книга (той друг тип не пише вече). Мястото, където се развива книгата няма нищо общо с предишните му книги, за сметка на това някои от идеите от Бароковия цикъл си остават, и определено се налага да се замисли човек, докато я чете. В момента съм склонен да кажа, че понякога надминава и Умберто Еко.
Следват няколко години чакане, докато напише още нещо.

… и май четох още нещо, но щом не съм го запомнил, май не си струва да се споменава.

Нали не сте забравили за 11ти октомври?

A few days after I came home, “a group of concerned citizens” (who will be required to come to a spaghetti dinner at home, after they return from various countries) explained to me that I can’t go aroing with phones like these (old, worn out and worst of all – Siemens) and gave me as a present one Neo Freerunner.

For whomever hasn’t (because of some accident) heard about this phone – it’s a phone with almost open hardware and open software. Runs under linux, the schematix are available on the site, it’s joy for the soul :).

The hardware is good – a good-resolution display, GPS, wi-fi and all such nice things (no 3G, thouh) and you can talk to the phone by plugging it in the USB, configuring the Ethernet interface you see and logging over ssh to the phone.
(there isn’t a gadget that fun :) )

There’s this bad problem, though – the software right now is really bad. It starts, works, but the stability (especially the GSM part) is not there. There are a lot of options that you can chose from – Qtopia, om2007.2, om2008.8, SHR, etc. (they’re described at the openmoko site), but in the end no one is thought to be stable. Not to mention the ugly bugs with the battery…

I tried using it for a few days and that turned out not to be doable, so this will lead to a pretty ugly fate for the phone – I’ll be doing experiments with it :) The first thing is that I can use it as a wireless card almost everywhere, let’s see if I can run kismet on it, etc., and I’ll be testing the new releases until they became useful :)
(a few moments ago the compilation of SHR failed, but I’ll probably sleep first before starting to break it)

And worthy mentioning – the thing might have only 256MB of storage and use busybox, but it’s still really comfy to use over ssh. If I had a ssh client in my head, I wouldn’t need another phone :)

Малко след като се прибрах, “група загрижени граждани” (на които няма да им се размине идването на едни спагети у нас, само да се приберат от разни държави) ми обясни, че не може да ходя с такива телефони (стари, очукани и на всичкото отгоре – Siemens-и) и ми подари един Neo Freerunner.

За който (по някаква случайност) не е чувал за тоя телефон – това е телефон с почти отворен хардуер и отворен софтуер. Работи под linux, схемите му ги има online на сайта, изобщо – радост за душата :).

Като хардуер устройството хич не е лошо – дисплея е с голяма разделителна способност, има GPS, wi-fi и други подобни хубави неща (няма 3G), и по принцип комуникацията с телефона става като го закачите за USB, то се вдига като ethernet интерфейс, вдигате си адрес и по ssh влизате в телефона.
(няма друг толкова забавен телефон :) )

Има обаче един адски сериозен проблем – софтуера му в момента за нищо не става. Т.е. тръгва, работи, обаче стабилността (особено на GSM частта) никаква я няма. Има доста варианти, които могат да се избират – Qtopia, om2007.2, om2008.8, SHR и т.н. (описани са в сайта на openmoko), но в крайна сметка нито един от тях не се твърди, че е стабилен. Изобщо да не говорим за разните адски странни бъгове с батерията…

Пробвах се да го ползвам за ден-два и не се оказа осъществимо, което ще доведе до една бая неприятна съдба за телефона – ще си правя експерименти с него :) Първото нещо, което ми хрумва е как мога да го ползвам като wireless карта почти навсякъде, да видим дали мога да подкарам kismet и т.н. на него, а и ще пробвам новите releases, докато станат използваеми :)
(преди малко ми изгърмя компилирането на SHR, ама май първо ще поспя, преди да се хвана да го чупя)

И си струва да се отбележи – нещото може да има само 256MB място и да ползва busybox, но не пречи да работи страхотно и да е удобно през ssh. Ако имах ssh клиент в главата си, нямаше да ми трябва друг телефон :)

Because some people asked (maybe two :) ) in the comments of the previous post, I’ll describe point by point what I don’t like in the USA and why wouldn’t I live there. Note – this is a personal opinion, someone might find these things nice :)

So, things I don’t like:
1) The ways they build houses – can’t stand it. Low, one-story, just-to-be-there, no style and solid fences. Even a Bulgarian village looks better, even the crap they build in Sofia.
(note, I’ve seen only Phoenix and Los Angeles, they might have better places. I want to see New York some day :) ).
2) The service personnel is PAINFULLY polite. They never pick up the phone with less than 8-9 words (restaurant X, good evening, how may I help you, my name is John Smith), they speak like this the whole time and even come to your table every 5-10 minutes to ask you how you are, do you like the food, etc., which in turn always interrupts the conversation on the table. If they were a bit more laid back, would’ve been far better…
3) To counter this, it’s full of really rude and insolent people. Looks like an antipode of the serving personnel, I felt the desire to whack some people a few times, to make them behave.
4) Imperial units, fahrenheit. Damn it, people, have you heard of the SI system?
5) The women around were either some touched-up models, etc., or they are just ugly. Saw probably only two exceptions.
6) Air port checks – in Europe it was far better, never did they make me take off my shoes, etc..
Update:
7) They way that their whole culture wastes resources, it was even explained to me how this was a part of their culture.

Things that are weird but survivable:
1) There I’m small – everyone is just bigger (taller, etc.), this is not even including the obese ones.
2) The toilets are weird, although I see their point.
3) They take the TV seriously and watch the news.
4) The small social things on how to tip, etc..

Things I even liked:
1) Food. It’s ok, it’s edible, I can live with it if I choose it. Their steaks are good, if cooked well :)
2) Drinks – they have vodka, beer, whiskey… They might not have rakiya, but it’s not like there’s nothing to drink :)

… and last night I got met at the airport by chervarium, Stefan and Irina and we went home to drink :) This is the way to go home :)

And there’s no place like home.

Събудих се в 17:00, мислейки си, че е сутрин. Доста време ще мине, докато се освестя.

По желание на няколко човека (май двама :) ) в коментарите на предишния пост, ще взема да напиша точка по точка какво не харесвам в САЩ и защо не бих живял там. Да се отбележи – това си е лично мнение, за някой друг тези неща може и да са хубави :)

На първо място, неща, които изобщо не ми харесват:
1) Строителството и изобщо къщите – не ми понася. Ниско, едноетажно, ей-така да го има все едно, почти никакъв стил и плътни огради. Даже едно българско село ми изглежда по-добре, даже гадостите, дето строят в момента в София.
(да се отбележи, аз съм виждал само Phoenix и Los Angeles, може и да има други по-свестни места. Иска ми се да видя Ню Йорк :) ).
2) Обслужващия персонал е БОЛЕЗНЕНО любезен. Не ти вдигат телефона с нещо по-кратко от 8-9 думи (Заведение X, добър ден, как мога да ви помогна, казвам се Джон Смит), така говорят почти през цялото време, а на всичкото отгоре докато ядеш минават през 5-10 минути да питат как си/сте, дали е добра храната и т.н., което пък прекъсва разговора на масата. Ако се държаха малко по-спокойно, щеше да е далеч по-добре…
3) За сметка на това е пълно с хора, които са невероятно нахални. Изглежда като антипод на обслужващия персонал, случи ми се няколко пъти да имам желание да хлопна някой по тиквата да се държи по-прилично.
4) Имперски мерни единици, фаренхайт. Абе, хора, вие за системата SI чували ли сте?
5) Жените наоколо – или са някакви намацани моделки и т.н., или не стават. Май съм видял две изключения.
6) Проверките по летищата – в Европа беше много по-добре, никъде не ме накараха да си сваля обувките и т.н..
Update:
7) Начинът, по който цялата им култура пилее ресурси, т.е. даже ми беше обяснено, че това е част от културата им.

Неща, които са ми странни, ама се преживяват:
1) Там аз съм наистина дребен – всички хора са просто по-големи (високи и т.н.), даже не говоря за затлъстелите.
2) Тоалетните им са странни, въпреки че мога да оценя донякъде идеята защо са така.
3) Взимат телевизията на сериозно и гледат новините.
4) Разните дребни социални порядки, като как се оставя бакшиш и т.н..

Неща, които даже ми харесаха:
1) Храната. Яде се, като идея става, мога да живея на нея, стига да си я подбирам. Пържолите им хич не са лоши, стига да са ги опекли добре :)
2) Пиенето – имат си водка, имат бира, имат уиски… Може да нямат ракия, ама не е като да няма пиене :)

… а мен снощи ме посрещнаха на летището червото, Стефан и Ирина и отидохме вкъщи да пием :) Това е то да се прибереш вкъщи :)

Хубаво е да си си вкъщи.

So I have about hour and a half more to wait for the plane, let me write my impressions of the States.

I wouldn’t be able to live here. It’s even hard to imagine, the things are not just different, but hard to live with at some points… It was life-saving that at the conference there were some people like me, which with you can drink and talk (including some who could drank more than me, I wasn’t the official alcoholic of the event :) ).
(yes, I know that it’s not really good in Bulgaria and will write about that later, but something in me is extremely happy that I’m going back)

The conference itself was somewhat disappointing. I expected a lot more serious and interesting stuff, and in the end a lot of the things were sales presentations with a bit of technical content. Who knows, maybe WTH and the rest have spoilt me …
Also, they recorded only the keynotes, there was no information on the site how to get there, etc., which should be done for all the conferences where people travel from afar.
So, to summarize – the conference seemed to me marketing-related and for newbies.

On the next event I was (asterisk developer con) it was better, including that I managed to show to the people working on chan_sip and it should get fixed in at least 1.6. There were two groups of people – one writing code and fixing stuff, the other drawing up plans for some incredible stuff. In the end for each of the two ideas – the new API and the media negotiation reworking they will need at least a few years, especially with the way asterisk is written now.

What save this was that I managed to talk with some really great people like Chris Tooley, Olle Johansen, Kris Kielhofner (the guy that definitely drinks more than me), Damin, the people from the code zone, etc., and that I managed to go drinking with them.

(and btw the paranoia helps, I manage to go every time through the metal detectors without them ringing :) )

Така и така имам още около час и половина за самолета, да взема да си драсна впечатленията от Щатите.

Не бих могъл да живея тука. Просто ми е трудно да си го представя, нещата освен че са различни, на моменти направо не се траят… Спасяващо беше, че на конференцията имаше едно прилично количество изпаднали типове, с които може да се пие и общува (вкл. няколко, които пият повече от мен, т.е. аз не бях официалния алкохолик на събитието :) ).
(да, определено знам, че в България не е особено добре, и за това ще пиша отделно, само дето нещо в мене адски се радва, че се прибирам)

Самата конференция донякъде беше разочароваща. Очаквах много по-сериозни и интересни неща, а в крайна сметка много от нещата бяха sales презенетации с малко техническо съдържание. Знам ли, може би WTH и подобните са ме разглезили…
Също така се записваха само keynote-овете, на сайта нямаше информация как да се стигне и т.н., което би трябвало да се направи за всяка конференция, за която пътуват хора отдалече.
Като цяло – основно конференцията ми се видя като маркетингова и за новаци.

На следващото събитие, на което бяха (asterisk developer con) беше по-добре, включително успях да покажа един крив бъг на хората, които работят по chan_sip и би трябвало поне в 1.6 да го оправят. Имаше две групи хора – едните пишеха код и оправяха разни неща, другите чертаеха планове за разни невероятни неща. В крайна сметка за всяка от двете големи идеи – новото API и media negotiation оправянето – ще са им нужни по поне няколко години, особено при текущия начин, по който asterisk е писан.

В общи линии добре, че си говорих директно с разни ценни хора като Крис Туули, Уле Йохансен, Крис Килхофнер (тоя, дето пие със сигурност повече от мене), Damin, хората от code zone т.н. и пих с тях, това беше най-готината част.

(и btw параноята си казва своето, успявам да мина всеки път през металните детектори, без да свирнат :) )

So, to expand on the notes from last night…

The day began with a few talks on SIP (one of which included a lot of IAX2 too), after which there was lunch and my attending of dCAP.

The exam was in two parts, theoretical and practical. It started with the practical one, where they give you the description of the PBX for a small company with the needed features, and which you have a hour and a half to do it and then they test it. In the beginning I thought that it would take me less, but at some point I got told “okay, 5 minutes left”… In the end I managed to take it with 98%.
The theoretical one was of 140 questions for 90 minutes, multiple-choice test. For such things I usually first write the answers on a separate sheet of paper and go through them once more, so I don’t have some stupid mistake, but with so many questions (you have on average 38 seconds for a question) there was no way…
The result from the theoretical will come next week.

Afterwards there were some contests, asterisk bake-off (to setup asterisk from zero and to make a weird call) and troubleshooting – they give you a broken asterisk and you have to make it work. Because they didn’t allow you to go on both, I attended on the troubleshooting and I won :) The prize was a nokia n810.

Then we went out to drink. Got to a nice place with good steaks, ate, drank until 9-10 and then some of us went back to the hotel bar. I’ve drank 6 double shots of vodka (something like 450ml), because I wasn’t allowed to drink beer and I definitely got drunk, at some point the wife of the dutch guy who I was drinking with called and I have no idea why at some point I asked her to keep one used tampon for me to make tea from …
The morning I wanted to die, took some tome to come to my senses.
(and nobody came onto me, this seems to be the main question I get :) )

I’ll be here until Saturday, my flight is at Sunday morning, right now I’m at asterisk devcon and started to work a bit on the code who does carrier detection (app_sndrec, carriershow) and I’m thinking about submitting that to asterisk-addons.

И така, да разпънем бележките от снощи…

Та така, денят беше забавен с няколко лекции сутринта на тема SIP (като едната включваше и сериозно обсъждане на IAX2), след което беше обядът и моето явяване на dCAP.

Изпитът беше от две части, практическа и теоретична. Започна с практическата, която беше – дават ти задание за телефонна централа на някакво малко учреждение с разни нужни features, след което имаш час и половина да го свършиш и те тестват. В началото си мислех, че ще го направя за по-малко от даденото ми време, само дето ми дойде адски стряскащо, като в един момент ми казаха “остават ти 5 минути”… Все пак го взех с 98%.
Теоретичния беше от 140 въпроса за 90 минути, multiple-choice тест. По принцип такива неща ги решавам като първо си пиша отговорите отделно и после минавам още един път през всички въпроси, за да нямам някоя глупава грешка, обаче при толкова време и толкова въпроси (средно имах по 38 секунди на въпрос) нямаше начин…
Резултата от теорията ще излезе следващата седмица.

Последваха състезанията, asterisk bake-off (да се подкара от нулата asterisk и да се направи един странен call) и troubleshooting – да накараш странно счупен asterisk да проработи. Понеже не позволяваха да се явяваш и на двете, се явих само на troubleshooting-а и спечелих :) Наградата беше nokia n810.

Последва ходене да пием. Седнахме на едно приятно място с добри пържоли, хапнахме, пихме до около 9-10, след което няколко човека се върнахме в хотела и си допихме в бара. Изпил съм 6 double shot водки (май някъде около 450г), понеже не ми се позволява още да пия бира и определено се насмуках добре, в един момент жената на един холандец, с който пиех, му се обади и неясно защо се стигна до момента, в който я питах дали ще ми запази един използван тампон да си направя чай…
Сутринта ми се умираше, чак сега се освестих.
(и никой не ми е налитал, май това е основния въпрос, който се задава :) )

Ще съм тук до събота, в неделя сутрин ми е полета, в момента върви asterisk devcon и седнах да пипна малко кода, който прави carrier detection (app_sndrec, carriershow) и мисля да го submit-на поне в asterisk-addons.

Малко бележки в пияно състояние:
Взех практическата част на dCAP, чакам да ми отговорят за теоретичната.
Как се напих, само аз си знам.
Питах по телефона жената на mvanbaak дали ще ми запази тампон за чай.
Ще съм тук за asteriskdevcon.
Спечелих състезанието по asterisk troubleshooting (не ми позволиха да участвам в другото за asterisk bake-off).

Ще спя, скапан съм, повече – утре.

Bits from astricon…

I managed to do my lecture reasonably bad (all the stuff from it can be found at www.attractel.com/astricon2008.tgz, including my speech and some sources). I got delayed with the beginning, so I had to cut some stuff out, I could’ve spoken some more on timing and interrupts.

Because the doctors don’t allow me to drink beer, I drink vodka. I was labelled as one the serious alcoholics of the event, once I got told that they’re going to a place that serves yards of beer and they won’t take me, because there weren’t yards of vodka there…
(and I was also labelled as swearing too much)

There are a lot of interesting talks, some of them even clashed, and I’ll probably miss the ones on the PRI implementation in asterisk/zaptel (or, as they call it now, DAHDI), because I’ll be going to the dCAP exam (digium certified something). Let’s see how much will I fail there.

Skype announced this morning their partnership with Digium and that there will be an official binary module with some source code to glue it to asterisk, it’s going in a closed beta now and will show up after some time. Almost the same shit as before.

The event is definitely fun :)

Малко от astricon…

Успях да си изкарам лекцията средно зле (нещата от нея могат да се намерят на www.attractel.com/astricon2008.tgz, включително и какво точно съм говорил и малко source-ове). Закъснях с почването, трябваше да изрежа малко неща и като идея можеше да задълбая по-сериозно в нещата около timing и прекъсвания.

Понеже не мога да пия бира по докторска забрана, пия водки. Водя се един от сериозните алкохолици на събитието, един път ми казаха, че отиват на някакво заведение и няма да ме вземат, там сервирали метри бира, ама нямало метри водка…
(пак бях обявен за много псуващ)

Има доста интересни лекции, някои съвпадаха, а сега и ще пропусна тези по темата за PRI реализацията в asterisk/zaptel (или, както вече му казват, DAHDI), понеже ще се пробвам на изпита за dCAP (digium certified нещо-си). Да видим колко ще се изложа там.

Skype тая сутрин обявиха партньорство с Digium и че ще има официален binary модул с малко source като glue към asterisk, който в момента влиза в затворена beta и по някое време ще се покаже. Почти същата боза като преди.

Събитието като цяло е забавно :)

И така, тръгна се за Astricon. С 2-3 часа сън преди това.

Пътуването беше от около 15-16 часа полетно време от 27 общо – станах в 3:30, като си пуснах wireless-а в хотела беше 7:40 (EEST). По пътя имаше следните изводи:
Всички летища и изобщо света е станал a maze of twisty passages, all alike. Даже като във Финикс ме возиха със shuttle-а, имаше всякакви странни отбивания. За граничната проверка в щатите вероятно няма нужда да казвам нищо.

Книгите, дето се продават по летищата, не стават. Преходниците, които продават за контакти на летище Франкфурт без терапия с клещи също не стават. За сметка на това клетките за пушачи там будят смях.

Летище то на Washington D.C. не струва.

СПИМИСЕ, и все пак досега пих с разни хора. Часът е 10:18 EEST. В часовете на последния полет оцелявах на водка и кафе.

(английската версия – утре)