татко Крокодил

Мина Openfest.

Веселбата започна в петък, когато отидохме да поставим техниката. Аз бях приготвил router-а, бях написал конфигурацията на switch-а и оставаше само да се припали wireless-а (сутринта SpNet бяха опънали кабелите и бяха route-нали каквото трябваше). Имаше бая кримпване, пускане на финални жици и някакъв много крив бъг в hostapd, което Мишо Пунов ползва в неговите AP-та, та не можахме да подкараме WPA2 и трябваше да оставим wireless-а в отворен режим. Имаше и някакъв странен проблем с mesh-натите AP-та и връзката им до switch-а (който така и не хванахме) и вечерта стояхме до 8, след което на другата сутрин довършвахме нещата. Това е първоначалната схема на мрежата, имаше малка промяна, че едно от AP-тата беше закачено директно на switch-а.
От петък вечер е и лафа “Само да ми свърши батерията и си тръгваме” (Мариян викаше да си ходим, Мишо искаше да додебъгне wireless-а).
(някъде има снимка на антените, които бяха по 1.50м)

В събота станахме рано-рано и се почна събитието. Имаше малко неща за финализиране сутринта, оказа се, че единия лаптоп, който мислехме да ползваме за видеозаписи не му работи firewire (но имахме резерва), трябваше да пуснем кабел до лектора в едната зала (който бяхме забравили предния ден), но като цяло почнахме на време и нещата изглеждаха добре.
След това се оказа, че в малката зала лекторите говорят много тихо и съответно нищо не се чува, та спешно взехме моето кубе от баса, комбинирахме го с един микрофон-брошка и така можеше да се чува нещо и там. Нищо друго не се счупи тоя ден…

В неделя пак имаше ранно ставане и весели моменти (например, че на едната камера входа от микрофоните сме го включили във входа за слушалки, а като оправихме това се оказа, че там има бая мощен предусилвател и се наложи да настройваме по-подробно), по някое време па Пенчев се спъна точно в тоя кабел и леко го скъса… Вече ми се губи какви други (забавни и не толкова) проблеми имахме, ама май нямаше нещо, с което да не се справим :)

Като лекции имаше доста забавни неща, аз даже изслушах една (тази на Кънев за MongoDB, чак се амбицирах да припаля едно да видя дали е наистина толкова сложно за админстване). Записите ще ги качим тия дни, всичко е encode-нато и в момента се реже.

А събота и неделя вечер бяхме запазили Кривото и добре си изкарахме, в неделя особено останахме до бая късно (а аз мисля, че се събудих още пиян). Спи ми се до смърт и обмислям пак да си легна…

Който иска, да ме допълва, на мен май бая неща ми се губят.

Видях още една група от списъка за гледане на живо.

Залата беше малка и вентилацията и – не съвсем достатъчна (пишеше в информациите, че е добра, ама представляваше три отворени прозореца и два изхода), но пък концертът беше страхотен. Чуваше се както трябва, едната подгряваща група беше интересна (другата не я хванах), а самите Therion бяха размазващи. Направиха доста от интересните си парчета, а накрая завършиха с “Rise of Soddom and Gommorah” и разбира се “To Mega Therion”. Направо ми е трудно да опиша как звучаха, с всичките различни вокали и инструменти, но определено си струваше да се иде.

А те може и пак да дойдат. Пак ще се иде:)

Миналия четвъртък започнахме TCP (първа и втора част), довършихме го вчера (трета част) и направихме един преговор. Утре следва тест.

А през това време лудницата е пълна, защото OpenFest е тая събота и неделя, та тая сутрин трябваше да стана в някакви безбожни часове, че да идем на среща от 8:30.
(всъщност, като ми казаха 8:30, аз си помислих, че ми говорят за вечерта)

Вчера довършихме routing протоколите и IPv6. Пресрочихме си времето заради въпроси, особено заради този защо има такъв проблем с deployment-а на IPv6 (съответно сложих линк на сайта към онова, дето бях писал по въпроса).

Днес говорихме за последните неща по IPv4 и за routing протоколи (свърши ни времето точно преди атаките върху BGP). Първа и втора част на записа.

(около днешната лекция се зачетох в разни неща по темата ipv6 и честно казано, хич не се радвам че някой ден ще го подкарвам, пълно е с глупости)

Вчера продължихме с лекциите за IP – ето първа и втора част на записа. Остана ни малко от атаките.
(проектора в 200 тотално се е строшил, ама не сме събрали желание да се качим до него и да видим какво му е счупено (вероятно някой вентилатор)

Смених желязото на marla с ново, с повече място и по-мощно. Да ни е честито :)
(и вероятно ще напиша отделен post по темата колко страшно е да си rsync-ваш passwd файл от друга машина)

Мигрирах apache на marla от suexec до mpm-itk модула, ако някой има оплаквания, да казва.

Също така планирам да сменя желязото тия дни, ще видя как точно ще предупредя за downtime. Предполагам няма да отнеме повече от два часа, по текущите тестове.
(и между другото, rsync е велик инструмент)

Днешната лекция беше за IP, ето първа и втора част.

Беше лекцията с най-много технически проблеми, с проектора и за малко с тока на част от оборудването (ще залепя бутоните на разклонителите). Също така беше лекцията с най-плашещите въпроси досега, както и с откритието, че има хора, които не знаят какво са това побитови операции.

Записи от лекцията за Wi-Fi, първа и втора част.

Препоръчвам тоя paper за fragmentation атаката като забавно четиво.

Днес свършихме с Ethernet, качени са и записите – втора и трета част на лекцията.

(след странните мисли за ползване на стълба да оправим проектора най-накрая се оказа, че има най-отдолу в таблото един странен бушон точно за проектора – наложи се да се говори с човек, дето не работи там от поне половин година)

Следващата седмица – Wi-fi и вероятно IP.

Гадост.

Тия дни си счупих матрицата на лаптопа, и по някакъв късмет се намери подобна, която да пасне на него (той е от една серия сглобявани в България и от нея почти не са останали части). Новата е с по-малка разделителна способност (но па не се кани да се спука и изтече, което си е предимство). Около цялата ситуация се замислих да си взема нов laptop…

… и след седмица разпитване и търсене съм стигнал до извода, че няма какво да си взема.

Имам следните сравнително прости изисквания: да има над 1000 пиксела вертикална разделителна способност, да е около 15″ (не ми се мъкне 17″), да няма numpad и touchpad-а да му е по средата (аз ползвам лаптопа във всякакви положения, доста време и от леглото и да го ползвам на една страна просто няма да стане), да работи добре с linux (с това май почти всички се справят) и да е с NVidia видео карта (живея в compiz и искам да ми се движи нормално. То изискването е повече да не е ATI, на които драйверите са боклук). Отказал съм се от изискването да е 4:3 дисплея, щото такива просто няма. Също така част от изискването е да не ми искат над 3к лева за него.

Както се оказва, такова животно нема. Или имат numpad (като вариантите от HP), или за свястна матрица ми искат почти два пъти повече пари (Lenovo T610), или като цяло нямат такава матрица. Стигнах до там да погледна и Apple какво предлагат, но и при тях има widescreen проблема и липсата на хубава вертикална разделителна способност…

Странно ми е, аз ли съм последния останал човек на тоя свят, който ползва основно терминали са му важни вертикалния размер и това да може да работи пълноценно и удобно на клавиатурата си в странни положения? Основните предложения, които чух бяха “ами защо не си вземеш docking station, клавиатура и външен монитор и не работиш така” – аз работна станция си имам, благодаря, ползвам лаптопа, за да мога да контролирам точно разстоянието между очите и монитора (което в моя случай при работа над 8 часа на ден на него е от убийствена важност). Не искам да си взимам и стар лаптоп или такъв втора ръка – част от нещата, които правя си искат прилична процесорна мощност и нямам желание да се връщам с няколко години назад.

Някой да може да даде идея?

Трябва да измисля начин за по-експедитивно encode-ване на лекциите, например да оставям лаптопа включен в кръчмата, докато ядем.

Днес Боян направи един увод в мрежите и първата третина от лекциите за ethernet.

Също така търсим някой наясно с тоците във ФМИ, за да ни каже как точно можем да спрем за малко тока на висящия от тавана проектор, щото най-вероятно има нужда от рестарт. Не сме съвсем събрали желание да го стигнем със стълбата.

Едно от нещата, които се каня да напиша от известно време е ситуацията със сигурността на GSM мрежите, от гледна точка на разработките, които се правят в последните няколко години от… да го наречем “open-source” обществото.

Преди няколко години нямаше никакъв research, а в момента има два паралелни проекта – OpenBSC и OpenBTS.

OpenBTS е реализация на GSM стек чрез USRP (Universal Software Radio Plugin) и asterisk, която дава възможност човек да си направи сам (сравнително малка) мрежа. Те оперират една такава в последните години на Burning man (сравнително голямо събитие, случващо се по средата на нищото), като успяват да обслужат няколко хиляди човека използвайки едно USRP, един laptop и един генератор. Тук може да се намери един от разказите им, питайте google и четете, много е забавно. Това дава възможност хора с по-малко средства (например африкански страни) да си реализират собствени GSM мрежи и да използват масовите и евтини апарати, които има по света.

Другият паралелен проект може да се каже, че е OpenBSC (което всъщност е една част). Основния движещ човек там е Харалд Велте (познат от всякакви други полезни неща, които е свършил за човечеството). Започнали са от писането на софтуер, който да може да си говори с малки Siemens-ки базови станции (който се използваше на HAR, за да подкара една доста прилична и използваема мрежа, паралелна на DECT-овската), като в момента имат няколко допълнителни неща – софтуер за демодулиране на заслушан от ефира сигнал, декриптиране на A5/1, както и вариант на baseband processing софтуер.

Като малко отклонение и обяснение, всеки телефон има (поне) два процесора – един baseband процесор, който се занимава с GSM частта, модулации, протокол и т.н. и който се контролира основно през сериен интерфейс с AT команди (които трябва да са ви познати, ако някога сте ползвали модем) и процесор(и), които се занимават с останалото (дисплеи, приложения, клавиатура). На света има само няколко производителя на baseband процесори, като няма особено пълна информация за целия им интерфейс и като цяло са доста затворени. Това води до сравнително сложно правенето на по-специфични устройства или изобщо GSM апарати с по-добра функционалност (например да сте сигурни, че се използва криптиране на връзката).

Като още едно отклонение, GSM спецификацията е огромна, сложна за четене, не съвсем ясна на всички и по принцип всичките тези мрежи са доста затворени, хората, които ги разбират работят основно в телекоми и като цяло това води до един опасен вид екосистема, която вероятно ще се окаже много чуплива при всяка една по-сериозна атака. Например понеже целия дизайн на мрежата е телефоните да вярват на всичко, което им се казва, съответно една от най-простите атаки беше да се направи минималистична базова станция, която се прави, че е от дадена мрежа, което водеше до много регистрации на телефони в нея и съответно доста възможности за послушване (например, доколкото си спомням можеше да се пуска повечето трафик и само да се подменят битовете, които определят какво криптиране да се ползват и съответно да се спира).
Разбира се, протокола си има по дизайн вкарани “проблеми” – например има в момента 4 съществуващи режима на криптиране. А5/0 е да няма криптиране, А5/1 е поточен шифър с 64 битов ключ (за който вече има ефективни атаки), А5/2 е поточен шифър с 40 битов ключ, направен за да могат разни правителства по-лесно да декриптират трафика (40 битов ключ се изчерпва спокойно вече и с домашен хардуер), и A5/3, който се използва основно в 3G и който за момента се води сравнително сигурен.

Та, с този baseband процесор (и може би ако не ги хванат) могат да се правят всякакви забавни атаки, например да се направи fuzzing на някоя GSM мрежа (т.е. да се пробват да се пращат random malformed пакети/потоци и да се види какво ще стане), което вероятно ще доведе до страшни резултати (за съжаление тестовете извън много контролирана среда ще са силно незаконни и водещи до затвор), като например срив на базови станции, различни контролери или при малко по-голям късмет – на цялата мобилна мрежа.

Проектите се развиват доста добре и може да се намерят доста видео материали от различни лекции. Като цяло пак се потвърждава правилото, че security through obscurity не работи и затворената екосистема на GSM мрежите може да се окаже податлива на всякакви елементарни атаки, които internet светът е преборил от много години.
Разбира се, проблемите са известни от доста време и разни хора директно продават устройства, които правят различни атаки (подслушване на трафик, man-in-the-middle) – някои са предназначени за правителства, някои може човек да си ги купи сам и да си ги ползва от вкъщи, като последните не са и особено сложни за опериране.

На курса по мрежова сигурност може да разкажем малко повече подробности по темата, но няма да правим демонстрация, заради времето, което ще отнеме, нужния хардуер и защото въпреки че е сравнително законно да се показва с учебни цели, не ни се занимава и с тая част на нещата.

Днес приключихме с лекциите по криптография. Имаше малко оплитания, но с общи усилия добутахме.

Записите са на стандартното място – част 1 и част 2.

Качил съм link и на сайта за документите на NSA по проекта TEMPEST (след около 85та страница), който е един от първите примери за изследване на side channel атаки.

А аз прекарах половината време с макетно ножче в ръка, правейки си от дадения за целта USB кабел една high-frequency антена за proxmark3 (устройството за четене на RFID), успя да ми чуе картата от метрото. Тия дни при малко повече желание ще видя какво още може да се прочете от нея, може да го включим някъде из лекциите.

Днешната лекция беше криптография. Закъсняхме с 15 минути заради проблеми с единия микрофон (които би трябвало да избегнем за в бъдеще) и заради счупения проектор в залата (в началото бяхме без, после в движение инсталирахме един друг).

В началото за 5 миннути обобщихме резултатите от тестовете – накратко, не особено добри, на сайта има доста подробна информация в презентацията на Боян.

Въпреки очакванията не се събрахме в двата часа и ще довършваме следващия път, надявам се да се съберем в един час. Иначе сама лекция беше много добра, Пенчев говори доста ясно и вероятно студентите са го разбрали :)

Записите са качени на стандартното място – част 1 и част 2.

Тия дни се появи “новината”, че в проекто-мерките, които се канели да предложат на следващото заседание на ректорския съвет на СУ имало университета да излезе в дървена ваканция за месец-два, за да могат да си закърпят бюджета.
Вече има план по въпроса, говорих с Жоро Чорбаджийски и няма да има проблем да излъчим на живо малко лекции (нужния хардуер го имаме). На живо, за да могат да се задават въпроси, тъкмо хората ще могат да си го гледат на спокойствие и на топло.
(
Всъщност, много се изкушавах да предложа само така да си правим лекциите. Представих си как си стоя на стола на топло и сравнително тъмно, говоря на хората и си пия от уискито. Или как правим изпитването в някоя близка кръчма.
Ехххх, размечтах се.
)

Цялата работа изглежда като нагласена, за да се вдигне шум и да дадат още малко бюджет на СУ без те да променят нещо кой-знае какво. Почти очаквах в мерките да има дарителска кампания със SMS-и, да могат бедните студенти да не умрат от студ в каменните зали.
(което е идея за НАП. Вероятно ако събират данъците със SMS-и, спокойно ще закърпят бюджета – “помогнете на бедната държава”…)

А СУ има огромна нужда да се реформира. Пример мога да давам основно с ФМИ, но те са достатъчни – например тия дни си правехме експерименти със някакво озвучаване на залата, в която водим лекции (аудитория 200), като на уводната лекция използвахме моето кубе от баса и микрофона, с който по принцип записвах пияното. След това открихме, че има два кабела при катедрата с моно-жакове на тях, които водят до колоните на стените, и с digger-а проведохме един ден тестове. Освен, че единия кабел беше добре забутан в един куп жици, че усилвателят, който трябва да е там е забутан някъде по последни данни из ректората, колоните от лявата страна на залата не бяха закачени – около смяната на дограмата са им свалили кабелите и са ги зарязали. С помощта на една стълба и известно време reverse-engineering на точния принцип, на който са свързани (последователно с прекъсване на едната жица през колоните) успяхме да подкараме нещата да работят и следващата лекция ще си имаме съвсем изчистен звук, понеже дори с викане не се чува добре на последните редове.
Чрез разни други източници разбрах, че имало и безжичен микрофон (такъв, който се закача по дрехите) и нужния останал хардуер за да се ползва както трябва залата.

… което води до въпроса, ЗАЩО не се използва това? Не съм единственият, който е имал преподаватели, които няма как да чуе, понеже говорят на дъската или основно на себе си, или такива, които преди 30 години са имали достатъчно силен глас, но сега просто няма смисъл да ги караме толкова да се насилват. Нищо сложно няма в цялата работа, щом отне на двама идиоти около час да оправят останалите проблеми и още около половин за началното тестване на setup-а. Не че имам против да свърша малко обществено-полезна работа, но не върви факултета сам да се дърпа назад към 80те години.

Това е само един елементарен пример. Не искам да говоря за това колко малко свестни преподаватели има останали (но то трябва да е очевидно, щом мен ме считат за добър, може да се мисли точно с какви ме сравняват), как основни неща се преподават калпаво (според предварителния тест, който направихме, преподавателя по мрежи трябва да го разстрелят) и колко страшно е, че всъщност тоя факултет е едно от най-добрите места за преподаване на тоя тип науки в България.

Anyway, я да си гледам двата сървъра с по два изгорели диска (в raid5 масив), те са по-малко вбесяващи.

(всъщност, кратка добавка. И някои студенти са не-малки идиоти, има предложение от студентския съвет да се ползват студенти за да правят промени в базата данни със студентите – като мярката да няма възползване от положението щяла да е – студенти от един факултет работят само по студенти от друг. Не мога да си представя, че някой би си повярвал и направил такова предложение без да се захили на идиотизма му.)

Update: Оказва се, че в една от залите (325) техническия проблем с тия неща е решен и по принцип си има всичко нужно да се чуват добре нещата (май има само микрофони, които трябва да се държат, но пак е нещо).

Вчера направихме първата лекция по мрежова сигурност – уводната. Записите са качени.

Различното от предишни години е, че сложихме малко озвучителна мощност (един микрофон и мото кубе от баса), за да се чува по-добре назад, поне за сега резултата изглежда ок, и звукът на записите е по-чист.

Направихме един предварителен тест на студентите, резултатите не са от най-хубавите. Ще ги изнесем на сайта в най-скоро време (вече са проверени).

(мен цял ден ме боля главата и го изкарах основно в леглото).

Днес направихме първата лекция на “Мрежова сигурност 1”. Обяснихме:
1) как следващия път ще направим един кратък уводен тест, за да си изясним какво е нивото на хората и да си напаснем конспекта;
2) как ще намерим по-голяма зала от 002;
3) че ще измислим решение на въпроса със записването (изглежда в системата на ФМИ има лимит от 100 човека);
4) оценяването е 2 теста (всеки по 30 точки) и курсов проект (40 точки). От 80 точки нагоре е оценката е 6, под 50 е 2. Курсовите проекти са сравнително практически ориентирани и по-голямата част от тях са групови;
5) че курсът няма да е лесен.

За записите още не сме изяснили, вероятно ще има. Трябва да видим в кого е камерата и дали можем да намерим статив.

Вече има mailing list за курса, да можем лесно да spam-ваме студентите. Остана да се запишат :)

Курсът си има и сайт, само трябва да се update-не малко.

Планирали сме разни интересни неща, като например да демонстрираме слушане на GSM мрежа.

Update: Курсът е вторник и четвъртък от 19:00 в зала 200 на ФМИ.

Едно време имаше едно интересно предаване, “Зоната на здрача” – всеки епизод беше някаква странна история (в общи линии horror, но от един по-изчистен вид). Днес, докато гледах как се зарежда един java applet за гледане на отдалечена конзола, на който долу в дясно с червени букви пише “oracle” (само дето кръв не тече от тях), се сетих, че нещо такова може да се направи и за IT-то.

Предаването ще започва с преливане на син екран в kernel panic, който от своя страна преминава в output-а на mkfs (например за minix файлова система), който изгърмява някъде по средата.

Първата идея за епизод е oracle да купят microsoft. Изведнъж ще се появи oracle .NET, и понеже толкова зло на едно място не може да стои, ще колабира до някакъв псевдо-random генератор (псевдо, щото ще генерира само зло). Съответно ще се смеси синтаксиса на c# и java, като на всеки 13ти ден + и – ще си разменят действието, всички reference-и ще се обърнат в указатели и ще се отместят с единица надясно, а всички int-ове ще се занулят. На random пък базите данни ще си разменят две колони от произволна таблица (само като стойности).
Компилаторът на visual studio ще изтрива произволни някой реда от кода, преди да го компилира (по идея от BOFH) и на random ще заменя struct с union.
Oracle базата ще се разпространява под linux като модул на ядрото, който при crash да замазва firmware на каквото успее.

Друга идея за епизод е linux kernel-а да се пренапише на ruby.

Подобна идея е cisco да пуснат router с нов тип ASIC-и, които се програмират на perl. Един пропуснат символ и целия internet се срива.
За сметка на това решават да пренапишат IOS-а си директно на машинен код. Кракерите им писва на първата седмица да report-ват проблеми и започват да report-ват кое работи в SNMP-то.

Изведнъж всички компютри се обръщат на 5тична логика и се налага преписването на всичкия съществуващ софтуер. Епизодът може да се спре на някоя сравнително проста задача, например web сървър.

Изчезва валидацията на входните данни от всичкия софтуер.

Взима се решение целия свят да мине на нов календар.

По странно стечение на обстоятелствата българската държавна администрация печели конкурс за софтуер за контрол на ITER и наема останалите живи специалисти от Чернобил. Хардуерът ще се прави от завода в Правец, който има лицензирани pentium процесори от първите.

Открива се нов проблем с пробиване на всичкия C софтуер, на който може да се пише в последните два байта на string (преди \0) и изведнъж всичко може да се exploit-ва.
(вариация – всички escape функции се оказва, че пропускат определен символ)

Наскоро Стефан Кънев писа нещо по темата “Как работя”. Идеята ми хареса, та ето как работя аз.

Като изключим буденията за спешни работи, първите неща, които правя сутрин са да погледна monitoring-а (има много хубав plugin за firefox, който дава текущите проблеми от nagios-ите, които следя) и да пипна, ако има нещо спешно (имам един folder в пощата, в който идват писмата, които биха били нещо по-важно, по принцип са малко).

Следва пиене на кафе (което правя през ден, понякога през повече) и четене на поща, агрегатор и twitter. Част от нещата се гледат диагонално, а и по принцип през нощта не се събира твърде много. Повечето mailing list-и оставям за през деня (чета основно NANOG, от доста време съм се отписал от LKML), след което гледам дали имам да правя нещо по-специално през деня. Някъде по това време си пускам и messenger-а.

По принцип имам по някоя задача за правене и останалото са неща, за които ми припомня някое събитие. Имам много странна памет и не помня всички неща, за които трябва да следя, съответно за всяко такова нещо има един от следните типове trigger-и:
1) mail от някаква автоматична система
2) IM или mail от човек по някаква тема
3) някакъв лесно видим monitoring (като nagios-а)
4) оставен отворен прозорец или терминал с нещото (за това много рядко си гася laptop-а и вече почти не го разнасям)

Почти никога не правя само едно нещо – мога да водя няколко IM разговора, докато дебъгвам или настройвам нещо, случвало ми е и да оправям две различни неща по едно и също време. Единственото нещо, което ми пречи са разговорите на живо или по телефона, понеже ми е трудно да слушам/говоря и да правя нещо друго в същото време, за това по-често не си вдигам телефона, отколкото да не отговоря по някой messenger.
(по същия начин това не го пиша на един път, а си поглеждам разни други неща на всеки няколко изречения, докато измисля с какво да продължа)

Така реално се старая да работя максимално stateless – на всяко нещо се обръща внимание, като трябва, помня основните неща (т.е. схеми, мрежи, софтуер, кое как работи), но не помня дребните оперативни неща (например трябва да се замисля и да погледна в mail-а, за да съм сигурен колко cross-connect-а се изграждат в текущия момент). Редовно ми се случва да погледна оставените screen-ове на router-а вкъщи и да открия, че се е изтеглил някакъв torrent, за който съм забравил, че съм го пускал.
(опитвал съм да ползвам какви ли не системи за целта, или да помня всичките неща, но все не ми се получава. Редовно забравям да ги ползвам)

Има и редки случаи, в които работя само по едно нещо – по принцип дебъгване на някакъв по-спешен или сложен проблем. В такива моменти мога да си изгася messenger-а (рядко, понеже трябва да комуникирам с някой през него, докато дебъгвам), да не си гледам mail-а, агрегаторите и т.н.. В тия случаи понякога си сипвам малко алкохол, помага със съсредоточаването.

Старая се да нямам спешни и много твърди срокове за свършването на каквото и да е, така че се заемам с всяко нещо, когато имам желание. Така времето, което сумарно отделям на всеки проблем е минималното нужно – вместо да се блъскам 5 часа над нещо, просто в един момент ми хрумва решение и го свършвам за 10 минути. Съответно отстрани най-вероятно изглежда, че работя много объркано и разхвърляно (което е в общи линии вярно).

Понеже така или иначе доста от работата ми включва чакане, в паузите през деня си чета mailing list-ите, “Дневник”, агрегатора ми, понякога някоя книга (винаги на монитора, за да мога да превключвам от време на време към другите неща). Правя го доста често и по принцип, така ми идват идеи какво да е следващото действие по някой проблем.