татко Крокодил

(това е превод от написаното на ръка снощи в Апартамента)

Пак се пропивам:
Водка x3, 2x сок от бъз, един сок от ягода.

Съпротива.net – книга от български автор – Христо Карастоянов, хубава, приятна, накъсана (това май е модерния стил), за една лудница. Има и бая весели моменти, от типа “DOS”, помисли си Щирлиц, “Ти си DOS”, помисли си Мюлер.

Аз пия в Апартамента. Пропадна една уговорка и си се напивам тихичко. Взел съм си малко книги от Orange (където в момента работи Светла), за едната писах, другата е събрани неща на Солженицин, третата е The Fifth Elephant на Пратчет (в оригинал).

Разгледах им библиотеката (на Апартамента), има всякакви неща, дори някои съкровища (като “Името на розата”). Оказа се, че няма да е проблем да оставя един кашон книги.

(хубаво нещо е водката)

Докато бях в Orange, Светла ми остави координатите на централния им офис, според нея не би било проблем да се разпространяват през тях книги като тая на Букарски или на Тишо. Доколко Комитата или Тишо ще са навити – не знам, но все пак ще им дам координатите.
Или пък ще направим ИББ пазар за такива книги – неформален, да храним авторите, които харесваме.
(А Тишо е написал наистина хубава книга. С такова развитие след още няколко книги ще могат спокойно и да го превеждат :) ).

Трябва да се хвана да си поиграя с wireless-а, дето е тука, или най-накрая да си взема GPRS. Не че не обичам да пиша на ръка, но е ужасно((слабо казано е ужасно, все едно превеждам от китайски)) – не знам как ще го чета (определено ще го сканирам).

Мислех си с кой ми се пие (а след вчерашния post е ясно, че е ужасно важно да пия) и открих, че освен с Е., с която беше уговорката и която е болна (вероятно защото не пие достатъчно) и може би червото, с друг не ми се пие. Очевидно пак съм намразил хората, даже и с девойките тук не мога да се заговоря.
(Тук поне мога да се чете, особено като не си нося лаптопа)

Трябва да пратя на Е. малко неща на Букарски, имам чуството, че ще и хареса.

На моменти се усещам как бих искал да питам локалния шеф “Има ли някакъв технически проблем за решаване?” – те са с mac-ове, ама това само ще направи упражнението само по-забавно. Това дали е болест?
Изобщо, харесва ми да оправям проблеми, обичам тежките ситуации, когато за 20 минути трябва да се спаси положението, на моменти се чудя дали не ги привличам по някакъв начин. Имах няколко момента, в които се чудех дали не ги предизвиквам, та се хванах да проуча няколко проблема в дълбочина – изглежда, че не е така (въпреки че аз на себе си не вярвам и се проверявам по няколко пъти, ПАК не си вярвам).
(Да се отбележи хубавата червенокоса девойка от персонала)

Утре ще бъде теста дали нормалния ми алкохолизъм (т.е. напиване до два пъти на седмица) е проблем за невралгията. Ако е – ще има умъртвяване на нерви (и от двете страни, че се мести). Иначе причината е ясна – синузит, обикаля из носа ми и мести цялото нещо (а капките за нос са временно решение). А и има лимит на лютото, което мога да изям без да умра…
(колко ли мога да напиша на 1/3 чаша сок от бъз + водка?)

Като знам колко ми е трудно да пиша иначе, и колко лесно ми е, като пия, разбирам как е написан “Война и мир’. Добре, че помня, че ще трябва да го превеждам. (А това специално – и да го разчитам, понеже няма OCR, който да го разбере) ((то аз едвам се оправям)).

Остана въпроса – четвърта водка, или да се прибирам? Вкъщи ме чака нещастна половин бутилка, която не съм пипнал от 3 месеца, чак ми е гузно.

(определено ще съжалявам, че не си взех лаптопа, дано разчета това) ((да, наистина съжалявам))

——-
Четвърта водка. Ще си чета Солженицин.
——-

Отказвам да превеждам останалото :) Като завършек, да спомена само, че се прибрах по някакъв начин, майка ми ме е чула как пея между блоковете “Горда стара планина”, съквартирантката ме е чула как повръщам (звука бил като от давещо се коте) и така. Не бях се напивал от 16ти март, крайно време беше :)

Some times I wonder if the situation is so bad, or it’s just me…
(a side note – does someone know how should footnotes be put in a blog? ideas appreciated…)

I just finished reading the last issue of Capital (some time ago I had a hard time giving them money, e.g. subscribing to their electronic edition, it would be nice for them to clean up their act) and I started wondering if there’s anything in this state that it has done right?

One of the few places that something is somewhat being done is the National Revenue Agency, so now the people don’t compare declaring your revenue and paying taxes to repetitive anal sodomizaton. Even there, under all the pressure to do something (because without money the stat will die) they still have problems. For the rest, it starts to get scary when you start thinking about them …

We have Ministry of the interior (this is the extremely stupid official translation, should be Ministry of Internal Affairs) are protecting the crime instead of protecting FROM crime. They’re making attempts at reforming, which are mildly stated pathetic, at least the new minister is able to sound somewhat right (and someday we might find out exactly how much people do work there).

We also have Governmental Agency for Informational Technologies and Systems, who haven’t done anything useful.

We have tons of ministries and agencies that work like real-estate agencies.

We have a parliament and government which are trying to find the middle ground between reforms, anti-corruption for the European Union and that to keep their games and stealing alive.

We have BTC (which for me is still a state structure) which finally gave access (after a medium-sized fee, which is probably comparable to the profit from the ADSL customers for a month) to the ADSL infrastructure to other ISPs (which should’ve happened a few years ago, according to the priavatization contract), at prices, which makes you wonder what’s the point. Maybe the only good thing in this is that it will push the creation of more alternative routes.

We have one Sofia, in which the transport problem will be totally insufferable this September, which is drowning in dirt (thankfully, it rains sometimes), the construction is still tragic (where they build, what they build, etc), and…

This is the reason everyone here drinks – otherwise one question starts to get asked – “What the fuck am I still doing here?”, there’s no more the other question – “Can or can’t I go to these people and kick them out?”…

(small addition – I’m not going to talk on the education, as I don’t feel like really swearing)

На моменти се чудя наистина ли е толкова зле ситуацията, или на мен ми се струва…
(btw, извън темата, някой да знае как точно се слагат бележки под линия в един блог? дайте някоя идея…)
(update: Благодаря на Георги Христозов, че ми спомена за wp-footnotes)

Преди малко си дочетох броя на Капитал ((а колко зор видях преди време да им дам пари, т.е. да се абонирам за електронното издание, няма да им навреди да си оправят бакиите)) и се зачудих, има ли нещо, дето да е свършила тая държава и то да е като хората?

Едно от малкото места, дето успява да свърши нещо приблизително прилично май е НАП, че хората сега не сравняват подаването на данъчни декларации с еднопосочно пътуване към Анадола с бака високооборотна грес под мишница. Дори и там, въпреки убийствения натиск да стане нещо (понеже без пари държавата ще вземе да умре) пак има проблеми. За останалата част страх да те хване, като почнеш да говориш…

Имаме си МВР, дето пази престъпността, а не ОТ престъпността. Правят опити за реформа, които са меко казано жалки, поне новия министър успява да звучи правилно ((може и някой ден да разберем например колко точно човека работят там)).

Имаме си ДАИТС, от които едно умно нещо не е излязло.

Имаме си хиляда министерства и агенции, дето работят като агенции за недвижими имоти.

Имаме парламент и правителство, които се опитват да намерят средата м/у това да се направят на реформатори и че се справят с корупцията като за пред Европейския съюз, и това да не си нарушат всичките далавери.

Имаме си БТК (за мен тя още си е държавна структура), дето пусна най-накрая ((след една средно голяма глоба, която вероятно им е сравнима с печалбата от ADSL клиентите за един месец)) достъп до ADSL инфраструктурата на други доставчици (което трябваше да стане преди бая години според приватизационния договор), на цени, при които човек се чуди точно де е смисъла. Може би единственото хубаво е, че така се подкрепя изграждането на алтернативни трасета.

Имаме си една София, в която транспортния проблем ще стане съвсем непоносим тоя септември, която се дави в мръсотия (добре, че понякога вали), строителството продължава да е трагична история (откъдето и да го погледнем – и къде строят, и как строят), и …

Ето за това всички тука пият – щото иначе почва да се задава въпроса “Абе, да му еба майката, аз какво правя все още тука?”, даже вече го няма въпроса “Аз мога ли или не мога на тях да им еба майката?”…

(малка добавка – а за образованието нищо не искам да кажа, не ми се псува истински)

I went to the presentation of “Loaned soul” by Tisho – it was nice, especially the reading of a part of the book (I also met a lot of people, who I hadn’t seen in a long time). I bought the book and I’m reading it now…
The Bulgarian authors have one specific style of story-telling, I have the feeling that it comes from the language. Tisho hasn’t ran away from it, but he’s readable and not overblown (even Georgi Markov can be seen in that style (although he’s incredible), except in the “Reports”, maybe just Ivan Popov was able to write in a completely different style). The book is nice (at least the part I’ve read), I just have this bad feeling that in a book so short such a story can’t be developed, I hope I’m wrong :)
(A request from the crocodile to the Bulgarian authors: “Please write more, I don’t want the book to be over shortly after I start it…”)

At IBB Guninski gave us a pretty interesting problem (which brought a few hours of fun calculations to me, chervarium and Stefan) – there’s a system of N equations with K variables (N>k), find a solution that is workable for the maximal number of equations. It mostly falls to finding the biggest K groups of linearly-dependent equations, but that looks like a NP-complete problem.
(or at least it seems like this to us, does anyone have a better idea? :) )
That wasn’t the only fun thing, I met a friend I haven’t seen in 4-5 years (there was a minute when we were looking at each other and were wondering if we know the other person), the usual stuff was spoken, and Mariela brought me the Diablo Swing Orchestra CD.

The big project is starting to materialize in the distance. We’ve designed the database, then today decided to change it, but I hope to have that done until the end of the week and to start coding, so we would have something to play with.

Отидох на представяне на “Душа назаем” на Тишо – беше интересно, особено четенето на част от книгата (видях се и с много хора, дето не бях виждал от бая време). Взех си книжката и я чета в момента…
Българските автори имат един специфичен стил на разказване, имам чуството, че е от езика. Тишо също не е избягал от него, но е четим и приятен, а не натруфен (например и на Георги Марков ужасно му личи (въпреки, че е велик), с изключение на “Репортажите”, май само И. Попов от тия, дето съм чел има коренно различен стил). Книжката радва (поне до тук), само имам едно гадно чуство, че за толкова къса книжка няма да успее да развие историята, а дано греша :)
(Молба от крокодила към българските автори: “Пишете повече, не ща книгата да свършва малко след като съм я започнал…”)

На ИББ Гунински даде много интересна задача (довела до няколко часа забавни сметки на мене, червото и Стефан) – имаме система от N линейни уравнения с k неизвестни (N>k), да се намери решение, което удовлетворява максимален брой от тези уравнения. Нещата се свеждат до откриване на K на брой максимални по големина линейно зависими групи от тия уравнения, ама май ще се окаже, че това е NP-пълна задача.
(или поне така решихме ние, някой да има по-добра идея ?:) )
Не само това беше забавно, видях се с един приятел, с който не се бяхме засичали от 4-5 години (имаше една минута, в която се гледахме и се чудехме дали се познаваме), изговорихме стандартното количество простотии, а Мариела ми домъкна поръчаното CD на Diablo Swing Orchestra.

Започнаха да се виждат очертанията на големия проект. Измислихме схема на базата, днеска решихме, че ще я сменяме, ама се надявам до края на седмицата да успеем да я бетонираме и да попишем малко код, та да има и какво да се тества.

“Matter” by Iain M. Banks is the last book of “The Culture” series (in Bulgaria they’ve published just one other – “The player of Games, translated in Bulgarian as “The Player of the Players”), really good read with nice ideas and written in a good way. Banks is also one of the authors that can write the end how it should be, not to rush it or to bore you to hell with it.
(it wouldn’t be fair to write here the last 4-5 lines before the epilogue, so I’ll leave those for you to read).

I found the book at Orange, I don’t know if they have another copy. I’ll order the rest of the series in a while, as I did with “Requiem for Homo Sapiens” by Zindell…

“Matter” на Iain M. Banks е последната книга от серията за “The Culture” (на български е издавана само една друга – “The Player of Games”, преведено на български като “Играчът на играчите”), много добро четиво с много интересни идеи и добре написана. Banks е един от авторите, които могат да напишат край както трябва, а не да претупат криво нещата или да се разтегнат до втръсване.
(не би било честно да препиша последните 4-5 реда преди епилога, за това ще ви оставя сами да си ги прочетете).

Книжката си я намерих в Orange, не знам дали имат друго копие. Ще поръчам скоро останалите от серията, както направих с “Requiem for Homo Sapiens” на Зиндел…

Because some people asked – photos of the drawings that we printed, with an A4 sheet for comparison.

Понеже някои хора се поинтересуваха – снимки на схемите, дето печатахме, заедно с един лист A4 за сравнение.