татко Крокодил

Инструмента с кубето и кашона. Реших да не се оливам с безпраговия :)

Turns out that a few days ago another book by Victor Pelevin was published – “Werewolf metamorphoses” (the original is “Священная Книга Оборотня”, something like “The holy book of the shape-shifters”) – he has written a … love story, in his own way. Wonderful book, at some moments you really need to stop and think on the philosophy explained there. It’s not as hard as “Chapayev and Void” (“Buddha’s Little Finger, a.k.a. clay machine gun” in English), but that doesn’t stop you from really enjoying the book.
(and I’m thankful for the book, as I haven’t read anything seriously in Bulgarian in the last months)

Today I also went to The House of Rising Force, a shop for musical instruments to look for a bass guitar. There was one set for beginners with a precission bass and an amplifier/speaker, but I asked a bit more and in the end it turned out they have a fretless bass, which felt like the right instrument… The main problem with it is that is’ the hardest one to learn and that even professionally it’s not used a lot, so I’ll think a bit more until tomorrow if it’s going to be this or a regular one.

Оказа се, че тия дни са издали нова книжка на Пелевин – “Върколашки метаморфози” (“Священная Книга Оборотня” е оригиналното заглавие) – човека е написал … любовна история, но по свой начин. Страхотна книга, на моменти се налага да се спре и да се помисли много внимателно върху философията, която се обяснява вътре. Не настига по трудност “Чапаев и Пустота”, но това определено не пречи да се наслаждава човек на книгата.
(добре че беше това, че отдавна не бях чел сериозно на български)

Днес се разходих до The house of rising force, магазин за музикални инструменти, за да си търся бас. Имаше един комплект за начинаещи с precision бас и кубе, ама аз все пак поразпитах и в крайна сметка се оказа, че имат и fretless бас (т.е. такъв без прагчета), който като усещане и идея ми звучи като правилния инструмент… Основния проблем е, че е най-сложния за научаване и че професионално се използват доста рядко, та ще се чудя до утре дали да е това или някой нормален инструмент.

Last night Alexander Isayevich Solzhenitsyn died.

A great author, a great man. One of the most effecting authors I’ve read.

It’s really sad that he couldn’t finish the “Red Wheel” cycle, it’s even sadder that he’s not being translated. I really hope that would change…

May he rest in peace.

Почина Александър Исаевич Соженицин.

Велик автор, велик човек. Един от най-въздействащите автори, които съм чел.

Много е жалко, че не можа да довърши цикъла за “Червеното колело”, още по-жалко е, че почти не го превеждат. Искрено се надявам това да се промени…

Нека почива в мир.

And a bit on the cultural topic, which deserves another post.

I’ve been going through the books by Iain M. Banks from the series on the Culture – after “Matter” I read “Consider Phlebas”, “Excession” and “Inversion”, and right now I’m re-reading “The Player of Games” in it’s original (which seems to be the best in the series until now). The books are written with a really wide scope, close to the hard fiction and remind me a lot of the Strugatski brothers with their series of the Progressors and Strangers.
The next in the list is “The Algebraist”, which is set in another world, let’s see how it will be.

And yesterday I found “Pushing ice” by Raynolds in Orange – I should look up the rest of his stuff in original, as the Bulgarian translation is pretty horrible (at some points you need to translate the thing back in English to understand it). I also got two books in Bulgaria (“The round fish” and one by Mihail Veshim), because I’ve been reading mostly in English lastly…

(And to clear my head I downloaded the whole Robot chicken and watched it. It’s incredible.)

И малко по културната тема, което си заслужава отделен post.

Дъвча усилено книгите на Iain M. Banks от серията за Културата – след “Matter” минах през “Consider Phlebas”, “Excession” и “Inversion”, в момента препрочитам “The Player of Games” в оригинал (която май е най-добрата от серията до момента). Книгите са писани с размах, доста близо са до твърдата фантастика и реално много напомнят по някои идеи за нещата на братя Стругацки от серията с Прогресорите и Странниците.
Следващата в списъка е “The Algebraist”, която се развива в друг като идея свят, да видим как ще е.

А вчера си намерих “Pushing ice” на Рейнолдс в Orange – трябва да се хвана и да си намеря другите му неща в оригинал, понеже българския му превод е известен като един от прилично ужасните такива (човек му се налага да си преведе нещото обратно на английски, за да го разбере). Взех си и две книжки на български (“Кръглата риба” и една на Михаил Вешим), понеже в последно време май чета само на английски…

(А за разнообразие си свалих целия Robot chicken и го изгледах. Страшни са.)

One who writes rarely writes twice.

To begin with, we finally deployed the new system Friday, with some features cut out (but it also has all the stuff the old one had). There’s something very nice in playing the Imperial march and running a few killall commands…

I also had some more fun things to do, like setting up telephony through cabletel (they use something weird on their side, but at least they’re nice people and we cleaned up the issues prettu fast), swore a lot at the SIP protocol (I even reminded myself on how nice things like irc and talkd are)…
I don’t have a lot of memories on what I’ve done through the week, which has become something natural for me (so I need to look at the timesheets and the twitter). I mostly remember what I said about a problem: “In such cases I wonder why the hell do I come sober to work”.

There’s a site for HAR2009, it has to be attended :)

I have to write a lecture with chervarium to present at a few events in September and December, and we still haven’t started. This isn’t good…

Който пише рядко, пише по два пъти.

Като за начало – най-накрая в петък пуснахме новата система, в малко орязан вид (но си има всички неща, които и старата имаше). Има нещо много приятно в това да си пуснеш Imperial march и да пуснеш няколко killall команди…

Имах и разни други забавни занимания, например пускане на телефония през cabletel (ползват нещо криво и странно от другата страна, ама поне хората там са свестни и лесно се разбрахме), препсувах още няколко пъти SIP-а като протокол (чак се замислих колко прекрасни неща за irc и talk)…
Нямам особени спомени и какво съм правил през седмицата, което май е почнало да става съвсем естествен момент (съответно си гледам timesheet-а и twitter-а). Единствения спомен май ми е репликата около един проблем: “В такива момент се чудя защо идвам трезвен на работа”.

Има сайт за HAR2009, трябва да се ходи :)

Имам да пиша с червото лекция за едно или две събития през септември и декември, и още не сме почнали. Това изобщо не е на добре…