татко Крокодил

И един update по темата за раздаването на книгите:

Двайсетина вече са раздадени, има още коло 65 са обещани и около 80 останали.

Ето го списъкът в html или в ODS формат (ако някой е пропуснат – казвайте).

Така като си гледам заниманията, мисля тая седмица пак да занеса един куп книги до ИББ, и за останалите – да измисля някакъв куриерски вариант (т.е. да ви дам моя адрес и да пратите някой куриер да ги вземе) или просто да се хареса едно място, в което да оставя няколко десетки килограми книги и хората да минат да си ги вземат (но още го мисля).

Трудно ми е да чета в момента (тия дни в около 9 очите почват да ме сърбят, май наистина ми трябва малко почивка от книгите), та следвайки идеите на небезивестния чукча, ще пиша.

Днес Марио Пешев написа нещо интересно по темата за работохолизма в неговия случай, аз му оставих един коментар и докато си висях в офиса преди да се прибера си мислех как всъщност мога да напиша нещо по темата как да оцелеем, което има мижавия шанс да е полезно на някого.

Аз съм работохолик и всъщност ми харесва. За мен има точно едно по-хубаво и по-силно усещане от това да си се потопил в работата и да я вършиш, и това е да съм влюбен (което всъщност е и по-опасно, но не това е темата на днешното писание). По тази причина съм открил за себе си как да оцелея с това, без да го зарязвам, без да върша по-малко отколкото мога и всъщност да се забавлявам :)
(е, не мога да отрека, че имах и интересен пример в лицето на баща ми, който също е такъв)

Да тръгнем от там, че много хора са ми се чудили как успявам да чета, да си върша работата, да ходя да пия от време на време и т.н.. Аз не виждам да правя нещо повече от това, което реално мога, както и не смятам, че то е над възможностите който и да било – имам официален документ, че не съм особено умен и определено има какво повече да се желае от физическата ми форма :)

Друг момент – аз работя в момента на две места (второто – защото ми е наистина интересно и се научават доста нови неща), успявам да чета по 9-10 книги на месец (така като гледам в goodreads), да си губя времето с гледане на сериали (например за две-три седмици се хванах да изгледам каквото е излязло на “How I met your mother” (голяма част от заслугата е на Alyson Hannigan)) и т.н. глупости. Някои неща остават на заден план и се бавят, но като цяло нещата работят и редовно вървят по няколко паралелно.

Смятам, че това, което аз правя може да го прави всеки, стига да му харесва. Има няколко много прости неща, които следвам (даже са ми като част от природата) и поне до момента вършат работа:
1) Знам кога да спра. Има едно ниво, след което е безсмислено да се върши почти всякаква работа (освен финална закрепваща такава, за да изкара нещото 8 часа, докато се наспиш и го хванеш с нови сили). Иначе се вкарваш в цикъл – твърде си уморен, вършиш си по-бавно работата, отнема ти повече време и остава по-малко време за спане.
(отделен е въпросът къде е границата на истинската умора и на възможностите)
2) Не се захващам с нещо, което усещам, че не мога да свърша в момента, понеже ми е тъпо, скучно и объркано. Изчаквам, правя други работи и то само си идва – и като му дойде момента, става в повечето случаи за 5 минути.
3) Не смятам, че като някой ми каже, че нещо трябва да се свърши, не трябва да помисля върху него. Това важи за всичко, включително за социалните събития на които ме канят. Да можеш да кажеш “не” е бая важно качество :) Да можеш да кажеш “това така не трябва да се прави, а еди-как-си” и да го защитиш – още повече.
4) Старая се да се радвам на живота. Работя неща, които ме радват, чета хубави книги, занимавам се с интересни хора и т.н., и т.н. – това при всеки е коренно различно. Затова си взех бас китарата например :)
5) Не слушам нечии съвети как да си живея живота, а събирам по малко от разни места и от собственото си блъскане на главата. Вероятно ако бях прочел това, което пиша в момента преди десетина години, нямаше да му обърна много внимание :)

Както се казва – Works for me :) Много хора ще ми кажат, че не може така, че това да ти харесва работата е много рядко и т.н., на което съм отговарял твърде много пъти и не ми се занимава да го повтарям. Други ще ми кажат, че не съм прав и ще умра след няколко години (въпреки че аз не съм си намалявал особено много натоварването в последните 11 години с една година дупка), че съм си съсипал здравето (не съм, реално няма особена разлика с това като бях на 18, като изключим вадещото се рамо), че съм един нещастен измъчен депресиран човек, който се оправдава (на мен честно казано и да съм депресиран ми е забавно) и т.н. – който иска да измисли нещо :)

А към тези, които не си търся оправдания, вършат си работата и им идва нанагорно – спокойно. Ще се справите. Ще се усмихнем, утре ще е по-лошо, но и по-интересно.

(а докато пишех това нещо се срина по такъв начин, че ще ми отнеме поне час да го върна в нормални граници (щото други хора трябва да направят нещо преди това). Смятам и да го свърша, и да се наспя :) ).

И нещо за графата “лоши идеи, които ми хрумват от мързел”.

В живота ми има две неща, дето си противоречат. Едното е работата, другото съня, а проблемът е, че обичам и двете твърде много. Вечер оставам до някое време да работя нещо с хора от щатите, сутрин ми се обаждат разни ранобудни счетоводители, а денят не стига и не стига.
(решението в много случаи е било жена, дето да ме накара да зарежа и двете. Всъщност се получава :) ).

Съответно списък лоши идеи:

Модафинил. Няма страничните ефекти на амфетамините, може да стоя по два-три дни буден и да спя по 12-16 часа после (то какъв е смисъла от неделята иначе?). Като за минуси – не се продава в България, аз имам нисък праг на пристрастяване, не е ясно доколко няма да ми блокира мозъка така или иначе (както имам навика да си почивам от работа с книги и т.н. и че по принцип почти нямам занимание, което не ми натоварва главата), както и разните други странични ефекти.

Втората идея е да си намеря роб, т.е. personal assistant да се занимава с дребните неща, докато спя. В офиса така и така имаме нужда от такъв човек, може да си разделил заплатата му/и с фирмата. Тука проблема е, че аз съм ужасен експлоататор и робовладелец…

И третия вариант е да пробвам с варианта за 20 минути спане на 5-6 часа, твърди се, че било достатъчно. За това ме мързи и изпълнението му ще е сложно (не виждам как точно ще си спя в офиса с всичките идиоти наоколо.

Работата на сън я изключвам (не ми се мисли какво бих свършил в подобно състояние), а още няма подходящи изкуствени интелекти.

Колко мъка има по тоя свят, а ?:)

Поради липсата на място в библиотеката си, затрудненият в четенето на хартия и по принцип желанието ми да давам на хората четиво, реших да раздам книгите, които не бих седнал да чета пак.

Според мен да се изхвърлят книги си е престъпление, да се използват за подпалки също, а да се използват за тоалетна хартия – опасно за задника ви (не е ясно какво има в мастилата, а хартията не е особено мека). Моят болен мозък счита, че книгите са за четене и с тази цел ги раздавам – на хора, които биха ги прочели. Някаква част от тях спокойно могат да идат да ги четат в някое училище децата, има доста подходящи.

Запазвам си правото да дам или да не дам определена книга на някой – определено няма да дам коранът и библията на някой сериозно вярващ, който смята, че ги спасява, например. Няма да ги дам и на някое училище, както и не бих им дал някои от по-глупавите книги (не искам да ги откажа отсега да четат :) ).

За метода на даване – по принцип мога да нося някаква част на събития като ИББ или #tbb, приемам идеи (имайте в предвид, че съм нечовешки мързелив).

Финално – ето го и самия списък, от време на време ще отбелязвам кои съм раздал.

Update: самия списък в ODS формат, за по-лесно търсене и т.н., с кое на кого е обещано. И понеже се получават много колизии (и защото списъка е обявен на две места), вижте тая тема в anime.ludost.net и ако искате обсъждайте там кой коя какво :)

Интересно е как моя организъм още не е свикнал с мисълта, че не се поддавам на тормоз. Ако гърлото продължава така, ще взема да пропуша и ще избия квото-има-там вредно.
(аз не че на ИББ не съм пасивен пушач)

От работа не остана много време да пиша, а на това отдавна му се каня. Финалното нещо, което ме натисна, беше че докато четях Sandman на Neal Gaiman, попаднах на следния израз:
“Perhaps this is the ultimate freedom, eh, Dreamlord? The freedom to leave…”
(което Луцифер казва, докато затваря/премахва ада, с който се е занимавал 10^9 години)

Основната причина бяха призивите на всички да участваме в протеста на 14.01, като повторение на този от една година преди това. Като за начало искам да изясня реалния смисъл от тези протести – той е да бъдат отразени от медиите, да ги видят повече хора, да са в подходяща светлина, да им се промени мнението за управляващите, които да се стреснат и да направят нещо (може би) свястно. Почти като приказката за неродения Петко.
(аз вместо това си ходих на работа и отделих половин ден да ида с Пейо в парламента на кръглата маса, за която вече писах. Поне според мен ефекта от това беше малко повече от тоя, който бих постигнал ако отида на протестите).

Това, което всъщност искам да кажа е, че отговорността си има граници. Съгласен съм, че като гражданин нося отговорност за това какво се случва в държавата и че ако нещо не го смятам за правилно, би трябвало да направя нещо. НЕ СЪМ съгласен обаче, че трябва това да е основната ми дейност – има много други неща и хора, които зависят от мен и при които има много по-голямо значение какво правя и колко време им отделям. Не съм съгласен по същия начин, че винаги има значение за кого гласувам, при условие че някои неща са очевидни и че няма как да променя нещо с действията си. Най-вече обаче не съм съгласен някой да се опитва с преувеличения и заучени фрази да ме убеждава за подобни глупости.

Да кажеш “няма да се занимавам с тази глупост, има нещо по-свястно, което мога да направя” също е решение и също е отговорност. Да отида на работа и да гледам нещата да работят вместо да ида на протест, да ида да говоря на кръглата маса за половин ден, вместо да отида на работа, да се наспя за целия ден, вместо да гласувам в очевидни избори, при които се избира само един човек от мнозинството – това са си мои избори, моя отговорност, и в крайна сметка решения, повлияни от малко повече мисъл, отколкото има в хората, които ме убеждават в нещо друго.

Мога да дам и няколко много по-груби примера – аз пари на просяци не давам, само понякога на свирещи музиканти, чиято музика ми е харесала – аз смятам, че не решавам проблема и отказвам да нося отговорността за тези хора, понеже тя просто не е моя – ако изобщо е нечия, е на управляващите и техния апарат и всъщност не трябва да им я отнемам. По същия начин не дарявам на разни каузи – ако някой умира и съществуващата система не може да му помогне, не искам аз да съм този, който подкрепя проблемите на системата.
(не мога обаче и да отрека полезността на някои каузи, като тези с даряването на децата. Набиват ми перфектно в главата, че ако искам да имам деца, трябва да мога да се справя с тоя тип проблеми и да мога да ги лекувам, ако им се случи нещо такова.)

Така че стига с глупавите призиви “направи < нещо малко>, ще помогнеш на < някаква хубава кауза>“. Да направиш нещо малко помага основно с това да се почустваш по-добре, особено ако е за кауза, която НЕ Е ТВОЯ ОТГОВОРНОСТ и за която нямаш реално влияние. Благодаря, аз си предпочитам нормалната депресия пред фалшивото чувство, че съм свършил нещо – то е далеч по-гадно.

Закусих чак в 16:00. С един snickers.

Вчера Пейо ме убеди да говоря на кръглата маса за ЗЕС, организирана от СДС. Станах нормално, с малка липса на глас, почетох малко по темата, свърших малко работа и се занесох до парламента.

Дискусията беше основно за да могат Мартин Димитров и компания да съберат достатъчно информация, за да могат да оспорват закона в пленарната зала и да съберат предложения за промените по него. Имаше хора от повечето различни сдружения (електронна граница, това на интернет доставчиците и т.н.), “програма за достъп до информация”, един университетски преподавател и разни блогъри. Аз бях там в качеството си на техничар, да обясня колко лесно се фалшифицират данните и колко лесно се заобикаля ефекта от тия събрани данни, което мисля, че успях да обясня достатъчно добре.

Половината от кръглата маса всъщност изкарах в коридора, да ме разпитват журналисти (и открих, че най-лесния начин да дам свои координати е да им кажа “търси Васил Колев в google”) и да разказвам различните работи. Ще взема да ги напиша тука с малко допълнителни обяснения, понеже съм сигурен, че няколко човека ще ми кажат да не говоря такива работи за системите им :)
(снимаха ме от една телевизия, мисля, че беше Нова. Да видим като го спомена тука дали ще го гледат по-малко хора, щото иначе всички успяват по някакъв начин да ме засекат).

Първото нещо беше, че чрез използването на един прост callback service може да се правят (сравнително евтино) разговори с произволни хора по такъв начин, че да не е ясно с кой точно говориш. Т.е. звъниш на някакъв номер, той ти затваря и звъни обратно, казваш му какво да набере по някакъв начин, системата звъни и на него и ви свързва. Така от тия разпечатки нищо не става ясно, а този callback доставчик може да е извън вашата юрисдикция (и на повечето от тия цените им не са особено високи). Това поне според мен и се ползва в момента (твърде елементарно е, за да не са се сетили разните лоши хора).

Второто нещо е, че реално погледнато caller id се фалшифицира не-особено-трудно, т.е. ако си харесаме лошия тип К, можем да му звъннем от номера на добрия човек Б и да проведем едночасов разговор. Повечето от PRI линиите, които съм ползвал около разни проекти (както и доста от VoIP trunk-овете) нямаха филтри за това и доста често имаше весели моменти как поради грешка докато тествахме си звъняхме от номера като “000000” или за идеята от “+32666”. Това разбира се може да се сравни с разпечатката на добрия тип Б и да се види, че там такъв разговор няма, ама както се казва – ходи обяснявай, че нямаш сестра… Да не говорим, че с последните разработки по темата за GSM стандарта не е далече времето, в което по някакъв начин ще можеш да се правиш на нечий чужд телефон.

Споменах и за забавната сметка, че пазенето на записите на всичките телефонни разговори в България би трябвало да заеме около 4 пъти по-малко, отколкото трафичните (т.е. netflow) данни за Internet-а (което е много приблизителна сметка и тия дни трябва да я направя с малко по-реални данни. Някой да знае колко минути на месец се изговарят в някой доставчик, аз ги докарах сумарно май 20 000 000).

Също така аз забравих, но Пейо спомена как шефа на европейския полицейски синдикат още през 2005 е казал, че тия данни никаква работа няма да им свършат. На всички изглежда вече е ясно, че тоя закон не е направен за борба с престъпността, а с нормалните хора, та да видим какво ще стане…

Update: Статия в Дневник .

Колегите утре ще са много щастливи, защото няма да имам глас да им викам.
(само може да ръмжа :) )

След twitterbloggerbeer (малко пийване в Дон Домат) успяха разни хора да ме убедят да отидем на караоке (което аз като прилично антисоциален тип не намирах за особено интересна идея). Както и да – отидох, видях се с разни хора, дето не бях виждал с години, открих, че има столично тъмно в бутилки (и не можах да не изпия едно), а за капак с един човек (който не запомних кой беше, извинявам се за което) изпяхме “Killing in the name of” на RATM. Получи се прилично, (за съжаление) има записи, а аз успях куфеейки да си извадя ръката (и после още един път, докато слушахме Du Hast).
(искам един запис, да се видя колко съм зле :) )

Като цяло съм уморен и весел, да видим утре как ще се иде на работа. Обещах на Мира и Voland (които засякох в кръчмата) да го събудя утре сутринта, защото се опитаха да ме замъкнат с тях в Тукан…

Първата работна седмица от годината не се различаваше по нищо от последните. Лудница, неща за довършване, неща, дето са останали от миналата година и т.н., и т.н.. Счетоводни, социални, легални и малко технически проблеми. Все повече се убеждавам, че като количество свършена работа празниците са подобни, само дето е малко по-спокойно. Кривото е, че и хората, от които завися за разни неща също са претоварени и всичко се движи доста по-бавно, отколкото бих искал (и подминава даже и средно-параноичните срокове, които бях си задал). МРАЗЯ.

Пуснах днес да се кодират записите от първа зала от OpenFest 2009, понеже досега си бях играл с тия от втора и там има един наистина много гнусен проблем. Ако някой има желание да се занимава с около 170GB файлове със странни дупки в audio-то, които карат mencoder да прави глупости или да crash-ва, а разни версии на ffmpeg-а – само да crash-ват, да каже.

Започнах пак да играя тенис на маса и се оказа, че не съм загубил много форма. Лошото обаче е, че от 4 дни игра (единия не остана време) имам един загубен гейм и нито една загубена игра, т.е. колегите определено трябва да се стегнат.
(да, на вас говоря, това на нищо не прилича :) )

Мързи ме да пиша какво чета (който иска, може да види в goodreads, гледам да пиша по малко за книгите) и в момента имам нужда да сменя вълната след две книги на Маркес и “Мадам Бовари” (последната я прочетох основно щото се води класика). Твърде много сладникавост и любовни истории на едно място ми се събраха. Ситуацията се усложнява от това, че почти вече не чета на хартия заради главата.
(та, приемам идеи)

Еленко ходил да се разправя с митници и го е описал прекрасно. После кило хора са казали – леле, това правителство и т.н. и т.н.. Една малка добавка от мен:

Това не е нова процедура. Слушал съм за нея преди около година от един приятел, който трябваше да си взема нещо от летището, ужасът си е съвсем същия. Старата процедура на Веслец също не беше особено приятна (трябваше да мина през нея лятото). Нашите митници винаги са били трагедия, съгласен съм, че сегашните имат шанс да направят нещо, но да се обвиняват ей-така за нещо, градено с десетилетия да е гнусно е леко неправилно. Можем да ги обвиним, че са смъкнали облагаемия праг, но това просто ще ни покаже как така и така проблемът го има, вместо да се правим, че го няма, защото не ни засяга.

Иначе наистина няма две мнения, с нашите митници да си нямаш работа.

Update: И понеже няма мито и подобни глупости на електронните книги, май ще се минава към тях…

Днешното ИББ доведе до следните две снимки:
Тримата братя и златната ябълка;
Тримата братя без златната ябълка.

Тука въпроса е, тримата братя ли сме ?:)
(ламята отказах да и кача снимка)

И така, малко планове/идеи за 2010.
(забавно ми е да планирам, остана и на плановете да им беше забавно да се изпълняват)

0) Да не се утрепя с работа. Миналата година имаше моменти, в които сериозно се стараех да го направя и я завърших добре, балансирах трафици на 31ви почти до 22:00. Новата пак я започнах подобаващо още от 1ви, ха да видим как ще се развие.
(това не значи, че имам намерение да скучая :) )

1) Да се хвана да измисля някаква интересна лекция, че не съм правил нищо ново и интересно от доста време. Може да направя най-накрая нещо по темата дебъгване, вече нахвърлях малко идеи (в главата си).
(може и да го пусна като лекция за CCC Kongres-а, че да стоя като краен потребител се оказа малко скучно)

2) По темата машини – да се погрижа за zver.fsa-bg.org и да видя дали ще upgrade-вам marla.ludost.net. Второто ще е към края на годината.

3) Разни неща в личен план, които няма да напиша тука. Аз си знам.
(в общи линии да НЕ правя като преди 2 години)

4) Да изсвиря най-накрая бас линията на Schism. Крайно време е да нацеля тия hammer-и и как да си държа ръката, за да не закачам долната струна.

5) Да си отпразнувам рождения ден както трябва. Като гледам се пада във вторник…

6) Да подаря малко хартиени книги на разни хора, преди да са ме затрупали. Смисълът от тях е да бъдат четени, не просто притежавани.

Останалото ще се импровизира.