татко Крокодил

And some news on my sickness.

In the morning I went to a doctor (and looks like I finally found a good one), which checked me throughly and said “strong pharingitis that’s trying to become a chronical one”, gave me stuff for 10 days to take (no antibiotics), forbade me to drink beer (damn) and that was it…

I’ll be staying home for a few days (if my temperature goes below 37, I might even do some work), Friday I’m again at a checkup, and Monday back to work.

И малко новини около моето боледуване.

Сутринта отидох на лекар (и май най-накрая попаднах на свестен такъв), който ме прегледа подробно и каза “остър фарингит с идея за преминаване в хроничен такъв”, преписа ми 10-дневен курс на лечение (без антибиотици), забрани ми да пия бира (мрън) и така…

Ще си стоя вкъщи ден-два (ако ми падне температурата под 37, може и да поработя малко), в петък пак съм на преглед, в понеделник най-вероятно пак на работа.

To come home with 39.0 temperature (and to wonder the whole day why do you feel tired) is not a sickness. A sickness is to blog about it.

It went down to 38.5/38.6, I’m checking it every half hour, tomorrow I’ll go to a doctor. This sucks, for three weeks I’ve been twice on antibiotics and the damn thing still hasn’t died.

Да се прибереш с 39.0 температура (и да се чудиш цял ден що си толкова уморен) не е болест. Болест е да блогнеш за това.

Падна на 38.5/38.6, меря я на половин час, утре пак ще се ходи на лекар. Тва на нищо не прилича, за три седмици два пъти на антибиотик и квото-е-там още не е умряло.

Cameras and stickers to better the education.

So, does someone know how much of the budget goes for hard drugs? Diplomas in this country are sold with all the extras and registrations, can be said – by the university itself (or at least by the people on who the whole documentation is dependant). The here now is (hopefully not really everywhere) a part of the whole system, from the beginning to the end, and this will just raise the costs without some serious effect …

If that’s such a problem, why don’t they just publish the list of people that has graduated? It seems faster, easier and a bit more effective even.

In the camera topic – Peio has written enough on it. But it seems like a nice idea for these cameras to be put on the politicians.

Камери и лепенки за подобряване на образованието.

Аман бе, каква част от бюджета отива за тежки наркотици при тия хора? Дипломи при нас се продават с всичките екстри и регистрации, може да се каже от самия университет (е, или поне от хората, от които зависи цялата документация). При нас корупцията е станала (е, надявам се не навсякъде) част от цялата система, от началото до края, това само ще вдигне цената на цялото нещо без някакъв сериозен ефект…

Ако им е такъв проблем отпечатването на фалшифицирани дипломи, защо просто не направят публичен списъка с дипломирани студенти? Далеч по-лесно, полезно и ефективно би било.

За камерите – Пейо е написал достатъчно по въпроса. Определено обаче е полезна идеята да ги сложим тия камери на политиците.

Seems like there’s hope for the Bulgarian literature…

Lately I’ve been finding mostly good Bulgarian books – I just finished “The round fish” by Momchil Nikolov. Nicely thick book, different and interesting story lines, I really liked it, maybe the best I’ve read in Bulgarian in the last few years (excluding Georgi Markov).

Има надежда май за българската литература…

В последно време попадам на разни добри български книги – преди малко изчетох “Кръглата риба” на Момчил Николов. Достатъчно дебела книга, различни и доста интересни сюжети, изобщо – много ми допадна, може би най-доброто на български автор в последните няколко години, което ми е попадало (е, като изключим Георги Марков).

I don’t have high temperature now (Wednesday/Thursday there were moments with 38.9, which were just out-of-this-world, but those passed away), so I sat to finish some of the urgent tasks.

So I hit one of my problems… I did the thing, with the planning, thinking of the details and the minimal details, just to find out after a few hours (because I got told) an elementary and stupid problem… Not like it’s not an extremely mangled site, written with a few different frameworks by half of the programmers in the company, but for this small thing I should’ve remembered myself…
Why I always miss exactly one small thing? It’s extremely annoying.

Нямам вече температура (в сряда/четвъртък имаше моменти с 38.9 и едни сънища, дето ум да ти зайде, но отминаха), та седнах да свърша малко от спешните задачи.

И пак се набих в един такъв мой проблем. Свърших нещото, с подготовка, внимателно премисляне на детайлите и минимален downtime, само за да открия след няколко часа (понеже ми казаха) елементарен и глупав проблем… Не може да се отрече, че ставаше въпрос за объркан сайт, писан с няколко различни framework-а от половината програмисти, минали през фирмата, но все пак за тая дреболия трябваше и сам да се сетя…
Изобщо – защо винаги изтървам точно една дреболия? Адски дразнещо.

In short – angina and close systolic and diastolic of the blood pressure, 38.7 temperature at noon, 37.6 now. Antibiotics and sleep… Zhilin will have to entertain the readers while I’m away.

Накратко – ангина и близки граници на кръвното, 38.7 температура по обяд, 37.6 сега. Антибиотици и спане… Жилин ще трябва да забавлява аудиторията, докато ме няма.

People know Chuck Palahniuk as the author of “Fight Club”…

The last two books I read were written by him – “Snuff” and “Rant”. Both of them are told from the viewpoints of a few people, as the second one is something like a biography of a man, made of the interviews with different people. The first one tells about a porn-star, that has decided to sleep with 600 men and to make a new record, the second – about a mass murderer, working through spreading rabies…

Definitely “Rant” is the better one, with more elements and events, but in the end both deserve to be read. Palahniuk is not only a good story-teller, but also finishes his books in a right way…

And who knows, as “Fight club” started some such clubs, with “Rant” someone might decide to implement Party crashing…

Чък Паланюк хората май го знаят основно като автор на “Fight club”…

Последните две книги, които прочетох, са негови – “Snuff” и “Rant”. И двете се разказват от гледната точка на няколко човека, като втората е като биография на един човек, съставена от интервюта с всякакви хора. В първата се разказва за една порно-звезда, която е решила да преспи с 600 човека и да постави нов рекорд, втората – за масов убиец, който действал чрез разпространяване на зараза от бяс…

Определено Rant e по-добрата от двете книги, с много повече елементи и случки, но в крайна сметка и двете си струват да се прочетат. Паланюк не само умее да разказва добре, но и приключва книгите си както трябва…

А знам ли, както “Fight club” доведе до създаването на разни такива клубове, след “Rant” някой може да реши да пробва да реализира Party crashing…

The instrument with the amplifier and the box. Decided not to go overboard with the fretless :)

Инструмента с кубето и кашона. Реших да не се оливам с безпраговия :)

Turns out that a few days ago another book by Victor Pelevin was published – “Werewolf metamorphoses” (the original is “Священная Книга Оборотня”, something like “The holy book of the shape-shifters”) – he has written a … love story, in his own way. Wonderful book, at some moments you really need to stop and think on the philosophy explained there. It’s not as hard as “Chapayev and Void” (“Buddha’s Little Finger, a.k.a. clay machine gun” in English), but that doesn’t stop you from really enjoying the book.
(and I’m thankful for the book, as I haven’t read anything seriously in Bulgarian in the last months)

Today I also went to The House of Rising Force, a shop for musical instruments to look for a bass guitar. There was one set for beginners with a precission bass and an amplifier/speaker, but I asked a bit more and in the end it turned out they have a fretless bass, which felt like the right instrument… The main problem with it is that is’ the hardest one to learn and that even professionally it’s not used a lot, so I’ll think a bit more until tomorrow if it’s going to be this or a regular one.

Оказа се, че тия дни са издали нова книжка на Пелевин – “Върколашки метаморфози” (“Священная Книга Оборотня” е оригиналното заглавие) – човека е написал … любовна история, но по свой начин. Страхотна книга, на моменти се налага да се спре и да се помисли много внимателно върху философията, която се обяснява вътре. Не настига по трудност “Чапаев и Пустота”, но това определено не пречи да се наслаждава човек на книгата.
(добре че беше това, че отдавна не бях чел сериозно на български)

Днес се разходих до The house of rising force, магазин за музикални инструменти, за да си търся бас. Имаше един комплект за начинаещи с precision бас и кубе, ама аз все пак поразпитах и в крайна сметка се оказа, че имат и fretless бас (т.е. такъв без прагчета), който като усещане и идея ми звучи като правилния инструмент… Основния проблем е, че е най-сложния за научаване и че професионално се използват доста рядко, та ще се чудя до утре дали да е това или някой нормален инструмент.

Last night Alexander Isayevich Solzhenitsyn died.

A great author, a great man. One of the most effecting authors I’ve read.

It’s really sad that he couldn’t finish the “Red Wheel” cycle, it’s even sadder that he’s not being translated. I really hope that would change…

May he rest in peace.

Почина Александър Исаевич Соженицин.

Велик автор, велик човек. Един от най-въздействащите автори, които съм чел.

Много е жалко, че не можа да довърши цикъла за “Червеното колело”, още по-жалко е, че почти не го превеждат. Искрено се надявам това да се промени…

Нека почива в мир.