татко Крокодил

I’m listening to “Ticks and Leeches” by Tool (from “Lateralus”) and I’m thinking how some songs have a moment that you want do drown in… In this one it’s the pass line after the quiet period – when the song is listened at maximum (without a distortion), you can feel like a part of the strings…

And I’m writing this because of a weird thing happening today… After a phone call, which was really fitting but still painful I wrote in the twitter “God, I find the way you’re fucking with me to be incredibly amusing :)”. Five minutes after that one of the core switches in the network crashed and everything died, so I had to kick the support to go reboot it really fast…

So, if he exists, he definitely doesn’t lack a sense of humour :)

Слушам си “Ticks and Leeches” на Tool (от “Lateralus”), и се замислям как в някои песни има един момент, в който на човек му се иска да просто да се удави в него… В тази песен е началната бас линия след тихия период – когато песента е усилена на максимума на колоните (без кривене), имаш чуството, че си част от струните…

А пиша такива работи, понеже ми се случи странна и весела случка… След едно телефонно обаждане, което хем беше на място, хем си беше болезнено написах в twitter-а “Господи, чак ми е забавен начина, по който се ебаваш с мене :)”. Пет минути след това ми crash-на един от основните switch-ове в мрежата и всичко се успа лошо, та трябваше да изритам support-а много бързо да идат да го рестартират…

Е, ако го има, поне не му липсва чуство за хумор :)

CABOB got married.

It all began with a ceremony in the “St. George” church with all the fun moments – we wondered if chervarium will evaporate in flames on crossing the threshold, v0rbe got told to take his hat off, we all worked hard not to laugh idiotically on the parts how the woman should listen to the man and how their life should be calm… The acoustics in the church were incredible, I wonder if some day we can bring Velin’s audio there and to listen to it.

We continued in restaurant “Bilyana” (oh, this name) in Studentski grad, with a lot of drinking (whoa, what a great rakiya) and all kinds of fun, like breathing through all the balloons with helium… This time we skipped the dance of the drunk and fallen crocodile, but danced a Danube horo (according to the people around everybody danced in a different way and I got asked why have I tried to make a mosh with the people around). Extremely fun, just at some point I decided to go home as I had started having trouble breathing (and Savov almost kicked me for leaving so early :) ).
(and what great blackmail material we have …)

I’m coughing like mad, damn smokers.

I still haven’t solved my problem. It’ll probably become worse and I’m getting more and more depressed, but I seem to be used to it. At least I’ve decided what to do.

Оженихме го CABOB.

Почна се с церемония в църквата “св. Георги” със веселите си моменти – чудехме се червото дали няма да избухне в пламъци като прекрачи прага, на v0rbe му направиха забележка да си свали шапката, всички гледахме да не се хилим идиотски на моментите с това как жената трябвало да се подчинява на мъжа и как живота им да бил спокоен … Акустиката в църквата беше много добра, чудя се можем ли да занесем на Велин уредбата там един ден и да я прослушаме.

Продължихме в ресторант “Биляна” (ех, това име) в Студентски град, с много пиене (еххх, тая ракия) и всякакви забавления, като например да издишаме балоните с хелий… Размина ми се танца на пияния и изпаднал крокодил тоя път, но направихме едно дунавско хоро (което според очевидци всеки е танцувал по различен начин, а мене ме питаха защо съм се опитвал да правя пого). Весело беше с пълна сила, само по едно време реших да се прибера, че не ми стигаше вече въздуха (и Савов щеше да ме срита, че се отлепям толкова рано :) ).
(а какви компромати има наснимани …)

Кашлям като гламав, проклети пушачи.

Проблемът си още не съм го решил. Очертава се да става по-лошо и да се сдухвам прогресивно, не че не съм си го свикнал. Поне съм решил какво да правя.

The concert for the celebration of 20 years of Nuclear Blast turned out to be pretty good…

It started with a group from Rousse with some really good ideas and horrible implementation (if they take care to arrange the parts in theirs songs, they’ll be incredible), continued with The revenge project (nothing too interesting) and after them Agathodaimon (who were ok).

After them Benediction went up on the stage. I’m not a big fan of their style, but they played great, the mosh was great (I dislocated my shoulder only once :) ), and they gave themselves away :)

Then followed Edguy, who weren’t so interesting (although they did The Imperial March), and in the end came Amorphis.

They were worth the wait. Even with the problems in the sound they were great with their melodic riffs and vocals, played some of their really great songs and finished with Black Winter Day. They didn’t play Higher ground, but I’ll live with it :)

Also I found out again that fate is constantly watching for the good moment to sneak up on your from behind and to hit you with a blunt object. A few times. I have a pretty interesting problem to solve…
(only an idiot like me could call it “interesting”…)
(every time I start being able to tolerate myself, something like this happens that makes me reconsider.)

I’ll write a bit more on the previous posting, after I take care of the “interesting” problem…

Концертът по случай 20 години Nuclear Blast се оказа доста добър…

Започна една русенска група (Overdawn) с много добри идеи и доста кофти реализация (ако вземат да подредят като хората моментите вътре в песните си, ще са страшни), продължи се с The revenge project (нищо кой-знае колко особено) и след тях Agathodaimon (които бяха прилични).

След това на сцената се качиха Benediction. Не съм особен фен на стила им, но свириха страхотно, стана добро пого (само един път си извадих ръката :) ), и изобщо се раздадоха :)

После бяха Edguy, които пак не бяха толкова интересни (въпреки че направиха The Imperial March), и накрая на сцената се качиха Amorphis.

Струваше си чакането. Въпреки проблемите в озвучението звучаха страхотно, с техните мелодични рифове и вокали, свириха няколко от наистина добрите си неща и завършиха с Black Winter Day. Не ми изсвириха Higher ground, ама ще го преживея :)

Освен всичко се убедих за пореден път, че съдбата постоянно дебне подходящия момент да ти се промъкне отзад и да те халоса с тежък тъп предмет. Няколко пъти. Имам доста интересен проблем за решаване…
(само идиот като мене може да нарече проблема “интересен”…)
(всеки път, като мога поне донякъде да се понасям, се случва нещо такова, дето ме кара да се преосмисля.)

По предния постинг ще напиша още нещо, само да си реша “интересния” проблем…

This posting by Irina Marudina made me think (and get angry) again of the hypocrisy and sheepness of the people.

There’s a law that that forbids the sale of alcohol and cigarettes to people under 18 years of age. And where the hell is the purpose? We did an informal questioning in the office and of some random people and there wasn’t any one who has started his drinking after he was 18 (I know a few people who didn’t start before that, but they don’t drink at all). It’s the same with the smokers…

So, a bunch of people are trying to deny their kids the thing they did when they were minors. The same thing they keep doing. Forgetting that when you disallow a kid to do something you’re in fact pushing him/her to do it…

So enough bullshit. Let’s allow everyone to drink and smoke as much as they want (when they don’t interfere with others). After a good quantity of hangovers, arrests and some deaths the people will learn and the situation will balance itself, why should we use such artificial measures just for the show that we care for the younger generation?

(in the same principle – legalize the weed, hard drugs, put them for sale at the drug stores at their real prices – in just a few years there will be a lot of addicts and then they’ll all die. It’s called survival of the fittest.)

Ето този постинг на Ирина Марудина ме накара да се замисля (и ядосам) за пореден път на лицемерието и стадността на хората.

Има закон, който забранява продажбата на алкохол и цигари на лица под 18 години. И къде точно е смисъла на проклетия закон? Направихме едно неформално запитване във офиса и на разни произволни хора и нямаше нито един, който да не е почнал да пие след като е навършил 18 години (имаше няколко човека, които не са почнали преди това, но те и по принцип не пият). Същото е и с пушачите…

Та така, един списък с хора се опитват да забранят на децата си това, което те са правили като малки. Като в същото време и те самите продължават да го правят. Изобщо забравяйки, че да забраниш нещо на едно дете е все едно да го подтикнеш да го направи…

Та стига глупости. Нека се позволи на всички да пият и пушат колкото искат (стига да не пречат на другите). След прилично количество махмурлуци, престои в районното и няколко смъртни случая хората ще се научат и нещата ще се напаснат сами, защо трябва с подобни изкуствени мерки само да се прави нищо и да се бием в гърдите, че ни пука за младото поколение?

(на същия принцип – разрешете тревата, алкохола, силната дрога, пуснете ги по аптеките на реалните им цени – за няколко години ще има доста наркомани и после ще изпукат. Естествен подбор му казват на това.)

A few rankings of the blogs showed up, so I decided to post one of mine – the ranking that will beat all others (and will be ranked first in the raking of the rankings, they’re about 5 at the moment).

It’s based on the following things:
1) A list of the Bulgarian blogs, a bit cut (taken from Valery Dachev, the original one was about 7000 entries, now it’s about 300, in which someone has written lately).
2) It gets updated every two minutes.
3) It’s based on a very complex function, used by programmers for solving extremely difficult provlems (always surrounded by commends like “XXXX don’t touch/don’t look”, by cryptographers and some other great men. The Rand() function.

Why my ranking is the best?

Because it’s updated every two minutes and there’s always the chance that your blog will be first, and the ones of the people you don’t like are last. What more could you want?

And here it is.

(start commenting, you hordes of people without sense of humor :) )

Появиха се няколко класации в блоговете, та реших да пусна и аз една – класацията, дето ще надмине всички останали (и съответно ще бъде на първо място в класацията на класациите, те май станаха 5 вече).

Класацията се базира на няколко неща:
1) Списък на българските блогове, леко поорязан (взет от Валери Дачев, оригиналния беше около 7000 записа, сега съм го ограничил до около 300, в които последно е писано).
2) Обновява се на всеки 2 минути.
3) Базира се на много сложна функция, използвана от програмистите за решаване на трудни проблеми (винаги заградена с коментари от типа на “XXXX не пипай/не гледай”, от криптографите и други такива велики хора. Става въпрос за Rand().

Защо моята класация е най-добрата?

Ами защото като се обновява на 2 минути, винаги има шанс по някое време вашия блог да е на първо място, а тия на хората, дето не обичате – на последно. От това по-добра класация, здраве му кажи.

Ето я и самата нея.

(коментирайте, о орди на оперираните от чуство за хумор :) )

To finish with Openfest…

The second day was calmer than the first one, the lectures went on and got recorded, I attended one more (the one of Vlado Karavelov on storage, there was a really nice discussion), and with the clean-up and gathering of the equipment we were done in record time (in the normal chaos).

I have the feeling (and seems that it’s not only I) that the event is not as attractive to the people as before. There’s also the thing that most of the lectures are on stuff that can be found in the net, maybe it would be a good idea to change to format a bit next year, like to have more discussions or to present some original research…

The recordings are being processed, tomorrow I should’ve encoded everything and probably for one or two hours I’ll be able to cut and paste what’s needed, what’s left is to see where it’ll be uploaded, as there might not be enough space on marla.

Па да допиша за Openfest…

Втория ден мина по-спокойно от първия, лекциите си вървяха и записваха, аз присъствах на още една (тая на Владо Каравелов за storage, получи се много хубава дискусия), а със събирането на техниката се справихме за отрицателно време (в нормалната лудница).

Имам чуството (и не само аз), че интересът към събитието е понамалял. Има и нещо такова, че повечето лекции са за неща, които човек може да си ги намери в Internet, може би ще е добра идея да направим промени във формата догодина, например да направим повече дискусии или да се представят някакви оригинални нови разработки…

Записите се обработват, до утре трябва да съм encode-нал всичко и сигурно за час-два ще го нарежа и подредя, остана да видим къде ще го качим после, че малко не достига място на marla.

Two lectures are in progress in the morning, and I’m at the reception of Openfest, blogging…

Saturday I managed to get up at about 6:40 (after my phone rang a few times and I dreamed once that I’m getting up), after which we went to the Military club to put cables, equipment, etc, as the night before there was another event and we had no way to do it then.

So a few people were sent to pull the cables, I crimped the jacks and positioned the cameras and the whole thing was ready by the time for the lectures. In the video recordings there are a few small problems that I fixed in flight, next year I’ll put some more time in the preparations and the tests…

My lecture wasn’t too bad (at least not as bad as last year), I overdid (with Delian’s help :) ) myh time with about 20 minutes and it could’ve been more, if I’ve decided to cover the topic seriously… From the things I left out were some details on IAX2, on T.38 (which would’ve prompted a lot of remarks from chervarium), the problem with echo cancellation and a lot more… This is what happens when I try to put one course in one lecture.

(one of the results of the lecture was two hours talk with Ceco of Spnet on the topic of ISDN and telephony in general).

I attended only one other lecture (which is a record for me, in principle from work and nerves I don’t attend lectures at evens in which I’m part of the organization), the one of the Wikipedia guy on how do they manage to work. Really great lecture, especially the idea of ‘general availability’ instead of ‘high availability’, how their databases are on RAID0 and how they don’t have a full backup strategy :)

In the evening we filled Krivoto and had a lot of fun (Peio said they got hammered pretty well), I got home at about 22:00 at home to sleep… This combined with the daylight savings time helped me sleep enough and to wake up without the phone.

Sunday morning the equipment, etc. was installed for about 10 minutes and everything started working normally. I’m even thinking to lie under a table and read my book.

Вървят си две лекции в ранната сутрин, а аз си вися и блогвам на рецепцията на OpenFest…

В събота успях да отлепя в около 6:40 (след като няколко пъти ми звъня телефона и един път сънувах, че ставам), след което се занесохме до Военния клуб да разполагаме кабели, техника и т.н., понеже предната вечер имаше някакво друго събитие и нямаше как.

Сътоветно няколко човека бяха строени да опъват жиците, аз кримпвах и разполагах камери и цялата работа беше приключила точно навреме да се почнат самите лекции. Във видео записите има няколко проблема, които се оправиха в движение, догодина ще отделя малко повече време за предварителна настройка и тестове…

Моята лекция не беше голяма излагация (поне не колкото мината година), пресрочих (с помощта на Делян :) ) с около 20 минути времето си, а можеше и много повече, ако бях решил наистина сериозно да се разпростра върху темата… От нещата, които изпуснах бяха малко подробности за IAX2, за T.38 (което щеше да доведе и до много реплики от червото), проблемите с Echo cancellation-а и какво ли не още… Това е то като се опитвам да вкарам един цял курс в една лекция.

(един от резултатите от лекцията беше около два часа разговор с Цецо от Spnet на темата ISDN и телефонията in general).

Присъствах само на една друга лекция (което си е рекорд, по принцип от нерви не успявам да седя на лекции на събития, в които съм от организацията), тази на човека от Wikipedia за това как се справят. Наистина страхотна лекция, особено идеите им за ‘general availability’ вместо ‘high availability’, как базите им са в/у RAID0 и изобщо как няма някаква цялостна backup стратегия :)

Вечерта напълнихме кривото и пихме и се забавлявахме (Пейо каза, че добре се се наковали), аз се прибрах към 22:00 вкъщи да поспя… Това, заедно с преместването на времето помогна много да се наспя и да се събудя и без телефона.

В неделната сутрин техниката и т.н. беше разположена за десетина минути и всичко си тръгна спокойно и нормално. Аз даже мисля да се скрия под някоя маса и да си чета книжката.

Although it shouldn’t be done like this, in the middle of the night I moved one of the vhosts on marla from apache2 to thttpd. In conclusion:
1) apache2 sucks for serving big files.
2) 64bit architecture is something lovely, VSIZE of the process is about 7G and it doesn’t care.
3) thttpd is nice
4) there’s some ugly case with apache, big files, I/O and the scheduler.

My Openfest presentation is almost ready, it passed through Georgi Chorbadzhiyski, two people remain… I’ll suck again this year.

Въпреки че не се прави така, посред нощ смених на единия vhost на marla web сървъра от apache2 на thttpd. Изводите:
1) apache2 е гадна работа за сервиране на големи файлове.
2) 64битовата архитектура е сладка работа, VSIZE на процеса е около 7GB и не му пука.
3) thttpd хич не е лошо.
4) има някакъв гнусен момент с apache, големи файлове, I/O-то и scheduler-а.

Почти ми е готова презентацията за Openfest, мина редакция при Жоро Чорбаджийски, остава при още двама човека… Пак добре ще се изложа.

Maybe I shouldn’t read Ayn Rand in the evening. The combination of philosophy, flat characters that you feel like beating with the shovel and some really annoying situations really strains my nerves…

I have no idea how many of you are acquainted with Ayn Rand’s writings (or with the “Sword of Truth” (especially the book “The Faith of the Fallen”), the philosophy there is taken from her), if you’re interested you can read the entries in Wikipedia on objectivism and on “The Fountainhead”.

So I’m reading and thinking on whoa would she write now, and start to remember how much I’m angered by the kind of people she’s describing as negative characters, who in these days have somewhat different outlook… People with no meaning, with no goals in life and idea what to do. People who don’t carry the reposibility for that they’ve said they’ll do, for whom the work is something that they do in between. People, who think that workaholics and people who like their job in general are idiots – “Why are you straining yourself, you know that everything will work if you aren’t there”. What the hell, if everything will work and it will never be felt if I’m not there, then what the hell am I doing there? Mooching one salary and moving my dick between the trouser legs (which seems to be the dream of 95% of the people in this country)?

No. I’m not going to pursue the “Bulgarian dream”, not I’m going to let such creatures poison my life. The ugliest thing that some people can to do me is to prevent me from doing my job and words can’t describe how much I hate these. Probably the hardest thing I’ve learned in my life was to be able to talk to this kind of people to do something and not to create more problems for the whole work…

I don’t like people. I like the serious persons and individuals, but they seem to be lacking these days… And for some reason most people think of me as a nice guy, etc., even though I don’t hive how much they annoy me.

(which is somewhat the reason to write on the topic of politicians in my blog, as I aslo really hate people who don’t do their job).

Може би не трябва да чета Айн Ранд вечерно време. Комбинацията от философия, плоски герои, дето искаш да пребиеш с лопатата, и изобщо адски дразнещи ситуации ми опъва нервите и ми пречи да спя…

Не знам колко от вас са запознати с писанията на Айн Ранд (или с “Мечът на истината” (най-вече книгата “Вярата на прокудения”), там философията е взета от нея), който иска може да прочете описанието в wikipedia на обективизма и на “Изворът”.

Та чета си и се замислям за какво точно би писала Айн Ранд сега, и се сещам за това колко се вбесявам от типа хора, които тя описва като отрицателни герои, които в днешни дни имат малко по-различен вид… Хора без смисъл, без цел в живота, без отговорност и идея какво да правят. Хора, които не си носят отговорността за това, което са казали, че ще направят, за които работата е нещо, което се прави между другото. Хора, които считат работохолиците и изобщо хората, дето си харесват работата за идиоти – “какво се напрягаш, нали и без тебе всичко ще работи”. Че ако някъде всичко ще работи без мен и моето отсъствие няма да се усети никога, аз какво ще правя там? Ще ям една заплата и ще си го местя от единия крачол в другия (което е мечтата май на 95% от населението поне на тая държава)?

Е не. Нито ще се стремя към “Българската мечта”, нито ще се дам някакви подобни да ми тровят живота. За мен най-гадното нещо, което може да ми се направи, е да ми се пречи да си върша работата и думи не могат да опишат колко се дразня от такива хора. Май най-трудното нещо, което съм успявал да науча е да се разбера с тоя тип хора все пак да свършат нещо и да не пречат на цялостната работа…

Не обичам хората. Харесвам сериозните личности и индивиди, ама не са много… А по някаква причина повечето хора ме считат за много добра душа и т.н., без да има значение, че не крия колко ми лазят по нервите.

(това е донякъде и причината да пиша на тема политици в блога си, щото също така мразя хора, които не си вършат работата)

In short…

I need to write something on the previous posting and the comments, but they will have to wait. It’s somewhat amusing how I was understood and what people showed up.
Openfest is coming and with it some roof climbing, because of that it started snowing and it got sworn at pretty throughly.
The week wasn’t nice and the next one doesn’t seem to be better.
I’ve updated the laptop to ubuntu 7.10, it’s working ok, except some ugly moments in the new pidgin and some small things with compiz, I’ll look at them when I have some more time.
My twitter seems to be really useful, especially the ‘with friends’ option.
I’ve finished re-reading “The Dosadi experiment”, now I’m resuming Ayn Rand. There isn’t enough time for books…
(I’m waiting the second and zeroth book from “Requiem for Homo Sapiens” from Amazon)
I’m again watching Monty Python’s Flying Circus. They’re incredible.

Enough for now… It’s hard to remember right now, and Sunday I again have stuff to finish, so it’s not really clear how much I’ll be able to write next week.

Накратко…

Трябва да напиша нещо по адрес на предния постинг и коментарите, ама ще почака. Чак е забавно как бях разбран и какви хора се показаха.
Идва openfest и катерене по покриви, по случая заваля сняг и беше подробно напсуван.
Седмицата не беше особено лека и следващата не се очертава да е такава.
Update-нах си лаптопа до ubuntu 7.10, доста прилично се държи, като изключим няколко гадни момента в новия pidgin и няколко дребни неразбории с compiz, ще ги погледна като остане време.
Twitter-а ми се оказва доста полезен, особено ‘with friends’.
Изчетох “The Dosadi experiment”, сега пак се хващам с Айн Ранд. Не остава достатъчно време за книги…
(чакам от Amazon втората и нулевата книги от “Реквием за Homo Sapiens”)
Пак гледам Monty Python’s Flying Circus. Велики са.

Толкова… Сложно ми е да си припомням в момента, а в неделя пак имам работа, та не е ясно колко ще пиша и идващата седмица.