татко Крокодил

(I know, I knoooow, I haven’t written in a long time again)

Not a lot to write – Saturday we got drunk at the birthday of a colleague (congratulations, Petyo!), and in the last week and a half some thing are looking up :)

I also decided to pay some attention to anime.ludost.net, I haven’t visited it in months, and there are some pretty interesting things (like this thread, see from the third image onwards).

From some time I’ve installed munin on marla, turns out to be a pretty good tool to monitor the machine (found it some time ago when I needed to see what was happening on a DB server).

(знааам, знааам, пак не съм писал от бая време)

Няма и много за писане – в събота се напихме на рождения ден на един колега (честито, Петьо!), и като идея в последната седмица и половина изглежда как някои неща като че ли вървят на по-добре :)

Реших и пак да обърна малко внимание на anime.ludost.net, че не бях се вясвал там от месеци, па се намират интересни теми (например тази, вижте от третата картинка нататъка).

От известно време съм качил munin на marla, оказва се доста полезен инструмент за наблюдаване на машината (открих го преди известно време докато ми се налагаше да следя какво точно товареше единия ни DB сървър).

Yesterday was the network security 3 exam (“Audit of information security’), the stats from which are 16 examined, from them 2 didn’t pass (and there were something like 50 that enrolled). A nice surprise were two guys that are first year and had made their project really well, and also demonstrated the right kind of thinking (e.g. the presence of thinking :) ). In the end a lot of people didn’t show up, so we’ll see if we need to have another date, and one for september…

And in FMI there isn’t wireless, which doesn’t stop a guy to take his AP there and to connect it in the network (and because they don’t have dhcp, you have to listen a bit to the network and to pick an unused IP…). Also it turned out that there was some maths conference and there was a really big crowd of mathematicians, there almost weren’t free rooms (and Nedyalkov had told the people that the exam is in 325, so I had to put some signs where did we move).

And now I need to sleep, because hell knows what’s happening next week…

Вчера беше изпита по мрежова сигурност 3 (‘одит на информационна сигурност’), от който статистиката в общи линии е 16 изпитани и от тях двама скъсани (и около 50 записали се). Приятната изненада бяха двама първокурсници, които се бяха справили наистина добре с възложената им задачка и просто демонстрираха правилно мислене (т.е. присъствие на мислене :) ). В крайна сметка бая хора не се бяха явили, та ще видим дали ще требе да даваме други дати, а сигурно ще требе и дата за септември…

А във ФМИ може да няма wireless, но нищо не пречи човек да си замъкне AP-то и да си го закачи в мрежата (а понеже нямат dhcp, и да заслуша какво минава по мрежата и да си избере едно неизползвано IP…). На всичкото отгоре се оказа, че има някаква конференция и там се мотаеше тълпа математици, почти нямаше свободни зали (а Недялков беше казал, че изпита е в 325, та трябваше да лепя листи по вратата къде сме го преместили).

А сега смятам да се наспя, че кой-знае какво ме чака в идващата седмица…

I’m guilty :)

I didn’t have time to write in the last week-two, for which I confess that the problem was mostly mine – there wasn’t a lot of time to sit and write between reading some stuff (for some of it read below) and the work (which never ends, and it always looks that everything is getting worse :) ).

Fun home news – I have one more female flatmate (friend of Dobromira, also called Dobromira…), so now I’m living with three women – sometimes I wonder if I’m not going insane (or if I have any brain at all :) ). I had to pull some cables and to do some rearrangements of the equipment, which weren’t hard and seem like I was just looking for a reason to do them. Now my workstation with the audio, etc. is just next to the kitchen and I can eat while watching again Futurama :)

Something interesting that I read soon and really deserves mentioning is “Angel tongues” by Dimiter Dinev – for the people that liked “I lived the socialism” this book will be something they’ll read without stopping (even though there are some heavy moments in it). To me at least it helps me fill some holes in the ideas about the life when I was little…

Enough for now, I’ll be sleeping after I drank from the raspberry sleeping potion.

(p.s. for some reason I keep listening to the performance of “Orion” by Dream Тheater. Makes me want to get a bass and learn to play it.)

Виновен съм :)

Не ми оставаше време да пиша в последните седмица-две, за което си признавам, че проблемът си беше основно мой – нямаше кога да седна да попиша между четенето на разни неща (за някои от тях по-долу) и работата (която никога не свършва, и винаги положението изглежда все едно се влошава :) ).

Забавни домашни новини – имам още една съквартирантка (приятелка на Добромира, също се казва Добромира…), та сега живея с три жени – чудя си се на акъла в някои моменти (в други – дали го имам изобщо :) ). Наложи ми се опъна малко жици и да направя малко размествания на техниката, които не бяха сложни и май просто си търсех причина да ги свърша. Сега машината ми с озвучението и т.н. е точно до кухнята и спокойно мога да си ям докато гледам наново Futurama :)

Нещо интересно, което четох наскоро и което си заслужава да се спомене е “Ангелски езици” на Димитър Динев – на хората, на които им е било интересно “Аз живях социализма” тази книга ще я прочетат на един дъх (въпреки тежките моменти). Поне на мен ми помага да попълня разни празноти с идеи около начина на живот, докато съм бил малък…

Толкова засега, аз ще ходя да спя, след като си пийнах от малиновото приспивателно.

(п.с. по някаква причина в последно време слушам изпълнението на “Orion” на Dream Theater. Докарва ми желание да си взема бас и да се науча да свиря на него.)

We have a notification system that when there’s a problem rings us, and if we press 1 after the message thinks that we’ve accepted to fix the problem (otherwise if nobody acknowledges it, it calls again).

Last night it rang at 1:40. I accepted the problem, fell asleep again, half an hour dreamt about fixing the problem, woke up, logged in and found out that the problem was gone.

“We’re the crazy ones, the rest are gone”.

Имаме notification система, която при срив ни звъни, и ако натиснем 1 след съобщението, приема, че сме приели да оправим проблема (ако никой не приеме, звъни пак).

Снощи звънна в 1:40. Аз приех да се заема с проблема, заспах пак, половин час съм сънувал, че оправям проблема, след което се събудих, log-нах се и открих, че е изчезнал.

“Лудите сме ние, а другите ги няма”.

BASTARDS!

(I’m writing this after I had to write a nasty workaround)

Google will tell you that if you want to delete the empty lines from a file with sed, it’s done with s/^$//d . Yes, but really no, if you’re using GNU sed which comes with Debian stable, in which this option (/d) is missing – not implemented, and not even mentioned in the man page, so this is not really doable. And I want to have one single sed script which does something and if there’s error to be able to see it right away, not to have to do magic through 5 files, etc…

Interesting that in *BSD there’s no such problem, and with sed 4.0.9 in other distributions. BASTARDS.

ГАДОВЕ!

(пиша това след като ми се наложи да пиша гнусен workaround)

Google ще ви каже, че ако със sed искате да изтриете празните редове от един файл, се прави със s/^$//d . Да, ама НЕ, ако ползвате GNU sed, който върви с Debian stable, в който тая опция (/d) я няма – нито като да се поддържа, нито се споменава в man-а, и точно това не може да се направи. А аз пък искам да мога да дам един цял script на sed, той да го изпълни, и ако има грешка, да мога да го разбера веднага, не да правя магии през 5 файла и т.н…

Интересното е, че на *BSD тоя проблем го няма,и на sed 4.0.9 на други дистрибуции. ГАДОВЕ.

Saturday and Sunday were pretty interesting – I went with Zoa, francky and Mira to Rodopite mountains. We went to the Yagodinska cave and the Devil’s throat, climbed to the Wonderful bridges (and went to the river, where Mira managed to get wet, so we had to dry her clothes on the AC in the car), ate incredibly good trout in the hotel where we slept, and bought 4 litres of raspberry rakiya (which is just incredible).

So much for the fun, the rest is normal – work, sleep, work, crap, etc. :) Even now I’m thinking on working a bit more on project “Murdzho”…

Събота и неделя се оказаха доста интересни – отидохме със Zoa, francky и Мира до Родопите. Посетихме Ягодинската пещера и Дяволското гърло, качихме се до Чудните мостове (и се разходихме през рекичката, където Мира успя доста добре да се намокри, та и сушихме чорапите на парното на колата), ядохме страхотна пъстърва в хотела, в който бяхме отседнали, и за капак си купихме оттам 4 литра малинова ракия (която е просто невероятна).

Толкова за преживелиците, останалото си е нормалното – работа, спане, работа, простотии и т.н.:) Даже ей-сега мисля да поръчкам още малко проект “Мурждо”…

Too bad there’s no one to take a picture of me…

I’m lying in an inflatable chair, my feet are on another chair, I’m drinking wine, listening to Killing joke and finishing some stuff… I can’t imagine a nicer situation (some people would exclude the work, but I like it :) ).

Every week looks worse than the previous one, harder, with more crap – as much stuff gets fixed, more gets broken :) But in the end the things get fixed, there’s enough to drink, and there aren’t a of things comparable to the one-liner that reboots the modems of 400 users.

I’ll pour myself a bit more. I wonder if the end users have any idea what happens :)

Жалко, че нямам кой да ме снима…

Излегнал съм се на един надуваем стол, вдигнал съм си краката на една табуретка, пия си вино, слушам си Killing joke и довършвам разни работи… Не мога да си представя по-приятна ситуация (някои хора биха изключили работата, ама аз пък си я харесвам :) ).

Всяка седмица изглежда по-зле от предишната, по-тежка, с повече простотии – колкото повече неща се оправят, толкова повече се чупят :) В крайна сметка обаче нещата се оправят, пиене има, а малко неща могат да се сравнят с удоволствието да пуснеш едноредов script, който да рестартира модемите на около 400 клиента.

Ще си налея още. Чудя се крайните потребители дали са съвсем наясно какво всъщност им се случва :)

Yesterday was the Apocalyptica concert in Sofia. I was at the previous one in Plovdiv (where the acoustics in the Antic theatre were incredible and perfect for their music), so I decided to see what the difference will be now, 3-4 years after (there’s a lot of difference in the albums :) ).

The organising of the concert sucked big time – it was 4 hours late and the two warm-up bands had to be cut out (and Wartime are worth listening to), not that the audience wasn’t warmed up :) The acoustics in the hall also weren’t really good (damn it, isn’t there a good concert hall in Sofia), but in spite of that Apocalyptica themselves were incredible – they played with joy, played great things, and the audience got crazed away… There was moshing, singing, shouting, stomping on the floor (I for example have no voice, my neck hurts and still have muscle fever :) ), twice we called them for encore and at the third time when they got on stage, Eicca Toppinen was carrying a bulgarian flag (they seemed a bit amazed by the audience, most of the time you couldn’t hear what they were talking on the mike because of the screaming, and the most memorable line was something like “.. and let’s continue with … you crazy Bulgarians”).

May be the only think I didn’t like too much was that the drums were somewhat changing the rhythm of the songs and made it simpler (not to mention that the sound setup there made it not really possible to hear some of the cellos). But in the end this didn’t make the concert even a bit less shattering :)

Вчерашния ден беше ознаменуван от концерта на Apocalyptica в София. Бях им на предния в Пловдив (където акустиката в Античния театър беше невероятна и пасваше страхотно на музиката им), та реших да видя каква ще е разликата сега, след 3-4 години (в албумите им определено се забелязва такава :) ).

Организацията на концерта беше в общи линии под всякаква критика – започна с 4 часа по-късно и се наложи да отрежат и двете подгряващи групи (а поне Wartime си струва да се чуят), не че в крайна сметка публиката не беше добре подгряна :) Акустиката в залата също не беше особено добра (аман, няма ли свестни концертни зали в тая София), но за сметка на това самите Apocalyptica бяха невероятни – свириха с кеф, свириха страхотни неща, а публиката просто издивя … То не беше пого, пеене, крещяне, тропане по пода (аз например съм прегракнал, боли ме врата и още май имам мускулна треска :) ), два пъти ги викахме на бис и третия път, като излязоха, Eicca Toppinen размахваше един български флаг (изобщо бяха леко изненадани от публиката, през повечето време от виковете не се чуваше какво говорят на микрофона и най-запомнящата се реплика беше нещо от типа “and let’s continue with … you crazy Bulgarians”).

Може би единственото, за което мога да се оплача, че барабаните някакси променяха ритъма на песните и донякъде го опростяваха (да не говорим, че при онова озвучение пречеха и да се чуват някои от челата). В крайна сметка обаче това изобщо не попречи концерта да е наистина разбиващ :)

Three days business trip in Belgium.

Three days in visiting different datacenters, fixing stuff, moving of some (pretty heavy) equipment, going around some (really stupid) security measures, drinking Belgian beer, etc.. The food was good, women – so-so, in the end it was pretty nice (and tiring). I had no Internet connectivity at the hotel, but it didn’t matter – I was too tired every night and just fell asleep.

And now I’m at the Brussels airport and I’m waiting for the flight (which is one hour late, something normal for Bulgaria Air).
———

The stuff above I wasn’t able to upload at that time, so to add to it… The flight came on time (the pilot really hurried, and even landed pretty soft – something very rare at Sofia airport) and I was met there by Zoa, Mira and Francky and got driven home (e.g. they didn’t exactly meet me, but waited for me to be with my back to them and shouted with full strength :) ), where I just got in bed and died…

Monday was for some finishing stuff, like writing status reports, looking what I have to do through the week and fighting the current DNS setup (which has some really horrible things in it). In the evening I took one of our wireless APs (the girl with the key had left, but with chervarium we opened the lock in no time), and now I’m working from my bed with the laptop, this is happiness..
(I have to buy one AP for me at payday)

Три дни командировка в Белгия.

Три дни ходене по разни сървърни, оправяне на всякакви неща, размъкване на (доста тежка) техника, заобикаляне на (малоумни) мерки за сигурност, пиене на белгийска бира и т.н.. Храната беше добре, жените – в общи линии, като цяло беше доста приятно (и уморително) прекарване. Нямах internet в хотела, но нямаше особено значение – така или иначе бях твърде уморен всяка вечер и директно заспивах.

А сега си седя на летище Брюксел и чакам полета (който закъснява с един час, нещо съвсем нормално за Bulgaria Air).
———

Това така и не успях да го кача, та да го допълня… Полетът пристигна навреме (мисля, че пилота определено се постара да побърза, и на всичкото отгоре кацна много меко – голяма рядкост за летище София) и ме посрещнаха Zoa, Мира и доктора и ме закараха до вкъщи (т.е. не точно ме посрещаха, а ме издебнаха в гръб и викнаха с пълна сила :) ), където просто си легнах и умрях…

Понеделника мина в разни довършителни работи, като писане на status report-а, гледане на какво имам да правя през седмицата и борба с текущия ни DNS setup (в който има ужасни неща). Вечерта взех едно от нашите wireless AP-та (девойката с ключа си беше тръгнала, ама с червото се оправихме лесно с ключалката) и сега си работя с laptop-а от леглото, което си е направо щастие…
(на заплата трябва да си купя едно мое AP)

The real admin setups his machines lying on an inflatable chair, eating strawberries, from the laptop…
(or the really lazy)
(not that there’s any difference)

Today I went to the sending-out to the ball of my girlfriend. I can calmly state the following:
1) She was the most beautiful one there. Really, I’m not saying this because I’m going out with her :)
2) There were some really ugly female beings (I won’t call them crocodiles, I’ll be insulting myself)
3) My head got bored through with screams ‘1…2…3’… I can’t remember shouting that much when I was graduating… We just got drunk at the ball of our school, at the one of the other school, the night after, etc…

And now I’m in the server room and I’m fixing one machine that’s suffered a lot (one drive died, another not working properly, so now I’m rebuilding the raid array and will be reinstalling it, because it was really messy). The bad thing is that it’s really important and until it’s up and running I can’t go to sleep, I have no sleeping bag here…
(this is going to change on my next salary, I’m planning one night sleep in the office)

… Истинският админ си подкарва машините, легнал на надуваем стол, ядейки ягоди, от лаптопа…
(или по-скоро истинския мързел)
(не че разликата е голяма)

Днес ходих и на изпращането на бала на моята девойка. Мога спокойно да твърдя следните неща:
1) Тя беше най-хубавата там. Наистина, не го твърдя само защото ходя с нея :)
2) Имаше ЕБАСИ изродите от женски пол (няма да казвам крокодили, че ще се обидя сам)
3) Проби ми се главата от викане ‘1…2…3…’… Не си спомням аз като бях абитуриент да сме крещели чак толкова… Просто се напихме на единия бал, на бала на другата гимназия, на другата вечер и т.н….

А сега си вися в сървърното и оправям една бая изстрадала машина (един диск гръмнал, друг не работи нормално, та сега се rebuild-ва масива и ще я преинсталирам, че е била бая мазана). Лошото е и че е бая важна и докато не се подкара, няма как да си ида да спя, а още нямам спален чувал тука…
(на заплата това мисля да го променя и да пробвам едно спане в офиса)