Ако някой ми беше казал, че днес ще бутам покрай половината Бизнес парк посред нощ при доста студен вятър маса за тенис, нямаше да му повярвам. Не знам дали и вие ще ми повярвате :) Бяхме невероятна картинка с Венелин – двама дългокоси типа със шапки/качулки, бутащи една силно тракаща маса за тенис (сгъната) и управлявайки я почти като платноходка…
Почти се пренесохме, остава още малко утре навръзване и подреждане…
Искам root достъп до всички страни на нещото, което debug-вам. Искам tcpdump, ethereal, спектрални анализатори и подобни за всички видове интерфейси, с които се занимавам. Искам strace, ltrace и gdb-подобни неща на всичкото оборудване. Искам source на всичкия firmware и микрокод.
Искам да дебъгна света.
Утре съм отпуска.
Седмицата ми разказа играта. Много работа, много задачи, много разбъркани истории, една вечер сънуване как Zoa казва, че няма да местим офиса, и като за капак тая вечер правихме няколко зависнали задачи по сървърите, които трябваше да станат след работно време… Свършихме в около 22:30 и се занесохме на партито на бизнес парка, където ударих два скоча (някои други хора бяха се постарали преди това, като влизахме изнасяха някакъв), погледах наоколо, и се прибрах да спя….
(а някаква девойка с жълт пуловер на самото парти се блъсна няколко пъти в мене, след което се видяхме в магазина, където тя примираше за цигари и пак се блъсна в мен. Добре съм си аз, че не пуша :) ).
Утре може да имам малко занимания, но след това до около 27ми би трябвало да намеря време да напиша няколкото неща, за които се каня от поне една седмица. Ако до неделя няма нещо сериозно написано – ругайте ме да ми напомните :)
p.s. днес МРАЗЯ програмистите. червото знае защо.
По принцип в това си състояние просто оставям бележки, по които да блогна, когато изтрезнея.
Обаче по някаква причина не искам да оставям това на махмурлука.
Денят беше ужасен. На няколко пъти да утрепя Zoa (който ме събуди сутринта в 9, 3 минути след алармата на телефона ми) и който успя да ми се навика за няколко различни глупости, с които нямах нищо общо и за няколко, с които имах… Накрая след цялата работа си пуснах молба за отпуска за следващия ден и си планирах напиване до смърт.
(дано и той го е направил, може да му помогне за нервите)
Аз след работно време свърших следните неща (не задължително в този ред):
Отидох до ИББ.
Напих се доста добре, монитора ми бяга.
Говорих си някои важни неща с моята любов.
Видях се с Димитър Василев, който ми даде поръчаното CD с Kultur Shock, и не можахме да поговорим, това определено трябва да се поправи.
Говорих по малко работа с Владо Каравелов и разни други хора.
Дъвках с червото и още няколко човека една задача от математиката и счетоводството (параметрично уравнение с около 6 параметъра, може да го разкажа, ако има желаещи).
На прибиране си говорих с Делян и някои други хора на тема висшето образование и работата в България, това определено трябва да го доизговорим, както и аз да опиша мнението си за нашите курсове тук.
Това е някакво админско проклятие …
Ставам си аз в 10, пия една вода, пускам една такава, паля си лаптопа да си видя сутрешната поща преди да вляза в банята, изобщо – едно нормално и приятно съботно утро (особено с мъглата навън). След което ми звънва телефона, от Megalan се обаждат да ми сменят ip адреса … Та аз си се логнах, редактирах си network/interfaces, пуснах се с новия адрес, оправих се дето бях описан по dns-и и т.н… А на тия хора dhcp-то им е само за хората с rfc1918 адреси.
Направо си спомням един разговор по icq (цитиран с позволение):
(10:39:55) krkodil: ти определено се стараеш, аз ако пиех толкова, да съм умрял :)
(10:40:29) elen: а пък аз ако бачках колкото теб да съм умряла :Р
Може да се каже, че повечето дребни проблеми с marla са оправени. Имаше малко борба с графиките и проблемите около rrdtool, ама сега нещата изглеждат работещи. Натоварванията машината почти не ги усеща, бута си спокойно трафика, пощите и хилядите странни неща, тия дни ще се заема с nagios-а (за който Валяка ми бучи от бая време).
Намерих си още нещо интересно за слушане – Fanfare Ciocarlia, много интересна румънска група (ето нещо тяхно), понякога си се чудя на музикалния вкус как превключва – до преди ден-два си пробивах главата с Triad на Tool (парчето е просто велико).
А неделята се оказа перфектния ден да се замъкнем с доктора и bu в офиса и да играем тенис на спокойствие.
Това го четете от новата marla :)
Около 15:30 занесох машината, за около час синхронизирах каквото беше останало от /home, след което последва подкарване на услуги, което продължи до преди около час… Все още някои неща ги няма, но с тях ще съм на принципа ‘докато някой ми се оплаче’ :)
(на marla.ludost.net може да се види малко информация за хардуера, снимката ще я сменя после)
Имаше едно количество весели проблеми (основно защото новата машина беше с чиста инсталация на etch), между които обаче най-дразнещия беше с mysql-а. Тия хора няма да спрат да ме изненадват с усилията си да направят нещо толкова дразнещо – този път проблема беше, че ако имаме SELECT заявка с FROM pesho p LEFT JOIN gencho g ON (p.id=g.id) ще даде ‘няма такава колона p.id’, понеже трябва да се напише FROM pesho p LEFT JOIN gencho g ON (id=g.id)… Разбира се, пак имаше и проблем с encoding-ите, но този път с малко експерименти се оправих.
(определено съм загубил навика за редовното писане)
Неделята се оказа прилично хубав ден за deploy-ване на първата стабилна (или поне маркирана като такава) версия на един наш софтуер на няколко места… В крайна сметка в момента едната база още си търкаля трансформациите, надявам се да е свършила до утре сутрин.
Изчетох “Операция Риба”, май нещото, което излезе едно време в “Тера Фантастика” беше по-добро, трябвало е да го хване същия редактор и да го ореже по подобен начин. Да не говорим, че някои хора май не са чували за бележки под линия.
Успях да сдъвча половината от “Кафка на плажа” на Харуки Мураками, оказа се бая приятно четиво.
(а, и ми намериха последния албум на Kultur Shock, познайте дали не си го въртя нон-стоп :) Задължително ще се ходи на концерта, 1 декември, клуб Трафик ).
А, и обещавам да пусна един финален update за събраните пари за marla – машината вече ми стои на бюрото и синхронизира разни работи, ще се опитам да я сложа на място следващата седмица.
(крайно време е да пиша малко по-често)
Добра новина – Kultur Shock идват на концерт в България на 1ви декември! Мястото още не е съвсем известно, но на страницата им ни има отбелязани.
Издадоха като цяла книжка “Операция Риба” – една много интересна история на тема как римските тайни служби са измислили и организирали цялата идея с Христос, ужасно забавна за четене.
Снощи нарязах и налепих видео записите от OpenFest, които имах при мен, вече ги има в архива – остава Мариан да качи неговите неща и да обяви официално самия архив.
И си спомних какво толкова правих миналите 1-2 седмици – бях екипа на ISECA за IT audit на ЦИК за ИПВР (централна избирателна комисия за избори на президент и вицепрезидент на републиката). Друго не мога да кажа заради NDA-то :)
Вече не искам просто да спя, искам да умра, така поне няма да има начин да ме събудят.
(не че и в това съм сигурен)
В неделя след пиенето за края на OpenFest-а в Кривото (където и една девойка имаше рожден ден, и като подарък аз, червото и Гунински се надминахме по ръсене на простотии (Гунински твърдеше в началото, че IT простаците не били чак такива простаци, но за час-два му променихме мнението :) ) ). След две бири и прилично количество храна (петък, събота и неделя се отличаваха с това, че чак вечерта успявах да ям нещо) се прибрах…
След което до 7 сутринта помагах на хората, дето са в щатите с разните идиотски организационни проблеми. Легнах си и в 10:30 ме събудиха да оправя друг проблем, след което все пак в 17 отидох на работа… Пак стоях до 04:00 да помагам за разните дивотии, сутринта пак ме събудиха с някакъв проблем, като вместо да ми го обяснят добре, ме питаха само нещо дребно и трябваше да се оправям с последиците като успях да се добера в офиса в около 14 …
Утре трябва да съм в центъра в около 10:00…
Някой да му се намира лопата, мисля следващата седмица да си взема почивката най-накрая.
(ще взема да пусна няколко постинга, че за един ще стане много)
Не бях писал от няколко седмици, основно понеже не ми оставаше никакво време… Предната седмица пак не успях да спя нормално и почти нищо не мога да си спомня, само че беше бая като работа и като липса на спане :)
След това последва подготовката на едни колеги да идат до щатите да направят едно преместване на всичката техника на един клиент – разбира се, беше пълно с проблеми и т.н. Сигурно мога да напиша още нещо, но просто всичко ми се губи :)
Последва петък, който си бях взел почивен, та да можем да се заема с OpenFest (оказа се един такъв много студен и ветровит ден). В четвъртък бях ходил да снимам покрива на ректората, за да покажа на Мишинев ситуацията и да каже дали ще можем да монитираме там антената за връзката до Военния клуб, но с моя талант успях да ги затрия, та в петък се качвахме двамата на същия тоя покрив, да видим ситуацията, и да се установи, че не ни върши работа…
(кратко отклонение – през целия ден си беше бая студено и духаше. А по покривите духа по друг начин…)
(Главни действащи лица в цялото упражнение бяхме аз, Мишинев, Стефан Леков и Весо Колев)
Отидохме до Военния клуб, откъдето се оказа, че поне виждаме кулата на Химическия факултет, така че се качихме на едната кула и закачихме антената на една подходяща тръба (основния монтаж го свърши Мишинев, понеже него вятъра по-трудно можеше да го отнесе :) ). Слязохме до долу и се оказа, че кабела не е добре кримпнат, та аз се качих пак и го направих наново, след което порта светна и се занесохме до Химическия факултет…
На кулата на Химическия духаше бая повече, а и беше по-късно – съответно и температурите бяха по-ниски. Последваха упражнения от типа на кримпване на кабел на лаптопска светлина, монтиране на антена във вятър, качване на по-горната кула да видим дали там няма да е по-добре (там духаше най-много), упражнение по разпознаване накъде да насочим антената и т.н…
(като добавка нито един от нас не е от ескимоско потекло, всички бяхме изкарали средно тежка седмица, а Мишинев беше леко махмурлия от предната вечер).
Накрая се появи ping, а ние се занесохме до Кривото, където имаше запазени маси (за твърде малко хора, та тровихме живота на разни други наоколо)…
Едно време бях писал няколко неща за истинския админ… След последните две седмици нещата, които ми идват са по-скоро за истинския психопат.
Миналата седмица бях в Румъния на командировка (болните мозъци там ме караха да ставам в 6:40) (Румъния не е лошо място, жените са хубави и бирата е добра), прибрах се в петък и изкарах до 22 в офиса да оправям неща, счупили се в мое отсъствие. Събота организирах една среща на шефовете с Unixsol по разни въпроси, неделята май успях да спя, и се почна седмицата…
Не съм спал особено много. Върхът беше в четвъртък, когато подкарвахме един Spidermux до 3 сутринта по ред причини (които ще опиша някой друг път, или ако Чорбаджийски има желание, ще ги изпише той), на сутринта пак отидох да довършваме. Поне до вечерта бяхме подготвили представянето за Astricon, аз събрах нужния багаж и утре хората летят да ни излагат…
(а, и успяхме да update-нем три от много основните ни сървъри в интервала 22:10-22:30)
(все едно живея във виц. Говоря си с програмистите, казвам ‘… а аз да ги насипя на машината’, след което единия почна да се хили. Питах го защо и отговора беше ‘ами по навик очаквах да кажеш “а аз да им еба майката”‘ …)
(а бях такова добро дете едно време)
Нормалните хора биха си отспали през почивните дни, ама аз май нямам много общо с тях – имам една друга работа, която трябва да се свърши, па аз си държа на думата :) Поглеждайки назад, не мога да се сетя какво може да ме уплаши особено – или ще умра, или ще си свърша работата (а аз по мои наблюдения не мра лесно).
Очаквайте update за fundraiser-а за Marla тия дни…
(а, и някой да знае отде може да се намери новия албум на Kultur Shock (We came to take your jobs away)? Нямам кредитна карта, а още не се е появил в България)
Представляват един голям пакет вафли “Ная” с кокос. Да подчертая, голям пакет, с много вкусни вафли, стоящ на моето или на някое от съседните бюра на support-а, който дава възможност на хората които не са закусвали/обядвали да се подкрепят. Изобщо системните вафли следващото нещо след кафето, което движи офиса… Та прав ли съм да ругая support-а, който слезе до магазина и на който бях дал пари да вземе от лелеяните вафли, и той забрави?
Гадове, държат крокодила гладен.
Намерих си “Съдът над историците” в книжарницата на БАН и в момента съм се зачел (струваше 3 лв – чудех се да не са изпуснали някоя нула…).
Marla упорито отказва да вкара откачилия се диск в RAID-а, та ще се сменя… Да питам – някой да му се намира временно един Maxtor 6Y200P0 (200GB parallel ATA), докато уредя upgrade?:)))
(По случая искам да помоля всички потребители на marla, които ми четат блога, да си направят backup-и).
Поне успях да мина днес да видя Чорбаджийски в новия му офис и да видя Spider MUX-а, както и да си уговоря малко работа за неделя… Май аз сам не искам да си помогна да си почина, като си гледам седмицата, май трябва да си намеря жена да ме ругае кога трябва да си почивам :) (т.е. да прехвърля отговорността за собствената си безотговорност на някой друг :) ).
А Francky ми се обади да ми каже, че някой е откраднал надписа на слънчевия часовник до НДК (“Microsoft”), и по тъжния случай ми дава утре и вдругиден като почивни дни (ама втория трябвало да си го отработя :) ). Я си признайте какво е станало с надписа – или просто Francky се е напил и не го е видял ?:)))
Утре най-вероятно ще трябва да ида до Лирекс заради това:
Sep 28 11:22:31 marla kernel: [44573558.810000] 3w-xxxx: scsi0: AEN: WARNING: ATA port timeout: Port #0. Sep 28 11:23:29 marla kernel: [44573558.830000] sd 0:0:0:0: WARNING: Command (0x2a) timed out, resetting card. Sep 28 11:23:29 marla kernel: [44573587.630000] 3w-xxxx: AEN: ERROR: Incomplete unit detected: Unit #0. Sep 28 11:23:29 marla kernel: [44573587.750000] 3w-xxxx: AEN: ERROR: Unit degraded: Unit #0.
Крайно време е да я upgrade-на, има идеята да се направи fundraiser (как беше термина на български?) за събиране на част от парите… Трябва и да си избера първо новата конфигурация, разбира се (за която имам няколко идеи).
А издателска къща “Труп” пак са започнали да се изсилват, тоя път тормозят сайта Народна библиотека, обаче не смятам, че някой има желание да им се дадем. Повече информация може да се намери по блоговете на Пейо, Йовко и кило други (линковете се намират много :) ).
Уж съм в отпуска, но реално се чувствам още по-уморен. Да не би да е от липсата на адреналин?
Не са много нещата, които така да разтоварват човека като една двучасова игра на bzflag… В последните дни съм пуснал сървър на една добре свързана машина и се събираме по 4-8 човека да се трепем.
(а човек да е в офиса и да ни слуша как се псуваме е просто неповторимо преживяване)
(слушането на Тооl по време на игра помага)
При мен ситуацията е генерално объркана, надявах се да си взема отпуска цялата идна седмица, но май ще са само понеделник и вторник, вероятно в сряда ще летя за Белгия по една друга работа (ако не – ще проспя седмицата без никакви угризения). Не знам колко мързел ще ми трябва, за да успея да си отпочина …
Хванал съм се да препрочитам BOFH-а и почти го свърших (на нещата от 2005 съм), струва си пак да се посмее човек (само че е е достъпен само в archive.org, понеже Саймън е сложил на главната си страница некролог за баща си, мир на праха му).
Сега следва пак спане и мързел… Вчера проспах деня, днес мисля да спя поне до обяд.
Мразя да ми объркват разписанието.
Оказа се, че няма да пътувам за щатите в сряда – има някакви проблеми с разместванията и точно сега няма да е особено добра идея… По тоя случай мисля да си преместя отпуската за следващата седмица и да си почина малко.
За сметка на гадостите снощи бях на гости на Велин и слушахме три парчета от Lateralus на Tool – Schism, Reflection и Triad… Няма да си губя времето да ги описвам :)
Подкарах си най-накрая gvim за нормален текстов редактор вместо gedit – по-бърз е и е по-удобен (не беше сложно и да му подкарам spell check-а, само трябваше да източа един пакет от experimental със spell файловете).
Неделя == мързел.
Хванах се да си почистя листа с контакти на ICQ-то… Има напредък, от 398 човека стана на 300, но започва да ми става странно откъде толкова много хора :) Също така е и малко неприятно, понеже самото ICQ има лимит на 200 човека – добавянето на нови хора се получава, ама по някаква причина местенето м/у групи – не. Чудя се как ли мога да убедя повече хора да минат на jabber …
Да измрънкам за нещо – редовно се случва хората да си харесат един ntp сървър и да го ползват, без да се усетят като изчезне. Така съм виждал да се ползва ntp.fau.de, time.nist.gov (който го има, ама е далече), и в един случай при нас – at.digsys.bg (което наскоро изпадна нейде). Не знам защо хората не се сещат, че има pool.ntp.org, чиято идея е точно да не се дави един определен NTP сървър…
(което ми напомня, че скоро може да включа marla или zver в pool.ntp.org, че май още няма български сървър).
Финално е и ясно, че на 20ти летя за L.A., на 27 летя наобратно…
Четенето на Risks digest върви бавно, но е пълно с бисери, един от които просто не мога да не спомена тук:
A comment on UNIX and C: Ken Thompson is one of the most brilliant designers and programmers ever to grace this earth. He developed UNIX and C primarily for his own pleasure. It is not HIS FAULT that UNIX is so widely used (e.g., because of its delightful facilities for program development and ease of adaptation), or — by extension — that it is used unwisely in hostile environments despite its not having addressed critical security concerns.
А в събота на anime срещата се направи интересна комбинация от един касетофон на батерии, моя лаптоп и един адски странен преходник от стерео jack до касетка – до паметника на съветската армия на кубчестото пусках разни интересни неща, та май просветих хората и какво е Tool :)
(а Piano tribute се оказа ужасен. Тоя, който го свири, трябва да му забранят да пипа пиано)
Това са няколко дребни трика, които ползвам за вадене на статистики и да видя кое как изглежда…
(предварително да кажа – това се отнася за postgresql, но се пренася за каквато и да е база доста лесно).
Да кажем, че имаме една таблица в базата данни, която ни е като log файл, с две колони – timestamp и event_id, който е integer и е от 1 до 5. Задачката е да извадим в по X минутни интервали от кой тип event колко са се случили и да ги нарисуваме на една графика.
Първата стъпка е следната заявка:
SELECT
((EXTRACT(epoch FROM timestamp)::int/90)*90) AS period,
SUM((event_id=1)::int) AS type_1,
SUM((event_id=2)::int) AS type_2,
SUM((event_id=3 OR event_id=4 OR event_id=5)::int) AS type_rest,
SUM(1) AS all
FROM
log
WHERE
timestamp => '2006-08-28 00:00:00' AND timestamp < '2006-08-29 00:00:00'
GROUP BY
period
ORDER BY
period ASC;
(благодарности на Aqua за тестването и забележките :) )
Кратко обяснение - period ни представлява timestamp, закръглен до 90 секунди (чрез целочисленото деление), по който групираме. За всеки такъв период броим от кой event_id колко имаме с дребния трик с typecast-а - true е 1, false е 0, което значи, че ако условието е изпълнено, самата сума ще се увеличи, ако не - няма. Така реално погледнато преброяваме какво се среща в таблицата с едно преминаване през нея.
Няколко забележки към заявката:
1) Може да се използва date_trunc вместо трика с EXTRACT, но не може да се закръгля на неща различни от минута или час.
2) В по-старите версии на postgresql (преди 8) няма по подразбиране typecast от boolean към integer, но в документацията има някъде един пример как може да се напише тоя typecast.
3) Вместо номера със SUM() може да се ползва и групиране по event_id, но за да се обединят няколко event_id-а пак трябва да се прибегне до някакъв boolean трик. Също така ще стане по-сложно взимането на общата бройка и решаването на проблема с 0 срещания на някой event_id за даден период.
4) Вместо SUM(1) накрая може да се ползва COUNT(1), но не вярвам да има особена разлика.
5) Може да се ползва BETWEEN в WHERE клаузата, но на мен така повече ми харесва :)
За да си докараме данните във вид, подходящ за рисуване, ни трябва следния ред:
psql -A -q -t -F ' ' $DBNAME -c "$QUERY" > data
(какво правят опциите може да видите в man-а:) DBNAME е базата, QUERY e заявката от по-горе)
Ще се озовем с един файл data, в който ще имаме следния тип редове:
1156748310 23 12 6 41 1156748400 28 21 5 54 1156748490 32 15 2 49 ....
Тук влиза в действие gnuplot-а, който със следната команда ще ви направи една доста приятна рисунка:
set title "Events through the day, quantised at 90 sec. (fig. 1)" set ylabel "number of events" set xlabel "time through the day" plot "data" using 5 with lines title "all", "data" using 4 with lines title "rest", \ "data" using 3 with lines title "type_1", "data" using 2 with lines title "type_1"
А с добавката на тези два реда в началото ще ви напише графиката във файл:
set terminal png font VeraSe 11 size 800,500 set output "test.png"
Разбира се, би било хубаво да можеше да се напише и часът отдолу както си трябва, но още не съм измислил как :)
Поредната уморителна седмица, в която единия от дните се разпъна до 12:30 вечерта…
Петъкът беше отделен за прилично напиване и наяждане в Халбите с Велин и червото, след което отидохме до Велин да му чуем новата озвучителна система…
Е тук вече мога да пробвам да се измъкна с лафа ‘ами трябва да го чуете, за да го разберете’. Накратко, за пръв път слушам толкова ясна каквато и да е музика (например на Carmina Burana в началото може да се разпознае, че едно от нещата е камбана), силата е приятна (леко вибрира стената) и изобщо мисля и аз да си взема нещо такова. Имало то разлика между транзисторните и ламповите усилватели :) (неговия в момента е около 1.5W (не, няма правописна грешка)).
Изчетох “Усмиряването на разума…”, оказа се доста добра книга. Ще ходя тия дни до БАН да си потърся “Съдът над историците” в книжарницата на издателството (даже си вярвам, въпреки че се знам как съм със времето).
Мисля днес/утре да напиша и една малка статийка за тука на тема някои дребни номера, които прилагам почти постоянно (например сбор от boolean изрази, typecast-нати към integer), както и малко неща около gnuplot (който си е бая ценен инструмент за осъзнаване на разни данни).