татко Крокодил

Поредната уморителна седмица, в която единия от дните се разпъна до 12:30 вечерта…

Петъкът беше отделен за прилично напиване и наяждане в Халбите с Велин и червото, след което отидохме до Велин да му чуем новата озвучителна система…

Е тук вече мога да пробвам да се измъкна с лафа ‘ами трябва да го чуете, за да го разберете’. Накратко, за пръв път слушам толкова ясна каквато и да е музика (например на Carmina Burana в началото може да се разпознае, че едно от нещата е камбана), силата е приятна (леко вибрира стената) и изобщо мисля и аз да си взема нещо такова. Имало то разлика между транзисторните и ламповите усилватели :) (неговия в момента е около 1.5W (не, няма правописна грешка)).

Изчетох “Усмиряването на разума…”, оказа се доста добра книга. Ще ходя тия дни до БАН да си потърся “Съдът над историците” в книжарницата на издателството (даже си вярвам, въпреки че се знам как съм със времето).

Мисля днес/утре да напиша и една малка статийка за тука на тема някои дребни номера, които прилагам почти постоянно (например сбор от boolean изрази, typecast-нати към integer), както и малко неща около gnuplot (който си е бая ценен инструмент за осъзнаване на разни данни).

Два дни спя. И следващите два пак това ще правя :)

Взех си малко отпуска преди съвсем да полудея и усещам колко добре ми се отразява мързела. Спя си, чета си по малко, гледам разни глупости, а навън (изглежда в моя чест) не е толкова горещо :). Успях даже да си взема нови обуща (понеже старите се опитваха усилено да се разпаднат).
(разбира се, пак ми се звъни по разни въпроси и преди малко работих в/у един проблем, ама няма как…)

Взех си и една доста интересна книжка за БАН (“Усмиряване на разума. Преустройството на Българската академия на науките 1944-1953” на Надя Живкова) и заради нея се чудя откъде мога да си намеря “Съдът над историците” на В. Мутафчиева (издателството на БАН има каталог само от около 2000, а книгата е издадена 1995).
(изобщо само на мен ли ми се струва, или по принцип историческите книги, свързани с най-новата история са много сложни за откриване?)

Малко ми се губи какво точно съм правил през седмицата.

Изобщо пак ми се разтегля странно времето, все едно са минали две седмици вместо една :) Основно се занимавах със закрепяне на оня проект от миналата седмица (имаше още дреболии за оправяне, следващата седмица ще го доубиваме) и писане на план за местенето на сървърите на един клиент, заради който и пак ще трябва да ходя до Лос Анджелис.

Не ми се мисли как ще летя до там, като гледам последните простотии около ограниченията какво може да се носи на борда на самолета, не знам каква простотия ще им хрумне в следващите 1-2 седмици… Започвам да се чудя няма ли да е по-лесно да се кача на кораб дотам, и колко време ще ме лашка :)

Изкарах ужасна седмица… В първите три дни борихме проблем с един наш софтуер, който още се дописваше и трябваше да пуснем в production (а проблема беше още от миналата седмица), та накрая успяхме да го оправим с орязване на кило проблеми неща и няколко мръсни hack-а по няколко свързани с него приложения… Бяха дни на лягане към 1 и ставане към 9 с липса на обедна почивка (защото точно тогава user-ите ги нямаше и имахме малко повече свобода на действие). В четвъртък сутрин всичко тръгна, а аз прекарах деня довършвайки разни дреболии и си взех отпуска за петък.

Петъкът беше приятен. Сутринта си отспах (е, Мира ме събуди да ме пита няма ли да ходя на работа :) ), ходих да оправя няколко глупости с едната от банките, отидохме с майка ми да и вземем колелото, с което аз после се прибрах до вкъщи (някъде от Плиска). Открих, че не съм забравил да карам, че не се справям чак толкова добре и че София по принцип движението не е особено приятно за колоездачите.

Ходих и да си нося раницата на ремонт и бая ме издразниха – главния им офис (на А.Т.Г. ООД, представителя на Samsonite за България) е на майната си на околовръстното, и ми обясниха че по принцип трябва да я пратят до Белгия да се ремонтира там, което ще отнеме поне 2 месеца, и не е ясно дали ще признаят проблема за гаранционен (а точно на тях трябва да им е ясно). В крайна сметка вариантите са няколко – или да си я дам на ремонт някъде като пътувам в някоя държава с по-голямо представителство на Samsonite (гаранцията е международна), или да си намеря някой локален майстор да ми я оправи…

Следобеда пак проспах. Сънувайки софтуера, дето оправяхме през седмицата.

(знааам, знааам, пак не съм писал от бая време)

Няма и много за писане – в събота се напихме на рождения ден на един колега (честито, Петьо!), и като идея в последната седмица и половина изглежда как някои неща като че ли вървят на по-добре :)

Реших и пак да обърна малко внимание на anime.ludost.net, че не бях се вясвал там от месеци, па се намират интересни теми (например тази, вижте от третата картинка нататъка).

От известно време съм качил munin на marla, оказва се доста полезен инструмент за наблюдаване на машината (открих го преди известно време докато ми се налагаше да следя какво точно товареше единия ни DB сървър).

Имаме notification система, която при срив ни звъни, и ако натиснем 1 след съобщението, приема, че сме приели да оправим проблема (ако никой не приеме, звъни пак).

Снощи звънна в 1:40. Аз приех да се заема с проблема, заспах пак, половин час съм сънувал, че оправям проблема, след което се събудих, log-нах се и открих, че е изчезнал.

“Лудите сме ние, а другите ги няма”.

ГАДОВЕ!

(пиша това след като ми се наложи да пиша гнусен workaround)

Google ще ви каже, че ако със sed искате да изтриете празните редове от един файл, се прави със s/^$//d . Да, ама НЕ, ако ползвате GNU sed, който върви с Debian stable, в който тая опция (/d) я няма – нито като да се поддържа, нито се споменава в man-а, и точно това не може да се направи. А аз пък искам да мога да дам един цял script на sed, той да го изпълни, и ако има грешка, да мога да го разбера веднага, не да правя магии през 5 файла и т.н…

Интересното е, че на *BSD тоя проблем го няма,и на sed 4.0.9 на други дистрибуции. ГАДОВЕ.

Три дни командировка в Белгия.

Три дни ходене по разни сървърни, оправяне на всякакви неща, размъкване на (доста тежка) техника, заобикаляне на (малоумни) мерки за сигурност, пиене на белгийска бира и т.н.. Храната беше добре, жените – в общи линии, като цяло беше доста приятно (и уморително) прекарване. Нямах internet в хотела, но нямаше особено значение – така или иначе бях твърде уморен всяка вечер и директно заспивах.

А сега си седя на летище Брюксел и чакам полета (който закъснява с един час, нещо съвсем нормално за Bulgaria Air).
———

Това така и не успях да го кача, та да го допълня… Полетът пристигна навреме (мисля, че пилота определено се постара да побърза, и на всичкото отгоре кацна много меко – голяма рядкост за летище София) и ме посрещнаха Zoa, Мира и доктора и ме закараха до вкъщи (т.е. не точно ме посрещаха, а ме издебнаха в гръб и викнаха с пълна сила :) ), където просто си легнах и умрях…

Понеделника мина в разни довършителни работи, като писане на status report-а, гледане на какво имам да правя през седмицата и борба с текущия ни DNS setup (в който има ужасни неща). Вечерта взех едно от нашите wireless AP-та (девойката с ключа си беше тръгнала, ама с червото се оправихме лесно с ключалката) и сега си работя с laptop-а от леглото, което си е направо щастие…
(на заплата трябва да си купя едно мое AP)

Няколко неща…

Четох днешния “дебат” с Явор Колев и разни други хора на тема последните събития около ГДБОП (бивши НСБОП). Не отговориха на няколко въпроса, например защо против ДА не са предприети никакви мерки и много добре заобиколиха въпроса за доказателствената сила на нещата, които са насъбрали. Специално Веселин Колев много добре им го каза, а има и още няколко човека оттам, с които би ми било доста интересно да се запозная. Самия текст го има на сайта на IDG някъде.
(беше ужасно забавно да се види как журналистката-организаторка не можа да каже почти нищо :) ).

Аз си оправих проблема, който имах с net-а (старата мрежова платка не понасяше лавината от broadcast трафик и се шашкаше от време на време) и сега си слушам Тангра… Беше бая забавно да слушам как в предаването “Некрономикон” водещия чете части от разкази на Лъвкрафт, мислех си, че времената на тези неща са отминали, но слава богу, не са :). Сега ми остава да си купя и едно wireless AP и да мога да си работя спокойно от леглото…
(въпрос м/у другото – търся си надуваеми столове и подобни неща, някой да знае къде има? В Billa и Практикер няма)

В четвъртък успях да изнеса една лекция за различни цялостни системи, която не се получи особено добре, умората ми идва твърде много. За сметка на това около един въпрос на тема послушването на мрежата успя да се заформи доста интересен разговор…

Пак беше тежка седмица…

Рекордът беше в петък. Понеже един от горните ми мъдреци започна да ме боли, сутринта отидох на зъболекар, следобед бях на работа, после на оглед на два апартамента (които не ставаха), след което на един запой и на един рожден ден (на който се наложи да се логна до един сървър да оправя един проблем). Прибрах се с девойката към 3:30 и просто заспах – забравил съм даже да сложа тапите за уши, и пак съм спал като труп.

Днес пък бях на празнуването на един гергьовден, и пак си пийнах добре… Всяка събота и неделя си казвам, че ще се наспя, и все недоспал ходя :)

Намерихме май място, където да се преместим – в Мусагеница, да видим финално дали ще стане и да тръгвам да си търся net за там…

Мина hack contest-а.

Два дни правихме софтуерните неща, събота сглабяхме rack-а и опъвахме жици, а в неделя се проведе самото състезание. Имаше 9 отбора, от които 2 не можаха да си инсталират сървърите, няколко се отказаха по време на състезанието, и в крайна сметка имаше един отбор, който беше наистина добър :) Ето тук е регламента на състезанието с описание на ситуацията, а аз съм твърде убит, за да разказвам повече – нека някой друг да опише другото…

Не е лоша идея да го направим пак :)

Втори ден подкарваме нещата за hack contest-а. Основната дейност протича в една стая с няколко машини, един сървър с blade-ове (който като си усили вентилаторите не можем да се чуваме), а мястото за сядане е една седалка от баничарка. Тази вечер трябва да завърша регламента и изобщо документацията за състезателите, а утре вечер ще има сглабяне на един rack с всякакви работи. Надявам се скоро да свърши цялата работа, много ми идва :) Поне си има net и мога спокойно да слушам Тангра.
(Владо направи няколко снимки на това как работим, трябва да ги кача после)

Като капак на всичко освен всички други проекти в работата се появява и още един доста сериозен, въобще забавлението не спира :) Усещам как малко и остава на девойката да ме наругае лошо…

Сутрешно настроение – перфектно за писане на триещи скриптове:

#!/bin/sh

#Lasciate ogni speranza, voi ch'entrate

cd /home/samba/profiles || exit 3
for i in *; do
     mkdir -p /home/samba/trash/$i
     find . -type f -iname \*.tmp -print0 |xargs -0 rm -f
     find . -type f -iname \*.mp3 -print0 |xargs -0 mv --target-directory=/home/samba/trash/$i/
     find . -type f -iname \*.avi -print0 |xargs -0 mv --target-directory=/home/samba/trash/$i/
done

Който иска, да си намери точния превод на 3ти ред :)

Днес беше ден за културно мероприятие – девойката ме заведе на моноспектакъла на Велко Кънев “Даскал” (помислих си, че е някакъв намек, понеже тя ми предложи да ме води след като дойде на една моя лекция) – беше страхотно, направо нямам думи :)
(пратих и майка ми на Night songs и бая и е харесало :) )

Вечерта оправях глупав проблем по marla – suexec_log не се rotate-вал и станал 2GB, а глупавия apache е тотално 32битов и не можеше да пише в него, та сега си оправях конфигурациите на logrotate (да лови *log вместо *.log). Трябва и да upgrade-на нещастната машина, ама нека се съберат още малко пари.

Вече compiz-а и Xgl си работят доста добре (оправих няколко бъга, сега остана да си добавя възможността ctrl-alt-цифра да превключва директно на някой workspace). Остава да оправя ситуацията от ubuntu да се свалят само X-овските неща, а останалото да си е от debian unstable. Много съм доволен, че си строших досегашната среда, новата е доста по-приятна.
(лошото е, че compiz-а на пакет е само 0.0.2, а има доста по-нова версия, пък компилацията му изисква малко висш пилотаж)

А drFrancky днеска изби рибата със следния опит да направи xss в блога ми:
<b onmouseover=”<BELLEB STYLE=’belleb:expression(alert(‘XSS’))’>”>Бел Леб</b>
Съответно още наоколо се мотае идеята за модна къща “Бел леб style”.

Аз съм идиот.

Реших да видя как е Xgl на моята работна среда и си го инсталирах – оказа се ужасно весело… Първо се наложи да ползвам пакетите от Ubuntu, понеже в Debian ги няма, после се оказа, че няколко неща зачезнаха и се наложи да patch-вам леко разни неща – това беше добре, ама после дойде ужаса… Нищо общо с това, което си бях настроил, наложи се да си слагам пак ctrl-alt-e да ми отваря терминал (аз не мога да живея без терминали :) ), а и усещам как ми се вие свят, когато се въртят workspace-овете. Само не ми се мисли как ще го махам, понеже бая сериозно си омазах нещата… Изобщо ако не беше толкова бързо и толкова готино, щях да съм го затъркал :)))

Чудя се дали да си сложа кофа до машината (или, както ми предложи девойката, да си пийна нещо и да компенсирам едното въртене с друго).

Както винаги, неделята е деня да се свърши малко работа, която иначе през седмицата ще пречи на всички. Мразя user-ите.
(сигурно и те мене :) )

Е, поне има и хубави неща наоколо… Радио Тангра свири online (имат някой друг проблем, но се справят:) утре почват сериозно ), Жоро е написал страхотен постинг около MAN-а и ситуацията там (не ми се мисли ква мъка ни чака), а днеска се доказах като най-некадърния шофьор от фирмата (ходихме на картинг).

Работя по въпроса да си наваксам с четенето на книгите, дето са ми се насъбрали – завърших спомените на Добри Ганчев, сега дъвча малко фантастики, па после да видим.

Снощи довърших рязането на записите от семинара и ги пратих, скоро би трябвало да се появят на нужното място.

Тоя понеделник вероятно ще е най-спокойния ден от цялата седмица, въпреки хилядите дивотии, които се случиха (включващи и моето редактиране на php код. МРАЗЯ.)

Чудя се дали да не се прибера пеша, времето изглежда доста приятно за целта. Не би трябвало да е повече от два часа път.

Update: Отне ми час и 27 минути.

Пак омотан ден, половината хора се чудеха дали не е петък. Аз накрая си намерих един ъгъл, който оградих с шкафчета, и се излегнах там, да мога да свърша нещо…

По никое време ми напомниха, че утре имам да водя лекция, та си правих презентацията досега (половината – в тоалетната, че нещо не ми е добре стомаха). Изобщо не върви на добре тая работа, дано имам време да измисля малко демонстрации.

Днес ми пристигна “Linux device drivers”, 3то издание – книжката е много ценна, ще се заровя в нея тия дни, като ми остане време…

Тежък работен понеделник – БТК умираха няколко пъти и трябваше да обясняваме на потребителите какъв е проблема (а нямаме резервна линия). Не ми е ясно как са направили нещата, че така да се сриват при отпадането на една външна линия, ама не е добре – 3 часа downtime за работния ден…

Вечерта празнувахме рождения ден на Тони Райжеков в Хамбара – весела обстановка на свещи :) Видях се с един съученик, дето не се бяхме виждали от сватбата му (той вече има второ дете, изобщо май ще остана последния ерген от моя клас както е тръгнало, поне според новините, които чух :) ).

А всички, които ми пратиха страницата на клуба на анонимните алкохолици в България – защо го правите, аз не съм анонимен, достатъчно добре ме знаят :) А и те се опитват да спрат да пият, аз това открих отдавна, че е загубена кауза :)