Смазващ ден.
Станах в ранната сутрин, замъкнах се до работа, занимавах се с кило простотии (включително мъчителен спор за достъпа на хората от helpdesk-а до едни устройства), вечерта изнасях лекция (която не беше пълен провал), ходих и до ИББ. Искам да спя.
След като кацнах, минах през вкъщи да си оставя багажа и отидох до офиса да видя какво става (хората бяха много учудени, но ако си бях легнал веднага, вероятно щях да си разваля твърде много режима).
Вечерта спах 14 часа, станах по обяд, чувствайки се нормално, и излязох да свърша няколко неща (деня го броих отпускарски). Вечерта по някое време отидох с девойката да чуем Тони Райжеков как свири на едно място (повече информация има в неговия блог), добре че беше Юлия да ми каже… Струваше си да се послуша, беше тихо, спокойно и ужасно приспивно…
Очертава се семинара на linux-bg този месец да е доста интересен – на него ще се проведе едно интересно събитие (не се притеснявайте, че ISOC го организира – Вени го няма и няма да повлияе отрицателно :) ). Аз ще се занимая да има живо предаване и записи.
А котката е надебеляла и съвсем изперкала, понеже двамата идиоти не и обръщат внимание. Не е на добре…
Летище Амстердам…
Дълго пътуване с прекачване през Минеаполис. По някое време си изхабих батерията на лаптопа, та с малко зор намерих къде да си закача машината за зареждане (барче с хубава бира, има и wireless, 10 евро за 24 часа достъп или 6 за половин час. прежалих ги:) ). Хубаво е да си видиш пощата, да заредиш батерията, да пийнеш една бира (това е едно от хубавите неща в Холандия, бирата :) ). Имам около 2 часа до качването на самолета, та мога да ги използвам за нещо полезно…
На самото летище се оказа, че имам банкноти по 50 EU, не можаха да ми върнат в бара, и ей-така от нищото един човек ме черпи … Нямайки как по друг начин да отвърна на жеста му вързах една от моите мартеници – интересно ми е след това на кое дърво ще се появи :)
(а аз останалите си мартеници съм ги навързал на ластичката си за коса, мисля, че се получава доста добре :) )
Освен всичко не можах да напазарувам подаръци (само едно нещо за девойката), та Francky – няма тениска на microsoft, съжалявам :)
По някаква причина evolution от debian unstable в последните няколко дни започна да ми гърми при изпращане на някои писма, като се прибера ще направя един dist-upgrade и ще видя от какво е… Някой да е срещал същия проблем?
(пада ми се, като работя на unstable).
Снощи беше умрял net-а в хотела, гадна история…
Сутринта ме събудиха рано заради проблем – оказа се, че UPS-ите които са там са абсолютен боклук, а мен електрическата им инсталация почва да ме плаши (с тия 20 и няколко ампера само от единия rack), надявам се да не докараме пожар…
Имам неща за писане, но мисля да ги оставя за като се прибера, че нещо нямам сили, деня беше тежък.
Снощи беше вечер за чупене – успях да направя 2-3 мазаници в мрежата и да ги оправя в рамките на 20 минути, както и да открия неща, които досега изобщо не са ми били известни.
В четвъртък (02.03) летя за L.A., в сряда (08.03) летя обратно, ща има да блогвам малко и оттам… Да видим какви дивотии ще се появят там.
Април месец ще има пак hack contest – във вестник компютри трябва да излезе информация по въпроса, а и скоро трябва да се появи и сайт.
Курсът по мрежова сигурност май почва днес. Аз не вярвам да успея да се появя…
Ужасно съм отнесен. Снощи си преглеждах timesheet-овете във фирмата, и открих, че нищо не съм писал за 15.02, в блога нямаше нищо, а по логовете се вижда, че съм бил в офиса, пипал съм по машините и т.н… Трябва определено да пиша всяка вечер, докато ми е прясно в главата, и мисля да намеря начин да си напомням.
Котето свикна с нас, сега точно пак се излежава върху мене и дреме (девойката казваше, че ще почне да ревнува от него :) ). Мотае се напред-назад, вре се по странни места (съответно понякога някой требе да я вади).
Вчера се борих с едно парче гнусен хардуер – представлява един isdn switch, който се използва за HA (в общи линии при heartbeat подава сигнала на едно място, при липса – на друго). Бяхме правили тестове с него известно време (нямахме кабел да го контролираме, а то има сериен порт под формата на ps/2 букса, та трябваше да си правим), след което най-накрая намерихме свестни преходници и решихме да го видим как точно работи в тоя случай. Включихме го, и то отказа да светне – след малко работа с отверката се оказа, че трансформатора вътре бил за 115 волта вход (е, поне не беше се стопил/запалил). С малко магия, изолирбанд и псувни успяхме да му закачим 12 волта направо където трябва и да го тестваме (а то пак си грееше…). Честно казано, грам идея си нямам кой е направил устройство, което се ползва в Европа да работи на такъв волтаж (че и щепсела си е какъвто трябва), ама ако го намеря проклетия немец, ще му опухам нещото в тиквата…
(а пък устройството е точно каквото ми трябва – максимално тъпо, и като няма ток, работи на backup функцията си).
А, и станах на 25 години на 23.02 (деня на съветската армия :) ), ама няма нужда от честитене – аз не го празнувам, а и празника е повече на майка ми, отколкото мой :) Ако все пак някой му трябва повод за напиване – ползвайте спокойно :)
Мразя бюрокрацията…
В последните няколко дни се занимавах с ваденето на виза за САЩ – ще ходя там да оправям разни бакии при един клиент. То не бяха формуляри, разни документи (копие от свидетелството за раждане например), тъпи въпроси от типа на ‘терорист ли сте?’ и висене по опашки. Поне останалото мина добре, даже ми дадоха multiple entry виза, та ако ми се случи пак да имам работа натам, няма да се размотавам до посолството (ама се надявам, че няма да ми се наложи да ходя пак).
(а аз с всичкия си акъл бях забравил да си направя снимки, и сутринта намерих едно фото, където ги правят за 5 минути…)
(да не говорим, че бях повярвал на синоптиците и ме наваля прилично)
Вече си имаме котка вкъщи – съвсем дребно бяло-сиво нещо (което в момента ми спи на шкембето), мислим да го кръстим Въцка (имаше и други идеи, ама бяха твърде груби). Много животни стават вкъщи …
А на мен продължава зверски да ми се спи. Днес си взех и новата книга на Умберто Еко (най-накрая излезе на български), и успях да почета малко по опашките, надявам се тия дни да мога да и обърна по-сериозно време. Преполвил съм и сериала “Firefly”, оказа се наистина добър.
(и хептен не ми е ясно кога ще се наспя)
За курса по мрежова сигурност още се чака информация за дните и точната зала на провеждане.
Твърде много героизъм ми се събра тия дни…
Вчера не беше лек ден в работата, понеже отидох рано и после се наложи да остана до късно, докато оправя update на една машина, след което вкъщи подготвях alpha-та да и монтираме трета мрежова платка, за да може да си пуснем връзка през още един доставчик (парен каша духа…). Там имаше кило весели проблеми, като подкарване на серийна конзола, почистване на PCI слотове от прах и т.н.. В крайна сметка останах с една безпризорна TGA видеокарта, която не знам на какво изобщо би могла да бъде използваема…
Съответно сутринта пак ставах рано и измих чиниите, докато си чаках таксито (в противен случай нямаше да имам шанс скоро да го направя, майстори подменят разни паднали плочки и т.н.). През деня свърших още няколко весели неща, като финалното включваше iproute магии докато едвам гледах. По някое време реших да дремна на стола с WTH шапката на очите, ама Voland ме срита и ми каза да си спя вкъщи :)
Вкъщи не ми се очертава да спя скоро, има някакъв странен проблем с тока и чакаме ей-сега да ни дойдат гости от енергото…
Искам да спя……..
Тия дни ми беше много отнесено – два дни подред вечерта успявах да счупя нещо, което да се налага някой да ходи до co-location на майната си да види какви проблеми има … Не знам дали от аулина, или от многото спане миналата седмица, ама съм почнал да правя много тъпи грешки, например като дам една и съща зона адреси два пъти на различни хора…
А днес drFrancky намери перфектния начин да се оправя със спамерите от Д-нещо-си consulting – просто настрои една от централите да им звъни постоянно и да им казва, че продава кирки и лопати, ако не се интересуват, да се обадят на определен телефон …
Взехме си боксова круша в офиса, и доста помага за отърване от стреса (само дето като я блъскаме по-силно, се чува в цялата сграда).
От зъба почти се оправих, имаше проблеми малко със зарастването на венеца, ама ги оправиха и запушиха дупките – надявам се да съм се отървал от всичките простотии веднъж завинаги. Мога и да ям нормално (и си наваксвам за миналата седмица :) ).
Изгледах излезлите неща от The IT Crowd, за което Пейо беше писал в блога – много забавно филмче, струва си да се види (въпреки че не се вижда някой истински системен администратор в него). Намира се по torrent-и и подобия, не е особено трудно :)
Не бил проблема в мене, а в проклетия wireless… Ходих аз да му търся нов firmware, и се изненадах – на сайта на d-link точно моя хардуерен модел (DI-524 rev.B) нямаше … Порових се още малко и намерих из няколко форума, че на сайта на D-Link Australia имало firmware, ама няма нов за моя – по тая причина гадното животно ще бъде върнато и сменено с някакъв нормален модел.
Cacti е много хубаво софтуер, докато се опре до момента човек сам да си добави нещо, което го няма описано в него – е тогава господ да му е на помощ, ужасно омазано е – хиляда template-а, разни източници на данни, разни други гадости, за част от нещата си написах скрипт (понеже не ми се мисли как щях да направя самото cacti да ми смята x*2^32+y).
Сигурно не е нормално да се прибера в около 1-2 и да подкарвам домашния wireless и да опъвам кабели (ама хубаво нещо си е wireless-а, само дето малко се дърпа, докато запали).
Вторник (07.02) ще ми вадят сутринта мъдреците, та ако някой има да върши нещо с мен да действа, че след това няколко дни ще съм леко надрусан и не-особено-способен на работа.
Нещо много рядко взех да пиша, май почва да ме мързи твърде много, трябва да взема да се поправя…
Работата върви по нормалния начин (т.е. пълна със странни случки), например доста време разцъквах един dotProject, не мога да си обясня кой е направил такъв омазан интерфейс. Все пак има надежда да може да се ползва за разни работи…
Не спират и разните купони – върха беше снощи, когато Антон Тинчев си празнува юбилейния 32ри рожден ден в О!Шипка. Пак имаше ужасно много пиене, аз съм изпил някъде между 300 и 500 грама уиски, после се прибрах с девойката, правихме разни хубави неща, след което съм заспал (да се отбележи, че и толкова пиян пак съм се справил добре :) ). Сутринта имах зверско главоболие, което преборих с един aulin, после по някое време с червото се занесохме за следобедно преяждане до кривото, а накрая вечерта довършвах upgrade на едно устройство…
На това устройство (един storage) му upgrade-вах софтуера, и между другото му затърках дисковете един път (но то така или иначе нямаше нищо на него, и трябваше да му направим една такава процедура). Мамка им на авторите на документацията му.
Чета една книжка за Asterisk, да се образовам малко – като гледам, има много странни и омазани моменти, ама нали е телефония, няма как… Сигурно тия дни ще си играя по-сериозно с него.
(все повече осъзнавам какъв ужасен инат съм, мога да ровичкам нещо с дни, докато го подкарам, чудя се не е ли добре да се науча да се отказвам)
Малко кратка информация…
Дразнещо е да се налага да изчакаш вечерта като са си заминали user-ите, че да можеш да правиш тестове. Прибирането става само с такси, че в тоя студ нищо друго не върши работа. Да не говорим, че занимаването с гадния promise контролер не може да се окачестви като много приятно …
(а, споменавал ли съм колко мразя голяма част от писания на php софтуер, дето е пълен с недомислици…)
Докторите още обсъждат как да ме режат, интересно ми е какво ще измислят. Така като гледам, може след като умра да се организира един хубав бой за частите от моето завещано имущество, като гледам коментарите на предния постинг :)
Няколко човека вече ми направиха забележка, че не съм писал в последните (4) дни. За това си имаше причини, които ще опиша по-долу …
(момент да отворя няколко други неща да си сглобя картинката).
Първо важна новина (не че не я знаете :) ) – Баровски е свободен, и е много вероятно (да не кажа сигурно), че утре ще е на концерта във Fans. Идея си нямам как ще се съберем, само знам, че ще записваме :)
(да, Бобсън, имам място на lyra)
Борбата с бюрокрацията мина лесно (т.е. не отидох за половината неща), най-вече висях да чакам за едно медицинско (в детското отделение. Не искам да имам деца направо.). В общи линии специално на медицинското при нас доста държаха, понеже бая им се заяждат (последния път поискали да се включи в правилника за офиса, че всички хора трябва да се къпят поне по два пъти седмично). Вечерта бях на ИББ, където празнувахме новината за Баровски и се видях с AvatarBG, който си е тук за няколко седмици… Вечерта бях достатъчно убит, че да си заспя директно и нищо да не пиша.
В четвъртък наваксвах, че ме нямаше през половината преден ден (и за следващия), като организирах разместването на малко машини (някои development сървъри стояха директно под бюрата, след преместването в офиса се усеща как е по-тихо). Възползвах се усилено тия дни от младшите кадри да попълнят документацията, с която не ми се занимаваше … Така като гледам, съм си тръгнал от офиса в 23:00 (имам спомен, че играх тенис на маса с любовницата на desync, докато той debug-ваше нещо), и пак нямах никакви сили да пиша.
В петък бях на работа до 16:00, да посвърша някои неща – убедих се за пореден път, че принтерите са едни от най-тъпите възможни устройства на тоя свят – след което последва търсене на подарък на Еленски (два чифта рога :) ), и отиване на рожден ден – събрахме се тълпа весели хора, пихме, говорихме и т.н.. Беше доста весело, аз със зор си тръгнах към 11, за да не заспя там… Прибрах се, поговорих малко с desync, и пак си легнах да спя.
В събота сутрин беше шумно – на desync дъщеричката беше на гости, и си игра с майка ми и хората наоколо, вдига шум и т.н. (е те това е малко чудовище), докато аз оправях един появил се проблем (умряла backup машина). По някое време се вдигнах и отидох да свърша малко работа по един друг проект (която се оказа, че ще довършвам във вторник, понеже БТК не бяха пуснали линията, и нямаше как да се направят последните няколко неща). Прибрах се, дойде ми девойката на гости, и всички идеи за творческа работа минаха на заден план …
(А, и снощи червото пак прави боб. Стана страхотен, само дето беше малко лют.)
Днес следобед към 16:00 изпратих девойката и пак си легнах да спя … Майка ми пита да не съм се борил с ламя, че съм толкова уморен (а аз и отговорих да не говори така за девойката…). За пореден път се убедих колко съм побъркан – сънувах, че на след като си вдигнах резолюцията на лаптопа (сега е 1400×1050) видео картата не може да докара 24битов цвят (което разбира се изобщо не е така)…
Вероятно съм пропуснал кило дивотии, но май така е по-добре :)
Кратко от последните няколко дни – вчера изкарах основно в борба с един телефон, да го накарам да праща sms-и (Motorola c450 пише на него, а се разпознава като 330 или A780, дге). Написах накрая едно кратко програмче, което да се занимава с комуникацията, понеже се оказа, че няма нищо работещо – повечето софтуер не искаше да осъзнае гнусния бъг на телефона, че sms-а трябва първо да се запише, и после да се прати.
Скоро си играх и с един CentOS, докато помагахме на един потребител да си подкара нещата – да си призная, направо ми беше неуютно да го ползвам, май debian-а страшно ме е разглезил.
Наблюдавам интересно явление в себе си, от типа ‘дай му власт и му гледай сеира’, хванал съм се да правя поредната реорганизация в офиса (която е част от големия ми план за renumbering и подредба на цялата мрежа). Почвам да се чудя кога ли на хората ще им писне от мене :)
А, и се оказа, че сериозно количество хора от фирмата и свързани с нея такива ми четат блога… Voland ми обясни с кратки думи, че ако някой от шефовете се оплаче защо сме правили нещо, за което е разбрал от блога, ще ми се случат лоши неща … :)
А мен утре ме чака борба с бюрокрации – свидетелства за съдимост, да си вадя копие от дипломата, медицинско и всякакви подобни гадости. Мразя…
Аз съм се побъркал – сутринта се събудих в 6:30 (вероятно защото си легнах към 21) и от нямане какво да правя се изкъпах и отидох на работа, където в момента hack-вам лаптопа на шефа (понеже никой не се сети да ми остави паролата) и му оправям разните работи, дето не работеха (а е единствената преносима машина със сериен порт наоколо).
През нощта monitoring системата ревала, ревала, ама аз не съм чул sms-ите през тапите за уши, та майка ми най-накрая взела телефона, увила го в една блуза, и го оставила нейде настрани, та да не и бръмчи… Бая изненадан останах като се събудих към 1-2 и не можах да го намеря :)
Чета “Педагогическа поема” на Макаренко, книгата изглежда доста интересна.
(превода, който имам, е на Трайчо Костов, а книгата е издавана около 1948…)
Сутринта си направих майтап с червото – прибрах му обувките в найлонова торбичка, и сложих върху нея надпис “Биологична опасност! Да се унищожи на предназначените за целта места”. Така е, като си оставя чорапите в тях…
И едно пожелание за всички “сериозни” co-location доставчици, които в 2005 още нямат свястна remote конзола – дано банда дебели мазни мръсни и космати пустиняци ощастливят ректално цялата ви рода до девето коляно. Няколко пъти.
Днес успях да утрепя мрежата на нашия етаж, докато се занимавах с един switch… Беше картинка, Voland после помоли desync да намират начин да ме уморяват вкъщи колкото се може повече, че да не ми се пренася болестния ентусиазъм на работа.
(девойката се прибира на 29ти, тогава желанието за работа ще се пренесе на друго място :) )
Пак ми се появи невралгията, но този път съм се заел с нея от по-рано. Ще си ям редовно, ще си пия витамините, пък да видим кой кого.