Жоро ми прати URL към снимките от сватбата – общо 3GB са… Направо страшна работа, Антон се е изснимал.
Вечерта имахме събиране за да обсъдим Open-culture.net, и беше интересно – ще има промени по сайта, ще има и хранилище за файлове, качени от потребителите, и най-вероятно ще го преместим на друга машина. Направихме един списък неща за вършене, както и mailing list за вътрешни цели. Веселата част на обсъждането беше играта с Василий (едно 30-40 дневно коте), и пиенето на абсент (мммм).
Много хора пишат в блоговете си – гласувайте, та гласувайте. Реших да напиша нещо за моята позиция, понеже никъде не видях нещо подобно…
Теорията гласи, че по принцип ако съществува партия, която е хубава, добра, и може да свърши работа (каквато нашата история добре ни е показала, че няма), тя би трябвало да събере най-много гласове, да спечели изборите, и “да ни поведе към светлото бъдеще”. На практика обаче такава партия няма, на практика гласуването се влияе от огромни маси, които са манипулирани лесно (на моменти си мисля, че бих могъл да се занимавам с това, ако не ме беше гнус).
Мисля, че съм споменавал на много хора историята с дъсчицата, която се раздава в момента из разни части на България – дълга е точно толкова, че като се постави на бюлетината, да се маркира с химикал точно нужната партия. Не ми е толкова до това, че ще гласуват неграмотни и неразбиращи хора, яд ме е, че даже и изборния закон се манипулира само и само някой да дойде на власт…
За мен гласуването е подкрепа на цялата текуща система на корупция и използвачество – партиите се борят за власт, а не за отговорността, която трябва да поемат, и фактически няма наказание за преебаването на народа 4 години – има няколко разстреляни политици само заради вътрешни кавги… Аз лично отказвам да участвам в това – ако реша, че трябва да направя нещо, няма да е по-този начин, мразя мерките, които само те залъгват, че си свършил нещо.
(помислете само – възможно ли е да се гласува против някой? Ако ви е интересно, погледнете системата на Debian…)