татко Крокодил

Добре де. Напих се снощи с 300 водка и 70 абсент, ама какво съм си правил после с laptop-а? Имам по някаква причина три подредби на клавиатурата (т.е. мога да превключвам три, в config-а има две), pidgin-а ми crash-ва (а като го пусна под strace работи – снощи в много пияно състояние съм се опитвал да го debug-вам, има няколко coredump-а), успя един път да се счупи и evolution-а…
(освен това се оказа, че съм си забравил зарядното в офиса, ама сутринта имаше едно чудене дали не съм го оставил в Апартамента…)

Може би не беше толкова добра идеята да ползвам Hardy…

“Thornography” на Cradle of Filth се оказва един невероятно мелодичен албум, някой е казал, че някои от нещата в него напомнят на Iron Maiden и е прав…

Последните 4-5 дни все ми се гади сутрин, определено е тежък махмурлука след три тежки напивания за четири дни. Тоя път не бях толкова тъп и си пиех по някоя бира от време на време, да не ме удари и абстиненцията :)

Борихме два-три дни гаден бъг в един наш add-on за asterisk, един ден сме се чудили как да направим някакво IPC, което да не persist-ва при execve() и ще се вижда между няколко thread-а, които нямат общи неща (понеже restart-а на asterisk представлява execve(argc,argv) в един signal handler, странна идея). По случая имаше много псуване на темата чия OS какви IPC примитиви има и как точно работят, кое в кой стандарт го има и в кой го няма и какво ли не още… Върхът май ще е като се опитам да компилирам цялото на Debian/kFreeBSD-то, което инсталирах днеска (и бях обявен за извратен тип).

Червото си взе нов лаптоп и му подкара FreeBSD, в/у което в момента върви compiz (с nvidia драйверите). Да го видим как ще го ползва, от сега изкарва половината време в текстовата среда, понеже я вижда по-добре…
(пак по-добре от windows-а на предната му машина, за някои неща беше адски неудобен)

И нещо, за което се чудех дали да пиша, но си струва да се отделят няколко реда…
Не ми е ясно как може да има жени, които да демонстрират … Не е съвсем глупост, ще опиша ситуацията, па вие си решете.
Ходи момата с един приятел, след което по някое време го зарязва бая гнусно и си хваща някакъв чичка (който и става и шеф). Следват неприятни дни за моя приятел, алкохолизъм и т.н. (а той и няма толкова махмурлук, няма спирачка като мене :) ), всякакви веселби… След което тя се захваща опити да го запознава с новия си приятел (и май и да го привлече да работи при нея), с типичното си змийски поведение. Това, че не се стигна до бой в един от тия случаи поне за мен си е учудващо.
Аз и не мога да си обясня как някой иска да се занимава с жена, която дори би си помислила да направи подобно нещо – то е някаква комбинация от нахалство и липса на инстинкт за самосъхранение.

Напих се в неделя и в понеделник, вторник не пих и вчера ми се гади половината ден. А защо вечерта се напих като идиот с 5 големи водки, идея си нямам (носи се слух и за още една малка след това).

Най-вероятно трябва да си намеря любовница, че да намаля пиенето. Само дето повечето жени, дето познавам, пият колкото мене…
(А пиенето не ми пречи на работата, само дето взе да ми писва от тоя махмурлук)

Пак не съм писал от 4 дни, нещо съвсем се отнасям.

Довърших си настройките на домашната работна станция, compiz-а работи като слънце (доста по-приятно от metacity-то). Оправих си и малко настройките по мрежата, сега phoebe.ludost.net е на router-а, а не се прехвърля навътре (ще взема някой ден така да спра да си ползвам работната станция за сървър).

Търся работа за майка ми – от предната работа я уволниха, понеже казала на един user да rtfm.
(после как да не се гордея с нея)

“Завръщане” има още едно представление на 3.02, трябва да си взема билет. Някой да има път натам ?:)

Влизам във форма – снощи съм изпил около половината от 750мл бутилка водка и нищо ми нямаше сутринта.

Щях да пиша review на “Requiem for Homo Sapiens” на Дейвид Зиндел (4 книги – Neverness, The fallen god (единствената, преведена на български), The wild и War in heaven), само дето ме мързи – само ще кажа, че книгите са страхотни и си струва човек да се потопи за известно време в тях.

Има update за wordpress, само дето няма patch, та трябваше сам да си diff-вам 2.3.1 и 2.3.2. Да видим и как точно ще го apply-на и с какво ще се сбие…

Портрет на офисния алкохолик.

Deploy-нахме системката. Вместо за 30 минути – за 4 часа, заради хилядите магии, дето трябваше да се правят около routing и т.н.

Останаха няколко дребни неща за допипване (не от мен) и идея как би трябвало да се направи цялостно комуникацията, за да не е мазало (пак най-вероятно не от мене).

Открих също така, че 100г водка на обяд действа твърде приспиващо.

В “Пришълеца 4” има една сцена, в която героинята открива разните клонинги, които са се опитали да правят, преди да успеят да направят нея… Там на едно легло лежи нещо, което не е особено човешко на вид и много трудно успява да каже “kill me”.
Е аз се събудих като това нещо, с подобни мисли в главата…

Половин час проверявах дали тая глава е моя (още ми се вие свят), десет минути си търсих панталона (за да съм сигурен, че снощи съм платил сметката), успях да се изкъпя без да се утрепя, а шефа каза, че днес е добър ден за местене на едни сървъри.

Kill me:)

(И да видим дали ще успея да си избия от главата фразата “As lost as I get, I will find you”)

(не си виждам монитора)

Напих се с Нея. Да, Тя ме вдъхновява, дава ми желание за живот и т.н.. Искам да го повторя.
(колко съм зле, думи не могат да опишат)

Определено някои хора трябва да си открием сметка в Кривото – аз вече отказвам да помня колко съм изпил и какво, нека ми го отбелязват, аз в началото на месеца ще оставям пари да покрият квото трябва. Така и така те ми го броят :)
(Пейо работи даже в/у script език, например казва “Ако това ми е 6-тата водка, ми донеси две коли, иначе една водка и две коли”)

Пейо са го накарали да работи на някаква Vista и някакъв последен Word. Така се беше напил, че чак да ти дожалее. С червото, квито сме идиоти, му се хилихме, докато го слушахме в тоалетната как дава обяснения да го приберат (даже удари стената няколко пъти :) ). Пейо, в дефиницията за drinking buddy добави и да може да те носи…
(девойката, която го прибра използваше други методи обаче, и добре се справи :) )

На мен Стефан и жена му ми отнесоха ластичката. Да им приседне.

Някой брои ли ми водките?

Утре пак ще е весел ден.

(ако някой не е разбрал, снощи се оказа, че единия RAID контролер е отказал, та пускането в production на оная система май отива за към 27ми).

Отивам да пия с червото. Това тука се оставя за напомняне да имам идея в какво съм се забъркал, ако утре нищо не помня.

Update: Излагация. Изпих аз 250 водка, той 4 бири – забравили сме как става.

Накратко …

Сутринта имаше шкембе чорба в кръчмата в нашата сграда, та деня ставаше. Ще имаме нова колежка, да видим дали ще ни понесе дивотията :)

Преместиха ми deployment-а за вторник вечер, ще е забавно.

Има различни описания за снощната среща (Богомил прави списък), ще си позволя само да цитирам малко от Енея:

“Крокодила опаса една роза, нагушка приятелят ми, след което му разби сърцвето – отразвайки го, че не е негов тип, опита се и мен да изяде (освен розата, но нещо му приседнах), изобщо, с напредването на вечерта, интелектуалната възраст падаше, но алкохола в кръвта се покачваше.”

Стигнах до следното прозрение (което ще се напише в свещената книга на моята религия): Четири дни Бог (т.е. Собек) пи, а на петия каза: “Бафмааму, трябва да се почине”.

“Тайните фалити на комунизма” на Христо Христов се оказа страхотна книга, препоръчвам я на всички.

Преборих и “The wild” (втора книга от Requiem for Homo Sapiens на Дейвид Зиндел), много хубаво пише човека, да имах малко повече време да го чета…

Появиха се и още малко спомени от снощи – забравих/загубих си полото в Кривото, пуснахме и две песни на Death в памет на Чък, видях на един филм как е имало и други участници в танца на пияния и изпаднал крокодил, а компроматите са наистина на ниво :)

Планирал съм upgrade на блога най-накрая. Отсега усещам как ще се счупи :)

Днес не съм пил и почна да ме боли главата. Знам аз, че е полезен алкохола…

(пиян съм, няма да пиша link-ове, те са ясни :) )

Направи се първата сериозна блогръска среща. Събрахме се бая хора и еквиваленти (списъка не е в мен, да видим кой ще го публикува), аз ще спомена само следните неща;

1) Помня, че съм изпил 6 малки водки, те били 8;
2) Гушнах един път младежа на Eneya – грешка беше, не е мой тип;
3) Ядох някаква роза;
4) Намалко и Eneya да изям;
5) Танцува се танца на пияния и изпаднал крокодил, искам нов бял дроб;
5.1) После и пяхме;
6) Запознах се с кило хора, с които се знам само задочно (и които май ще забравя да утре, зле съм);
7) Ние сме бая сериозна мафия, оказа се, че се познаваме от какви ли не предишни случки;
8) Borime4ka-та има интересни болни идеи.

Останалите излагации нека някой друг да ги напише :)

(аз от понеделник все пия, може в петък да си почина)

Снощи отидох на ИББ, не бях го правил от бая време… Беше забавно като винаги, аз успях да се напия като идиот от няколко водки (странна работа), да изпуша три цигари на червото, да се прибера и да открия, че ми бягат буквите и не мога да пиша …

Останалото ще го пиша довечера, като ми мине главата (сега я лекувам с Dethklok).

Не за хора със слаби нерви или оперирани от чувства.
(няма да спра коментарите, ама ме съмнява да ги прочета)

Болката в ръцете винаги ми е била полезна, понеже измества останалата на заден фон. В момента дясното кутре пак се е подули, ама май не съм успял да счупя нещо… Почна се от сокол 18, когато вбесен от един колега праснах гипсо-картона и оставих в него прилични следи (мисля да навия шефа да ми удържи ремонта от заплатата, би трябвало поне дотолкова да си владея нервите).

Пих пак тая вечер… В последните две седмици мога да пия само с Нея.

Преди две седмици на концерта на Nuclear Blast се видях с Нея. Която не бях виждал от 4 години, за която се опитвах да не мисля 4 години, понеже болеше много. Извинявайте, девойки с които се занимавах през това време, нито една от вас не успях да обикна истински… Винаги чувствах дупката в душата си и успявате да ми доскучаете (с изключение на една, която просто реши да ме пусне да си троша главата и се опита да го изкара като да не ме е харесвала… ти си знаеш.).

Е, тя успява да ме смачка с две думи, без да го иска. Аз май също успявам, а май и дори го искам на моменти. Има купчина гадни моменти между нас, много изречени и неизречени гадости… А днес проведохме поредния разговор.
(пак съм пил. не мога да пия с някой друг, освен нея тия дни. колегите ми определено страдат от цялата работа).

Тя казва, че няма как. Аз няма да го приема. Не успях да намеря смисъл от себе си без нея, вариант да запълня дупката в душата си. Изобщо не ми пука какво трябва да направя, за да се събера пак с нея, даже донякъде съм почнал да се плаша от себе си, просто не се замислям за страничните ефекти (което е странно при моята работа…).

А тя знае какъв егоист съм. Винаги ще обясня нещата чрез себе си.

А всъщност дори и при смазващите думи от нейна страна се чувствам по-жив от всякога.

Иначе, за който се интересува, почти съм готов със записите от OpenFest, има една лекция от първия ден за налепяне и още нещо за нарязване, след което ще има официален архив. Също така се очертава старата marla да стане новия български Fedora архив, само да успея да я дам на Весо.

А, и за който иска да се притеснява за мене – намерете си по-интересно занимание. Това е от нещата, които ако не реша сам, няма смисъл от мен :)
(това няма да го превеждам)

Оженихме го CABOB.

Почна се с церемония в църквата “св. Георги” със веселите си моменти – чудехме се червото дали няма да избухне в пламъци като прекрачи прага, на v0rbe му направиха забележка да си свали шапката, всички гледахме да не се хилим идиотски на моментите с това как жената трябвало да се подчинява на мъжа и как живота им да бил спокоен … Акустиката в църквата беше много добра, чудя се можем ли да занесем на Велин уредбата там един ден и да я прослушаме.

Продължихме в ресторант “Биляна” (ех, това име) в Студентски град, с много пиене (еххх, тая ракия) и всякакви забавления, като например да издишаме балоните с хелий… Размина ми се танца на пияния и изпаднал крокодил тоя път, но направихме едно дунавско хоро (което според очевидци всеки е танцувал по различен начин, а мене ме питаха защо съм се опитвал да правя пого). Весело беше с пълна сила, само по едно време реших да се прибера, че не ми стигаше вече въздуха (и Савов щеше да ме срита, че се отлепям толкова рано :) ).
(а какви компромати има наснимани …)

Кашлям като гламав, проклети пушачи.

Проблемът си още не съм го решил. Очертава се да става по-лошо и да се сдухвам прогресивно, не че не съм си го свикнал. Поне съм решил какво да правя.

Оцелях след още един купон.

Цяла седмица ми вървеше все на пиене, и за капак на всичко последва запой в събота. Колебаех се и ме убеждаваха по следния начин:
“Кво толкова се дърпаш? Спомни си последния път като празнувахме нещо там какво стана – преспа с двете рожденички. Идвай, тя и сегашната е хубава.”
(Морви, ти си простак)

На излизане от вкъщи коментара на майка ми беше “С тия скъсани дрехи с които ходиш изобщо не ми е ясно как ти говорят момичетата”.
На купона се напих съвсем прилично с червено вино и си бих рекорда по разливане на разни неща.
Не се наспах особено добре и се будих с мощни глътки водка.
Играх на някаква много странна игра с карти с дракони. Не бях особено на фокус.
Донякъде жив се замъкнах до офиса на един клиент, дето имаше да довършим нещо, свършихме го за час и половина.
Шкембе чорбата в Дивака след това ме съживи.

Думите направо не могат да опишат колко съм скапан. Трябва да намаля пиенето следващата седмица, така и така идва OpenFest.
(и трябва да си допиша лекцията)

Седем работни дни подред си казаха думата. Вчера вечерта след финалния deployment и оправяне на няколко изскочили проблема се напих много добре с любимата девойка…

Което много помогна, само дето тая вечер по някаква причина се хванах да чета “Atlas shrugged” на Айн Ранд и нещо просто ми изби. Не знам как е успяла да измисли героите си по такъв начин, но поне аз изпитвам желание една част от тях да ги хвана и просто да ги блъскам в някоя стена, докато стената падне…

Та сега са ме хванали нервите, пия кашаса и си подхвърлям гиричката та да ме умори поне малко. Да видим кога ще се спи :)

В такива моменти най-добре осъзнавам как сам съм си виновен :)

(Почнах да пиша бележки за възможна лекция на openfest. Да видим дали ще излезе нещо.)

Черво, честит ти рожден ден – да ти се позатвърди черепа, та да не те боли като се удряш в касите на вратите…

Празнуването почна от ранната сутрин, с една литър и половина “вода” Absolut… Цял ден пихме и работихме (оказа се, че е вярна фразата “не е нужно да си алкохолик, за да работиш при нас, но помага”), след което последва празнуването…

По идея на Тома (един колега) подаръкът тая година представляваше аквариум, пълен с разни наденици (месо в черво), 3 кг агнешки черва, презервативи (латексови черва) и лубрикант (да има), т.е. един истински червариум (с подходящия надпис “CHERVARIVM”). Май определено бием рекорда по простотия до момента …
(а жените в магазина как ни гледаха …)

На рождения ден не можах да остана много, кръвното ми падна твърде много и едвам гледах (даже в момента монитора ми е леко размазан, въпреки че може и да е от пиенето). Утре ще е забавен ден в офиса…

(а аз си намерих версия на Orion на две акустични китари (изпълнена от Rodrigo y Gabriela). Звучи невероятно.)

Разбих се.

Снощи се празнува откриването на animes.bg, по случая имаше купон долу в О!Шипка, аз бях помощник DJ (Хито го отнасяше :) )…

Мястото се е променило горе-долу, има разни дивани и т.н., добавили са му кухня, но пак си става за да се напиеш на спокойствие с някой (само не знам каква им е музиката по принцип). Бармана беше голяма картинка, беше си татуирал и двата крака същия ден и имаше проблем с ходенето …

Наложи ни се да направим малко странен setup за пускането на музика, понеже и от двата лаптопа като им беше включено захранването се чуваше бая неприятен шум – по случая единия лаптоп свиреше, другия се зареждаше, а по един ethernet кабел си бяхме share-нали цялата музика. Трябва да си купя външна звукова карта най-накрая…
(имам и някакъв гаден прах по клавиатурата, изглежда им се рони мазилката на тия хора)

Преживяването беше прилично екстремно – пих уиски с чай (става бая добре), имаше пак танца на пияния и изпаднал крокодил (чакам снимки), както и прилично количество куфеене. Идея си нямам дали ми е останал някакъв глас, добре съм се схванал обаче :) Вече и не помня кой с какво поздравявахме, но се получи бая забавно…
(малко дразнещ беше невероятния поток с хора за поздрави, Хито му бях дал моя чук да се пази от наплива на лешояди :) )

Прибрах се някъде към 3:30 …

Официално обявявам есента за дошла. Днес пихме първата греяна ракия – едната съквартирантка е настинала, та последва пиене на греяна ракия и разтриване (и аз трябваше да си пийна, да докажа, че не е отровна). Да живей (ракията :) ).

(а някакви идиоти в Белгия за прекопали една от оптиките, през които минаваме)
(тъкмо написах това и я оправиха)