Издирва се девойката, с която брат ми си е говорил снощи на празнуването в около 1-2 часа. Той само помни, че си е говорил с лице от женски пол …
(не е ясно защо я издирва :) )
(брат ми е оня болен тип с цялата лява ръка татуирана, дето се появи гол до кръста и ми подари литър боза)
Хубав ден…
(трети подред с пиене. утре пак)
Реших да си отпразнувам рождения ден за пръв път от три (или бяха четири?) години… Запазих долу цялото мазе в Кривото, поканих едно кило хора и цялата наша фирма, и така…
Събитието мина в категорията ‘трудно за рисуване’. Пихме, пяхме, дивяхме, говорихме простотии (за подаръците – по-долу :) ), видях се с бая хора, откриха се някакви стари познанства, изобщо беше купон с пълна сила :)
(забавна е гледката как количество говеда пеят с пълна сила “Мастика, мастика”, а Наков тресе цици… как с червото и Венелин танцуваме танца на пияния изпаднал крокодил … и т.н… има снимки и видео-записи, които се надявам да не видят много свят :) )
Моят лаптоп беше зверски изстискан (остана на 0% батерия накрая) и се използваше за пускане на музика пред половината време…
Определени девойки ме питаха кога ще ги водя на гробищата (след като Наков им разказа изпълненията ни на DobrichCon).
(скоро, скоро)
Подаръците са без коментар … Споменавам най-веселите, понеже определено си струва да останат в историята :
Тениска с Candy от Happy Tree Friends, с надпис “Candy kills”, от Елен.
Крокодил, гушнал бутилка (от Cruelty), снимка 1 и снимка 2.
Литър боза от брат ми (да ми порастнели цици, да не стои шкембето ми самотно).
Крокодил с дупка отзад, от Сашо Шопов, и кутийка с надпис “For my little friend” с един адски миниатюрен презерватив вътре.
Помпа за вода (аз по принцип не пия, ама може да почна:) ) и един страхотен комбиниран инструмент (с чук :) ) от Боян, Мариета и Делян.
Миксер от Владо Каравелов и Катето (каза да се уча да правя палачинки).
Конструктор с тръби от support-а (да си правя pipe-ове…).
Каишка с повод от Стела и Лили.
Крокодил и яке от Велин, Лили, Пенчев и компания.
Турска граматика на турски от червото (да съм разучел нравите в Анадола).
Крокодил, четки и зелена боя (да си го добоядисам) от Витков.
Извинявам се на който не съм го споменал, държа се на съвсем малко адреналин:) Благодаря и за количеството книги, както и за зеления комплект завивки, който мисля директно да инсталирам в офиса :)
Благодаря на всички, които дойдоха :) Беше весело преживяване, току-виж съм решил да повторя :)
В сряда на ИББ стигнах до важния извод, че не трябва да си забравям чадъра там.
Върнаха ми го в много странен вид… И понеже е трудно да обясня чудовищността на деянието, извършено върху незаслужилия го предмет, можете просто да видите снимките…
Иначе голяма част от четвъртъка мина в рисуване на мрежови топологии и се оказа, че А3 не ми е достатъчно, та трябваше да се хвана да я правя на А2 – един от колегите се бъзикаше, че ще мине утре през УАСГ да ми го отпечата :)
(а, и някой да знае филтър за SVN който не позволява commit на файлове с определено разширение, които са в DOS текстов формат?:) )
По покана на Йовко да взема и аз да напиша нещо :) Цялата история ми напомня една книжка (не знам защо все нея давам за пример), “Време на промени” на Силвърбърг, в която имаше един интересен наркотик, който когато го вземеха двама души, започваха да си чуват/виждат мислите. Там главните герои живееха в цивилизация, която отричаше изобщо “Аз” и като идея личността, та този наркотик имаше много сериозно въздействие в/у културата им, а хората, които го ползваха, биваха наречени “душеразголвачи” – та при всеки такъв момент се сещам за термина :)
И така, 5 неща, които не са били ясни за мен:
1) По документи ме водят епилептик. По тоя случай мразя докторите, понеже за около 10 години така и не можаха да разберат какъв точно е проблема (и прилично ме натровиха с различни лекарства), та си намерих начин да живея с него. Поне заради това не карах казарма (то ако ме бяха взели, щеше да е невероятен майтап…). Пречи ми на моменти, особено като не се наспя или ми е голямо натоварването, ама поне помага да се усетя кога съм прекалил :)
2) Аз съм болен властохолик (добре де, предполагам че всички го знаят, ама все пак :) ). Постоянно трябва да се боря със себе си и да гледам да не ми дават власт/подчинени, просто защото ги експлоатирам с пълна сила … Т.е. в повечето случаи гледам да не ги товаря повече от мен, но пък аз не си спомням да съм се щадил особено :).
3) Пробвал съм да си направя чай от използвана дамска превръзка – не става (попива цялата вода). Мисля да пробвам с използван тампон, само дето май никоя жена досега не ще да се навие (не ми е съвсем ясно защо).
4) Нямам никакви чуство за ритъм. Усещам се как си барабаня на някаква песен и как почвам да се обърквам. Случвало ми се е по време на секс да си броя ‘едно, две, три, четири, едно, две, три, четири’ за да се уцелва някакъв ритъм…
5) Обичам да debug-вам хора, да се ровичкам в това как мислят и да се занимавам с проблемите им, помага ми да си почина от моите. Понякога това доста притеснява хората, беше едно от нещата, които ме разделиха с голямата ми любов.
Е те това беше начало на годината, ако мисли да продължава така, аз ще си ходя :)
Трите работни дни бяха тежки. Не помогна и това, че деня преди тях се понапих малко с различни бири в Халбите и сутринта се чувствах леко махмурлия… Платих си за спокойните дни между коледа и нова година :)
Съботата беше ден за почивка – видях се с Боян да обсъдим няколко проблема, замъкнахме се до халбите (където пих някаква мътна бира, освен другите), дойдоха червото, Велин и Линда, и по някое време завършихме в Jummy’s (не мога да си обясня как все още не са ни изхвърляли от там). Изобщо – да живее активната почивка…
И за тези, които не са го чули – ето ви новогодишното обръщение към нацията на Бичето, което беше излъчено на нова година по Тангра – така като гледам, е доста по-адекватно от словото на президента :)
Core-ix, извинявай :)
Блогът на човека
Един screenshot
Друг screenshot
Или както се казва – деца, patch-вайте си нещата :)
По принцип в това си състояние просто оставям бележки, по които да блогна, когато изтрезнея.
Обаче по някаква причина не искам да оставям това на махмурлука.
Денят беше ужасен. На няколко пъти да утрепя Zoa (който ме събуди сутринта в 9, 3 минути след алармата на телефона ми) и който успя да ми се навика за няколко различни глупости, с които нямах нищо общо и за няколко, с които имах… Накрая след цялата работа си пуснах молба за отпуска за следващия ден и си планирах напиване до смърт.
(дано и той го е направил, може да му помогне за нервите)
Аз след работно време свърших следните неща (не задължително в този ред):
Отидох до ИББ.
Напих се доста добре, монитора ми бяга.
Говорих си някои важни неща с моята любов.
Видях се с Димитър Василев, който ми даде поръчаното CD с Kultur Shock, и не можахме да поговорим, това определено трябва да се поправи.
Говорих по малко работа с Владо Каравелов и разни други хора.
Дъвках с червото и още няколко човека една задача от математиката и счетоводството (параметрично уравнение с около 6 параметъра, може да го разкажа, ако има желаещи).
На прибиране си говорих с Делян и някои други хора на тема висшето образование и работата в България, това определено трябва да го доизговорим, както и аз да опиша мнението си за нашите курсове тук.
Оцелях :)
Събота фирмата се занесе на team building в Цигов чарк. Имаше малко обърквания с пътя, но стигнахме живи и здрави, и по обяд почнахме с пиенето…
В общи линии беше приятно изкарване. Напихме се, пяхме (моя глас съвсем замина), свършихме купища простотии, а за снимките и клиповете от апаратите се взе решение да се пазят като основна фирмена тайна, че са невероятни компромати :) Само ще кажа, че на следващото такова събитие червото трябва да се барикадира някъде, за да не го настигне отмъщението…
Аз се наспах страхотно (както само на планина може), чудя се дали не мога да си измисля някакъв такъв вариант за създаване на планинска атмосфера в стаята :)
Друго – в една кръчма в Цигов чарк намерихме страхотно шкембе и конско месо, та хапнах едно конско филе, което се оказа доста приятно.
Отпразнувахме вчера рождения ден на Владо Каравелов – стана човека на 30, да му е честито и да расте на каквото си реши :)
(а аз пак успях да измисля максимално малоумен подарък, ама той само ми го опуха в главата :) ). На самия рожден ден се засякох с Делян и ни обявиха за двойка на вечерта, защото пак няколко часа стояхме в един ъгъл и си говорихме :)
Оправих още 4-5 проблема по marla, породени от миграцията – определено трябваше да си направя списък за тестване на разните неща, ама в последно време съм бая уморен и ми се отразява на способностите за планиране…
Очертава ни се team building следващата седмица. Търся спешно резервен черен дроб …
(много почнах да пиша тия дни :) )
Трябва да се отбележи, че вървим усилено към подаряването на ultimate подаръка за 33ти рожден ден… Преди година-две подарихме на Гунински един нормален чук и малко видии (не намерихме подходящи пирони), а преди малко на Юрий подарихме един 2кг чук (аз първо питах за 5кг, ама се оказа размер като за Конан Варварина), пет 20см пирона и един венец от бодлива тел (нямаха там, та си я правихме на ръка). Следващия е Милен след няколко месеца, за него мислим да сковем и кръст (наоколо по околовръстното продават талпи).
Това има нужда да се опише.
Седим няколко човека с лаптопите, ръсим простотии почти без да спираме. Пяха до преди малко Наков и червото, имам ги на запис, който не смятам да разпространявам.
Гръмна ми драйвера на видеокартата на машината, та за това я контролирам отдалечено през лаптопа.
Наоколо пак има разлята водка.
Открихме как с текера за забиване на кабели при опит за забиване под определен ъгъл в плочките на пода хвърчат искри (след което червото пробва с тях да си запали запалката).
Наков, Недялков и desync се усамотиха в неговата стая. Оттам се чува само хилеж.
Опитаха се да ме изнасиля червото и Наков, докато си бях с лаптопа.
Червото оперира единия плюшен заек да му сложи по по-добър начин моркова в задника.
Останалото най-вероятно не трябва да се записва….
Update:
Наков яде салата с френския ключ.
Пак Наков тества колко високо изстрелва фийики тостера.
Червото пробва дали с тостера може да запали къщата.
Машината на червото беше оприличена от всички на subwoofer.
Сутринта като станах намерих този screenshot на машината си… Последва действие в стил “Империята отвръщан на удара”… Весело завършваме годината.
Забавен weekend беше …
Съботата беше ознаменувана основно от приятни физически упражнения в легнало положение и съпътстващите ги неща, като съвсем малко сън и отспиване в неделя следобед (червото и desync решили да проверят по някое време дали съм жив :) ). Вечерта се занесохме до “Прага” за да отпразнуваме момиченцето на Чорбаджийски, та пихме, говорихме простотии, вдигахме наздравици и т.н., до момента в който полу-умрели за сън отидохме до Дивака за среднощна шкембе чорба и се прибрахме.
Разбира се, не минахме без весели моменти, например Наков, червото и desync пяха някакви песни по пътя към Дивака (не помня какви, ама още не ми е ясно как някой не ги замери от прозорците по улицата с някое парче тухла), измислиха рецепта за червото как прави яйца на очи (включваща сексуален акт със снасяща кокошка) и всякакви простотии на аграрно-сексуална тема … Добре, че всички сме със здрави стомаси, а сервитьорките са свикнали :)
Аз изчетох “Опитомяването на революцията” на Джералд Крийд (с подзаглавие “От социалистическите реформи към противоречивия преход в едно българско село”) , книгата се оказа много добра и информативна – описва взаимното влияние на режима от 1944 до 1989 и селското стопанство, както и резултатът от последвалия преход. Личи си, че авторът сериозно се е постарал да разбере (и е успял) процесите и историята, както и че е успял да ги опише доста добре (въпреки че на моменти изреченията стават леко заплетени). Препоръчвам книгата на всички, които се интересуват от българската история.
А аз още леко боледувам, но и се чувствам в общи линии весел… Малко ми е криво за google, но и чувствам едно страхотно облекчение, че няма да заминавам – носталгията беше започнала да ме хваща още преди да съм тръгнал… Няма друго такова място като вкъщи :)
А, и една новина – във вторник (22.11.2005) , от 18:00 в зала 210 на Химическия факултет ще се проведе Климентова лекция на тема “Често срещани уязвимости в web приложенията”, ще я води Жоро Чорбаджийски, ще има и демонстрации и всичките нужни екстри :)
Денят беше бая уморителен – сутринта започнахме с демонстрацията против софтуерните патенти, обикаляйки бая посолства (пред две от тях аз четох декларацията, и май ме чуха, бая си издрах гърлото), надявам се да има резултат (би трябвало по някое време да има новина на wikinews.org).
Следобеда го проспах, след което свърших малко работа по единия проект, и се наложи да изляза за обсъждане на друг проект… Седнахме с червото и joejoe в Кривото, говорихме, писахме, и по някое време се появи desync с един колега, та довършихме набързо работата, и се заехме да пием … Пак имаше простотии, пак има снимка с очилата ми на хуя на desync (ще я кача утре, като ми я прати), изобщо бая забавно беше.
Update: Ето я и снимката.
Започвам да отказвам другите задачи, май успях да си запълня времето поне до 15ти юли …
Взех си “Бялата крепост” на Орхан Памук, книжката изглежда интересна.
А в момента двама болни мозъци (Велин и Пенчев) са седнали на дивана, пуснали са една гнусна операционна система (Windows) и играят Worms. Направо са картинка, само се чудя как да ги снимам, без да ме усетят.
Аз продължавам да слушам Dead Can Dance.
Чорапи.
Те трябва да са осмото чудо на света. И съм сигурен, че в бъдеще физик, информатик и математик ще издадат изследване върху тях, и върху тоталното им незачитане на основни моменти от теорията на вероятностите. Например, аз поне до сега не се сещам да зъм прал чорапи, и те да са били четен брой. НИТО един път. Може и специално да ги слагам 2 по 2 в торбата с прането, но в крайна сметка, като ги сваля от простира, са нечетен брой, и доста често не остава само един самостоятелен чорап, а няколко…
А може и да се включи и някой биолог в изледването, и да открият или че чорапите са живи създания, или че съществува някакво Чорапено чудовище, което ги яде (и което може да се окаже подходящо за плашене на малки и големи).
Не бива да се забравя и невероятното забавлени по чифтосването на чорапите, което включва спомняне на последните няколко места, на които съм оставил единични чорапи, и дълги упражнения по pattern matching, когато имам пред себе си 20 черни чорапа, които обаче се различават по материя, дължина, и дявол знае още какво. Това не е проблем само на черните чорапи, му/другото, просто защото след достатъчно пране цветът на всички клони към странна комбинация от синьо, зелено и черно.
Ако/като имам деца, може да ги забавлявам с чифтосване на чорапи – и без това отнема доста време…Може и с тях да се получи същото, което ставаше вкъщи, което най-точно може д се изрази с фразата “Твоят шкаф с чорапи е и мой” (което включва и забавни неща като промъкване в ранната сутрин в нечия стая и тихо ровене в някое чекмедже с надеждата да се намерят 2 еднакви чорапа, които да ти стават).
Чорапите ме докараха една сутрин до това да наругая реалния свят, че в него няма grep.
И за пореден път ме накараха да осъзная какво ужасно мрънкало съм, извинявам се на всички, прочели това :)
(аз отивам на лов за Чорапеното чудовище)
И все пак, за да има някакво смислено съдържание, да спомена, че RIPE ми отговориха с readme файла, който бях чел, и което им обясних. Също така се наложи (пак) да си оправям кирилицата, и трябва да пратя bugreport до debian по въпроса, да видим какво ще излезе. И като последно – режимът ми почти се оправи, станах в 4:30 , сигурно няма да заспя днес на лекцията по мрежова сигурност :)
