татко Крокодил

Some people asked me why haven’t I written anything in the last (4) days. I have my reasons, and I’ll describe them below (I just have to look up at some stuff, to put the pieces together).

The important piece of news (that you already know :) ) – Barovsky is free, and it’s possible (almost certain) that tomorrow he’ll be at the concert at Fans. I have no idea how are we going to fit in there, I just know that we’ll be recording :)
(yes, Bobson, I have enough space on lyra)

The battle with the bureaucracy went easy (e.g. I skipped doing half of the stuff), I mostly waited for a physical exam (in the children’s ward. I really feel like not having children.). Our accountancy really wanted the documents from the exam, because they get picked on a lot (last time the labour agency wanted to put in the rules for the office that everyone has to bathe at least two times a week). In the evening I was at OBB, where we celebrated the news about Barovsky and I met AvatarBG, who’s here for a few weeks… In the evening I was so tired that I just fell asleep, unable to write anything.

Thursday I was catching up with some work because I wasn’t at the office the previous day (and had to make up for the next day), with organising the moving of some machines (there were some development servers under the desks, after the movement it’s quieter in the office). I also used a lot the young people at the support, to fill up the documentation that I felt too lazy to do… Looking at the info, I went home at 23:00 (I remember playing table tennis with desync’s girlfriend, while he debugged something), and again felt powerless to write.

Friday I was at work until 16:00, to do some more stuff – got convinced again that the printers are some of the stupidest devices on this world – after which followed a search for a gift for Elen (two pairs of horns :) ), and the celebration of the birthday itself – a gathering of a lot of interesting people, we drank, spoke, etc… It was pretty merry, and it was pretty hard for me to leave at 11, not to fall asleep there… I went home, spoke a bit with desync, and again fell asleep.

Saturday morning it was noisy – desync’s daughter was visiting, and played with my mother and the people around, was loud, etc. (that’s a real little monster) while I was fixing a problem that had showed up (a dead backup machine). At some point I got up and went to do some work on another project (which I’ll have to finish Tuesday, because BTC hadn’t ran the line yet and there was no way to do the last stuff). I went home, the girlfriend came visiting, and all the ideas about creative work were put on hold…

(And last night chervarium again made beans. It was great, just a bit hot.)

Today afternoon around 16:00 I saw out the girlfriend and went to sleep. My mother asked me if I fought a dragon that I’m so tired (and I told her not to speak that way about the girl…). Then I again convinced myself how mad am I – had a dream about that when I changed the resolution of the laptop’s screen (now it’s 1400×1050) the video card was unable to display 24bit colour (which is totally wrong)…

I’ve probably missed some stuff, but that’s probably better :)

Няколко човека вече ми направиха забележка, че не съм писал в последните (4) дни. За това си имаше причини, които ще опиша по-долу …
(момент да отворя няколко други неща да си сглобя картинката).

Първо важна новина (не че не я знаете :) ) – Баровски е свободен, и е много вероятно (да не кажа сигурно), че утре ще е на концерта във Fans. Идея си нямам как ще се съберем, само знам, че ще записваме :)
(да, Бобсън, имам място на lyra)

Борбата с бюрокрацията мина лесно (т.е. не отидох за половината неща), най-вече висях да чакам за едно медицинско (в детското отделение. Не искам да имам деца направо.). В общи линии специално на медицинското при нас доста държаха, понеже бая им се заяждат (последния път поискали да се включи в правилника за офиса, че всички хора трябва да се къпят поне по два пъти седмично). Вечерта бях на ИББ, където празнувахме новината за Баровски и се видях с AvatarBG, който си е тук за няколко седмици… Вечерта бях достатъчно убит, че да си заспя директно и нищо да не пиша.

В четвъртък наваксвах, че ме нямаше през половината преден ден (и за следващия), като организирах разместването на малко машини (някои development сървъри стояха директно под бюрата, след преместването в офиса се усеща как е по-тихо). Възползвах се усилено тия дни от младшите кадри да попълнят документацията, с която не ми се занимаваше … Така като гледам, съм си тръгнал от офиса в 23:00 (имам спомен, че играх тенис на маса с любовницата на desync, докато той debug-ваше нещо), и пак нямах никакви сили да пиша.

В петък бях на работа до 16:00, да посвърша някои неща – убедих се за пореден път, че принтерите са едни от най-тъпите възможни устройства на тоя свят – след което последва търсене на подарък на Еленски (два чифта рога :) ), и отиване на рожден ден – събрахме се тълпа весели хора, пихме, говорихме и т.н.. Беше доста весело, аз със зор си тръгнах към 11, за да не заспя там… Прибрах се, поговорих малко с desync, и пак си легнах да спя.

В събота сутрин беше шумно – на desync дъщеричката беше на гости, и си игра с майка ми и хората наоколо, вдига шум и т.н. (е те това е малко чудовище), докато аз оправях един появил се проблем (умряла backup машина). По някое време се вдигнах и отидох да свърша малко работа по един друг проект (която се оказа, че ще довършвам във вторник, понеже БТК не бяха пуснали линията, и нямаше как да се направят последните няколко неща). Прибрах се, дойде ми девойката на гости, и всички идеи за творческа работа минаха на заден план …

(А, и снощи червото пак прави боб. Стана страхотен, само дето беше малко лют.)

Днес следобед към 16:00 изпратих девойката и пак си легнах да спя … Майка ми пита да не съм се борил с ламя, че съм толкова уморен (а аз и отговорих да не говори така за девойката…). За пореден път се убедих колко съм побъркан – сънувах, че на след като си вдигнах резолюцията на лаптопа (сега е 1400×1050) видео картата не може да докара 24битов цвят (което разбира се изобщо не е така)…

Вероятно съм пропуснал кило дивотии, но май така е по-добре :)

Some stuff in short from the last few days – yesterday I mostly fought with a phone, to make it send sms-es (Motorola c450 is the label on it, but it’s recognised as 330 or A780, damnit). I wrote a short program that takes care of the communication with it, because turned out that there’s nothing working – most of the software didn’t want to realise the disgusting bug of the phone, that the sms has first to be stored, and then sent.

I also played with a CentOS these days while helping a client with his stuff – I confess, I really felt uncomfortable, looks like Debian has spoilt me.

I’m watching an interesting phenomenon in me, the “Give him power and have fun watching him” thing – I’ve started doing the next reorganisation (that’s part of the big plan for renumbering and organising of the whole network). I wonder when will the people really grow tired of me :)

And it turned out that a lot of people from the company and the connected ones are reading my blog… Voland explained with some short words that if any of the bosses complains about something that he has learnt from my blog, bad stuff is going to happen to me :)

And tomorrow I have to fight with some bureaucracy – medical examinations, copy of my diploma, some stuff from the courts… I hate this…

Кратко от последните няколко дни – вчера изкарах основно в борба с един телефон, да го накарам да праща sms-и (Motorola c450 пише на него, а се разпознава като 330 или A780, дге). Написах накрая едно кратко програмче, което да се занимава с комуникацията, понеже се оказа, че няма нищо работещо – повечето софтуер не искаше да осъзнае гнусния бъг на телефона, че sms-а трябва първо да се запише, и после да се прати.

Скоро си играх и с един CentOS, докато помагахме на един потребител да си подкара нещата – да си призная, направо ми беше неуютно да го ползвам, май debian-а страшно ме е разглезил.

Наблюдавам интересно явление в себе си, от типа ‘дай му власт и му гледай сеира’, хванал съм се да правя поредната реорганизация в офиса (която е част от големия ми план за renumbering и подредба на цялата мрежа). Почвам да се чудя кога ли на хората ще им писне от мене :)

А, и се оказа, че сериозно количество хора от фирмата и свързани с нея такива ми четат блога… Voland ми обясни с кратки думи, че ако някой от шефовете се оплаче защо сме правили нещо, за което е разбрал от блога, ще ми се случат лоши неща … :)

А мен утре ме чака борба с бюрокрации – свидетелства за съдимост, да си вадя копие от дипломата, медицинско и всякакви подобни гадости. Мразя…

Today I stayed some time int he office in the quiet, and in the evening tried walking home. I went through 1/4 of the way, after which at some bus stop the bus just arrived and my laziness caught on… So next time I’ll walk more (and then it might be more than -7 degrees :) ).

Днеска пак повисях в офиса на спокойствие, а вечерта реших да пробвам да се прибера пеша. Изминах някъде около 1/4 от пътя, след което на една спирка ме застигна автобуса и мързела ми се задейства… Нищо, следващия път повече (а може и тогава да не е -7 градуса :) ).

To be noted – today for a first time chervarium is using the vacuum cleaner and is cleaning his room. The strangest thing is that he doesn’t look sick…

Да се отбележи в историята – за пръв път днес червото ползва прахосмукачката и си чисти стаята. Най-странното е, че и не изглежда болен…

Because of some stupid reasons in the last month I got the nickname “panther” (whomever is interested can ask desync, voland, drFrancky and chervarium). In the end I also got tired of chervarium changing the blog name (and I really don’t feel like locking my machine at home, where I have the cookies saved), so I’m leaving it “Green animal” from now on…
(and chervarium, if you touch it once again, I’ll deface you IRL :) )

Otherwise it’s fun at work these days, I created monitoring for a lot of things, some traffic stats for the switches, and in the end it turned out that I can use one of the younger guys to do the jobs I find boring… I hope he doesn’t have any heart conditions :)

And here you can see what kind of terrorist lives with me…

По някакви глупави причини ми се лепна в последно време ми се лепна прякора “пантера” (който иска обяснения – да пита desync, voland, DrFrancky и chervarium). В крайна сметка и ми писна червото да ми сменя името на блога (а не ми се занимава да си lock-вам машината вкъщи, на която ми стоят cookies), та му оставям “Зелено животно” оттук нататъка…
(и черво, ако още един път ми пипнеш блога, ще те deface-на на живо :) )

Иначе тия дни на работа е весело, подкарах следене на какво ли не, пуснах следене на swtich-овете, а накрая и се оказа, че мога да използвам един млад кадър за работата, която ми е скучна на мене… Дано няма проблеми със сърцето :)

А ето и с какъв терорист живея…

I’ve become mad – I woke up at 6:30 in the morning (probably because I went to bed at 21), and because I had nothing to do I took a shower and went to work, where I’m right now hacking my boss’ laptop (because no-one remembered to give me the password), and I’m fixing the stuff that wasn’t working (and it’s the only portable machine with a serial port around here).

Last night the monitoring system had wailed, wailed, but I didn’t hear the sms-es through the earplugs, so my mother in the end had taken the phone, wrapped in in a blouse, and left it somewhere around, so it won’t annoy her… I was pretty surprised when I woke up at 1-2 and was unable to find it :)

Аз съм се побъркал – сутринта се събудих в 6:30 (вероятно защото си легнах към 21) и от нямане какво да правя се изкъпах и отидох на работа, където в момента hack-вам лаптопа на шефа (понеже никой не се сети да ми остави паролата) и му оправям разните работи, дето не работеха (а е единствената преносима машина със сериен порт наоколо).

През нощта monitoring системата ревала, ревала, ама аз не съм чул sms-ите през тапите за уши, та майка ми най-накрая взела телефона, увила го в една блуза, и го оставила нейде настрани, та да не и бръмчи… Бая изненадан останах като се събудих към 1-2 и не можах да го намеря :)

Примъкнах се до офиса (нямаше какво друго да правя), свърших няколко дреболии, и сега смятам да се разходя до една банка и после до Славейков – тия дни ще дават заплата, мога да изхарча малко пари за книги :)

Снощи празнувахме рождения ден на Недялков – добре си пийнахме в “Exit” (което се оказа фактически гей бар, което добави известна достоверност към писанията в dreal.net на тема Асоциацията За Информационна Сигурност), само дето аз си тръгнах рано, да не ме хване пак невралгията (която се комбинира много весело с алкохола).

I slept 16 hours. This is the life…

Thansk to everyone for the incredible quantity of wishes – I got a bit overloaded, so please excuse me for answering here :)

Спах 16 часа. Е те това е живота…

Благодаря на всички за огромното количество пожелания – леко се оказах затрупан, та извинявайте, че ви отговарям тук :)

I got up in the morning and found this screenshot on my machine… Followed something along the lines of “The Empire Strikes Back”… We’re having a merry end of the year.

Сутринта като станах намерих този screenshot на машината си… Последва действие в стил “Империята отвръщан на удара”… Весело завършваме годината.

The reason for last night’s problem (and a description of the problem).

Причината за проблема снощи (и описание на самия проблем).

I’m reading “Pedagogical poem” by Macarenco, the book looks pretty interesting.
(the translation that I have is done by Traycho Kostov, and the book was published some time around 1948…)

I made a little joke today with chervarium – I put his shoes in a bag and labelled it “Bio-Hazard! To be destroyed at the purposed places”. This is the stuff that happens when he leaves his socks in them…

And a wish for all of the “serious” co-location providers who in 2005 still don’t have a normal remote console – I hope that a band of fat greasy dirty and hairy desert people make rectally happy all your family until the ninth kin. A few times.