татко Крокодил

Спрели са chitanka.info. По ред на номерата важните въпроси:

Някой ако има скорошен backup, да вземе да го качи по torrent-ите някъде. Ще е полезно да го имаме.
(намерих, питайте в thepiratebay за chitanka)

Може да ми споменете, ако чуете за възстановяване на сайта, на мен поне ми беше много полезен.

И сега по политическия въпрос. Всичко това е дело на няколкото хрантутници, дето “защитават авторски права” и правят по една-две акции на година, колкото да се вдигне шум около тях и да не ги закрият, понеже са придатък на BSA и още няколко подобни организацийки. Ще създадат за малко проблем, ще си намерим решение и така.

Аз лично ползвам chitanka-та. Ползвам и bookwarez. Тегля си книги, чета ги, ако си струват и си ги купувам (като ми се очертава да си купя още една библиотека, понеже пак ми свърши мястото). Много от хората, които все още четат книги в България правят като мен, и съответно лесно може да се види как повечето неща, които се поръчват от amazon са книги, а не нещо друго.
(имам и малкия проблем, че доста често ме болят очите и на монитора ми е по-лесно да чета. Ето за това имам кило книги в оригинал, които не съм разгръщал – прочел съм ги от bookwarez и после съм си поръчал хартиените копия, като например “merchant princes” серията на Строс).
Българските издатели се чудят какво да направят, понеже вместо да издават книги за хората, които четат сериозно, са минали към пазара на хора, които четат между другото, по книга на година и съответно издават бозави романчета – наскоро минах да видя какво има на Славейков и не се зарадвах особено… Факт е – аз си купувам вече много малко преведени книги – от около 200-250 книги на година в момента тези на български може да се окажат под 50, точно защото почти нищо свястно не се издава (имам списък to-read в goodreads, може да видите как ми изглежда списъка и дали нещо от там някой някога се кани да го преведе (е, има и някакво количество книги от български автори)).

Не изпитвам някакво съжаление към издателите, честно казано. От много малко от тях съм видял добро отношение към читателя (за момента – май само “Инфодар” и още едно-две останаха в групата на свестните), а за някои ми се случва като видя кое е издателството директно да се откажа да си я купя (например нищо на “Труд” не бих си взел, а “Малазанската книга на мъртвите” си я купувам само в оригинал, вместо от Бард (даже съм си pre-order-нал последната част, излиза януари месец догодина)). Има много обяснения за това колко зле бил пазара, защо трябвало да правят така и така, но в крайна сметка всичко това те сами са си го докарали на главата с действията си (прекрасен пример е невероятната издънка на “Вузев” с Пратчет – пропуснаха 4-5 книги, след което пуснаха превод, който беше нечовешки некадърен, и накараха хора като мен да минат на оригиналите).

Така че – хората, които четем не ни е проблем, че са затворили един сайт. Проблем е, че няколко добри човека ще страдат за доброто, което са ни направили и че ще трябва да се намерят нови хора, които да поддържат такъв сайт.

Една история, която е крайно време да напиша. Случи се някъде 2001 лятото, а тия дни трябва най-накрая да е изтекло каквото и да е по договор ограничение за разказване.

Малко предистория – в началото фирмата, в която работех (първата ми работа в София) се занимаваше основно с правене и поддържане на безплатни хостинги за порно (основно картинки, 60MB квота, 200КB ограничение на файл, от техническа гледна точка беше доста интересна задача). Офисът ни беше в едно апартаментче, основните ни сървъри в щатите, при нас имаше малко техника и една хубава линия до Орбител, през която работехме. Имахме и една наета линия до един от колегите, който работеше от вкъщи.

Понеже всякакви хора се регистрираха в хостингите (а те отлепяха много стабилно, от 0 до 44Mbps за две седмици, и това периода 1999-2001 – имаше периоди, в които ние бутахме повече трафик, отколкото имаше за цяла България :) ), имахме един-двама човека, които се занимаваха по цял ден да преглеждат какво се качва и да махат това, което не е приемливо – пиратстван софтуер, детска порнография и не-порно неща (може да си представите колко психираща е тая работа :) ). Каквото не беше махнато се submit-ваше автоматично по разни търсачки, за да докарва повече трафик (хостинга се издържаше от реклами).

Та какво се случва – единия от колегите пропуска сайт с детско порно (или просто бива подменен в по-късен момент, не съм сигурен), сайта бива пратен по разните търсачки, след което ФБР го открива и се почва търсене кои сме ние (през това време май сайта бива спрян от нас). След някакво време ни намират през hosting-а ни, свързват се с НСБОП (тогава още се казваха така, после станаха ГДБОП), и те започват да ни разследват – закачат се да подслушват линии и т.н. (което води до сериозни проблеми с връзката ни до Орбител, понеже се бяха закачали директно на жицата и ни бяха утрепвали връзката няколко пъти). Бяха си измислили и някакъв много смешен сценарий как точно сме вършели работата (например колегата с наетата линия бил фотографа, ние сме обработвали и качвали снимките, а аз щото съм от Добрич съм имал канал за трафик на деца). Съответно се прави уговорка с ФБР и идват да ни съберат – в същото време ФБР отива на място, сваля ни сървърите и ги преглежда за разни неприятни неща.

Съответно в един хубав летен ден ми се звъни на вратата. Не помня кой отвори, но звънящия беше една много красива червенокоса девойка, след която нахлуха едно кило хора и казаха да не пипаме машините, след което ни събраха в кухнята на офиса, преди да ни закарат до НСБОП. Там се видях за пръв път с Явор Колев, единственото, което съм запомнил от него е обясненията колко пари му струвал пистолета (май $500 или нещо такова).

Закараха ни по двойки до управлението и ни казаха да пишем обяснения. Ние написахме по два реда (казвам се еди-как-си, студент съм еди-къде-си, работя във фирмата от година или две), след което чакахме известно време, докато се разбере резултата от проверката…

Проверяващите чак ги съжалявам. Освен че не намериха никакво детско порно, трябваше да прегледат целия cache на browser-ите на машините за проверка на сайтовете – т.е. това, което един от нашите хора гледа за около месец, той трябваше да изгледа за един ден. По свидетелски показания от колеги, които са останали там за свидетели, в един момент проверяващия просто гледал през прозореца и натискал enter за следваща картинка. От яд решили да проверят и за нелицензиран софтуер, ама и такъв не намерили…

Понеже имаше няколко linux-ки машини (например моята работна станция и няколко сървъра), си бяха довели експерт, който да ги прегледа. Гледах си после .bash_history-то, и честно казано се учудих – освен locate и find, нищо друго в общи линии не беше правено, даже съвсем прости мерки щяха да успеят да скрият нещата, дето не искам друг да ги вижда (това даже нямаше да провери в архивирани файлове какво има). После тоя младеж даже ми беше и студент по мрежова сигурност, гледах да не го изпитвам аз…

В общи линии не виждам какво се е променило в последните 7 години. Все толкова кадърни са в техническо отношение, все толкова смешни са ми като работа… Няколко пъти сме пращали след това към тях сигнали за fraud и изобщо неща в техния ресор, и нищо не се получи – просто нямаше някакъв натиск отвън (и липсваше възможността за показна акция най-вероятно). Да не говорим за поведението им, след като нахлуха, стандартното арогантно, все едно им дължиш пари …

Чудя се, има ли вариант да бъдат научени на нещо, поне да свършват и малко полезна работа около изпълняването на поръчки.

Това е информация, която съм получил от достоверен човек, който предпочита да остане анонимен…

Вчера (12 февруари) във ФМИ са се появили трима … да ги наречем индивиди, влезли са в УИЦ (Университетския Изчислителен Център), минават през директора Красен Стефанов, като само размахват за малко някакви служебни карти (без да покажат разрешение за влизане в учебното заведение от ректора или каквото и да било друго) и казват, че са от ГДБОП.

Поискват информация за това къде точно се намира даден IP адрес, и докато се проверява, единия почва да разпитва една от девойките, работещи там какво гледа – а тя през това време гледа петицията за някой от екопротестите (нямам точна информация кой). Почва да я разпитва това дали при тях се host-ва, почват да питат ей-така “Къде са ви сървърите” (на което се отговаря – “Кои сървъри?”). Всичко това с до болка познатия ни нахален милиционерски тон, няколко пъти им се прави забележка (което не помага). Получават приблизителна информация за IP адреса и си тръгват.
(преди това пак със същия нахален тон са звънели по телефона за да питат за същото нещо).

Никой не му е хрумнало да повика охраната да ги изгони или юристката на факултета да ги пита на какво основание са влезли там.

Малко е ненужно да обяснявам как мнението на очевидците е било, че тия хора са рядко тъпи говеда.

Вечерта в Дивака се събрахме да пием и да си поговорим малко за ситуацията с online.bg – дойде Асен Тотин и го подложихме на кръстосан разпит за няколко часа. Изясниха се доста неща, едното от които – че журналистите са мърлячи – си го знаехме…

Кратка хронология – на 30 ноември (сряда) пристигат в офиса на online добрите хора от НСБОП заедно с човека на ФБР за България, казват, че има детска порнография на машините, вдигат free хостингите и вземат четиримата администратори като свидетели. Следва първи разпит, след който ги задържат на място. После им се предявява обвинение за нарушение на авторските права (понеже е имало много mp3-та и филми на тези машини), и в петък им се определя мярка за неотклонение задържане под стража в следствието (решението на съдийския състав е аргументирано с това, че са твърде умни и може да попречат в събирането на доказателствата).

Последва тотално оплюване от всякакви видове медии, комбинирано с изтичането на информация,нещата, които се пишеха, си бяха ужасни. Медиите раздухваха историята с пълна сила, та в крайна сметка взе да излиза, че фондацията, в чиято сграда се помещават се издържа от детска порнография, а системните администратори са се заминавали с правенето и разпространението и.

В четвъртък (7 декември) online.bg правят пресконференция (чиито запис ще качим тия дни), на която обясняват, че самите администратори нямат нищо общо с порнографията и обвиненията са други (което разбира се беше пропуснато от всички вестникарски материали). Разбира се, много от последвалите статии ( като в Стандарт (които в момента биват съдени за тази малоумна статия, Delwin е написал много хубаво опровержение) изобщо не споменават, че даже и самото обвинение е за нарушаване на авторските права и тотално изкривяват ситуацията и думите на Асен Тотин…Има и някои свестни статии, като описанието на пресконференцията в Computerworld.

Финалното развитие за момента е, че в петък (9 декември) се е провело обжалване на мярката за неотклонение и по-разбрания и информиран съдийски състав я е сменил на подписка, та да могат хората да се приберат вкъщи, и да може online.bg да работи нормално… Направо не мога да си представя героизма на останалите двама човека там (единия от които младши администратор), които удържаха фронта и по време на сриването на софийския MAN – трябва да ги черпя по една бира, нали са upstream на моя LAN доставчик.

А на кой free сървър в България не могат да се намерят детско порно, mp3-та и филми – не знам, сигурно на най-малките… За това всяко от тях си има terms&conditions (правила за ползване), в които се казва какво е разрешено, какво е забранено и къде може някой да се оплаче, ако види проблеми. Реално не е възможно за един доставчик да следи за тези неща и да чисти “лошите” работи – просто потребителите са много и не е възможно да им се насмогне. За това и закон за електронната търговия (неприет все още), който въпреки че има доста глупости в себе си, спазва няколко от важните директиви на ЕС – да каже, че доставчиците на свързаност, дисково място и т.н. НЕ НОСЯТ ОТГОВОРНОСТ ЗА ТОВА КАКВО КАЧВАТ ПОТРЕБИТЕЛИТЕ ИМ.

(Ако някой държи да спори с мен по въпроса за контрола на хостингите – може да го направи като ми даде една бира, че ми пресъхва гърлото. Работил съм 4 години във фирма, която се занимаваше основно с това, и знам как изглежда НСБОП вътре точно заради подобни проблеми.)

А за журналистите и журналистките ще вземем да направим един курс (за някои – с добавка електрошок) за да обясним някои елементарни неща от internet, работата с него и какво всъщност става…

(п.с. приемам корекции по фактите, може да съм объркал нещо от късния час).