татко Крокодил

Днес на дните на Караян пуснаха две неща – “Римски пинии” на не-помня-кой (което и не беше особено добро), и “Картини от едно изложение” на Модест Мусоргски (което в момента слушам пак, велико е).

По време на прожекцията си валя, светка, трещя и се върза по страхотен начин с музиката на Мусоргски. Нямаше много хора, но си седяхме по столовете с чадърите и се наслаждавахме. Много съм благодарен на организаторите, че все пак пуснаха прожекцията.

Утре е последния ден, с деветата симфония на Бетовен – искрено се надявам да не вали, или поне да не вали твърде силно, та да може да се чуе. Да видим дали ще се намерят и места…

Тая вечер на дните на Караян даваха изпълнение на “Четирите годишни времена”.

Още в началото заваля (пасвайки си на музиката) и спряха за малко прожекцията, но след това дъждът отмина и продължиха. Изпълнението беше страхотно, самата музика също е невероятна (Rumiko за пръв път изобщо идваше на подобно събитие и много и хареса – трябва да видя дали някой от нашия support също е дошъл, май не ги забелязах).

От организационна гледна точка определено трябва да се помисли за една тента, за да не е проблем дъждът – щеше да пасва страхотно на музиката, заедно със светкавиците и гръмотевиците…

Ходих на дните на Караян пред Народния театър. Беше приятно, въпреки че само последното изпълнение (“Болеро” на Равел) беше наистина запомнящо се. Мисля утре да ида пак – казаха, че ще пуснат “Четирите годишни времена” на Вивалди, даже може да замъкна децата от support-а да се образоват малко …

(трябва да идем по-рано, днес към 21:30 беше пълно)

(пиши, крокодил изпаднал)

Няколко дни се каня да седна да пиша и все ме домързява. Сега седнах, и забравих половината неща, да видим кво ще излезе.

Реших да препрочета Yokohama Kaidashi Kikou, тъкмо има нови излезли неща от последния път (обнових си архива). Перфектно е за четене докато навън вали, а за фон е пуснато едно от следните неща:
1) Концерти за пиано на Рахманинов;
2) My kingdom (EP) на FSOL;
3) едно CD с неща на Бетовен, което трябва да намеря.
(по случая се точи целия FSOL на FLAC-ове, за да напиша някои неща на audio CD и да ида да ги чуя при Велин)

Защо YKK е толкова велико не мога да обясня. Мога да се опитам да използвам думичката “зен”, но сигурно няма да нацеля начина.

Провеждам тестове на кашасата – не мирише добре, ама вкусът става :)

Тия дни вали, времето ми напомня на есента (която ми е любимия сезон), да видим колко ще се задържи.

AP-то на Славейков с ESSID “linksys” нещо не му работи net-а. Някой да има идея кой му е собственика ?:)
(Много съм загубен. Пуснах си на Славейков browser-а в offline режим, за да покажа няколко неща на Светла, след което се прибирам вкъщи и се чудя как никой нищо ново не е писал през деня.)

Мисля кило глупости на политическа тема, ама те май ще са отделно.

Крайно време е да си пусна собствен агрегатор, в който да могат да се виждат директно и коментарите по постингите, както и да има маркирани новите неща от последното ми четене. Искрено се надявам да не трябва само да си го пиша, че определено не ставам за целта и по-скоро ще врънкам Дачев да добавя неща в неговата система на bgit.net.

От понеделник започват прожекции от 21:30 пред Народния театър на различни записи на Караян. Трябва да се посети поне един-два пъти.

Горан Брегович е направил вариант на операта “Кармен”. Човекът е гений и изрод, ако имах шапка, щях да му я сваля.

Днес Балканджи свириха пред НДК в защита на Странджа – поредната банда алчни гадове искат да му махнат статута на национален парк и да строят гадости (би била приложима фразата на др. Сталин “Има хора – има проблеми, няма хора – няма проблеми”, ако тия можеха да бъдат причислени към хората). Самия концерт беше хубав, с всичките подходящи песни, а на фон се усещаше миризмата на горящо дърво от подготовката за нестинарските танци.
(един приятен страничен ефект от този тип мероприятия е, че продават зелени тениски :) )

Чудно ми е, какво може да накара хората (и разните подобия) да мислят в перспектива?

(а тия жеги ми изпиха малкото останала душица)

Успях да изляза от вкъщи (мислех да спя цял ден), минах през аниме срещата за малко и отидох до Южния парк на “Цвете за Гошо” (основно да чуя Балканджи :) ).

Като отидох там, свиреше някаква средно скучна група (които правеха приятни неща с една цигулка), след което на сцената се качиха Балканджи. Веднага стана ясно, че озвучителя трябва да бъде разстрелян (на Киро китарата се чуваше едвам-едвам), но те си свириха с кеф, имаше и пого (което си е малко странно при тяхната музика), а накрая успяхме да ги извикаме на един бис (най-вече защото водещия нищо не можеше да каже от виковете “бал-кан-джи” :) ).

Финала на вечерта беше Милена Славова с една група, чието име не помня – направо ни разказа играта. Беше болна и кашляше, но това не и попречи да направи страхотно шоу, да стане невероятно пого (сравнимо с мелето на Kultur Shock), аз да прегракна от викане, и…. думите не стигат. В общи линии нейното творчество ще си остане някъде в нашата история…

Смахнати сме всички, а другите ги няма
Останали са малко и копаят пак
Искат да прокарат мост над нищетата
Но трудно ще прескочат този мръсен ад
(където тя до бави ‘Но ще’).

Половината път на връщане ми беше пеша, като си пеех разни такива работи…

Накратко няколко работи…

На 11ти май ще има протест на тема отвратителното състояние на висшето образование. Още подробности има и на priziv.blogspot.com.

Вчера отидох на концерт на Балканжди в “Алкохол” (мястото се оказа приятно), не бях ходил от няколко месеца и се оказа, че са променили доста неща – оказа се също, че скоро ще издават албум, надяваме се в рамките на един-два месеца.
(ще свирят и в събота в Южния парк, на “Цвете за Гошо”)

Няколко хубави дни…

В петък се вися до никое време в офиса да правим build-ове на един наш софтуер (които така и така не станаха добре, понеделник ще има още борба по въпроса), след което последва дълго спане.

В събота отидох на концерт на Балканджи, за пръв път от няколко месеца – Fans-а беше пълен, дивя се, пя се, изобщо пълния набор весели моменти, накрая пак бях свалил няколко кила от пот (и бях вмирисал девойката :) ).

Събраха се и малко снимки и филми от рождения ми ден, от които искам да спомена танцът на пияния и изпаднал крокодил, в изпълнение на мен, червото, Венелин, Наков (който не беше наясно кво прави) и брат ми. Трябва да се гледа с усилени яркост и контраст.

Снощи ходих до Fans на концерт на Кайно Йесно Слонце…

Спомних си обяснението на един бивш съквартирант как би трябвало да се проведе концерт на Future Sound of London – покрива се цялата зала “Христо Ботев” с походни легла, до всяко се оставя един joint, хората си пушат и слушат музиката… Нещо такова трябваше да е и концерта на Кайно Йесно Слонце, просто мястото, тълпата и шума не бяха за подобна тиха музика (най-малкото не е особено подходящо да слушаш нещо тихо и на фон да се чува как червото обяснява теорията на бесенето).
(а музиката от CD-то им, което си купих, звучи по-добре)

Почти съм решил да си празнувам рождения ден тая година, след тригодишно затишие …

ООООоооооооооооооой мастика мастика!

Kultur Shock дойдоха, свириха и ни размазаха.

Свириха от сърце, душа и каквото още имаха, свириха адски добре, а самата им музика просто действаше на всички. По някое време пода беше станал хлъзгав от пот (а аз спрях да се потя, каквото можеше ми беше излязло). Погото беше с пълна сила и с голям обхват, почти постоянно някой биваше носен на ръце, постоянно се пляскаше и пееше с песните…
Реално погледнато, думите трудно могат да опишат колко диво беше цялото събитие (например как се пееше и танцуваше “Мастика”, как се скачаше на “Сараево” и т.н…) . При мен последиците са кубинки, през които все едно е минало стадо глигани, малко белези, обезводняване и като цяло съм абсолютно размазан…
(и се оказа, че високите вокали, дето звучат като женски ги пее басиста – Маса Кобаяши)

Успях да се прибера, да се изкъпя и избръсна и смятам заспа като заклан.

(брех, дошло ми е желание да пиша)

Все ми се случва да се замисля как трябва да изглежда истинската китара и какъв звук да вади (без почти нищо да разбирам от областта)… Все си представям нещо с дължина няколко метра, с дебела тел за струни, без куха част, и без нужда от усилване, просто самата жица да издава достатъчно силен и добър звук (това разбира се ми хрумва, докато слушам Triad на Tool…). Та както се казва – жица, брат ми!:)

Мразя да ми объркват разписанието.

Оказа се, че няма да пътувам за щатите в сряда – има някакви проблеми с разместванията и точно сега няма да е особено добра идея… По тоя случай мисля да си преместя отпуската за следващата седмица и да си почина малко.

За сметка на гадостите снощи бях на гости на Велин и слушахме три парчета от Lateralus на Tool – Schism, Reflection и Triad… Няма да си губя времето да ги описвам :)

Подкарах си най-накрая gvim за нормален текстов редактор вместо gedit – по-бърз е и е по-удобен (не беше сложно и да му подкарам spell check-а, само трябваше да източа един пакет от experimental със spell файловете).

Поредната уморителна седмица, в която единия от дните се разпъна до 12:30 вечерта…

Петъкът беше отделен за прилично напиване и наяждане в Халбите с Велин и червото, след което отидохме до Велин да му чуем новата озвучителна система…

Е тук вече мога да пробвам да се измъкна с лафа ‘ами трябва да го чуете, за да го разберете’. Накратко, за пръв път слушам толкова ясна каквато и да е музика (например на Carmina Burana в началото може да се разпознае, че едно от нещата е камбана), силата е приятна (леко вибрира стената) и изобщо мисля и аз да си взема нещо такова. Имало то разлика между транзисторните и ламповите усилватели :) (неговия в момента е около 1.5W (не, няма правописна грешка)).

Изчетох “Усмиряването на разума…”, оказа се доста добра книга. Ще ходя тия дни до БАН да си потърся “Съдът над историците” в книжарницата на издателството (даже си вярвам, въпреки че се знам как съм със времето).

Мисля днес/утре да напиша и една малка статийка за тука на тема някои дребни номера, които прилагам почти постоянно (например сбор от boolean изрази, typecast-нати към integer), както и малко неща около gnuplot (който си е бая ценен инструмент за осъзнаване на разни данни).

Вчера бях на концерт на “Ювиги” във Fans, направо ми се напълни душата… Направиха “Orion” на metallica, “YYZ” на Rush, един 20-30 минутен колаж от неща на Dream Theater, няколко от техните парчета и какво ли не още… Публиката беше малко, но пак си беше доста весело и си струваше да се чуят (а не бяха свирили от миналата година).

И едно много важно събитие – Жоро Чорбаджийски е пуснал Българската народна библиотека – четете, хора :)

Виновен съм :)

Не ми оставаше време да пиша в последните седмица-две, за което си признавам, че проблемът си беше основно мой – нямаше кога да седна да попиша между четенето на разни неща (за някои от тях по-долу) и работата (която никога не свършва, и винаги положението изглежда все едно се влошава :) ).

Забавни домашни новини – имам още една съквартирантка (приятелка на Добромира, също се казва Добромира…), та сега живея с три жени – чудя си се на акъла в някои моменти (в други – дали го имам изобщо :) ). Наложи ми се опъна малко жици и да направя малко размествания на техниката, които не бяха сложни и май просто си търсех причина да ги свърша. Сега машината ми с озвучението и т.н. е точно до кухнята и спокойно мога да си ям докато гледам наново Futurama :)

Нещо интересно, което четох наскоро и което си заслужава да се спомене е “Ангелски езици” на Димитър Динев – на хората, на които им е било интересно “Аз живях социализма” тази книга ще я прочетат на един дъх (въпреки тежките моменти). Поне на мен ми помага да попълня разни празноти с идеи около начина на живот, докато съм бил малък…

Толкова засега, аз ще ходя да спя, след като си пийнах от малиновото приспивателно.

(п.с. по някаква причина в последно време слушам изпълнението на “Orion” на Dream Theater. Докарва ми желание да си взема бас и да се науча да свиря на него.)

Вчерашния ден беше ознаменуван от концерта на Apocalyptica в София. Бях им на предния в Пловдив (където акустиката в Античния театър беше невероятна и пасваше страхотно на музиката им), та реших да видя каква ще е разликата сега, след 3-4 години (в албумите им определено се забелязва такава :) ).

Организацията на концерта беше в общи линии под всякаква критика – започна с 4 часа по-късно и се наложи да отрежат и двете подгряващи групи (а поне Wartime си струва да се чуят), не че в крайна сметка публиката не беше добре подгряна :) Акустиката в залата също не беше особено добра (аман, няма ли свестни концертни зали в тая София), но за сметка на това самите Apocalyptica бяха невероятни – свириха с кеф, свириха страхотни неща, а публиката просто издивя … То не беше пого, пеене, крещяне, тропане по пода (аз например съм прегракнал, боли ме врата и още май имам мускулна треска :) ), два пъти ги викахме на бис и третия път, като излязоха, Eicca Toppinen размахваше един български флаг (изобщо бяха леко изненадани от публиката, през повечето време от виковете не се чуваше какво говорят на микрофона и най-запомнящата се реплика беше нещо от типа “and let’s continue with … you crazy Bulgarians”).

Може би единственото, за което мога да се оплача, че барабаните някакси променяха ритъма на песните и донякъде го опростяваха (да не говорим, че при онова озвучение пречеха и да се чуват някои от челата). В крайна сметка обаче това изобщо не попречи концерта да е наистина разбиващ :)

А Tool са издали нов албум. Велик, както обикновено :)

Снощи бях на концерта на Ревю, Хиподил и Ъпсурт. Беше в Зимния дворец и се събра една бая сериозна тълпа, а и както му е реда, продаваха литър и половина бутилки бира (слава богу, пластмасови).

В самата зала озвучаването определено не беше на ниво, а май групите се бяха наговорили да свирят по-леки неща (Ревю направиха само “Ала-бала” от по-веселите си, а Хиподил не изсвириха нито “Клиторен оргазъм”, нито “Море от алкохол”, нито “Стара грацка” (но поне направиха “Бира със водка”)). Това не попречи на едно доста хубаво пого (обувките ми изглеждаха все едно стадо бизони е минало през тях), викове с пълна сила “Хиподил”, пеене на повечето песни (или по-скоро крещене, моя глас никакъв го няма), хвърляне на празни и полу-празни бутилки от бира и пръскане с такава наляво-надясно. Накрая направиха няколко песни комбинации от групите, май най-добре се получи последната – “Бате Гойко” с Хиподил, Ъпсурт и май някой от Ревю (на края на песента и Светльо се хвърли в публиката).

Като цяло не беше зле, но не може да се сравни със старите концерти и изобщо сега всички са почнали да свирят по-леко, което поне мен ме дразни…

Днес беше концерта по случай освобождаването на Баровски. Във Fans се събраха някъде около 400 човека, беше направо невероятно. Аз съм утрепан, смятам да пусна записите да се encode-ват и да лягам да спя. Филмът очаквайте тия дни …

Описанието на ситуацията с online.bg плъзна и по другите блогове, интересно ми е дали информацията ще стигне и до пресата….

Вечерта с червото бяхме на концерт в О!Шипка в памет на Chuck Schuldiner, който почина преди 4 години. Свириха три групи – Euphobia (които бяха млади и бая некадърни – не бях чувал по-осакатени версии на Crystal Mountain и Roots, bloody roots), Act of grotesque (които ми навяваха мисълта че са нео-нацисти, иначе свириха скучни за мене неща), и Agnostic Feint (които бяха прилично мелодични). Получи се добро пого, добре, че бях с обувките със стоманено бомбе – няколко пъти ми минаваха през краката… По някое време успях да закача огънчето от цигарата на червото и да си запаля леко косата, но нямаше видими поражения (само бая миришеше :) ).