татко Крокодил

Протест. Организиран по някакъв начин, и развален по един от най-стандартните начини, с купчина идиоти (на които вероятно и не са платили, то при техния акъл…) скинари и “националисти” (за тая паплач май няма какво да се каже, освен за това, че само хабят въздуха, дето дишат), дето са отишли, организирали са бой и са дали причина на полицаите да разгонят всички. Адски стандартно и елементарно (както и онова “предупреждение за бомба”).
Срам.

Гледах част от живите предавания, снимките и т.н., слушах какво говорят колегите, които ходиха и все повече се убеждавам, че в ситуацията има нещо много сбъркано. В момента хората се настройват срещу полицията (които си вършат работата), политиците намират с какво да си измият ръцете, а резултата – никакъв. На всички е ясно, че путьовците в парламента и правителството няма да си заминат от един мирен протест, нито, че ще направят нещо, понеже за тях хората, които протестират, не им се виждат достатъчно и че ще им повлияят пак на избирането – не са достатъчно, а и не ми се говори по темата избори в момента. Даже да приемат, че тия хора няма да ги изберат и няма да бъдат избрани, то какъв е смисъла да си подават оставките, вместо да използват малкото останало време да се дооблажат?
(А полицаите, които изпълняват заповеди, ако не внимават, протестиращите ще спрат да ги възприемат като хора и резултата може да се окаже плачевен. Да не говорим за типа на заповедите, които изпълняват.)

Изобщо има един хубав технически термин за текущата ситуация, “хуйня”. Нещо различно преди изборите няма как да се получи, освен с бой/война и т.н., а въпреки малоумието на някои хора на протеста, никой, който е даже и с половината си акъл не иска нещо такова – най-малкото не се сещам някой, който да заслужава да се пролее кръв…

Утре пак ще има протест. Аз пак смятам да го гледам online, а не на място (най-малкото да спестя на родителите си притесненията). Дано организаторите на протеста тоя път успеят да разкарат идиотите.

А в събота може да ида да пазя полицаите.

Четейки разни неща, които ми се пращат по темата, мисля най-накрая да спомена малко мисли, които (as usual) не са особено политически коректни…

Нека започна със следното – аз не обичам хора, които се опитват да ме карат да се чувствам виновен за нещо, което не съм направил. Това включва едно сериозно количество феминистки.

Ще се спра на темата за жените в IT-то, като пример за равноправието и как то реално не съществува. Само че не както се мисли от някои хора – че жените се дискриминират, а реално е точно обратното – заради тях се правят много отстъпки …

Да започнем от това, че IT-то (това не включва мениджмънта, там IQ-то е основно двуцифрено) е меритокрация – т.е. всеки се оценява по това, което може и което прави – всичко останало остава на заден план. Може да си негър, циганин, жена, педераст, евреин, прокажен, фитнес маниак, чалгар или комбинация от тях – в крайна сметка хората се интересуват основно от това какво можеш, и останалото остава на заден план (което е една от основните причини да траем червото :) ). Всички имат равни условия – работа за вършене, време за вършене и оценка дали работи и дали е добре направено. Кратко, точно и ясно.
И тук идват практическите наблюдения – жените в IT-то са малко. Не издържат, не се задържат, не им е интересно, не се развиват, бягат. Повечето никога не им хрумва даже да започнат да се занимават. А за тях се правят голямо количество отстъпки (псуването в един офис спада драстично, когато се появи жена, а псуването, колкото и да не го харесвате, е адски важна част от работата), набива ни се в главата да се съобразяваме, да не крещим (а за мен това е около 10% от комуникацията с management-а) и т.н.. Забелязал съм също така, че за истински добрите жени в IT-то тия отстъпки нямат никакво значение и работят в екипа съвсем нормално и ефективно. И ако някой прояви желание, ще види, че има жени на всички нива в стълбицата – и че са разпределени равномерно, но просто са много малко. Може и спокойно да ги запитате, дали те биват оценявани по интелект и способности или по гръдна обиколка.

Хубав пример е проекта Debian, в който има над 1000 debian developer-а, като всеки/всяка от тях е минал(а) през едногодишен тест и проверка от кило хора (изобщо, да идеш да работиш за военните сигурно е по-лесно). Там си имаше някакъв малък процент жени, докато в един момент не се започна да се говори как жените бивали отблъсквани, защото били жени и т.н.. Примерите, които се дават, са как една жена задала въпрос в mailing листа и и обяснили как била твърде стресирана и имало нужда да се успокои и да не е истерична.
Е и? Ако аз задам въпрос по същия начин, сигурно само ще ми кажат да ходя да се съвкуплявам със себе си на криво, даже няма да ми обърнат толкова внимание (случвало ми се е неведнъж). Цялата индустрия е пълна с психясали хора, които са видели твърде много новаци с глупави въпроси или са с твърде тежък махмурлук, че да им пука – повечето от тях ще се държат така с вас, ако ще и да сте Господ. Ако не можеш да издържиш на това, то е абсурдно да издържиш на нормалния стрес на работата и е по-добре да се преориентираш. Факт от живота.

Така че, мили дами, искащи равенство – елате в IT-то. Учете, четете, изкарвайте безсънни нощи пред машината, спорете с разни хора по различни технически въпроси, правете различни неща, забавлявайте се и ще бъдете приети за равни. Познавам много такива жени и нямам спомен някоя от тях някога да е казала, че не се третира като равна. Освен това те са едни от най-здравомислещите хора, които познавам :)
И да, удоволствието да създадеш нещо и то да работи може да се сравни с много малко неща …

Има моменти, в които определено събитие по някакъв перверзен начин започва страшно да ме забавлява, въпреки че се базира на съвсем не-забавни неща…

През блога на Алекс Станев попаднал на следната история – служителите на МВР обсъждали акцията с пушенето на една цигара във вътрешен форум. Умните глави от ръководството приложили методите от тяхното време – т.е. спрели форума. Служителите просто си пуснали нов такъв, на публично място, видим от всички и т.н..
Напълни ми се душата, признавам си. Това ако се чете даже от съвсем малко хора, ще е по-добър PR за МВР от каквото и да е друго…

Малко като отклонение, мисля, че всички са съгласни, че полицаите като идея са някъде близо след политиците, митничарите и мутрите като най-мразена група в нашата любима държава. Всички са присъствали на поне един случай с 10/20 лв. и КАТ, попадали са на безхаберие и т.н., и имат по поне една история с участието на полицаи, дето не говори добре за тях. От друга страна обаче, аз например НЕ МОГА да си обясня как би било възможно да оцелеят с тяхната заплата и със семейство (по мое лично мнение при техния тип работа несемейните напускат или се застрелват доста бързо). По различни информации доста от тях работят в строителството например, или напускат, а от щата им пак има непопълнени места (доколко е реален тоя щат е съвсем отделна тема, за която се иска все пак да е ясно какъв трябва да е). Останалите взимат подкупи и/или мизерстват.
Не мога да ги харесам, но за съжаление мога да ги разбера.

Както и да е. Това действие с форума поне за мен показва, че се намират и там хора с акъл (особено съдейки по една част от писанията), ако то цялото не е една голяма PR акция (която ме съмнява някой да може да измисли толкова добре и да проконтролира). Искрено се надявам форума да продължи да работи и за в бъдеще, и ако имат проблем с хостинга, с удоволствие бих им дал място на marla (ще си пасват прекрасно с разни други проекти, като тия за организиране на демонстрации на природозащитниците например :) ).
(за хостинга съм напълно сериозен)

Мисля и да си направя архив на целия форум, просто за всеки случай.
(интересно, как ли ще се възприеме това да идем няколко идиота и да им дадем цигари? Някой може ли да каже някоя добра марка, че не пуша?)

Поредното доказателство, че живеем в абсурд.

По случая искам официално и аз така да помоля синоптиците да си оправят прогнозата, че тия жеги не ни се отразяват добре. Освен дъждец да пуснат и малко хладно временце, така да става да си пием ракийката.

Тия дни си намерих всичките 4 сезона на “Новият политик” (“The new statesman”), много забавна (и мрачна) комедия от 1987 до 1992. Изглежда като техния вариант на Бай Ганьо в политиката, и в общи линии страшно много напомня на нашите политици… Също така е очевидния вдъхновител на серията за BOFH (Bastard Operator from Hell) на Simon Travaglia.

Има изглежда и причина никой да не прави такива неща у нас – ние това го гледаме почти постоянно в истинския ни политически живот. Ще оставя на други хора (например Делян и Григор) да изброяват и описват всичките случаи, аз ще се спра на един друг момент, а именно реакцията на хората (изхождайки си от моята гледна точка и малко наблюдения).

Живеем в абсурд. От-до. Ядосването за нещо е почнало да става трудно, от претоварването на организма – толкова много простотии се случват, че ако се интересуваш от всяка, ще умреш от сърдечен удар за няколко месеца (аз така бях спрял да чета новини за седмица-две). Смисълът от протести е направо очевиден – в момента се опитват директно да премахнат статута на национален парк на Странджа, въпреки всички, което беше направено по въпроса, а за другите неща като корупцията и текущите събития със спрените фондове не мисля, че има особен смисъл да говоря. Сигурно не съм единствения, който таи надеждата ЕС да забие наистина сериозен шамар на нашите управляващи, но също така адски се съмнявам, че това ще свърши някаква работа.

Спряло е да ни пука, уморени сме. Повечето хора предпочитат да си свършат работата и така да се получи нещо, вместо да ходят да викат някъде – защото от това нищо не се получава. То и за това има някакво развитие в държавата – защото все пак има хора, които си вършат работата (и които им писва все повече и повече). Успяват да си направят някакво кътче, в което да живеят и бутат ли, бутат – щото всичко останало е толкова абсурдно и безсмислено, че твърде малко ентусиасти са останали да се опитват да направят нещо. Блоговете пишат по въпроса, четат се, обаче оттам нататък нещата умират – защото никой няма сили и желание да се занимава с гадости. Понеже единствения начин, който поне аз смятам, че е останал е въоръжения преврат (и познавайки нашите политици, те ще ни продадат и оръжието за целта).
Само дето вариантът с преврата трябва да се повтори няколко пъти и да се разстрелят текущите управляващи, така че на принципа на кучето на Павлов да имаме едни управляващи, дето стават за нещо. Ще трябва да се направи сметката колко струва един преврат и дали ще е по-малко от загубите от бандата идиоти, които ни управляват в момента.

Колкото до изборите – да видим. Всяка година се пише нов закон, всеки път е същата жалка пасмина (сега е и по-зле, щом се каним да изберем мутра). Останали сме с държавен апарат и система, пълни с кокошкари (беше направо жалко да се четат разговорите на оня от НСБОП, който арестуваха – за колко малко пари се беше продавал).

Вече има и моменти, в които се чудя какво правя тук, а не се махна и не се върна след 50 години да видя как се е сринало, та да може да се започне наново.

Зрелищата в тая държава са държавна политика.

Първо Станишев разпорежда ДАНС да проверят на ЦСКА всичките неща, после се вдига шум до бога за това, че европейското първенство по футбол го излъчвала само един кабелен канал, дето има около 60% покритие ((за което са се сетили от СЕМ две години след като е минал търга и т.н.. Нищо ново – май по конституция чиновниците трябва да са остро некадърни и неебателни, като се опре до истинската им работа)).

Нека. Да беше го спечелила някоя телевизия с 5% покритие – феновете щяха да се сплотят и да гледат заедно по кръчмите, а не-толкова феновете щяха да си намерят друго занимание (даже, въпреки че звучи невероятно, да прочетат някоя книжка). Не знам защо всички толкова се зомбират – изглежда, че ако нямат някакъв постоянен външен стимулатор, най-накрая почват да мислят, виждат колко е гнусна цялата ситуация, и започват да пият или изобщо да се чувстват нещастни…
(изобщо, в Рим е било “хляб и зрелища”, при нас е “алкохол и зрелища”)

Даже по-голямата част от младото поколение ((т.е. тия, дето са около ’89, да речем)) е тръгнала в тая посока. В последния Капитал има нещо за тийнейджърите ((няма ли някой да намери свестен превод на тая крива дума)), какви били умни, просветени и т.н., само дето имам чуството, че те като Диоген са ги търсили с фенер, че да ги открият такива. Да бяха минали през подлеза между НДК и Лозенец някоя вечер, покрай “Double Vision” и “Amor” ((известни повече като “Double Teen” и “Аборт”)), за да видят всъщност каква е ситуацията. То и в матурите се видя – повечето не искат да пишат някакъв текст и да излагат собствени разсъждения (докато все пак се справят с теста), като има сериозни съмнения как писалите нещо им е било сериозно помагано.

Изобщо – повечето хора могат спокойно да влязат без приемен изпит в клуба по интереси “Овча мисъл”.

Нека съм честен – познавам страшно много хора от всякакви възрасти, които има собствена глава, мислят, учат, работят и т.н., просто ми се струва, че все повече намаляват. Малко са хората, с които можеш да обсъдиш някоя книга, с които като се напиеш да си говориш на теми от разни науки ((случвало се е за 4 часа с червото да минем през физика, биология, генетика, история, математика и не-помня-още-какво)) и изобщо с които да комуникираш без чуството, че онова отсреща е по-тъпо ((и безсмислено)) от умрялото стайно растение в ъгъла на стаята…

Май остава само един въпрос – дали си струва да се направи нещо, за да има повече истински личности, мислещи хора и т.н.? Струва ли си да им се дава шанс по някакъв начин, или всеки сам трябва да си извоюва това да е личност (както настоява един прекрасен човек, който така се е изградил) – дали аз да мисля някакъв начин за това, или просто трябва да се остави стадото да се самоубива и вегетира и да се интересувам само от тези, дето изпадат/се изтръгват от него?

На моменти се чудя наистина ли е толкова зле ситуацията, или на мен ми се струва…
(btw, извън темата, някой да знае как точно се слагат бележки под линия в един блог? дайте някоя идея…)
(update: Благодаря на Георги Христозов, че ми спомена за wp-footnotes)

Преди малко си дочетох броя на Капитал ((а колко зор видях преди време да им дам пари, т.е. да се абонирам за електронното издание, няма да им навреди да си оправят бакиите)) и се зачудих, има ли нещо, дето да е свършила тая държава и то да е като хората?

Едно от малкото места, дето успява да свърши нещо приблизително прилично май е НАП, че хората сега не сравняват подаването на данъчни декларации с еднопосочно пътуване към Анадола с бака високооборотна грес под мишница. Дори и там, въпреки убийствения натиск да стане нещо (понеже без пари държавата ще вземе да умре) пак има проблеми. За останалата част страх да те хване, като почнеш да говориш…

Имаме си МВР, дето пази престъпността, а не ОТ престъпността. Правят опити за реформа, които са меко казано жалки, поне новия министър успява да звучи правилно ((може и някой ден да разберем например колко точно човека работят там)).

Имаме си ДАИТС, от които едно умно нещо не е излязло.

Имаме си хиляда министерства и агенции, дето работят като агенции за недвижими имоти.

Имаме парламент и правителство, които се опитват да намерят средата м/у това да се направят на реформатори и че се справят с корупцията като за пред Европейския съюз, и това да не си нарушат всичките далавери.

Имаме си БТК (за мен тя още си е държавна структура), дето пусна най-накрая ((след една средно голяма глоба, която вероятно им е сравнима с печалбата от ADSL клиентите за един месец)) достъп до ADSL инфраструктурата на други доставчици (което трябваше да стане преди бая години според приватизационния договор), на цени, при които човек се чуди точно де е смисъла. Може би единственото хубаво е, че така се подкрепя изграждането на алтернативни трасета.

Имаме си една София, в която транспортния проблем ще стане съвсем непоносим тоя септември, която се дави в мръсотия (добре, че понякога вали), строителството продължава да е трагична история (откъдето и да го погледнем – и къде строят, и как строят), и …

Ето за това всички тука пият – щото иначе почва да се задава въпроса “Абе, да му еба майката, аз какво правя все още тука?”, даже вече го няма въпроса “Аз мога ли или не мога на тях да им еба майката?”…

(малка добавка – а за образованието нищо не искам да кажа, не ми се псува истински)