татко Крокодил

Малко бележки, да не ги забравя за утре.

Ще се включа в един нов курс във ФМИ, който се очертава наистина забавен, утре ще има подробна информация.
(и отсега да кажа, все още ще можете да го запишете, ще правим и видео записи)

Две кафета се неутрализират добре от три бири.
(Не бях се наспал сутринта. Не съжалявам за причината да не се наспя де …)

Корелатор за log-овете от няколко nagios-а може да се напише доста лесно – трябваше ми да повървя малко на въздух само, да измисля някакъв приличен вариант. В общи линии описване в база с начало и край на състояние на услуга от определено място заедно с отделно описание на състояние на мястото спрямо останалите и така смятане на неговата тежест – не би трябвало да е особено сложно да се напише с малко скриптиране и SQL.

Има весело събитие в Хърватска след месец-два, може и да говоря на него (Мариян твърди, че все още имам възможност), да видим.

Май оправихме гадния бъг, дето го гонихме три седмици. Мразим аналогово-цифрови преобразувания и произхождащите гнусни проблеми.
(и майка им)

Today is a day for forgiveness. You ask for it and it’s given to you…

I can’t see the meaning. If there was something I had to forgive for, I won’t do it just because of this day, and if someone has to forgive me, to do it just because of this holiday seems a bit meaningless.

When something is too easy, it loses its meaning… Forgiveness has to be earned, or there’s no point in it if it’s for something that passes with time.

Днес се води ден на прошката. Човек иска прошка и му я дават…

На мен смисъла ми се губи. Ако има нещо, за което прощавам и не съм простил, няма да го направя и заради някакъв такъв ден, а ако някой има да прощава на мен, да го направи само заради празника пак ми се вижда безсмислено.

Когато нещо стане твърде лесно, си губи смисъла… Прошката трябва да се заслужи, или просто да няма нужда от нея, ако е за нещо, дето просто минава с времето.

(Congratulations, today’s the day of the women drinking :) )

From time to time some game pops up in the blogs – to write on some topic (five things that aren’t known about you, albums to take on a desert island, etc.) and to pass it to someone else, which have always seemed a bit boring…

So I’ve decided to start one that’s a bit more fun… It’s called “Pander^WHelp a friend”. The idea is to have a post like the one I made for Peio for one of you single friends and pass the torch to the next victim :)

So, I’m passing the torch, to Valery Dachev, Peter Subev and … (let’s find one more victim) Eneya.
(come on, lazy asses :) )

(Честит празник на женския алкохолизъм :) )

От време на време по блоговете се появява някаква игра – да пишеш по някаква тема (пет неща, дето не се знаят за тебе, албуми за вземане на самотен остров и т.н.) и да предаваш на други блогъри, които винаги са ми се виждали леко скучни – няма чак толкова тръпка в тях.

За това съм решил да пусна една игра, която да е малко по-весела… Казва се “Сводничи^WПомогни на другарче”. Идеята е да се пусне една обява като тая, която пуснах за Пейо за произволен ваш необвързан приятел/приятелка и да предадете нататък, към други жертви :)

Колкото до смисъла на цялата работа – иде пролет, ще е интересно да се чуе за нови хора из блогосферата, а и идиотския фактор на идеята хич не е за пренебрегване…

Та подавам щафетата, на Варели с Дачев, Боримечката и … (я да си харесаме още някой) Енея.
(айде, мързели :) )

Kultur Shock are grand.

The concert began with Balkandji and Cherno Ferede – it was nice (I hadn’t gone to a concert of theirs in a long time), they played a lot of well-known stuff which everybody sang (and which we even sing in the office from time to time :) ). After that Kultur Shock came on stage…

It was incredible. Great mosh, wonderful music, they gave themselves away, came out for three encores (one of them they did “Chai shukarie” and when they got off stage the crowd sang the refrain a few times before they came back). I’ll probably lack any voice tomorrow, but will have a muscle fever (if I don’t find my aspirin).

Also it should be noted that the Kultur Shock concerts show something that’s really lacking otherwise – the love between the Balkan nations. Everybody sang “Istanbul”, “Saraevo”, etc., even the company of macedonians that was next to me. The band itself is a demonstration of this – a Serbian, Bosnian and a Bulgarian at the same place …

(a side note – “blackbox” was not big enough. Can this be in a hall like “Hristo Botev” next time?)

Kultur Shock са велики.

Започна се с Балканджи и Черно фередже – беше забавно (отдавна не им бях ходил на концерти), свириха все познати неща, дето се пяха стабилно (и които си пеем из офиса от време на време :) ). След което на сцената дойдоха Kultur Shock…

Беше размазващо. Страшно пого, страхотна музика, раздадоха се докрай, три пъти излизаха на бис (единия път правиха “Чай шукарие” и след като слязоха от сцената публиката пяхме припева няколко пъти, преди те пак да излязат). Аз вероятно утре няма да имам глас, за сметка на което ще имам мускулна треска (ако не си намеря аспирина).

Също трябва да се отбележи, че концертите на Kultur Shock изкарват на показ нещо, което иначе липсва – любовта между балканските народи. Всички пяха и “Истанбул”, и “Сараево” и т.н., и т.н., включително и компанията македонци, дето беше до мене. То и самата група е демонстрация на тоя принцип – сърбин, босненец и българин на едно място …

(да отбележа – blackbox ни беше малък. Следващия път може ли някоя зала като “Христо Ботев”?)

(I’ve wanted to write this for a week and never found the time)

I have a really good friend, whom I want to help – Peio Popov. He needs a woman, because he’s getting really crazy.
(this is the result of one beer-drinking with him and Velin)

Some information about him:
Dimensions: 195cm height, 105 kg weight;
He’s trained boxing some years ago (it’s visible on his figure, his face is not broken enough);
Likes running (e.g. he’s tenacious);
He has a good sense of humor (although a bit weird);
Said he likes to sleep with the girl cuddled (which is a rare gift);
(he also says that he’s really warming)
A good IT specialist;
There’s always something you can talk to him about;
Likes poetry.

Some requirements for the woman:
To be brunette (this is somewhat of a discrimination);
To be at least 21 years old (the rule half of his age plus 7);
To be about half of his weight;
To be able to drink with her (this is something every real woman can);
Not to be slow or depressive;
(not slow – e.g. to be able to walk with him when he’s in a hurry)
It’s not a problem if she’s technically competent :) ;
To be able to think (this was something I had to enunciate);
To like the outdoors (this is something that Peio has to elaborate);
Acrobatic;
Not to be scared easily.

Because a lot of people asked – one, two photos of Peio.

Anyone willing send an email to peip(atsign)peio(dot)org with a photo in full stature (his request).

I also want to note that this IS NOT an attempt to make all women run away from him.

(Това се каня да го напиша от една седмица, и все не оставаше време)

Имам един много добър приятел, на който искам да помогна – Пейо Попов. Той има нужда от жена, защото тотално се побърква.
(това е плод на един разговор с него и Велин на бира)

Малко информация за него:
Висок е 195, 105 кг;
Тренирал е бокс като по-млад (личи му по фигурата, иначе не са му намачкали достатъчни физиономията);
Обича да тича (т.е. достатъчно е издръжлив);
Има чуство за хумор (леко странно);
Обичал да спи гушнат с девойката (това си е рядко умение);
Твърди, че много топлел;
Ценен компютърджийски кадър;
Има винаги за какво да се говори с него;
Обича поезията.

Малко изисквания към девойката:
Да е чернокоса (тва малко бие на дискриминация);
Да е над поне 21 години (правилото неговата възраст, разделена на две, +7);
Да е някъде около два пъти по-лека от него;
Да може да се пие с нея (това всяка истинска жена трябва да го може);
Да не е бавна или мрънкаща;
Да може да върви с неговото темпо, като той бърза;
Не пречи да е технически грамотна :);
Да може да мисли (това трябваше аз да го формулирам);
Да я влече на открито (това май Пейо трябва да го разясни по-подробно);
Акробатична;
Да не се плаши лесно.

Понеже много хора поискаха – една, две снимки на Пейо.

Желаещите да пишат на peio(кльомба)peio(точка)org със снимка в цял ръст (по негово изискване).

Държа да отбележа, това НЕ Е опит да откажем всички жени от него.

And a bit of clarification, as it seems to be needed.

The blog got renamed to Terrarium of Soberness, because there’s one more person writing in it – Ivan Zhilin. He’s also a sober guy like me (he’s a part of the inventory in a place where they also server non-alcoholic drinks) and is of the type of animal that can be found in a terrarium.

It’s not like that I don’t have multiple personalities, but my parts use my name when they write here.

Also this cup on my desk is not vodka, but natural juice Sobieski.

I’m tired.

И малко изяснителни моменти, че се налага.

Блогът последно беше преименуван на Terrarium of Soberness, понеже има още един пишещ в него – Иван Жилин. Той е също такъв трезвеник като мен (част е от инвентара на едно заведение, в което е се сервира и безалкохолно) и е някакъв такъв тип животно, което може да се срещне в терариум.

Не че нямам разделение на личността, ама другите ми части пишат все с моето име.

Също така тая чаша на бюрото ми не е водка, а натурален сок Sobieski.

Уморен съм.

Official URL of the photos from crocodileday (Thanks to Pentchev for the gallery :) )

(I can’t keep myself from noting that the photos from v0rbe (Victor Ivanov) are incredible)

Some chosen moments:

Of course, full recording of the dance of the drunk and fallen crocodile.

Beware, I cut;
DJ Shortie;
Flying;
DJ Shirtless;
Voland is edible;
Guess which cup is this;
The local study group on folk dances;
Somebody has to take out the trash;
Hunger;
I’m ok;
Stop looking at my drink;
Helllooooo;
Are all those cups for me?;
I don’t know this one.

(If someone wants to be removed from these pictures, write to me)

Официално url на снимките от крокодиловден (галерията е благодарение на Пенчев :) ).

(не мога да не отбележа, че снимките, направени от v0rbe (Виктор Иванов) са просто велики)

Малко подбрани моменти:

Разбира се, пълен запис на танца на пияния и изпаднал крокодил.

Сглабяне на оръжието;
Пай се, режем;
DJ Shortie;
Летим;
DJ Безтенисков;
Voland ставал за ядене;
Познай коя чаша ми е тая;
Локалния кръжок по народни танци;
Някой требе да изхвърли боклука;
Глад;
Добре съм;
Не ми гледай в пиенето;
Добър деееен;
Тия чаши за мен ли са?;
Това не го познавам.

(Ако някой не иска да го има на тия снимки, да пише с имената на снимките)

I’m using megalan as ISP at home for two years, and can’t complain about the service – fast, stable, no brain-dead filters (except the limit of 100 parallel tcp connections, but that’s not a big problem and not so hard to work around). One thing is my problem with them, and that’s their support, especially the first level.

In the last two weeks at some point my connection drops – I can see the people in my segment, but not the gateway. So the first time was in the evening and I hit directly a level two support who when I told him my IP looked at something, mumbled a bit and everything got fixed in a jiffy. The next few times I hit level one, which had the following problems:
1) Giving out personal information. I tell them my IP address they ask “Are you Vasil Kolev, living here-and-here?”.
2) They don’t understand what’s being told to them. I say “I have no connection to your gateway, but can see the rest of the people in my segment”, and they keep asking me weird questions.
3) EVERY TIME they tell me to reboot. This especially gets on my nerves.
(reminds me of a case of ours with BTC, in which when the support has told one of our colleagues to restart the router, the colleague asks “Ok, and what about mu machine? Or all of the three hundred machines here?” (especially when the router is one of theirs and they have access to it) ).
(and on top of all this, last night after 12 nobody was picking up the phone, so I had to talk to them in the morning to fix the issue)

To be honest, I would pay a bit more every month for the privilege when I have a problem to be able to talk to someone who has an idea what she/he’s doing, not somebody that’s reading from a piece of paper, writes up the answers and doesn’t think at all (damn, even an IVR is a better idea)… Isn’t there the requirement that the first level support needs to have at least some networking clue?

It was about the same when I spoke with them two months ago on a problem with their routing – when I got renumbered last time, the connection between the office and home died (e.g. their new network was getting filtered somewhere near BTC). A few times I explained this to the support, in the end I had to get a bit nasty with the guy, so he send the information to the admins and the issue got fixed in half an hour.
(if someone is interested, I can upload the logs with my talks with the support on this problem)

So. Is it too much to ask to have an intelligent life form to answer me on the phone or the ICQ ?:)

От две години ползвам megalan като доставчик вкъщи, и не мога да се оплача от услугата – бързо, стабилно, няма малоумни филтри (само ограничение до 100 паралелни връзки, ама това нито много пречи, нито е трудно за заобикаляне). Едно нещо само ми е проблемно с тях, и това е support-а им, най-вече първото ниво.

Случва ми се в последните две седмици да ми резне нещо връзката – виждам хора из моя сегмент, но не и техния gateway. Съответно първия път беше вечер и попаднах на второ ниво support, който като си казах IP-то погледна нещо, помърмори малко и се оправи. В следващите пъти уцелвах level 1, които имаха следните проблеми:
1) Издават лична информация. Казвам си аз IP адреса и те ме питат – “Васил Колев, живеещ еди-къде си?”.
2) Не разбират какво им се говори. Аз казвам “нямам връзка до вашия gateway, но виждам другите хора в моя сегмент”, а те продължават да ми задават странни въпроси.
3) ВИНАГИ ми казват да рестартирам. Това специално ми лази по нервите.
(напомня ми един наш случай с БТК, в който след като support-а им беше казал на един колега да рестартира router-а, колегата беше казал “Добре, а да си рестартирам машината? Или всичките триста машини тука?” (при условие, че router-а е техен и те си имат достъп до него) ).
(И като капак на всичко, снощи след 12 никой не вдигаше телефона, та трябваше да си говоря с тях сутринта да ми оправят връзката).

Признавам си, вероятно бих плащал повече на месец, ако ми дават възможността като имам проблем да си говоря с някой, дето има идея от нещата, а не някой, дето чете от листче, записва отговорите и изобщо не мисли (сигурно даже един IVR би бил добра идея)… Няма ли изискване хората, дето вдигат телефона да имат поне някаква основна идея от мрежи?

По същия начин два месеца си говорих с тях за един проблем с техния routing – след като ме renumber-наха, връзката м/у машината вкъщи и офиса умря (т.е. новата мрежа на megalan се филтрираше ннякъде по пътя към БТК). Няколко пъти обяснявах на support-а за какво става въпрос, накрая се накарах на един и той все пак го предаде на администраторите и го оправиха за половин час.
(ако някой се интересува, мога да си кача логовете от разговорите с support-а по тоя проблем)

Та така. Толкова много ли е да очаквам интелигентна форма на живот да ми отговори по телефона или icq-то ?:)

(13:42:19) velin: моя опит показва че секвото писано с алкогол винаги е работело
(13,43,13) maniax: тва може да е вярно за някои специфични стойности на “работи”
(13,43,31) velin@j: не, за специфични стойности на ‘алкогол’

I drank a beer with chervarium (we drank only one, then drank water – seems we’re ill), so now I have some strength to describe last night.

(and hopefully I won’t fall asleep before that)

I got in Krivoto at 19:00 and the people started coming, bringing gifts, etc.. Because the rest depends on them, I’ll describe the gifts (I can’t remember a lot, so please correct me :) )…

The first deserves a rhyme:
To maniax for joy
Ananas gave chainsaw
So now, tell me kids,
Where are his hands?

(a real chainsaw, electric)

A spear (looks like an African one) from xoduz;
Machete (real and pretty sharp) from Cruelty;
Tarambuka from Dimiter Vasilev (who’ll be really hated by neighbours in the coming months);
Strings for a bass guitar and something for hair from Mariela (so now what’s left is to get a bass :) );
A tree with some small bottles on it from Rumiko;
A skirt from Bobson (according to him – a kilt…);
A great set of a flat bottle, cups, etc., can’t remember from who (it will be tested soon);
Some puzzles (one of them from Erinin and his wife – I think they took it from their kid :), I’ll describe the rest when I solve them :) );
A wall clock that goes backwards from some colleagues (it’s already on the wall, screws up your mind :) );
Three bottles of wine (from Bilyana, Peruz, Iffi and someone else) and one bottle of whiskey from Nedyalkov;
Headphones from Vlado Karavelov (they really can make a hole in your head :) );
A lot of books, including “Vista for dummies” (from core-ix), “Problems of the rape in the Bulgarian penal code” (from Peio, he gave it to me with a rose in his mouth), Sex games (can’t remember from whom, but it was with a lot of giggling and I explained that I can write one), Pi’s life from Shopov, etc…
One 32MB 72pin SIM RAM, tangled with hair ties, from Stefan and Irina (who stole my old hair tie :) )
A set of illuminated sheep (there are also such start) to put on the ceiling, to count them and get to sleep easily;
This from avatarbg in a frame;
A set of clothes handers for the bathroom that look like penguins, from Pentchev and Morvi (Katina was about to pass out when she saw them :) );
A set of USB converters and an USB lamp from Peter Sabev (the lamp is great :) );
A t-shirt with the label “KGB – We’re still watching you” from Chorbadzhiyski;
One big pillow, can’t remember from whom…
… and this will be updated when I refresh my memory :)

So everybody started showing up. My brother was officially assigned as DJ with chervarium, they played a lot of stuff and it the place was slowly filling. Here’s some stuff I can remember:

Before the event chervarium called me and asked which present do I want – the one that kills people or the other, that I can’t kill people with. Turned out that the other option was a wheelbarrow, so there was the idea to get my picture in such a cart with the chainsaw in one hand and the spear in the other, attacking people;
Some people again tormented my hair – two braids like princess Lea, at some point I was with one braid with a red band on it;
We sang a lot, especially Cherno Feredje (and Erinin sang the refrain of “Seliani” as “Bloggers” :) );
A lot of old acquaintances were discovered (for example Velyan (not Velin) had known Monkata for a long time);
I finally introduced Boyan Krosnov and Anton Titov (I have no idea why did I think that I’ve done that earlier);
People showed up and left all the time, so we didn’t fill the place (there were about 120 people invited);
My brother made a fan club there from the waitresses, because he was walking with his shirt off;
The dance of the drunk and fallen crocodile again tried to dig holes in the floor, with the tarambuka it went great;
I asked the waitress to keep the bill to see afterwards how much did we drink…
Chervarium’s back, waist and neck hurt from all the dancing (with me it’s just the neck);

I’m waiting for photos to be sent by some people.

Also, I won’t refuse to be reminded anything else that happened :)

Пих една бира с червото (спряхме само на една и после пихме вода – нещо ни има), та сега имам сили да опиша снощното изпълнение.

(само да не заспя преди това)

Седнах в Кривото в 19:00 и хората почнаха да се появяват един по един, носейки разните подаръци. Понеже изложението зависи от тях, ще взема да опиша какво ми подариха (не помня за всички от кого точно бяха, поправяйте ме :) )…

Първото нещо си заслужава собствено стихотворение:

На maniax-а за играчка
Атанас дари резачка
Ха сега, деца, кажете
Де са му ръцете?

(истинска моторна резачка, електрическа)

Копие (прилича на африканско) от xoduz;
Мачете (съвсем истинско и бая остро) от cruelty;
Тарамбука от Димитър Василев (скоро ще бъде мразен от съседите ми най-вероятно);
Струни за бас и нещо за коса от Мариела (остана и бас да си взема :) );
Дърво с бутилчици по него от Rumiko;
Пола от Бобсън (според него – килт…);
Един страхотен комплект с плоска бутилка, чаши и тапи, не помня от кого (ще се пробва скоро);
Няколко пъзела (единия от Еринин и жена му – мисля, че са го взели от тяхното хлапе :), другите ще се описват като ги реша :) );
Един стенен часовник, дето върви на обратно от няколко колеги (вече е на стената, наистина е побъркващ :) );
Три бутилки вино (от Биляна, Перуз, Iffi и още някой) и една бутилка уиски от Недялков;
Едни слушалки от Владо Каравелов (стават за пробиване на главата :) );
Едно кило книги, м/у които “Vista for dummies” (от core-ix), “Проблеми на изнасилването в българското наказателно право” (от Пейо, поднесе ми я, държейки роза в уста), Секс игри (не помня от кой, но беше с много хилеж поднесено, аз обясних, че мога да напиша такава), Животът на Пи (от Шопов) и т.н…
Един 32MB 72-пинов SIM памет, увит с ластички, от Стефан и Ирина (дето ми отмъкнаха старата ластичка :) )
Набор светещи овци (като ония звездички) за лепене по тавана, да си ги броя и да заспивам по-лесно;
Един колаж с крокодили от avatarbg в рамка;
USB преходници и USB лампа от Петър Събев (свети страхотно :) );
Окачалки за баня в пингвинска форма от Пенчев и Морви (Катина като ги видя щеше да припадне :) );
Тениска с надпис “KGB – We’re still watching you” от Чорбаджийски;
Една огромна възглавница, не помня от кого…
… и ще се update-ва, като си оправя малко паметта :)

Та така, започнаха да се появяват хората. Брата официално беше назначен за DJ заедно с червото, пускаха се всякакви работи и бавно и спокойно кривото се пълнеше. Ето няколко момента, които помня:

Преди събитието червото ми звъня да ме пита кой подарък искам – тоя, дето може да се убиват хора с него или тоя, дето не става за целта. После се оказа, че другия вариант бил ръчна количка, та даваха идеята да ме снимат в количка, резачката в едната ръка и копието в другата и да нападам хората;
Пак разни хора ми тормозиха косата – правиха ме на две плитки като принцеса Лея, по някое време бях на една плитка с червена лента;
Пяхме бая от песните, особено черно фередже (а Еринин пя припева на “Селяни” като “Блогъри” :) );
Откриха се много стари познанства (Велян (не Велин) се познавал с Монката от време оно например);
Най-накрая запознах Антон Титов и Боян Кроснов (не знам що си мислех, че съм го направил по-рано);
Хора се появяваха по всяко време и тръгваха, та не напълнихме съвсем Кривото (имаше около 120 поканени);
Брат ми си направи фен клуб от сервитьорките, щото ходеше гол до кръста;
Танца на пияния и изпаднал крокодил пак щеше да издъни пода, с тарамбуката стана много добре;
Помолих сервитьорката да ми запази сметката да видим колко сме изпили…
Червото го болят гърба, кръста и врата от куфеене (мен само врата);

За снимки – чакам разни хора да ми пратят.

Също така не отказвам някой да ми припомня какво друго е ставало :)

Blogcamp is over.

I was at a party the night before and overslept a bit in, got there at 11 (why the hell was the discussion so early, fuck knows).
Мина blogcamp-а.

The discussion on the eavesdropping, etc. showed the total lack of understanding of the regulation and what’s it about (which I’ll write on separately, or will just wait for Boyan to start his blog and write it :) ), there were a lot of statements that didn’t have a lot to do with the topic and some really good. Maybe next time we’ll have to publish one analysis of the whole thing beforehand and then talk about it…

There was also an interesting discussion on the idea for a print version of the blogs – looks like it will be interesting, so let’s see, Tihomir Dimitrov and Eneya have started working seriously on it. In the discussion it was also seen pretty well what happens when you put together a lot of people that are used mostly to write – at some moments there was even shouting.

I met a lot of people, passed to Brand shame.ludost.net, slept for 20 minutes under one table and went home to finish the nap before the celbration of the crocodile birthday in Krivoto (which will be described in the next posting).

The event was useful mostly because we could gather, see each other and talk. Next time it could be in the park with some beers and no equipment, just to talk :)

Мина blogcamp-а.

Аз предишната вечер бях на купон до 2 и леко се успах сутринта, стигнах към 11 (защо изобщо дискусията беше от ранната сутрин, дявол знае).

Дискусията за подслушването и т.н. показа тотално непознаване на наредбата и на това за какво става въпрос (което ще го напиша отделно, или просто ще изчакам Боян да си пусне блога и да го напише :) ), много различни изказвания, които май нямаха общо с темата, както и няколко много добри. Май следващия път ще трябва предварително да се публикува един анализ на цялото нещо и тогава да се говори…

Имаше интересно обсъждане и на идеята за печатно издание на блогове – очертава се да се получи доста интересно, да видим, Тихомир Димитров и Енея са се заели сериозно с въпроса. В обсъждането се видя и какво става, като събереш на едно място хора, които основно пишат – в някои моменти имаше чак надвикване.

Аз се видях с разни хора, предадох на Brand shame.ludost.net, дремнах 20на минути под една от масите там, след което се прибрах да си додремя вкъщи преди празнуването на крокодилския рожден ден в Кривото (за който – в следващия постинг).

Събитието беше полезно най-вече с това да се съберем, видим и поговорим. Следващия път може да е направо във парка с бирички и никаква техника, просто с комуникационна цел :)