татко Крокодил

I have no idea why people get upset when they aren’t listened to. It saves me. Seems like nobody can think of something worse than the truth :)

Не знам защо хората не им харесва, че не ги изслушват. Мен ме спасява. Никой май не може да си помисли нещо по-лошо от истината:)

Since last year I’ve been thinking about something and I’m going to ask here, because nobody that I’ve asked has any idea…

The question is – is there a course or something similar on the topic how to solve problems? Where you can find an explanation of the things like the basic methodology (understanding the problem, reproducing, splitting it, verifying the solution, etc.), of the principles like it’s good to think from time to time about something else, what to do when you paint yourself in a corner, etc., etc…

Turns out that a lot of people have no idea how to solve some a bit more complex problems and just stop, being unable to do anything – which is pretty bad when the person is a programmer on whom something depends… Delian has a good example for this – a lot of people can solve the problem of a way in a two-dimensional labyrinth, but when it gets to 3 or more dimensions most people are unable to think it (and it’s as simple as how to find the adjoining cells and one depth- or breadth-first search).

The people whom I’ve asked and can do this have all taught themselves, with a lot of head-bashing and hard labour. I, being the lazy type am thinking that there should be an easier way to do this, like someone to have written a book on it by now… The closest we got to this was a textbook on logic like for first-course CS students (I should check what happened with that).

So, does someone know where can I find a textbook on thinking ?:)

От миналата година се чудя върху едно нещо и най-накрая ще взема да го питам и тука, понеже май никой от хората, които съм питал няма идея…

Става въпрос за следното – има ли някъде курс, книга или нещо такова на темата как се решават проблеми? Някъде да се обясняват основни неща от типа на основна методология (изясняване на проблема, репродуциране, разделяне на части, проверка на решение и т.н.), на принципи от типа, че е добре от време на време да си почиваш и да мислиш за нещо друго, какво да правиш, като решиш, че си в задънена улица, и т.н., и т.н…

Оказва се, че твърде много хора нямат идея как да решават някакви по-сложни проблеми и просто спират, без да могат да направят нищо – което е бая неприятно, когато тези хора са програмисти, от които зависи нещо… Делян беше дал добър пример – много хора може и да решат задачата за път в лабиринт за двуизмерен такъв, но като се опре до 3 и повече измерения изведнъж нищо не могат да измислят (а тя задачата в общи линии се свежда до намиране на съседни клетки в N-измерен масив и едно обхождане в ширина или дълбочина).

Хората, които го могат това и които питах, все са се учили сами, с много блъскане на главата. Аз като един мързел обаче си мисля, че трябва да има по-лесен начин от това, някой например да е написал книга най-накрая… Най-близкото, до което стигнахме беше учебник по логика като за първокурсници информатици (който трябва да видя какво стана с него).

Та така, някой да знае къде се продава учебник по мислене ?:)

Включих се към nonSense.

A portrait of the office alcoholic.

Портрет на офисния алкохолик.

Friday… I haven’t drank for two days.

I spent the day without reading mail or whatever – I brought the laptop to repairs for the display (who stopped working at christmas). In the end it’s not known what it is, something on the motherboard (it works on the external display), so I’ve ordered a new one…

While it was getting opened and debugged, I went to get some books, to get a haircut (just the ends :) ). I also decided to order a new machine for a router, when I set it up, I might run OpenVMS on the alpha (although I’m too lazy for this).

Петък… Два дни не съм пил.

Изкарах деня без да си чета пощата и каквото и да било – занесох си лаптопа на ремонт за дисплея (който отказа още по коледа). В крайна сметка не е ясно какво му е, но е в общи линии по дъното някъде (на външен дисплей работи), та си поръчах нов…

Докато го разглабяха и ровеха, минах за малко книги и отидох да се подстрижа най-накрая (само краищата :) ). Реших се най-накрая да поръчам и нова машина за router, като го пусна може и най-накрая да се замисля да подкарам OpenVMS на alpha-та (въпреки че вероятно ще ме домързи).

Not having what to do (and it’s too early to start drinking) here’s the gist of what happened…

This year I didn’t relocate, not like the previous two;
I drowned myself in work. Even in the vacations I found what to do. Now I know also why I did it;
Saw Her again.
Found myself. Something horrible will come out of this (some people already see it);
Upgraded the blog (e.g. mostly ported a lot of dirty hacks from the old one);
Made a course in network security at which we also did video recordings;
I made somewhat good lecture for Openfest, not like the year before;
I started drinking somewhat above the normal in the last three months;
No big epilepsy seizures this year;
There was a nice quantity of fun with protest, etc., at some point I even found myself interested in politics;
In 2-3 weeks I installed, configured and deployed a cluster (work time was 4-5 days), it’s working OK in the last week;
I wrote three stories;
Went to a nice quantity of parties, it’s a bit weird even;

Stuff planned for 2008:
To buy a bass guitar;
To put a good twitter plugin in the blog (which I’ll probably have to write myself);
To work a bit on marla and the problems with the load;
To make some planning at work;
To get back at least a bit of the ability to be with people and not to feel it as a problem;
To spend at least one evening every week in reading instead of in front of the machine (I was doing that a few months ago);
… and some stuff that can’t be planned or written.

От нямане какво да правя (па е рано за пиене) ще взема да драсна една равносметка…

Тая година не се местих, за разлика от предните две;
Удавих се в работа. Даже в отпуските си намирах нещо за правене. Вече ми е ясно и защо;
Пак се видях с Нея.
Намерих и себе си. От това най-вероятно ще излезе нещо ужасно (за някои хора резултата е и видим);
Upgrade-нах си блога (т.е. основно port-нах едно прилично количество мръсни hack-ове от стария);
Изкарахме един курс мрежова сигурност, на който направихме и видео записи;
Направих горе-долу свястна лекция на Openfest, не като предната година;
Пропих се малко над нормалното в последните 3 месеца;
Разминах се без припадъци тая година;
Имаше количество забавления с протести и т.н., аз в някакъв момент даже се интересувах от политика;
В рамките на 2-3 седмици подкарах един клъстер и го инсталирахме (чистото време беше 4-5 дни), работи от няколко дни без оплаквания;
Написах три приказки;
Ходих на прилично количество купони, чак ми е странно;

Планирани неща за 2008:
Да си взема най-накрая бас;
Да сложа свестен twitter plugin за блога (който най-вероятно ще требе да си допиша сам);
Да поработя малко в/у marla и проблема с натоварването;
Да направя малко планове за работата;
Да си върна малко способността да съм между хора и да не ми е проблем;
Да отделям поне една вечер седмично да чета, вместо да вися на машината (правех го преди няколко месеца);
… както и няколко неща, които нито могат да се планират, нито могат да се напишат.

This most probably will be the last posting for this year, if I don’t get enough will to write a retrospection.

I need to tell that because of some stuff that happened and some realizations, right now I have the minimal energy for communicating with people and it’s getting harder. Today I managed (while smiling) even to make two girls not to want to talk to me anymore (or at least for some time), so if someone wants to talk to me and it’s not work related – please delay it.
(the only exception to that isn’t reading me anyway)

To summarize – I’m socipathic, contact me only for work or if you’re my inspiration.

Thanks in advance and happy holidays :)

Най-вероятно това ще е последния постинг за тая година, освен ако не събера желание да напиша една ретроспекция.

Налага се да кажа, че поради разни неща, които ми се случиха и няколко осъзнавания, в момента събирам горе-долу минималния набор сили за общуване с хора, и ми е все по-трудно. Днес успях (с усмивка даже) да откажа две девойки да си говорят с мен (поне за известно време), така че който иска да си говори с мен и не е по работа – нека да го отложи.
(единственото изключение не ме чете така или иначе)

Да обобщя – социопатичен съм, търсете ме само по работа или ако сте ми вдъхновението.

Благодаря предварително и весело доизкарване на празниците :)

The system got deployed. Instead in 30 minutes – in 4 hours, because of the thousands of patches needed around routing, etc.

There are a few things to clean up (not by me) and a general idea on how to do the communications, so it’s not a mess (which is most probably not me again).

I also found out that 100g vodka at lunch is making me too sleepy.

Deploy-нахме системката. Вместо за 30 минути – за 4 часа, заради хилядите магии, дето трябваше да се правят около routing и т.н.

Останаха няколко дребни неща за допипване (не от мен) и идея как би трябвало да се направи цялостно комуникацията, за да не е мазало (пак най-вероятно не от мене).

Открих също така, че 100г водка на обяд действа твърде приспиващо.

Day mostly for debugging…

For starters, in the morning the laptop display failed, so I started checking on what’s going on with it… I still haven’t found the problem, so I’m using the big monitor connected to the laptop, but it will be hard to carry it in bed…

Then a customer showed up and we debugged some stuff with him for a few hours – one of the problems got fixed quickly, the other one I managed to find a solution and to send it a while ago (we’ll be having fun again tomorrow).

I also should find some such problems for the holidays, to have something fun to do :) Looks like that’ll be the way to fix my ability to concentrate (because today I had to look at a Boolean expression for five minutes until I found out how to change it).

Ден основно за дебъгване…

Като за начало ми отказа дисплея на лаптопа, та се хванах да го гледам какво му е… Не съм го открил, та за това си работя с големия монитор закачен към лаптопа, ама така па не мога да го нося в леглото…

После се появи един клиент и дебъгвахме с него разни неща няколко часа – единия проблем се оправи бързо, за другия чак преди малко успях да намеря решение и да го пратя (утре пак ще се забавляваме).

Трябва да си намеря няколко подобни проблема за през празниците, да имам с какво да се веселя :) Изглежда само така мога да си оправя способността за съсредоточаване (щото днеска гледах 5 минути един булев израз, докато реша как трябва да го променя).

In “Alien 4” there’s a scene where the heroine finds some clonings that were made while they were trying to create her… There on a bed something is lying, which doesn’t look really human and with a lot of effort says “kill me”.
I woke up like that thing, with similar thoughts in my head…

Half an hour I was verifying if the head is mine (and I’m still dizzy), ten minutes I was looking for my pants (to make sure that I paid the bill last night), managed to get a bath without killing myself, and the boss said that today is a good day to move some servers.

Kill me :)

(and let’s see if I’ll be able to kick the phrase “As lost as I get, I will find you” out of my head)

В “Пришълеца 4” има една сцена, в която героинята открива разните клонинги, които са се опитали да правят, преди да успеят да направят нея… Там на едно легло лежи нещо, което не е особено човешко на вид и много трудно успява да каже “kill me”.
Е аз се събудих като това нещо, с подобни мисли в главата…

Половин час проверявах дали тая глава е моя (още ми се вие свят), десет минути си търсих панталона (за да съм сигурен, че снощи съм платил сметката), успях да се изкъпя без да се утрепя, а шефа каза, че днес е добър ден за местене на едни сървъри.

Kill me:)

(И да видим дали ще успея да си избия от главата фразата “As lost as I get, I will find you”)

(too drunk, can’t see the monitor)

Drank with Her. Who should I kill to be together again….