Upgrade-нах се. Отне около два часа port-ване на мазаниците, дето бях си написал за старата версия (някакво омазано 2.3.2). Може да си свалите diff-а за 2.7 и да се ужасявате на бозите, които съм писал (има и една промяна по базата данни, трябва да се добави колона ‘language’ varchar(2) на wp_posts).
Може даже да отделя малко време за един hack да може да се ползва postgresql база за wordpress най-накрая, никога не съм харесвал mysql…
(I definitely need to drink at IBB)
After today’s disputes on the topics of programming and languages (especially the part php vs python) I want to note the following really important thing that kills most of the meaning of the which-language-is-so-much-great-for-very-great-programmers:
(note, I’m an admin. a cynical, bitter, twisted person, which is thought to be (but it’s not proven) that’s a homo sapiens. nobody needs to take into account my opinion :) )
All code sucks. Doesn’t matter who wrote it, how great he/she is, etc., everything takes the same time to make, deploy and be made to work right. The programmers suck, their code too (maybe because they think of themselves as misunderstood artists and followers of Picasso) and to be made in the final working shape takes the same time iterations between development and tests.
All the IT is based on code which every mathematician with self respect would want to erase from his head with methyl.
Let’s go breed sheep. I at least won’t find a big difference…
(определено имам нужда да пия на ИББ)
След днешните спорове на тема програмиране и езици (особено частта php срещу python) искам да спомена следното много важно нещо, което директно изтрива смисъла от кой-език-бил-по-велик-за-много-добри-програмисти:
(да се отбележи, аз съм админ. да се разбира като циничен, озлобен и крив индивид, който се предполага (но не е доказано) че е от вида homo sapiens. никой няма нужда да се ангажира с мнението ми :) )
Всичкия код не струва. Без значение кой го е писал, колко е велик и т.н., всичко отнема същото време да се направи, пусне и докара до приличен работещ вариант. Програмистите не струват, кодът им също (може би защото се изживяват като неразбрани творци и наследници на Пикасо) и да се докара във прилична работеща форма отнема сумарно същото време итерации между development и тестове.
Цялото IT се базира на код, който един уважаващ себе си математик би изтрил от главата си с метилов спирт.
Айде да ходим да гледаме овце. За мен поне няма да е голяма разликата…
I have about 3000 pages of books to read (at least), and instead of reading them I’m watching movies…
(I’ll try doing this not in the usual sparse style, as Irina says – “The weekly book report”)
My excuse is that I was watching Daria – series that were spun off “Beavis and Butt-head” and that definitely have nothing in common with it. It’s about a girl that’s smart, sarcastic, cynical, unpopular and in spite of all this ….
Whatever. Watch it, it’s pretty good :) Full with ideas, developments, things you might learn. No laugh track and no need of one, you can pick for yourselves the fun stuff. It also features some pretty good music (as it was made by mtv and they put tons of stuff in it). I have to admit, I never expected from mtv to do something so good.
Well, I’m a bid biased, as the main character is the kind of woman I like, but don’t let that stop you :)
And a quote, just to give you some idea:
Mr. O’Neill: You’re being judgmental, Daria. And you know what they say: Judge and you get mental.
Daria: And you know what I say.
Jane: Life sucks and then you die?
(and Mariela should feel really guilty for giving me the bass tabs for Schism, because that’s in my head in the last days and I’m always trying (in a really incompetent way) to play it. At some point I found myself in bed with the laptop, bass, a screwdriver and a hexogram, to do some fine tuning…)
Имам вероятно около 3000 страници книги за четене (поне), и вместо да се занимавам с тях, гледам филмчета…
(ще се опитам това да не е в нормалния ми телеграфен стил, дето вика Ирина – “Седмичния книжен рапорт”)
Оправданието ми е, че гледах Daria – филмче, което е spin-off от “Beavis and Butt-head” и което определено няма общо с него. Разказва се за една умна, саркастична и цинична девойка, непопулярна и въпреки всичко ….
Абе. Гледайте го, добро е:) Пълно с идеи, с развитие, с неща, на които можете да се научите ей-така, между другото. Няма laugh track и няма нужда от такъв, всеки може да се смее на това, което намери за забавно. Има доста приятна музика на разни места (понеже са го правили mtv и са сипвали какво ли не вътре). Признавам си, че съм очаквал от mtv да направят нещо толкова добро.
Всъщност, аз съм пристрастен, понеже главната героиня е от типа жени, които ми харесват, но нека това не ви отказва :)
И ето един цитат, като за бегла идея:
Mr. O’Neill: You’re being judgmental, Daria. And you know what they say: Judge and you get mental.
Daria: And you know what I say.
Jane: Life sucks and then you die?
(а Мариела може да се чувства много виновна за това, че ми даде таблатурите на Schism и в последно време само това ми е в главата и все се опитвам (убийствено некадърно) да си го дрънча. В един момент се озовах в леглото с лаптопа, баса, отверката и един шестограм, за малко донастройка…)
Today was the visit to the book fair.
(and in Krivoto at NDK they have wireless. The password is “wireless”…)
I bought a nice quantity of books – “The world is wonderful and salvation is looking around the corner” by Ilia Troyanov, “Light over the head” by Dimiter Dinev, “The God Delusion” by Richard Dawkins, “Optimistic theory for the Bulgarian SEX” by Ivo Siromahov, “1989” by Dimiter Korudzhiev, two from the Military publishing house – one on the courts for military crimes and genocide by Howard Ball and “Intolerance to the differences” by Victor Klincharski. Velin and iffi gave me as a present (the bastards) “Switching to VoIP” from O’Reilly, so I gave Velin as a present the two volumes of “Taiko” by Eiji Yoshikava (which he gave as a present to iffi).
And the most stressing thing was that one totally unknown girl came to me to tell me that I’m writing good. First I thought that she’s mistaking me for some author, then she said she has read my blog, and in the end had to explain to me that she was making a compliment, because I was just staring. I’m an idiot.
(and if it wasn’t for iffi, I wouldn’t have written this :) ).
Днес беше посещението на панаира на книгата.
(а в кривото на НДК има wireless. Паролата му е “wireless”…)
Събрах прилично количество книжки – “Светът е прекрасен и спасение дебне от всякъде” на Илия Троянов, “Светлинка над главата” на Димитър Динев, “Делюзията Бог” на Ричард Докинс, “Оптимистична теория за българския SEX” на Иво Сиромахов, “1989” на Димитър Коруджиев, две от Военното издателство – “Съдебно преследване на военни престъпления и геноцид” на Хауърд Бол и “Нетолерантността към различията” на Виктор Клинчарски. Велин и iffi ми подариха (гадовете) “Преход към VoIP” от O’Reilly, та аз подарих на Велин двата тома на “Тайко” на Ейджи Йошикава (които той подари на iffi).
А най-стресиращото беше как някаква съвсем непозната девойка дойде да ми каже, че пиша хубаво. В първия момент си помислих, че ме бърка с някой писател, после ми каза, че ми е чела блога, а накрая се наложи да ми каже, че ми прави комплимент, понеже аз просто гледах тъпо. Тъпо животно съм аз…
(и ако не беше iffi, това май нямаше да го напиша :) ).
I watched “Serial Experiments Lain” about 8-9 years ago. Since then I’ve watched it 4 or 5 times (just finished with one) and it’s different every time. Maybe I’m the different one :)
The movie is just 13 episodes by about 20 minutes, strange, entangled and leaves you with a lot more questions than answers. I can’t say I had understood it until the third time I saw it in the needed depth, and maybe there are still things I’ve missed. But I finally managed to pay some attention to the animation (not one of the best) – I didn’t have time for it before from all the ideas…
The whole thing is in the group of the classical things, and as it’s said in wikipedia most of it’s reviews mention the word “weird” in spite of the total absence of sexual or violence scenes (and when there is one, it fits perfectly) and gives you a lot of questions on the topic of the world, the network, God, the connection between them (with the free will running around).
I recommend it to everyone who’s needs a challenge.
За пръв път гледах “Serial Experiments Lain” преди около 8-9 години. От тогава насам съм го гледал 4 или 5 пъти (току-що свърших с последния) и всеки път е различно. Може би най-вече аз съм различния :)
Филмчето е само 13 серии по 20-тина минути, странно, объркано и те оставя с повече въпроси, отколкото отговори. Аз до третия път не го бях разбрал в достатъчна дълбочина, а е вероятно да има и още неща, които съм пропуснал. За сметка на това най-накрая успявам да обърна внимание на анимацията (не от най-добрите) – преди не оставаше време от всичките други идеи …
Цялото нещо се води в групата на класическите и както пишат в wikipedia, в повечето му ревюта се споменава думата “weird” въпреки почти тоталната липса на сексуални сцени или такива с насилие (които като ги има, са перфектно поставени) и задава много интересни въпроси на темата светът, мрежата, Бог и връзката между тях (със свободната воля, мотаеща се около тях).
Препоръчвам го на всички, които си търсят предизвикателство.
I’ll bite :)
По някога meta-blogging нещата ми пролазват по нервите. От блога на Еленко попаднах на една статия в Wired. “Махнете си блога, не почвайте такъв, ползвайте twitter и facebook”.
Искрено се надявам най-накрая microsoft да купят facebook и да ги съсипят – бая хора се опитват да ме накарат да се закача там, само дето тоя тип социални мрежи са ми писнали, на моменти се колебая дали да не си затрия и LinkedIn account-а. Twitter (който мисля също да отеба в някакъв момент) е живия пример колко зле се справя Ruby on rails с реалния свят.
Изобщо идеята “ползвайте някоя социална мрежа и шаблон, щото вие сами нищо умно няма да измислите, никога не може да се сравните със сериозните пишещи, па модата на блоговете мина” ми звучи рядко тъпо и жалко. Да се вържеш на нея е в общи линии да си признаеш “аз съм посредствен и безсмислен” (а аз отказвам да си го призная :) ).
И понеже изглежда, че всеки може да пише мета-блогови съвети, ето един от мене – да не ви пука :) Правете каквото ви харесва, слушайте който ви харесва, пишете както ви харесва и ще ви чете който му харесва.
(или записано в някакъв формален вид {правете & слушайте & пишете -> четат} * харесване )
(някой пише ли му се подходящ формален език за целта ?:) )
А, и разбира се – може и мен да не слушате, забелязал съм, че е полезно :)
A few days ago we celebrated Vlado Karavelov’s birthday. It had a few bad consequences for me, after about half a liter of home-grown rakiya (after which I went home and vomited them, and in the morning managed to get a seizure), but it was a lot of fun …
For a present we had decided to go through Helikon to get something interesting, and in the end we got him three things – “MacMafia” (with the wish to help him expand his business), “Sexual diseases” and “Treatment with alcohol extracts”. Let’s see how will they help him…
Before we got in the bookstore, the idea was to protect Stefan and Irina not to spend all their money for books. In the end it turned out that I had to be the one protected, as I got out with:
“Star shadow” by Lujyanenko (which I already finished, great book).
“The Miloshevic trial” by Zherminal Chivikov (I’m almost done with it, really good too).
“The battle for Orisa” by Alan Cole and Chris Bunch (from the same series as “The faraway kingdom”, which I really liked some years ago)
“Some luck for later” by Palmi Ranchev (I really liked his “Anonymous snipers”)
The two volumes of “Caution, tanks” by Heinz Guderian (the general, who has invented a lot of the tank war and is responsible for a lot of the German victories in the Second World War).
“The new Bulgarian demons” by Jurgen Roth, for which almost everyone has heard.
“Anticapitalistical thinking” by Lugwig fon Mises, which contrary to it’s title looks promising (and short).
I also got two books which I don’t know who were given to – “The Fountainhead” by Ayn Rand and “How to write a course paper” by Umberto Eco. Also finally “Lenin in Zurich” by Solzhenitsyn arrived, so I have what to read for at least a few weeks…
And I’m also quitting drinking, at least for a while. I don’t really fancy the idea about alcohol right now.
Тия дни отпразнувахме рождения ден на Владо Каравелов. За мен имаше малко тежки последствия, след около половин литър домашна ракия (след които се прибрах и ги върнах, а на сутринта си докарах един припадък), ама си беше бая весело…
За подарък решихме да минем през Хеликон да му вземем нещо интересно, в крайна сметка се спряхме на три неща – “МакМафия” (с пожелание да му е полезна в разширяването на бизнеса), “Полови болести” и “Лечение с алкохолни екстракти”. Да видим как ще му влязат в употреба…
Преди да влезем в книжарницата идеята беше да пазя Стефан и Ирина да не си изхарчат всичките пари за книги. В крайна сметка се оказа, че е трябвало да ме пазят те, понеже оттам излязох с:
“Звездната сянка” на Лукняненко (която вече прочетох, оказа се страхотна).
“Делото Милошевич” на Жерминал Чивиков (почти съм я изчел, също много добра).
“Битката за Ориса” на Алан Кол и Крис Бънч (от същата серия като “Далечното царство”, която едно време много ми хареса)
“Малко късмет за по-късно” на Палми Ранчев (от него ми беше харесала “Анонимни снайперисти”)
Двата тома на “Внимание, танкове” на Хайнц Гудериан (генералът, който в общи линии е измислил воюването с танкове и е отговорен за бая от победите на Германия във Втората световна война).
“Новите български демони” на Юрген Рот, за която вероятно всички са чули.
“Антикапиталистическо мислене” на Лудвиг фон Мизес, която въпреки заглавието си като съдържание изглежда ужасно интересна (и кратка).
Също така си взех две книги, които не знам у кого са ми – “Изворът” на Айн Ранд и “Как се пише дипломна работа” на Умберто Еко. Също така и днес най-накрая пристигна “Ленин в Цюрих” на Солженицин, изобщо имам четиво поне за няколко седмици напред…
А, също така спирам да пия, поне за известно време. Някакси не ме радва идеята за алкохол точно в момента.
We’re all sick.
The colleague Kalin went for a vacation in Prague, with his girlfriend, one week of drinking, etc., and in the middle of everything he fixed the wireless of the hostel he was staying at.
Chervarium told us how one sysadmin with schizophrenia got mad, started walking away somewhere through the fields, the police took him into custody and while waiting there he fixed some problems with their computers.
I’m talking to Velin that I’ve been to the Pirogov hospital, and he asks me – “what was broken there”.
I’m talking to the techies in one telco and they’re saying – we have no idea why the router overloads, can we send you the config to check it out?
So, an interesting thing for the psychology/psychiatry, to think up a name of the sickness and how to treat it, “problem magnet” isnt’ the best one …
Всички сме болни.
Колегата Калин отиде на почивка в Прага, с жена си, една седмица пиене и т.н., и там освен всичко останало оправил wireless-а на hostel-а, в който бил останал.
Червото разправи наскоро как един админ с шизофрения го прихванали лудите, тръгнал нанякъде през полето, прибрали го полицаите и докато чакал в полицията, им оправил няколко проблема по машините.
Аз си говоря с Велин, че съм бил в Пирогов, и той пита – “на тях какво им се беше счупило”.
Преди малко си говоря с техничарите от един отсрещен телеком, и те викат – абе не можем да разберем защо router-а ни се претоварва, може ли да ти пратим конфигурацията и да видиш?
Ето добро занимание за студентите по психология/психиатрия, да измислят име на заболяването и методи на лечението, щото “магнит за технически проблеми” не е от най-хубавите…
velin: гледам, зает си..
mnx: ?:)
velin: ми “лудница” пише в статуса
mnx: мда
velin: или тва е .. където си хоспитализиран ?
mnx: хаха.. иначе… днеска бях например в пирогов :)
velin: какво не им работеше ?
Because it’s Friday, there’s an important question to be asked:
What do you think about singing in the office?
We have a tradition, with improvisations, etc., we even sing some of the swears addressed to the things we write. Well, we’re mostly based on Cherno feredje, but we try to keep in the best traditions of the (ditry) Bulgarian folk songs.
So, do you sing in the office?:)
Понеже е петък, трябва да се зададе следния важен въпрос:
Какво мислите за пеенето в офиса?
При нас си има почти традиция, заедно с импровизации и т.н., даже пеем някои от псувните по адрес на нещата, дето правим. Е, основно се базираме на Черно фередже, но се стараем да сме издържани в най-добрите традиции на (мръсната) българска народна песен.
Та, вие пеете ли в офиса?:)
Steven Moffat is great. I’m watching Joking Apart and I just can’t stop myself from quoting something:
“Do you know what is the meaning of life?… Remember this now and forever, it will save you a lot of pain. Life is nature’s way of keeping meat fresh.”
Steven Moffat е страхотен. Гледам Joking Apart и не мога да не цитирам нещо:
“Do you know what is the meaning of life?… Remember this now and forever, it will save you a lot of pain. Life is nature’s way of keeping meat fresh.”
Един екзистенциален въпрос… Аз ли съм твърде параноичен, или съм прав в някои моменти да не си вярвам на докторите?