татко Крокодил

Протест. Организиран по някакъв начин, и развален по един от най-стандартните начини, с купчина идиоти (на които вероятно и не са платили, то при техния акъл…) скинари и “националисти” (за тая паплач май няма какво да се каже, освен за това, че само хабят въздуха, дето дишат), дето са отишли, организирали са бой и са дали причина на полицаите да разгонят всички. Адски стандартно и елементарно (както и онова “предупреждение за бомба”).
Срам.

Гледах част от живите предавания, снимките и т.н., слушах какво говорят колегите, които ходиха и все повече се убеждавам, че в ситуацията има нещо много сбъркано. В момента хората се настройват срещу полицията (които си вършат работата), политиците намират с какво да си измият ръцете, а резултата – никакъв. На всички е ясно, че путьовците в парламента и правителството няма да си заминат от един мирен протест, нито, че ще направят нещо, понеже за тях хората, които протестират, не им се виждат достатъчно и че ще им повлияят пак на избирането – не са достатъчно, а и не ми се говори по темата избори в момента. Даже да приемат, че тия хора няма да ги изберат и няма да бъдат избрани, то какъв е смисъла да си подават оставките, вместо да използват малкото останало време да се дооблажат?
(А полицаите, които изпълняват заповеди, ако не внимават, протестиращите ще спрат да ги възприемат като хора и резултата може да се окаже плачевен. Да не говорим за типа на заповедите, които изпълняват.)

Изобщо има един хубав технически термин за текущата ситуация, “хуйня”. Нещо различно преди изборите няма как да се получи, освен с бой/война и т.н., а въпреки малоумието на някои хора на протеста, никой, който е даже и с половината си акъл не иска нещо такова – най-малкото не се сещам някой, който да заслужава да се пролее кръв…

Утре пак ще има протест. Аз пак смятам да го гледам online, а не на място (най-малкото да спестя на родителите си притесненията). Дано организаторите на протеста тоя път успеят да разкарат идиотите.

А в събота може да ида да пазя полицаите.

I sat to install the new machine and in between started reading “Black Box” by Amos Oz.

I read it in one sitting. Wonderful book, written as letters and telegrams sent between the people in it (and for a while – the notes of one of them). I think that everyone can find in it the good and bad people for himself, the author has left this for us to decide.

And I just can’t miss to quote one of the notes (there are some that are as good, but this made the biggest impression on me):

”
185. Faith, coming from the lack of faith: as much as the faith in oneself is demolished, as much the intoxicating faith in the salvation becomes strong and the desperate need to be save grows. The savior is that much great, as you’re small, insignificant and unworthy. Anri Begrson writes: “It’s not true that faith can move mountains. On the contrary, the main thing in faith is the ability not to notice anything, even the moving of the mountain in front of you. It’s like a hermetic screen, fully impregnable to the facts.”
”
(there’s one better, but too long for me to type it :) ).

And the new machine needs a spell checker and other stuff to be set up, but that will be left for tomorrow evening, some sleep is required.

Хванах се да си инсталирам новата машина и така между другото се заех да си прочета “Черната кутия” на Амос Оз.

Изчетох я точно на едни дъх. Страхотна книга, написана като писма и телеграми, разменяни между героите в нея (и от време на време – бележките на единия от тях). Според мен всеки може да си намери вътре положителните и отрицателните герои за себе си, автора е оставил тая оценка на нас.

И не мога да не цитирам една от бележките на героя (има и други също толкова добри, но тази ми направи най-голямо впечатление):

”
185. Вяра, идваща от липсата на вяра: колкото повече се разрушава вярата в себе си, толкова по-силна става опияняващата вяра в спасението и нараства отчаяната потребност да бъде спасен. Спасителят е толкова по-велик, колкото ти си малък, незначителен и недостоен. Анри Бергсон пише: “Не е истина, че вярата премества планини. Напротив, същественото при вярата е способността да не забелязваш нищо, дори преместването на планината пред себе си. Тя е като херметически екран, абсолютно непроницаем за фактите.” ”
(има и нещо още по-добро, но е твърде дълго да го преписвам :) ).

А новата машина има нужда от подкарване на spell checker и т.н., но това ще остане за утре вечер, сега май ще се спи.

I finally made an about page.

Сложих си най-накрая about страница.

Around the problems with the laptop I finally decided to upgrade my home workstation. But instead of upgrading I directly bought a new one, and the old one will be going to replace at least for a while zver.fsa-bg.org (which has some hardware issues).

The new animal is a one quad-core i7 quad-core i7 (Intel(R) Core(TM) i7 CPU 920 @ 2.67GHz, cache size : 8192 KB) with 6GB RAM (I can even run Vista on it :) ), two drives 750GB each (which haven’t arrived yet, so I’m using the drive from my laptop) and one nvidia 9600 (which looks enough for the moment. The rest, like case and power supply are as they should be – good :)

I should look into a new audio card (when I decide to get the new sound system with the lamp amplifier), now I’ll just be using the in-board one :)

Около проблема с лаптопа най-накрая се реших да си upgrade-на домашната работна станция. Само дето вместо upgrade направо взех нова такава, а старата май ще замени поне за известно време zver.fsa-bg.org (който има хардуерни проблеми).

Новото животно е един quad-core i7 (Intel(R) Core(TM) i7 CPU 920 @ 2.67GHz, cache size : 8192 KB) с 6GB памет (даже Vista мога да пусна, ехеее :) ), 2 диска по 750GB (които още не са пристигнали, та съм си закачил диска от лаптопа) и една nvidia 9600 (за момента май изглежда достатъчно). Останалите неща, като захранване и кутия са си както трябва :)

По някое време може да и измисля и хубава звукова карта (като реша да си взема хубавия вид озвучение с ламповия усилвател), засега ще се оцелява на вградената карта :)

Today was a pretty… fun… day.

It started in the morning with a nice oversleeping (the neuralgia does show up in a lighter form and makes going to sleep a bit harder). I was greeted in the office with the fun news that the gas supply to the building was stopped, which means that the backup power generator is offline, and the central heating is dead and we need to do something about that.
(so a calculation for the whole building was made on how much electrical power can be used for heating, we agreed on not going over 12kW, after which I went with the boss to buy a few small heaters, so we don’t die of the cold. Crisis averted for now, now we’ll need to see how much the electrical network of Sofia can hold.)

Then we had to do some pretty serious calculations on why at some place it said X amount of money, and at another Y. The big difference turned out to be the VAT, there’s a small one left, which we need to discuss with the upstream telco.

Then I managed to spill half of my cup on the laptop (which is about 200ml), so we had to turn it off pretty fast (Stefan helped a lot), to have the battery taken out and to leave it to dry for a while in the server room (which we’re using as a heat source for the office, why to waste 2.5kW pure electrical power :) ).

So I finally left the machine to dry disassembled in Adsys (I’ll go pick it up tomorrow) and got home with the hard drive. At home it turned out that part of the keyboard has declined to work (an old IBM Model M), so I had to take out the backup one, tToday was a pretty… fun… day.

It started in the morning with a nice oversleeping (the neuralgia does show up in a lighter form and makes going to sleep a bit harder). I was greeted in the office with the fun news that the gas supply to the building was stopped, which means that the backup power generator is offline, and the central heating is dead and we need to do something about that.
(so a calculation for the whole building was made on how much electrical power can be used for heating, we agreed on not going over 12kW, after which I went with the boss to buy a few small heaters, so we don’t die of the cold. Crisis averted for now, now we’ll need to see how much the electrical network of Sofia can hold.)

Then we had to do some pretty serious calculations on why at some place it said X amount of money, and at another Y. The big difference turned out to be the VAT, there’s a small one left, which we need to discuss with the upstream telco.

Then I managed to spill half of my cup on the laptop (which is about 200ml), so we had to turn it off pretty fast (Stefan helped a lot), to have the battery taken out and to leave it to dry for a while in the server room (which we’re using as a heat source for the office, why to waste 2.5kW pure electrical power :) ).

So I finally left the machine to dry disassembled in Adsys (I’ll go pick it up tomorrow) and got home with the hard drive. At home it turned out that part of the keyboard has declined to work (an old IBM Model M), so I had to take out the backup one, to arrange the keys and afterwards I plugged the laptop drive in the router (they’re both 64bit, and the desktop is 32bit), and then through ssh -Y, sudo chroot and su – vasil I managed to have pidgin and the rest of the stuff from the laptop drive running, so I can come and complain :)o arrange the keys and afterwards I plugged the laptop drive in the router (they’re both 64bit, and the desktop is 32bit), and then through ssh -Y, sudo chroot and su – vasil I managed to have pidgin and the rest of the stuff from the laptop drive running, so I can come and complain :)

Днес беше много … забавен … ден.

Започна се сутринта с едно прилично успиване (невралгията се обажда в лека форма и прави заспиването малко по-сложно). В офиса ме посрещна веселата новина, че са спрели газта на сградата, от което следва че резервното захранване (генератора) не го броим изобщо, а централното отопление е умряло и трябва да се мисли нещо по въпроса.
(съответно беше направена една обща сметка за сградата колко kW може да се отдели за отопление, разбрахме се ние да не минаваме 12, след което със шефа се разходихме за няколко дребни отоплителни тела, така че да не умрем от студ. Crisis averted за момента, да видим колко може да издържи електрическата мрежа на София.)

Последваха сериозни сметки на тема защо на едно място пише X пари, а на друго Y. В крайна сметка голямата разлика се оказа в ДДС-то, остана и една по-малка, за която трябва да си поговорим малко с upstream telecom-а.

После успях да си излея половината чаша вода върху лаптопа (което е около 200ml), та успяхме бързо да го спрем (Стефан бая помогна), да му извадим батерията и беше оставен малко да съхне в сървърното (което използваме като топлинен източник за офиса, поне донякъде, що да хабим чисти 2.5Kw електрическа мощност :) ).

Та оставих машината да съхне разглобена в Adsys (утре ще ида да си я взема) и се прибрах с диска и. Вкъщи се оказа, че част от клавиатурата ми е отказала (една IBM Model M), та се извади резервната, подредиха и се клавишите и след което просто закачих диска на лаптопа си на router-а (понеже и двата са 64bit-ови, а desktop-а им е 32bit), след което през ssh -Y, sudo chroot и su – vasil си припалих pidgin-а и разните неща от диска на лаптопа и ето, сега ви се оплаквам :)

I finished reading Accelerando by Charles Stross. The book (which turned out to be available online) is full of fun ideas and builds a story from now until one somewhat “fantastic” development of the human race.

Without (hopefully) giving out a lot, I’ll just mention the following fun moments:

To get his daughter out of her mother’s grasp, he arranged for the girl to be sold in slavery to a company in Yemen, controlled by a trust fund, which will became his daughter’s when she reaches 18, and is in fact subordinate to her;
(hack that was possible because of the accepting of different jurispundeces, etc.).

They travelled three light years in a ship with a solar sail, to patch into a router somewhere around a brown dwarf;

The daughter herself found a country, in which to lower the number of corporate lawsuits a “trial by combat” was introduced.

The stuff like Economy 2.0, etc. I’ll leave to you to read :)

Изчетох Accelerando на Чарлз Строс. Книгата (освен че се оказва, че я има online) се оказа пълна със забавни идеи и изгражда цялата история почти от наши дни до едно доста “фантастично” развитие на хората.

Без (надявам се) да издавам много, ще спомена следните весели моменти:

За да измъкне дъщеря си от попечителството на майка и, той уреди девойката да бъде продадена в робство на фирма в Йемен, контролирана от trust fund, който ще стане на дъщеря му, когато тя стане на 18, и по принцип се подчинява на нея;
(hack, който е възможен поради взаимно признаване на разни законодателства и т.н.)

Пропътуваха три светлинни години в кораб със светлинно платно, за да се закачат към router някъде около едно кафяво джудже;

Същата тази дъщеря си основа държава, в която за да се намали количеството на корпоративните съдения имаше въведен “trial by combat”.

Нещата като Икономика 2.0 и т.н. ще ви оставя сами да си ги прочетете :)

Something written by Eneya made me remember how much do I hate the literature analysis and the ones who write them …

(this incident I have put as a comment in her blog too :) )
In some long forgotten times, when I was 10-11 grade (we were until the 11th) because I liked a lot the girls from the linguistic high school (I was in the maths one, but the girls there were prettier and more interesting) I went with them to a lot of weird events. One of those was a poetry reading by a schoolgirl (e.g. you can probably guess how much I liked these girls if I even listened to poetry), after which some analysis followed by one of her classmates. I felt a bit sick because of this, and when they asked if there were any questions, I got to the front and asked the author “While listening to this analysis, didn’t you feel like she was dissecting a small kitten?” (the right word was vivisecting, but I didn’t know it at that time).
Rarely have I seen so astonished stares, including from my literature teacher (who was there for some reason). I wonder if anyone remembers what I got back as an answer, but I’m sure it had a lot of stuttering in it…

In the same way I’ve argued for a full hour with this same teacher if there’s any point in the literature analysis. The whole class had a lot of fun, and she didn’t manage to convince me (and I think nobody else).

From time to time at the entrance exams for the universities there’s talk on the topic and some analysis show, from some… grandeurs is not the right word, more like wretches who have taken the thesaurus and two bottles of low-quality brandy and wrote something about some work, which has to do as much with it as a scatological porn has to do with “Gone with the wind”…

Is it possible to start a campaign “get your limbs out of the Bulgarian literature”? And isn’t it about time the kids to be taught to think for themselves, and not to just copy someone’s analysis?:)

Едно писание на Енея ми накара да си припомня как не понасям литературните анализи и пишещите ги…

(случката я пуснах и като коментар при нея :) )
В едни отдавнашни времена, когато бях 10-11 клас (ние бяхме до 11ти) поради това, че много харесвах девойките от езиковата гимназия (аз бях математическата, но при тях девойките освен по-хубави бяха и по-интересни) ходех с тях по разни странни събития. Едно от тях беше четене на поезия от една тамошна ученичка (т.е. смятайте колко съм харесвал тия девойки, щом съм слушал поезия), след което последва литературен анализ от една нейна съученичка. На мен ми дойде малко нагорно, и след като бяха запитали дали има въпроси, аз излязох отпред и питах авторката “Докато слушаше тоя анализ, нямаше ли чувството все едно се прави дисекция на малко котенце?” (правилната дума е вивисекция, само дето аз не знаех тогава).
Много рядко ми се е случвало да видя чак толкова шашнати погледи, включително от моята учителка по литература (която също по някаква причина се оказа там). Чудя се някой помни ли какво точно ми отговориха, но определено беше с бая заекване…

По същия начин съм водил един цял час спорове със същата тази моя учителка по литература по темата има ли смисъл от литературните анализи. Определено класът много сериозно се забавляваше, а тя не успя да ме убеди (и мисля, че не успя да убеди и никой друг).

От време на време около кандидат-студентските изпити се заговаря по темата и се появяват разни анализи от разни … величия не е точната дума, по-скоро нещастници, които са хванали синонимния речник и две бутилки долнопробна ракия и са написали нещо за някое произведение, което се отнася към произведението колкото някое скатологично порно се отнася към “Отнесени от вихъра”…

Възможно ли е да се поведе кампания “долу крайниците от българската литература”? И не е ли крайно време децата да бъдат учени да мислят сами, а не да преписват нечии анализи ?:)

Не е добра идея цялото свободно време да се прекарва в приемане на информация. В момента главата ми е пълна с какво ли не …

Като за начало – Buffy the vampire slayer, стигнах до четвърти сезон. Сериалчето е добре направено (все пак го е правил Joss Whedon, който е и главния виновник за Firefly), с много хубави героини (Алисън Ханиган МНОГО радва), а историите, които се завързват, нямат равни. На моменти си мисля, че би трябвало да има закон, който да забранява да се причиняват такива неща на героите.

CCC Kongress – има живо предаване и гледам някои от лекциите. Дан Камински направи страхотна на тема последиците от DNS проблема (и разни други неща по темата, наистина много разумна гледна точка по темата сигурност, нещо рядко срещано в повечето security researchers). FX от Phenoelit изнесе убийствена лекция на тема IOS exploit-и (доста полезна информация за това как да се направи такъв, който да работи на много различни версии на IOS, понеже текущите нещо не се справят добре), сега съвсем не бих си взел Cisco router (или поне няма да го оставя да се вижда отвън, доколкото мога :) ). Harald Welte разказа интересни неща за smartphones в една лекция и в друга с Dieter Spaar показа основните неща по това да си подкараме собствена gsm мрежа (само дето на демонстрацията не предаваха на живо, определено ще тормозя червото и Пейо, които бяха там, да ми разкажат подробно). Една лекция – “Embracing post-privacy” ми докара неприятни апокалиптични усещания, беше в общи линии обяснение какво да направим, така и така няма да имаме никакво privacy скоро, как да приемем факта и какво да направим (горе-долу аргумента на Девид Брин за пълната прозрачност, който Брус Шнайер доста добре оборва), в общи линии нещо като света, който Чарлз Строс описва (в “Halting state” например). Лекцията за климатичните промени също беше много добра…
Утре Слънчо (a.k.a. Solar Eclipse, a.k.a. Александър Сотиров) ще води лекция за “Attacking a piece of the critical internet infrastructure”, което се надявам също да е забавно.

Дочетох “Светлинка над главата” на Димитър Динев (основно разкази в неговия стандартен стил, някои от тях бях чел преди), V като Vendetta (комиксът определено е по-добър от филма), Watchmen (пак на Alan Moore, не виждам как ще направят филм по него, има страшно заплетена и доста … гадна на моменти история, определено ще го осакатят). Не помня и какво друго прочетох, определено трябва да погледна.

Взел съм си билет за HAR, следващото What-the-hack-подобно събитие (беше леко криво, щото не приемаха кредитни карти, ама стана с банков превод), даже открих малко хотели в околността (т.е. Atilla ми даде полезен link) (за придвирчивите хора, дето не биха спали на палатка). Мотаят ми се в главата идеи за лекция, ама много ме съмнява, че ще успея да реализирам някоя от тях, не виждам кога ще ми остане време.

Не пия вече месец и нещо. Странно е.

В главата ми е тотална каша, все едно съм си докарал ADD.

Today finally my new bookcase arrived and I started arranging it. The official conclusion is that I have too many books and need to think about switching to electronic ones…

At least I have where to put the new ones for a while (the unread ones are on piles in my room).

Here’s how the situation looks like right now – the old big bookcase, the old small one and the new one, filled.

Днес най-накрая ми пристигна новата библиотека и се хванах да я подреждам. Официалният извод е, че имам твърде много книги и май трябва да помисля преминаване към електронни такива…

Поне имам място да си събирам новите книги (непрочетените стоят на купчини из моята стая).

Ето как изглежда ситуацията в момента – старото голямо парче библиотека, старото малко парче библиотека и новото парче, напълнено.

I haven’t been to a play in a long time (the last one was “Return”), but I found something interesting and went to see it – Stereo love.

It was… weird. Short play, lots of content, really harsh at times, and, of course, weird. I’ve always loved Vesela Kazakova’s projects (as with the ones of Tony Raijekov) – there’s always something in them that you can identify with, thoughts that have gone through your head (or you’ve seen them going through someone else’s). This is the real theater for me :)

I really hope that more stuff like this will be made.

За пръв път от доста време (май откакто ходих на Return) отидох на театър, този път – в червената къща, на Stereo love.

Беше… странно. Кратка пиеса, с много съдържание, доста груба на моменти и разбира се, странна. Винаги съм обичал проектите на Весела Казакова (заедно с тия на Тони Райжеков) – в тях винаги има неща, с които да се идентифицираш, винаги има и мисли, които са ти минавали през главата (или си виждал как минават през нечия друга). За мен това е истинския театър :)

Искрено се надявам да се правят още такива неща.

At Venski’s birthday with Bachiyski we started an interesting conversation for a mass update of already deployed software (written in a scripting language, but that doesn’t matter that much). He wanted to lower his deployment time from his current 45 seconds, and I’m thinking about describing one of the ideas which I got, so Pentchev (who got in the discussion too) can find flaws.

The main principle is as follows – one server sends over multicast packets with the update (in diff form, for example), and the machines take it and apply it. It should work as follows:

1. The main server sends one hello packet to the group, to say that an update follows.
2. It waits for a timeout T1 and if someone doesn’t answer (it has a list of the machines) resends.
3. Step 2 is repeated three times, if there’s a machine that doesn’t answer, it’s removed from the list and a notification is sent to the admins.
4. The update is sent, split in packets, and every packet:
4.1. Includes ID of the update (consecutive), and each client has a list of received updates.
4.2. A sequence number of the packet (to track packet loss)
4.3. A signature of the packet (md5sum of the content+shared secret)
4.4. A diff in some format.
5. Every client that has received the update:
5.1. Checks if that one is already applied and if yes, doesn’t apply it, just acknowledges it.
5.2. If there are gaps in it, doesn’t send an acknowledgment.
5.3. If the update is not consecutive after the previous one applied, doesn’t acknowledge it and sends a notification to the admins.
5.4. If the whole update was received, checks if it can be applied. If not – sends a notification and doesn’t acknowledge.
5.5. If the whole update was received and is applicable – it’s applied, noted and an acknowledgement is sent.
6. If the central server for timeout T2 doesn’t receive a notification from everyone, repeats step 4 three times. For those, from which an acknowledgement is not received, the admins are notified.

The question is, does this protocol have any serious flaws and can it be implemented for a few days by a normal programmer (not a lazy bastard like me). Also, is there already such thing implemented :)

На рождения ден на Венски с Бачийски почнахме интересен разговор за масов update на вече deploy-нат софтуер (писан на скриптов език, но май няма чак такова значение). Той искаше да смъкне времето за deployment под текущите 45 секунди, и мисля да опиша една от идеите, които ми хрумна, а после Пенчев (който участваше в дискусията) да и намира кусури.

Основният принцип е следният – един сървър пуска по multicast пакети с update (във вид на diff например), а машините го поемат и слагат. Ето и принципно как би трябвало да работи протокола:

1. Главният сървър пуска към multicast групата един пакет, че следва update.
2. Изчаква timeout T1 и ако някой не отговори (той има списък с машините) праща пак.
3. Стъпка 2 се повтаря 3 пъти, ако има не-отговорила машина, се вади от списъка и се праща notification.
4. Изпраща се update, разделен на пакети, като всеки пакет:
4.1. Съдържа ID на update (пореден), като всеки клиент има списък с updates които е получил
4.2. Номер на пакета в update (за да се следи за загуби)
4.3. Подпис на пакета (md5sum на съдържанието + shared secret)
4.4. Diff в някакъв вид.
5. Всеки клиент, получил update:
5.1. Проверява дали вече не го е apply-нал, и ако да, не му обръща внимание, само праща обратно потвърждение
5.2. Ако има дупки в него, не праща потвърждение.
5.3. Ако update не е пореден на предишния приложен, не праща потвърждение и известява администраторите.
5.4. Ако е получил целия update, проверява дали може да бъде приложен. Ако не – праща известяване и не потвърждава.
5.5. Ако е получил целия update без проблеми и може да се приложи – прилага го, отбелязва, че е приложен и праща потвърждение.
6. Ако централният сървър за timeout T2 не получи потвърждение от всички, повтаря т.4 три пъти. За тези, от които не е получил потвърждение, известява администраторите.

Спорът е, дали протоколът има някакви сериозни проблеми и дали може да бъде реализиран в рамките на ден-два от нормален програмист (не мързел като мен). Също така, дали някой не му е хрумнало да напише такова нещо :)